№ 3
гр. Враца, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20211400900117 по описа за 2021 година
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по договор за застраховка „Каско" на МПС с правно
основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането и
акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение с правно основание чл.409 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба и в допълнителната искова молба ищцата Т. ЦВ. Д.,
ЕГН ********** от село ***, общ. ***, обл. Враца, представлявана от адв.
П.Д. З. от САК, твърди, че на 11.03.2020 г. с ответника ЗД „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, гр. София е сключила застрахователен договор за
застраховка "Автокаско Хит", с който е застрахован собственият й лек
автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ, издадена е застрахователна полица
№ Е20600001585, валидна от 12.03.2020 г. до 11.03.2021 г., със
застрахователна сума на автомобила в размер 40 359 лева. Поддържа, че като
застраховано лице на съответните падежи е плащала вноските от
разсрочената застрахователна премия. Посочва, че на 01.04.2020 г., около 3.30
ч. през нощта е настъпило застрахователно събитие - умишлен палеж на
застрахования автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ, като автомобилът е
бил залят с лесно запалими и/или горими течности от две неизвестни лица.
Изтъква, че около 3.35 ч. са били уведомени органите на полицията и служба
ПБЗН, които са отишли на местопроизшествието, а служителите на
пожарната безопасност са потушили пожара, но автомобилът вече е бил
1
изцяло унищожен. Посочва, че в Общите условия на застрахователя,
относими към сключената застраховка "Автокаско Хит" на процесния лек
автомобил, умишленият палеж е изрично осочен като покрит от застраховката
риск, както и че в конкретния случай се касае именно за такова събитие,
което се установява от удостоверение peг. № 288000-1769/02.04.2020 г. от
ОДМВР - Враца, РУП-Козлодуй и постановление от 03.08.2020 г. за спиране
на наказателно производство по пр. пр. № 262/2020 г. на Районна прокуратура
– Козлодуй. Твърди също, че въз основа на направеното във връзка със случая
уведомление до ЗД "Бул Инс" АД в застрахователната компания е образувана
преписка по щета № ********** от 01.04.2020г., по която от страна на
застрахованото лице са представени изискуемите вещи и документи, като
последно предадените са на 12.10.2020 г. Поддържа, че при обработката на
преписката по щетата застрахователят е признал умишленият палеж като
покрит от застраховката риск, че с писмо изх. № ОК-357965/14.09.2020 г.
застрахователят е изразил становище, че щетата на МПС „Ауди” А6 с рег. №
BP *** СХ е тотална, а с писмо изх. № ОК-96883/15.02.2021 г.
застрахователят я е уведомил, че всички изискуеми документи са представени
и ликвидационната преписка е приключила с решение за изплащане на
застрахователно обезщетение, но въпреки това плащане от застрахователя не
е било извършено по сметката й. Посочва, че застрахователят е в забава
спрямо нея, като застраховано лице от 28.10.2020 г. (15 дни след представяне
на последните документи от застрахования - 12.10.2020 г.), когато е
разполагал с всички изискуеми, представени му от нея документи,
обосноваващи претенцията й, поради което има право на обезщетение за
забава, на основание чл. 409 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на
законната лихва върху претендираната сума до окончателното й изплащане,
като за периода от 28.10.2020 г. до 09.08.2021 г. обезщетението за забава
върху сумата от 26 000 лева е в размер на 2 065,56 лева. Сезира съда с искане
да осъди ответника ЗД "Бул Инс" АД да й заплати сумите 26 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
предявена частично от иск в размер на 40 359 лева, ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане, и 2065,56 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2020 г. до
завеждане на исковата молба в съда, както и направените съдебно-деловодни
разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение.
По молба на ищцата, на основание чл.214, ал.1 ГПК, с протоколно
определение от 13.01.2022г. е допуснато изменение в размера на предявените
искове, като искът за обезщетение за имуществени вреди е увеличен на 39 955
лв., а искът за обезщетение за забава е увеличен на 3174.21лв.
