№ 6025
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110136146 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Г. Б. Х. е предявила срещу „Е.." ЕООД кумулативно съединени искове с правна искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С отрицателния установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК се иска от съда да признае за установено, че ищцата
не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 29.03.2011 г. от СРС, 54 с-в
по ч.гр.д № 8604 от 2011 г., а именно: главница в размер на 12 824, 42 лв., 2418, 38 лв.
неолихвяема сума по изпълнителния титул; 361,02 лв. възнаградителна лихва и 226,74 лв.
наказателна лихва. По осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
ищцата моли за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 7074, 45 лв.
(съобразно уточнения на исковата молба от 18.09.2024 г. – л. 18, и 14.10.2024 г. – л. 29),
ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане, изтеглени от банковата
сметка на ищеца на 07.06.2024 г. без правно основание, с която са били погасени лихви
върху главницата.
Ищцата твърди, че на 07.06.2024 г. са били изтеглени от банковите й сметки в „Банка
ДСК“ общо 7597, 32 лв. по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, peг. № .., въпреки
че преди това не са й били връчвани изпълнителен лист, заповед за изпълнение или
разпореждане. Твърди, че от банката й било представено запорно съобщение по
изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, peг. № ... Посочва, че изпълнително дело № ..
по описа на ЧСИ С Я е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2011г.
от СРС, 54 с-в по ч.гр.д. № 8604 от 2011 г., както и че преди това изпълнително дело е имало
друго, образувано в кантората на ЧСИ И М К, peг. № .., а именно: изпълнително дело № ...
Твърди, че след образуване на изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ И М К, peг. № ..,
последното изпълнително действие е било на 16.04.2013 г. - запор на банкови сметки в
няколко банки. След това последно изпълнително действие изпълнително дело № .. е било
прекратено на 19.07.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че погасителната
давност е изтекла на 27.06.2020 г. Твърди, че сумата в размер на 7597,32 лв. е била изтеглена
от сметката й, въпреки че задължението е било погасено по давност, като 7074, 45 лв. от тях
са били преведени в полза на ответника-взискател без основание предвид погасяването по
давност на вземанията по процесния изпълнителен лист. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.
№ 8604/2011 по описа на СРС първоначално е образувано изп. дело № 0263/2011 по описа на
ЧСИ И К, peг. № ... След прекратяването му е било образувано изп.дело № ../2024 по описа
на ЧСИ С Я, per №.. КЧСИ, като по тези дела са поисквани и предприемани редица
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Твърди, че новообразуваното
изп.дело ../2024 по описа на ЧСИ С Я, per №.. КЧСИ, е образувано преди изтичане на 5-
годишния давностен срок. Сочи, че с молбата за образуването са поискани изпълнителни
действия. Посочва, че за правилното изчисляване на давностния срок, следва да бъде взето
предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Твърди, че
са извършвани множество действия, които са прекъсвали погасителната давност. По
отношение на иска по чл. 55 ЗЗД счита, че сумите са платени на годно правно основание. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба
основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,
че е заплатила, съответно че от сметката й е била изтеглена, сумата в размер на 7074, 45 лв.
и че същата е получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е
получена на годно правно основание.
На 29.03.2011 г. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8604/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, в полза на „Р..
(Бъ..)“ ЕАД срещу ищцата Г. Б. Х. за следните суми: 12 824, 2 лв. главница, 2418, 38 лв.
договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 14.02.2011 г., 316, 02 лв. наказателна лихва за
периода от 10.01.2010 г. до 24.02.2011 г., сумата 226, 74 лв. лихва по чл. 2, б. „в“ от анекс от
23.10.2009 г., както и сумата от 316, 61 лв. държавна такса и 566 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На 28.04.2011 г. „Р.. (Бъ..)“ ЕАД е подало молба до ЧСИ И М К, с която е поискал да
бъде образувано изпълнително дело срещу ищцата въз основа на издадения изпълнителен
лист. По молбата е било образувано изп.д. № 263/2011 г. по описа на ЧСИ И М К. По това
изпълнително дело не са били събрани суми по изпълнителния лист. То е било прекратено с
постановление от 18.07.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В хода на посоченото
изпълнително производство вземанията по изпълнителния лист са били цедирани в полза на
ответното дружество „Е..“ ЕООД, поради което след подадена от него молба изпълнителният
лист му е бил върнат през 2017 г.
На 15.04.2024 г. ответникът е подал молба до ЧСИ С Я за образуване на ново
изпълнително дело срещу ищцата за вземанията по същия изпълнителен лист. По молбата е
било образувано изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я. По това изпълнително дело на
2
07.06.2024 г. е постъпила сума в размер на 7597, 32 лв., от които 7074, 45 лв. са били
преведени на взискателя с платежно нареждане на 20.06.2024 г.
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 29.03.2011 г.
изпълнителен лист. На първо място, следва да бъде посочено, че съгласно константната
съдебна практика, за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е
приложима общата пет годишна давност. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза
в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл са решение
№ 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о. и решение № 118 от
7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. В разглеждания случай между
прекратяването на първото изп.д. № 263/2011 г. по описа на ЧСИ И М К – 18.07.2017 г., и
подаването на молбата за образуване на второто изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я –
15.04.2024 г. е изтекъл период от повече от 5 години, почти 7 години, поради което
вземанията по процесния изпълнителен лист са били погасени по давност към датата на
подаване на молбата за образуване на второто дело. Ответното дружество не е ангажирало
доказателства, от които да се установява, че в периода след прекратяване на първото
изпълнително дело до подаването на молбата за образуване на второто изпълнително
производство са настъпили обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давността, поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед извода на съда за изтекла погасителна давност преди образуване на изп.д. №
../2024 г. по описа на ЧСИ С Я, то събраната в хода на това производство и преведена в
полза на взискателя/ответник сума в размер на 7074, 45 лв. е била получена от него без
основание. Следователно, предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
също следва да бъде уважен. Твърденията на ответника за наличие на правно основание за
получаване на тази сума останаха недоказани.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 2866, 20 лв.,
от които 966, 20 лв. държавна такса и 1900 лв. платено адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност, тъй като така
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е доста под размера, предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „О..“ №.., срещу „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист,
издаден на 29.03.2011 г. от СРС, 54 с-в по ч.гр.д № 8604 от 2011 г., а именно: главница в
размер на 12 824, 42 лв., 2418, 38 лв. неолихвяема сума по изпълнителния титул; 361,02 лв.
възнаградителна лихва и 226,74 лв. наказателна лихва.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, да заплати на Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „О..“ №.., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 7074, 45
лв., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане, изтеглени от
банковата сметка на ищеца на 07.06.2024 г. и преведени на ответника без правно основание
по изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я.
3
ОСЪЖДА „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, да заплати на Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „О..“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 2866, 20
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4