№ 250
гр. *** , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430100685 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от В. Д. Л. и Т. А. Л., двамата от гр.***,
представлявани от адв.М.Б. против ***, с ЕИК ***, гр.***. В исковата молба
ищците твърдят, че на 09.10.2012г. било депозирано заявление по чл.417 ГПК
от Б*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане
по договор за кредит сключен между страните на 01.08.2008г. Твърди, че в
полза на взискателя бил издаден изпълнителен лист за сумата от 1313,74 лева
солидарно срещу двамата длъжника. С договор за цесия от 01.07.20143г.
взискателят прехвърлил вземането си срещу тях на ***, като на 13.06.2020г.
било образувано изп.дело при *** с рег.№ 905 с район на действие района на
ОС ***. След образуване на делото били извършени справки от ***. С молба
от 15.09.2020г взискателят поискал от *** налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците и било изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата В.Л.. Ищците получили
покани за доброволно изпълнение, като считано от датата на връчване, за
същите започнал да тече едномесечен срок за подаване на възражения срещу
заповедта. Такива възражения не са депозирани от страна на длъжниците.
1
Ищците твърдят, че поради изтекла петгодишна давност, вземането на
взискателя било погасено по давност, тъй като за периода от 12.10.2012г. до
12.10.2017г. давността е изтекла. Твърди, че за ответното дружество не
съществува вземане, което да се реализира по принудителен ред, а сумите
вече не са били дължими. Твърди, че когато било образувано изп.дело №537,
на 13.06.2020г., вземането било погасено поради изтекла давност, а самата
молба била депозирана след изтичане на давностния срок. Твърди, че ПДИ не
е прекъснала давността, тъй като е връчена на ищците три години след
изтичане на петгодишния давностен срок. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по реда на чл.439 ГПК
вр. чл.124 ГПК, че двамата ищци не дължат на ответника сумата от 1440,01
лева по изп.дело №537/2020г. на *** предсрочно изискуеума главница в
размер на 1148,39 лева, лихва в размер на 115,11 лева, санкционираща лихва в
размер на 50,24 лева, ведно със законната лихва считано от 10.07.2012г. до
окончателното плащане и разноски в размер на 126,27 лева по договор за
банков кредит от 01.08.2008г. сключен между Б*** и ищците.
Ответникът *** оспорва претенцията. Твърди, че давността не е
изтекла. Основният довод в тази насока е, че на 29.08.2019г. между ищците и
ответника било сключено споразумение, по силата на което страните са се
съгласили крайната падежна дата на издължаване на кредита да е 28.03.2016г.
поради което вземането не е погасено по давност. Твърди, че на 22.10.2020г
на двамата длъжника били връчени ПДИ ведно със заповед по ч.гр.дело, като
длъжниците не са оспорили заповедта и същата е влязла в сила с изтичане на
срока по чл.414 ГПК и всички възражения срещу вземането, с които ищците
са разполагали са преклудирани.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си от исковата
молба и писмения отговор. Ответниците представят писмени бележки в
предоставения от съда срок. Твърди, че давносттта е започнала да тече на
12.10.2012 и е изтекла 12.10.2017г. и считано от тази дата се е погасила
възможността сумите да се събират принудително. Изпълнителното дело е
образувано едва на 13.06.2020 и към тази дата вземане не е съществувало.
Отделно от това твърди, че в случая без значение е сключеното между
страните споразумение от 2019г., тъй като издаването на изпълнителния лист
и договора за кредит от 2008г., а не допълнителното споразумение от 2011г.
или това от 2019г. Твърди, че след като изпълнителния лист е издаден въз
основа на договор от 2008г. и изпълнителното производство е било
образувано именно въз снова на този лист, то по делото не следва да се
обсъждат допълнителни споразумения, сключени между страните
впоследствие.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Установява се от представения на лист 52 договор, че на 11.08.2008г. между
Б*** в качеството на кредитодател и ищцата В.Д. Борисова като кредитополучател бил
2
сключен договор за заем за срок до 11.08.2009г, обезпечен със запор върху вземания от
трудово правоотношение.