Ответникът ЗД "Бул Инс" АД, чрез адв. Ал. И. от САК, в отговора на
исковата молба оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.
Твърди, че щетата не е на такава стойност и че претенцията не отговоря на
пазарната стойност на автомобила, като е прекомерна. Оспорва също
2
наличието на покрито събитие по условията на полицата. Поддържа, че се
касае за инсценирано застрахователно събитие и че е извършена
застрахователна измама. Евентуално на тези възражения, твърди че е налице
„тотална щета” по смисъла на чл. 390 КЗ, в който случай застрахователят би
дължал 70% от стойността на застрахованата вещ или ако тя е
надзастрахована би дължал 70% от застрахователната сума /такова
възражение прави и в молбата си от 07.01.2022г./. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както
и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, намери за установено следното:
По делото не е спорно и се установи от представените свидетелство за
регистрация на МПС, част I № *********/11.03.2020 г. и удостоверение рег.
№ 200967000220 от 12.10.2020г. на МВР, сектор Пътна полиция – Враца, че в
периода от 11.03.2020г. до 16.09.2020г. ищцата Т. ЦВ. Д. от село ***, общ.
***, обл. Враца, е била собственик на лек автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР
*** СХ.
Не е спорно също и от представената като доказателство
застрахователна полица № Е20600001585 и добавък № 1 към нея се установи,
че на 11.03.2020 г. ищцата Т. ЦВ. Д. и ответника ЗД "Бул Инс" АД са
сключили договор за застраховка "Автокаско Хит", клауза П-101, покрит риск
по клауза „Пълно каско”, с който е застрахован лек автомобил „Ауди” А6 с
peг. № ВР *** СХ, собственост на ищцата, със срок на застраховката от
12.03.2020 г. до 11.03.2021 г., при застрахователна сума на автомобила 40 359
лева, обща застрахователна премия 2058,31 лева, от които 1543,73 лева
застрахователна премия и 514,58 лева авансов бонус, застрахователна премия
при авансов бонус 1574, 60 лв., която сума страните договорили да бъде
изплащана разсрочено на четири равни вноски /по 393, 65 лв./ с падежи, както
следва: 1 вноска - 11.03.2020 г.; 2 вноска - 11.06.2020г.; 3 вноска - 11.09.2020
г. и 4 вноска - 11.12.2020 г., като първата вноска била платена при
подписването на застрахователния договор и издаване на застрахователната
полица. В договора е уговорено, че при предявяване на претенция за
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие, така уговорения
авансов бонус става дължим и се заплаща от застрахования.
В представените Общи условия на ЗД "Бул Инс" АД за застраховка на
сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско”,
Раздел II "Покрити рискове и разходи", т. 1, Клауза "Хит Каско" е
3
предвидено, че застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за
преки физически загуби или повреди на застрахованото ППС, причинени от
риска умишлен палеж или взривяване.
От представените по делото четири броя сметки се установи, че ищцата
е заплатила по сметка на застрахователя ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна
полица № Е20600001585 следните суми: със Сметка № 22251135/11.03.2020 г.
- сумата 393,65 лева, представляваща първа разсрочена вноска; със Сметка №
22251136/08.06.2020 г. - сумата 393,65 лева, представляваща втора разсрочена
вноска; със Сметка № 22251137/01.09.2020 г. - сумата 787,30 лева,
представляваща трета и четвърта разсрочени вноски и със Сметка №
24101942/01.09.2020 г. - сумата 524,87 лева, представляваща приспаднатия
при сключване на застрахователния договор авансов бонус по реда, описан
по-горе.
