№ 31875
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110123460 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от М. А. Ч. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, както и
насрещна искова молба от ответника срещу ищеца, с която в условията на
евентуалност ответникът претендира от ищеца сумата от общо 2564,46 лева,
представляваща непогасена главница.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца и ответник по насрещния иск за задължаване на
насрещната страна да представи Приложение № 4 и Приложение № 5 към договора за
неоснователно, поради факта, че с отговора на исковата молба същите са представени.
Искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, към отговора на исковата молба и
към насрещната искова молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на „Ай Ти
Еф Груп“ АД да представи Приложение № 4 и Приложение № 5 към процесния
договор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 31.10.2024 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, на „Ай Ти Еф Груп“ АД се връчи и препис от отговора на
насрещната искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
По първоначално предявените искове:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ........ от 11.05.2023 г. поради противоречието му със закона.
1
В условията на евентуалност на предявения главен иск са предявени кумулативно
съединени искове по: чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4
ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави на клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на такса,
описана в Приложение № 4 към договора.
Ищецът М. А. Ч. твърди, че на 11.05.2023 г. сключила с ответното дружество „Ай
Ти Еф Груп“ АД договор за потребителски кредит № ......... По силата на договора й
била предоставена в заем парична сума в размер на 3500 лв., срещу задължение да
върне на кредитодателя дължимата сума на 24 месечни вноски. Размерът на
погасителната вноска бил уговорен на 449,63 лева, годишният лихвен процент бил в
размер на 49 %, а размерът на ГПР – 38,24 %. Между страните било уговорено, че
кредитополучателят ще предостави обезпечение за кредита, като за неизпълнението на
това задължение било уговорено заплащането на неустойка в размер на 5626,44 лева,
посочена в погасителния план и разпределена за плащане заедно с всяка погасителна
вноска. Наред с това била начислена и допълнителна такса от 99,84 лева. Счита, че
договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка и допълнителна
такса не били включени при изчисляване на дължимия ГПР, както и липсвали условия
за прилагане на договорения лихвен процент. Сочи, че посочването на дължимия ГПР
е неясно, като липсвало ясно разписана методика при формирането му. Счита, че като
не са включени всички компоненти в дължимия ГПР, се стига до заобикаляне на
закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максималния размер на
ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя.
Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на
ясното му посочване в договора.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде
отхвърлен, предявява иск за обявяване недействителността на отделни клаузи от
договора. Счита за недействителни на разпоредбите от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на допълнителна
такса, описана в Приложение № 4 към договора. Сочи, че сумите неправилно не са
включени в изчисляването на ГПР, като освен това предвиждането им водело до
накърняване на добрите нрави, представляващо друго основание за
недействителността им. Относно допълнителната такса сочи, че начисляването и е
изрично забранено с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде
установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично
оспорените договорни клаузи. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са
налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че уговорената неустойка цели отговаря на
присъщите й функции и не излиза от техните предели. Намира, че посочените от
ищеца суми не следва да са включени при формирането на ГПР, като излага подробни
съображения. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка
е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните.
Относно описаната в Приложение № 4 допълнителна такса, сочи че не противоречи на
закона, тъй като не е свързана с усвояване или управление на кредита, като същата се
събирала от всички заявители за кредит. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
2
По насрещните искове:
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в
условията на последващо обективно кумулативно съединяване с първоначалния главен
иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2564,46 лева, представляваща непогасена
главница по процесния договор за паричен потребителски кредит.
В условията на евентуалност на предявения главен насрещен иск, е предявен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника по насрещния иск М. А. Ч. да
заплати на ищеца по насрещния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 2564,46 лева,
представляваща предоставена на потребителя сума без основание /в случая че съдът
достигне до извод за недействителност на договора за кредит/.
Ищецът по насрещните искове „Ай Ти Еф Груп“ АД твърди, че ответницата М. А.
Ч. не е погасила дължимата от нея главница в пълен размер. Сочи, че към момента на
депозиране на насрещната искова молба кредитополучателя била в забава за плащане
на вноски от 9-та до 12-та включително съобразно погасителния план. Поради
неизпълнение на задължението на ответницата за погасяване на дължимите вноски в
срок, счита, че е налице предвидената в общите условия предпоставка кредиторът да
обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема. Ето защо, на осн. чл. 12, б. „а“
от ОУ сочи, че обявява задълженията по договора за предсрочно изискуеми, като
претендира заплащането на непогасената главница в размер на 2564,46 лева, за която
сума моли ответницата да бъде осъдена, ведно със законната лихва, считано от
подаване на насрещната искова молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен насрещен иск, е предявен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника по насрещния иск М. А. Ч. да
заплати на ищеца по насрещния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 2564,46 лева,
представляваща предоставена на потребителя сума без основание /в случая че съдът
достигне до извод за недействителност на договора за кредит/. Претендира разноски.
Ответницата по насрещния иск М. А. Ч. оспорва основателността на предявените
насрещни искове. Сочи, че поради недействителността на договора, същият следва да
бъде прогласен като такъв. В този случай намира, че кредитополучателят има
задължение да върне единствено главницата съгласно разпоредбата на чл. 23 ГПК.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По първоначално предявените искове:
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за потребителски кредит № ........ от 11.05.2023 г., който противоречи на закона.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на отделни части от договора, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че посочените договорни клаузи в частта, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на такса,
описана в Приложение № 4 към договора, противоречат на закона, водят до неговото
заобикаляне, респ., че накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално уговорени.
По насрещните искове:
В тежест на ищеца по насрещния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
3
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответника по насрещния иск е възникнало облигационно отношение по
договор за кредит, по силата на който за кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума, както и че са настъпили предвидените
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за
което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на
2564,46 лева, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ........ от 11.05.2023 г., по който ищецът е получил заемната
сума; 2) в договора за кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 4 към
договора, които не са включени при формирана размера на ГПР; 3) че до момента на
предявяване на насрещната искова молба кредитопоучателката е погасила
задълженията от вноска № 1 до вноска № 8 включително съгласно погасителния план
към договора.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4