Установява се, че на 28.03.2011г. към договора за кредит от 11.08.2008г. е
сключено допълнително споразумение, по силата на което страните са се съгласили, че
поради неизпълнение на задълженията за погасяване на задълженията, кредитът бил
превърнат в изискуем като остатъкът по дълга станал в размер на 1240,24 лева, от
който главница в размер на 1140 лева, договорна лихва в размер на 87,47 лева,
наказателна лихва в размер на 12,77 лева. Със същото споразумение, кредитополучател
внесъл сумата от 18,41 лева и кредитодателят се отказал от наказателна лихва в размер
на 6,83 лева за периода 21.02.2011г. – 28.03.2011г. Страните договорили крайната
падежна дата на договора да е 28.03.2016г. На същата дата бил сключен и договор за
поръчителство, по силата на който вторият ищец – Т. А. Л. се съгласил да стане
поръчител по допълнителното споразумение като крайното задължение е в размер на
1215 лева със срок от 60 месеца.
Съгласно Общите условия, приложени по делото, в т.19.2 е уговорено при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
На това основание, на 10.07.2012г. кредитодателят подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч.гр.дело №4037/2012г. По делото била издадена заповед за
изпълнение №3653/09.10.2012г. за сума в размер на 1313,74лв., от която
предсрочно изискуема главница в размер на 1148,39лв., лихва за забава в
размер на 115,11лв. дължима за периода 07.11.2011г. до 09.07.2012г.,
санкционираща лихва по Общите условия към Договора за кредит за периода
03.02.2012г. до 09.07.2012г. в размер на 50,24лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2012г. до окончателното и изплащане и
сумата от 26,27лв.-разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
След издаване на заповедта и изпълнителния лист, на 01.07.2013г. между Б*** и
ответника *** бил сключен договор за цесия, по силата на който и видно от
приложения към него Приемо предавателен протокол, кредитодателят Б*** прехвърли
на *** вземането си от двамата ищци в размер на 1691,15 лева, от които главница в
размер на 1148,39 лева, договорна лихва в размер на 165,35 лева, обезщетение за
забава в размер на 126,14 лева и разноски в размер на 251,27 лева.
За цесията двамата длъжника са уведомени на 29.08.2013г, което се установява
от приложените по делото разписки.
Установява се от приложеното споразумение на лист 78 от делото, че на
29.08.2019г. между страните по делото било сключено споразумение, по силата на
което *** Л. и Т. А. Л. в качеството на длъжници и ***я, в качеството на кредитор се
споразумели, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г.
*** придобил от Б*** п вземанията и срещу В.Л. като кредитополучател и Т.Л. като
поръчител, произтичащи от договор за кредит от 28.03.2011г. и Договор за
поръчителство от същата дата. Съгласили са се също, че за задълженията от тези два
договора е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4037/2012г., по силата на
3
която ищците са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1313,74 лева, главница в
размер на 1148,39лв., лихва за забава в размер на 115,11лв. дължима за
периода 07.11.2011г. до 09.07.2012г., санкционираща лихва по Общите
условия към Договора за кредит за периода 03.02.2012г. до 09.07.2012г. в
размер на 50,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2012г. до окончателното и изплащане и сумата от 26,27лв.-разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
С изпълнителния лист, на 06.08.2020г. цесионерът – ответник по настоящето
дело – подал молба за образуване на изпълнително дело и било образувано изп.дело №
*** на ***. С молба от 10.09.2020г. взискателят поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на двамата длъжника.
Двамата длъжника били уведомени за образуваното изпълнително дело с покана
за доброволно изпълнение на 22.10.2020г - главница в размер на 1148,39лв.,
законна лихва за периода 07.08.2020г. .- 26.10.2020г. в размер на 25,52 лв,
неолихвяеми вземания в размер на 139,28 лева, присъдени разноски в размер
на 100 лева, разноски по изп.дело в размер на 100 лева такси към Тарифа към
З*** в размер на 488,34 лева, дължими към 26.10.2020г. След получаване на
поканата за доброволно изпълнение ищците в качеството на длъжници не са
възразили. Ако се съди по това, че оспорването на вземане установено с
влязла в сила заповед е ограничено по начин сходен с този за влезлите в сила
решения, се стига до извода, че влязлата в сила заповед има значение на
влязло в сила решение по отношение на нейния предмет, в случая парични
задължения, доколкото съобразно разпоредбите на действащия процесуален
закон е приравнена по последици на този акт.
