Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна
Варненски окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН АТАНАСОВ
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
при секретаря Д.Вълчева и прокурор Диана Кипрова разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ВНАХД № 717 по описа за две хиляди и деветнадесета година и установи :
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест от А. Х. , прокурор при РП Провадия, срещу неправилността на решение по НАХД № 398/2018 г. на РС Провадия.
С този съдебен акт съдът е признал за невинна обв. И.С.А. в това, на 15 06 2017 г. в гр.Провадия, при управление на МПС да е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на С. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се трайно затрудняване движението на десния горен крайник и я оправдал по възведеното й обвинение в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б“ Б“ пр. 2 от НК.
Прокурорът твърди, че съдебният акт е необоснован, тъй като съдът, в противоречие с доказателствата, е приел че по отношение на обвиняемата вече е било проведено административнонаказателно по характера си производство, приключило с налагането на такова наказание.
Развива се пространствено аргументирана теза, че в настоящия случай не съществуват основанията за прекратяване на наказателното производство, ситуирани в чл.24 ал.1 8а от НПК, а отделно, такова виждане е предполагало първоначалното спиране на производството, с оглед решение по чл. 24 ал. 4 от НПК. Алтернативно се предлага връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивна ревизия по същество и постановяване на осъдително решение.
Протестът се поддържа в съдебно заседание по съображенията, изложени в него.
Защитникът на обвиняемата намира атакуваното решение за правилно и като такова , подлежащо на потвърждаване.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна със становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, констатира следното :
За да постанови акта си, съдът е възпроизвел поднесената му от прокурора фактология, според която на инкриминираната дата пострадалата М., която не притежавала свидетелство на управление на МПС, помолила обвиняемата да управлява автомобила й от гр.Провадия до с. Ветрино. Превозното средство били паркирано пред входа на жилищен блок. Обвиняемата заела шофьорското място, а св. М. седнала на седалката от дясната му страна. След привеждането на автомобила в движение, обв. А. не можала да го овладее, което довело до преминаването му през бордюра на паркинга и съприкосновението на превозното средство с бетонната стена не жилищния блок. В резултат на произшествието пострадалата получила съставомерни като средна телесна повреда увреждания, а на автомобила били причинени значителни материални щети.
За посоченото нарушение на Закона за движението по пътищата, субсумирано, според решаващия съдебен състав, в нормите на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, обвиняемата била санкционирана по административен ред с влязло в сила на 28. 12. 2017 г. наказателно постановление.
Ето защо първоинстанционният съдебен състав преценил, че за да преодолее конфликта ne bis in idem следва да оправдае пострадалата.
С такова решение въззивната инстанция не може да се съгласи.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, административно наказателната отговорност на А. е ангажирана за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „ а“ от ЗДвП, осъществено с напускане на местопроизшествието преди пристигане на контролните органи, макар и заради превозването на пострадалия до болницата?.
В обстоятелствената му част е изрично посочено обаче, че административнонаказателното производство за нарушението по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП се прекратява, заради образуването на досъдебно наказателно производство.
Тази констатация е достатъчна, за да се приеме, че друго производство с характер на „наказателно“, за това бланкетно нарушение на ЗДвП, намиращо се в причинна връзка със съставомерен като телесно увреждане вредоносен резултат, срещу обвиняемата не е провеждано.
Принципно, становището на решаващия орган в съдебната фаза на процеса, за проведено административнонаказателно производство (с характер на „наказателно обвинение” по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7), приключило с влязъл в сила акт, би следвало да доведе в хронологическа последователност до следното: Спиране на наказателното производство, даване възможност на прокурора в срока по чл.24, ал.4 от НПК да направи предложение за възобновяване и прекратяване на производството, ако възобновяване не е поискано или предложението не е уважено.
Аргументите на съда, а и изричното му изявление, сочат на решение за прекратяване на наказателното производство, макар и в нарушение на гореописаната процедура.
Диспозитивът на съдебния му акт обаче е оправдателен.
И тъй като извършителят, бил той обвиняем или подсъдим, се оправдава, когато не се установи че деяние е извършено, че е извършено от него или извършено виновно или престъпно, за въззивната инстанция е невъзможно, поради противоречието на мотиви и диспозитив, за разбере действителната съдебна воля.
Констатацията на процесуалното нарушение води до решение за безусловна отмяна на ревизирания акт и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задължението си за цялостна проверка на протестирания акт и посочване на всички процесуални нарушения, въззивният съдебен състав обаче счита за необходимо да отбележи следното :
Протоколът за оглед на местопроизшествието е ръкописен и нечетлив, но органите на разследването не се счели за необходимо да приложат печатен препис от който да е разбираемо, каква е обективната статична и динамична констатация от огледа. Технически преглед на автомобила не е извършван, поради което и извод за техническата му изправност изобщо не е търсен или правен. Такъв е бил повече от необходим, с оглед показанията на обвиняемата в разпита й като свидетел , впрочем проведен по създаден от някого си обичай, в противоречие с всякакви процесуални правила.
Извършената „съдебно-автотехническа експертиза“ е такава само по заглавие. „Съдебна“ тя не е, защото не е назначена от съд, „автотехническа“ не е, тъй като там не е намерил ясен или обоснован отговор никакъв въпрос, свързан с автомобилната техника, а „експертиза“ не е защото е възложена в нарушение на чл. 145 и чл. 147 от НПК, без да се сочи образование, специалност, длъжност на вещото лице, че да е видно, предполага ли се да притежава експертни знания.