Установи се също от представеното с исковата молба удостоверение
peг. № 288000-1769/02.04.2020 г. на ОДМВР - Враца, РУ Козлодуй, както и от
материалите към преписка по ДП № 104/2020 г. по описа на РУ – Козлодуй,
приложена към делото, че на 01.04.2020г. около 3.30 ч. в с.*** е бил запален
паркирания лек автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ. За случилото се са
били уведомени органите на полицията и служба ПБЗН, които са отишли на
местопроизшествието, а служителите на пожарната безопасност са потушили
пожара, но автомобилът вече е бил изцяло унищожен. Било образувано
Досъдебно производство № 104/2020 г. по описа на РУ – Козлодуй,
прокурорска преписка № 262/2020 г. на Районна прокуратура – Козлодуй за
престъпление по чл.330, ал.1 от НК. От материалите по делото се установява,
че автомобилът е бил залят с лесно запалими и/или горими течности от две
неизвестни лица като заключението на назначената по делото
пожаротехническа експертиза е, че най-вероятната причина за възникване на
пожара е умишлено запалване с използване на лесно запалими и/или горими
течности. Поради неустановяване на извършителя на деянието с
постановление от 03.08.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Козлодуй наказателното производство е спряно.
За настъпването на застрахователното събитие по надлежния ред същия
ден е било уведомено и ответното застрахователно дружество, където е
образувана преписка по щета № ********** от 01.04.2020г., по която от
страна на застрахованото лице са представени изискуемите вещи и
документи. На 12.10.2020 г. последно се били предадени свидетелство за
регистрация на МПС, част I № *********/11.03.2020 г. на лек автомобил
„Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ с отразено върху него прекратяване на
регистрация от 16.09.2020 г. поради наличие на тотална щета и удостоверение
4
рег. № 200967000220 от 12.10.2020г. на МВР, сектор Пътна полиция – Враца.
С писмо изх. № ОК-357965/14.09.2020 г. застрахователят е изразил
становище, че щетата на МПС „Ауди” А6 с рег. № BP *** СХ е тотална по
смисъла на чл.390 КЗ, а с писмо изх. № ОК-96883/15.02.2021 г.
застрахователят е уведомил ищцата, че всички изискуеми документи са
представени и ликвидационната преписка е приключила с решение за
изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото не се твърди от ответното дружество и не са представени
доказателства за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение на
ищцата по образувана преписка по щета № ********** от 01.04.2020г.
Изложените до тук обстоятелства не са оспорени от ответното
дружество с отговора на исковата молба, поради което с определение № 156
от 05.12.2021г. по делото съдът ги е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. с чл.377 от ГПК.
За установяване действителната стойност на процесния лек автомобил,
причинените му увреждания, наличието на тотална щета и размера на
дължимото застрахователно обезщетение по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Г. П. В.. Според
заключението действителната /пазарната/ стойност на лек автомобил Ауди А6
per. № ВР *** СХ към датата на застрахователното събитие 01.04.2020 г. е
била 40687 лв.; автомобилът е тотално унищожен /налице е тотална щета/;
стойността на причинената на ищцата имуществена вреда се определя на 99%
от действителната/пазарната стойност на автомобила и към 01.04.2020 г. е в
размер 40280 лв.; няма запазени части, които биха послужили за последващо
използване, автомобилът е за скрап; дължимото застрахователно обезщетение
е 39 955 лева, определено като 99% от застрахователната му стойност (40 359
лева х 99% = 39 955 лева). Заключението е оспорено от застрахователя
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза
съдът приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Относно иска с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 2 от
Кодекса за застраховането.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования в уговорения срок застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, съгласно
5
правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на застрахования е да докаже
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
съответно размера на действителната пазарна стойност на щетата към датата
на застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищцата бе
да установи, следните правнорелевантни факти: валидно сключен договор за
застраховка "Автокаско Хит" с ответника към датата на извършване на
палежа на процесния лек автомобил; възникване на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор „умишлен палеж”; изпълнение на
поетите от нея задължения, в качеството й на застрахован, за заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване; причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпили за нея вреди и размера на средствата,
необходими за отстраняване на вредите.
С оглед оспорването от ответника на предявения иск, в тежест на същия
е да докаже наведените от него положителни твърдения за факти, от които
черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства,
изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в
случай че ищцата докаже тяхната дължимост.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че са налице всички елементи от пораждащия правото на ищцата да
иска заплащане на застрахователното обезщетение фактически състав на чл.
405, ал. 1 КЗ.
Доказа се по несъмнен начин и не е спорно между страните правото на
собственост на Т. ЦВ. Д. върху лек автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ
в периода от 11.03.2020г. до 16.09.2020г.
Установи се също, че между ищцата Т. ЦВ. Д. и ответника ЗД "Бул Инс"
АД е възникнало правоотношение по договор за имуществено застраховане,
сключен във формата на застрахователна полица. По силата на така
сключения договор ответното дружество е поело задължение да осигури
застрахователно покритие по отношение на собствения на ищцата лек
автомобил „Ауди” А6 с peг. № ВР *** СХ по рисковете клауза П-101, "Хит
6
Каско", която видно от представените Общи условия на застрахователя,
включва изплащане на застрахователно обезщетение за преки физически
загуби или повреди на застрахованото ППС, причинени от риска умишлен
палеж или взривяване. Със застрахователния договор страните са предвидили
срок на действието му от 12.03.2020 г. до 11.03.2021 г. Застрахователният
договор е влязъл в сила с плащането на договорената първа вноска от
застрахователната премия, което е станало при сключването му - на
11.03.2020 г., поради което е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните.
Доказа се и че на 01.04.2020 г. със застрахования лек автомобил „Ауди”
А6 с peг. № ВР *** СХ е настъпило твърдяното от ищцата събитие, а именно
палеж, възникнал в резултат на умишлените действия на трети лица, както и
че в резултат на пожара е изгорял целият автомобил, т.е. щетата е тотална.
Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на
застрахователния договор, съответно попада във времевия обхват на
осигуреното от ответното дружество покритие. Настъпването на
застрахователното събитие фактически е било потвърдено и в образуваното
досъдебно производство № 104/2020 г. по описа на РУ – Козлодуй, където
квалификацията на деянието от компетентните органи е за престъпление по
чл.330, ал.1 от НК – умишлен палеж.
По делото няма конкретни обстоятелства, които ответникът да сочи,
които да се установяват и които да създават съмнение за неустановена
фактическа обстановка във връзка с настъпилия застрахователен риск. В
случая застрахователят не доказа, че щетите за ищцата са причинени от
инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС или че е
извършена застрахователна измама от страна на застрахования; по делото
няма доказателства ищцата да е действала с умисъл да заблуди
застрахователя относно обстоятелствата при настъпване на застрахователното
събитие, нито вредите да са настъпили именно в резултат на предоставяне на
неверни данни за самото застрахователно събитие. С оглед на изложеното,
съдът намира за безпротиворечиво установено настъпването на твърдяното от
ищцата застрахователно събитие.
Изложеното налага извода, че е налице и изискуемата се причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилите в
патримониума на ищцата вреди.
Налице са и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността
7
на застрахователя, доколкото се установява, че ищцата е изпълнила поетите
от нея задължения, в качеството й на застрахован, за заплащане на дължимата
застрахователна премия на вноски, съгласно уговореното в застрахователната
полица, включително и приспаднатия при сключване на застрахователния
договор авансов бонус, с оглед предявяване на претенция за настъпило в
срока на застраховката застрахователно събитие; за своевременно
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
както и за предоставяне на документите от значение за установяване на
относимите към заведената щета обстоятелства.
Няма твърдения за неизпълнение на други договорни задължения от
страна на застрахованата, освобождаващи застрахователя от задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не се установява да е
налице изключен по волята на страните риск, водещ до възникването за
ответника на право да откаже частично или изцяло заплащането на
обезщетение на основание чл. 363, ал. 4 КЗ, при настъпването на
установеното по делото събитие със застрахованото имущество. Не се
установява също наличието на право на застрахователя да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума
по чл. 369, ал. 2 от КЗ, тъй като застрахователната премия е издължена изцяло
от застрахованата.
При това положение съдът намира, че настъпилото на 01.04.2020 г.
застрахователно събитие – умишлен палеж на лек автомобил „Ауди” А6 с peг.
№ ВР *** СХ, собственост на ищцата, е покрит риск по застрахователния
договор от 11.03.2020 г., поради което застрахователят дължи обезщетение за
настъпилите вреди, съгласно чл.386, ал.1 и чл. 405, ал.1 от КЗ. По делото е
доказано по безспорен начин основанието за възникване на правото на
ищцата по посочените норми от КЗ срещу застрахователя по имуществената
застраховка за справедливо обезщетяване на претърпените при
застрахователното събитие имуществено вреди.
Основният спорен въпрос по делото е за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
8
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност /в случая не се установява страните да са
определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 от КЗ/. В чл. 400,
ал. 1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна
стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност
е дефинирана в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Съгласно съдебна практика застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума.
В конкретния случай няма спор по настъпилите и подлежащи на
обезщетяване вреди, поради което обезщетението по договора за
имуществена застраховка следва да бъде определено в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че при пожара автомобилът е погинал на 99 % и че разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на
автомобила, поради което съдът намира, че е налице тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика
разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече
от застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените
части. В случаите, когато ремонтирането на вещта се явява икономически
9
нецелесъобразно се налага ограничаване на отговорността на застрахователя
до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части. Последните са т. нар. "ползи от
вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се
допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно релевираното от
ответника възражение, че при наличието на „тотална щета” по смисъла на чл.
390 КЗ застрахователят би дължал 70% от стойността на застрахованата вещ
или ако тя е надзастрахована би дължал 70% от застрахователната сума. Това
възражение пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2
КЗ и на т.8.1 в раздел VIII "Раздел "Застрахователно обезщетение" в Общите
уславия на ЗД "Бул Инс" АД по застраховката, където изрично е уговорено, че
при наличие на тотална щета, какъвто е и процесния случай, застрахователят
изплаща дължимото обезщетение, намалено със стойността на запазените
детайли от ППС по експертна оценка.
Видно от заключението на вещото по изготвената и приета по делото
АТЕ е, че запазените и годни за втора употреба части от автомобила се
равняват на 1% от действителната/пазарната му стойност. Следователно, при
условията на т. 8.1. от ОУ по застраховката това е стойността, която следва да
се приспадне от договорената с полицата застрахователна сума на МПС.
Изчислено по реда на т. 8.1. от ОУ дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 39 955 лева, което изцяло съвпада със заключението на АТЕ: 40
359 лева х 99% = 39 955 лева. При определянето на този размер вещото лице
посочва, че се е запознало и с калкулация по щета № **********/01.04.2020
г., която е достигнала до същия извод.
Въз основа на изложеното съдът намира, че размерът на вредата и
размерът на дължимото застрахователно обезщетение съвпадат и те
съставляват сумата от 39 955 лева, до който размер е предявен искът за
имуществени вреди след направеното увеличение в открито съдебно
заседание, проведено по делото на 13.01.2022 г. За тази сума предявеният иск
по чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането е изцяло
доказан и следва да се уважи, като основателен.
С оглед основателност на иска за главница, основателна се явява и
акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба - 09.08.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Относно иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание
чл.409 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
10
По този иск в тежест на ищцата бе да докаже наличието на изискуемо
вземане към ответника и неизпълнение на задължението в сроковете,
посочени в чл.409 и чл.405 КЗ.
Нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ задължава застрахователя да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. В т.10.2 от раздел VIII "Раздел
"Застрахователно обезщетение" в Общите уславия на ЗД "Бул Инс" АД по
застраховката изрично е уговорено, че при тотална загуба застрахователят
изплаща застрахователно обезщетение до 15 дни след получаване на всички
изискуеми документи, необходими за определянето му, включително
документите за снемане на ППС от отчет от службата, извършила
регистрацията му. Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да
се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1
или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които
не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано
откаже плащането. Нормата на чл. 409 от КЗ определя началният момент, от
който застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение - изтичане на срока по чл. 405 от КЗ.
В случая окомплектоването на документите по образуваната щета при
ответника е приключило на 12.10.2020 г., когато застрахованата е представила
последните изискуеми съгласно КЗ и ОУ документи: част I на свидетелство за
регистрация на МПС № *********/11.03.2020 г. с отразено върху него
прекратяване на регистрация от 16.09.2020 г. поради наличие на тотална щета
и удостоверение peг. № 200967000220/12.10.2020 г. от сектор "Пътна
полиция" - Враца, вследствие на което застрахователят е следвало да се
произнесе по претенцията по един от начините, регламентирани в чл. 108, ал.
1, т. 1 и т. 2.
Видно в процесния случай от представените доказателства е, че
застрахователят не е извършил което и да било действие по чл. 108, ал. 1, т. 1
или т. 2 - нито е било извършено плащане на обезщетение, нито е отказал
мотивирано плащането му, вследствие на което срокът му за произнасяне е
изтекъл на 27.10.2020 г. и застрахователят е изпаднал в забава от 28.10.2020 г.
Съгласно общия принцип на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение за забава, което е в размер на
законната лихва от датата на възникване на задължението. В конкретния
случай застрахователят е в забава спрямо застрахованото лице от 28.10.2020
г., когато е разполагал с всички изискуеми документи, представени му от
застрахованото лице и обосноваващи претенцията му, и е бил в състояние да
вземе съответното решение по предявената претенция. Това не е било сторено
от застрахователя и до завеждане на исковата молба в регистратурата на съда,
поради което той дължи обезщетение за забава съгласно разпоредбите на чл.
11
108, ал. 1, чл. 405 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до
окончателното изплащане на задължението. Размерът на това обезщетение
върху уважената главница от 39 955 лева за периода 28.10.2020 г. - 09.08.2021
г. възлиза на 3174,21 лева, видно от представените от ищцата справки от ЕПИ
„On – line” – калкулатори, до който размер е предявен искът за обезщетение
за забава след направеното увеличение в открито съдебно заседание,
проведено по делото на 13.01.2022 г. В този размер искът за обезщетение за
забавено плащане с правно основание чл.409 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД е
доказан и следва да се уважи като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото разноски.
Ответникът е направил искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
претендираното от ищцата възнаграждение за адвокат поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
от 1900 лева надвишава със 76, 12 лева размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4
вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1823, 88 лв./ и не се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението
на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите на ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1900 лева.
Предвид изложеното, на ищцата следва да се присъдят разноски за
държавна такса от общо 1725, 17 лв., адвокатско възнаграждение 1900 лв. и
възнаграждение за вещо лице 300 лв., съгласно приложения списък по чл.80
от ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучър”, № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Т. ЦВ. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. ***, община ***, обл. Враца, ул. "***" № 5,
сумата 39 955 лева – незаплатено застрахователно обезщетение следващо се
по сключен на 11.03.2020 г. застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № Е20600001585 и добавък № 1 към нея за
застраховка "Автокаско Хит", с който е застрахован лек автомобил „Ауди” А6
с peг. № ВР *** СХ, увреден вследствие настъпило на 01.04.2020 г. в с. ***
застрахователно събитие, ведно с обезщетение за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 09.08.2021 г., до окончателното й
изплащане; сумата 3174,21 лева - обезщетение за забава върху уважената
главница от 39 955 лева по чл. 108, ал. 1, чл. 405 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, дължимо за периода 28.10.2020 г. - 09.08.2021 г., както и
направените по делото разноски за държавна такса от общо 1725, 17 лв.,
адвокатско възнаграждение 1900 лв. и възнаграждение за вещо лице 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13