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство. Съдът следи служебно за правният
интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на
обстоятелства, настъпили след приключване на заповедното производството, по което
е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия
произтича от разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист,
тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7
ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по
давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че
ищецът има правен интерес да води настоящия иск.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице
новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. № 4037/2012 г. по описа на PC - ***/ факт с
4
правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт - изтекла
погасителна давност. В случая, обаче, ищците са се отказали от правото си да се
позоват на тази давност с признанието на задължението, което са направили с
подписване на споразумението на 29.08.2019г. За да бъде прекъсната давността, следва
действието, което я прекъсва да е извършено преди изтичането и. За разлика от това,
едно вземане може да бъде признато и след изтичане на давностния срок. Съгласно
чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла.
Следователно, той би могъл да стори и по-малкото - да признае вземането, т.е.
своето задължение. Това признание представлява отказ от позоваване на вече изтекла
давност. Щом по аргумент от чл.113 ЗЗД, е валиден само отказът от вече изтекла
давност, то няма пречка признанието да бъде направено след изтичане на давностния
срок. Всъщност онова, което е сторил длъжникът, признавайки вземането, като е знаел
или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла
давност, но не се е позовал на нея, е пълен отказ от цялата вече изтекла давност и за
това действие не съществува срок. С изтичане на петгодишна давност на 12.10.2017г.,
задълженията на ищците са се превърнали в естествени задължения. Те продължават да
съществуват, но кредиторът не може да ги събере по принудителен ред. С
подписването на споразумението на 29.08.2019г, длъжниците са признали дълга и са се
съгласили срокът за връщане да бъде удължен като са уговорили нов падеж.
Споразумението конкретизира достатъчно точно и ясно размера на задълженията, с
което може безспорно да се установи, че тези задължения са в резултат на сключения
между страните договор за кредит от 11.08.2008г. Със споразумението длъжниците са
направили едностранен отказ от последващо позоваване на изтекла по уговореното при
първоначалните условия вземане давност, каквото съдът приема, че е претенцията с
правно основание чл.439 ГПК. След като вече е направил отказ от изтекла давност,
длъжникът не би могъл да се позове на нея. С подписване на споразумението започва
да тече нова петгодишна давност.
Не е налице новиране на задължението, тъй като видно от споразумението, с него
длъжниците признават старо задължение, което е възникнало от сключения на
11.08.2008г. договор за заем, и за които задължения е издадена заповедта за
изпълнение. Както в заповедта за изпълнение, така и в споразумението страните са
уточнили, че дължимата главница е в размер на 1148,39 лева, а присъдената лихва – в
размер на 165,35 лева. Лихвата е сбора от договорна лихва в размер на 115,11 лева за
периода 07.11.2011г. – 09.07.2012г. и 50,24 лева санкционираща за периода
03.02.2012ж. -. 09.07.2012г. В приложението към договора за цесия е посочено и
прехвърлено на ответника задължение за съдебни разноски в размер на 251,27 лева,
които не са предмет на делото и не следва да бъдат обсъждани.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски за юрк.възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност
на делото и след като прецени, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, съдът
5
счита, че такова се дължи в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. А. Л. с ЕГН
**********, двамата от гр.*** *** представлявани от адв.М.Б. против ***, с
ЕИК ***, гр.*** район О*** иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищците В. Д. Л. с
ЕГН ********** и Т. А. Л. с ЕГН ********** не дължат на ответника ***, с
ЕИК *** следните суми: предсрочно изискуема главница в размер на
1148,39лв., лихва за забава в размер на 115,11лв., дължима за периода
07.11.2011г. до 09.07.2012г., санкционираща лихва по Общите условия към
Договора за кредит за периода 03.02.2012г. до 09.07.2012г. в размер на
50,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2012г.
до окончателното и изплащане и сумата от 26,27лв.-разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., които вземания
произтичат от извлечение от счетоводните книги на Б*** по договор за
Банков кредит, сключен между страните и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение №3653/09.10.2012г. по ч.гр.дело № 4037/2012г. по описа на РС
*** и образувано по изп. дело № *** по описа на ***-*** рег. №905 на К***, с район
на действие ПлОС, поради настъпила погасителна давност след издаване на
изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. А. Л. с ЕГН **********,
двамата от гр.*** *** представлявани от адв.М.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, с
ЕИК ***, гр.*** район О*** разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6