От съдържането на самата „експертиза“ може да се предположи, че експертните знания на вещото лице не са във възложената му област.
Описаните механизъм и причина за настъпилото ПТП са компилация от свидетелски показания и предположения. Неясно е откъде автомобилният експерт е заключил че „шофьора А. е проявила невнимание и ненавременна реакция за предотвратяване на инцидента“, че е „ запалила автомобила и освободила ръчната спирачка , натиснала педала на газта, колата тръгнала внезапно и рязко ускорила скоростта“ че в момент на паника вместо да пусне педала на газта и да натисне спирачка тя го задържа, вследствие на което автомобила се удря“.
За отбелязване е, че свидетелските показания, на които „автотехническата експертиза“ стъпва, са тези на обвиняемата, според която, „колата потеглила и рязко се блъснала първо в бордюра, после в стената на блока“ и на пострадалата, непритежаваща свидетелство и технически умения за за управление на МПС, която посочва, че „обвиняемата освободила ръчната спирачка, след което объркала педалите и вместо да натисне спирачката, подала газ“.
В огледния протокол и в експертизата няма дори елементарно измерване на разстоянието, което автомобилът е изминал, или определяне на скоростта, която е достигнал преди удара. Въпрос за техническото състояние на автомобила и за отсъствие или причинна връзка между него и произшествието въобще не е поставян.
Разбира се, възможно и напълно логично е причината за произшествието да е тази, описана от експерта и изложена в прокурорския акт, но вариант това да се дължи и на внезапна или съществуваща техническа неизправност на автомобила не е изследван или отхвърлян.
На експерта обаче са възложени две задачи, отговорът на които не би следвало да е релевантен за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343 ал. 1 т. „ б“ от НК .
Едната от тях е, каква е стойността на лекия автомобил, а втората, тази на причинените в следствие на произшествието материални щети.
За дадения отговор на първия въпрос въобще не са били необходими специални знания, тъй като не е оценяван конкретният автомобил, а е осреднена продажната цена на подобни автомобили според използвани общодостъпни интернет приложения.
За отговор на втория въпрос са приети като меродавни свидетелските показания на св.Х., който трябвало да ремонтира автомобила, но в последствие го купил, щото, според неговите сметки, остатъчната стойност на автомобила се оказала по малка от тази на ремонта. Според констативния протокол за ПТП били деформиран преден капак, счупени предни фарове, предна броня и други . Тези „други“ заели, в следствие разказа на св. Х., 11 ценови пункта в заключението на вещото лице. Експертен оглед на автомобила не е извършван.
Съставомерните увреждания по точка две на ал. 1 от чл. 343 от НК поглъщат деянието по т. 1 от същия законов текст. А че е налице основание за подобна квалификация, е било ясно още преди назначаването на ценовата по съществото си експертиза.
Прави впечатление обаче, че още на 15 06 2017 г., тоест ден след образуване на производството, пострадалата е упражнила своето право да иска прекратяването му. Прокуратурата е била запозната с това искане, тъй като междувременно е удължавала на два пъти срока за приключване на това дело с фактическа и правна елементарност. Въпреки това, прокурорът не се е произнесъл по искането до 19 01 2018 год., когато указал тепърва да се установява, не съществува ли пречка по чл. 343 ал. 2 т. 2 от НК и да се проведе нов разпит на пострадалата, че да се изясни, продължава ли да желае прекратяване на производството?
Тя заявила, че вече не желае производството да се прекратява, понеже обвиняемата не изпълнила условието за заплащане на разходите за лечение и за ремонт на автомобила.
Създава се съмнение, че делото незаконосъобразно е било протакано до изясняване на имуществените отношения между двете страни, вместо водещият разследването своевременно да докладва на наблюдаващия прокурор искането на пострадалата за прекратяване на производството.
Възстановяването на имуществени или неимуществени вреди не е въздигнато в условие за законосъобразност на подобно произнасяне, а прокурорът няма право на преценка при наличие на основанията на чл. 343 ал. 2 т. 2 от НК.
Въпреки че в последствие срокът за приключване на разследването е бил удължаван още на два пъти/ включително и заради неиздирване автора на деянието! При все, че разследването, пак обичайно, е започнало срещу вече признатото за „ виновно лице“ / това, според съдебната преценка, не е допринесло за качеството му, в следствие на което са останали неизяснени въпроси, имащи съществено значение за квалификацията на деянието и отговорността на обвиняемата.
Няма данни по делото, дали пострадалата е била с предпазен колан, както и яснота относно това, направила ли е обвиняемата всичко или нещо, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалата. Последното следва от констатациите в наказателното постановление за напуснато местопроизшествие за превозване на пострадалата до болницата, противоречащи на показанията на св.Р..
Част от тези нарушения са неотстраними, но въззивната инстанция ги посочва, тъй като е установила системното им извършване.
Вярно е твърдението на прокурора, че противоречието между частите на решението е отменително основание, но посочването на останалите отстраними нарушения следва да се вземе предвид от следващия съдебен състав, при преценка адекватността на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора.
С оглед изложеното и на основание чл. 378 ал. 5 във вр. с чл.335 ал. 2 и чл. 339 от НПК, пети въззивен състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение по НАХД № 398/2018 г. на РС Провадия.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :