№ 21044
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110168349 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** срещу *** с ЕИК ***, по
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 1567,07
лева /горница за претендирано и неизпълнено в цялост обезщетение от ПТП/ ведно със
законната лихва считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и мораторна
лихва в размер на 276,33 лева за периода 28.06.2021г. – 24.03.2023г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15511/2023г. на СРС, 70 състав. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че по сключен договор за имуществено застраховане „Гражданска
отговорност“ при *** е настъпило застрахователното събитие ПТП на *** в гр. *** между:
л.а. ***, с рег. № *** /застрахован при ***/ с водач и застрахован Й. П. Й. и друг л.а.,
застрахован при същото дружество, вследствие на което ПТП настъпват материални щети. В
полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на
35645,80 лева /с вкл. ДДС/, като ответното дружество на 28.06.2021г. е заплатило 1996,73
лева, така се претендира горницата от 1569,07лева. Това вземане твърди, че е прехвърлено с
цесия от 10.03.2023г. на ищеца. Претендира се мораторната лихва в горния размер, законна
лихва от подаването на заявлението и разноски.
Ответното дружество счита исковете за неоснователни. Оспорва валидността на договора на
цесия – неговото надлежно връчване и това, че няма упомената сума в договора – не става
ясно какво се прехвърля. Алтернативно прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй
като претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното плащане по
щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения. Моли
искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. Видно от Договор за
цесия Й. П. Й. прехвърля на ищеца по настоящото дело „вземането си за обезщетеуние в
пълния му размер, заедно със законната лихва, считано от *** до окончателното изплащане
на цялата сума от застрахователна претенция ***г. за МПС *** с рег. № ***“ – л. 6 от делото.
В договора е записано, че вземането е срещу ответното дружество, съществува към
сключването на договора, действително е и е прехвърлимо.
Между страните не се спори, че Й. П. Й. е получил сумата 1996,73 лева по
процесната щета след като на 05.05.2021г. е завел щетата при застрахователя – ответното
дружество.
Видно от обратна разписка на л. 7 от делото Й. П. Й. е изпратил пратка „договор за
цесия“ на 14.03.2023г. на „*** – Ликвидация Медиц. Застрахов.“.
Съгласно изготвената по делото САТЕ пазарната стойност на щетите е в размер на
6766,42 лева, а изчислената по правилата на застрахователя 2090,27 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни поради следното. На първо място, по
оспорването на ответника, че няма валидно уведомяване, че е вземането е било
прехвърлено, ищецът не се аргументира по никакъв начин. Представената обратна разписка,
реално оспорена по съдържание от ответното дружество, не доказва уведомяване по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Това означава, че не ищецът *** има вземане срещу ответника, а Й. Й.. Отделно от
това, действително в договора за цесия – дори и да беше съобщен надлежно от новия
кредитор на длъжника - има празноти, заради които не може да се установи съдържанието
му. Определянето на „вземане в цялост по посочена щета“ не може е разнозначно на
процесната сума, която е горница на плащане, извършено доста преди т.нар прехвърляне на
вземането – договорът за цесия е от 10.03.2023г., а частичното както се твърди от ищеца
плащане, е от 28.06.2021г. Така не може да се отдели кое е вземането – цялото или с
приспаднатото плащане, изобщо какъв е неговият размер. Ето защо след като не се доказва
нито какво точно е прехвърлено и кога е съобщено на длъжника, цесията е с незавършен
фактически състав. Това прави ищецът нелегитимиран кредитор на вземането и съответно
поради липса на активна процесуална легитимация исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските
При изхода на делото на ответника се следват разноски. Претендира се
юрисокнултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200,00 лева, които ще
бъдат присъдени.
2
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, срещу *** с ЕИК ***,
със седалище: гр. ***, иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
1567,07 лева ведно със законната лихва считано от 24.03.2024г. до окончателното й
изплащане, както и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в
размер на 276,33 лева за периода 28.06.2021г. – 24.03.2023г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15511/2023г. на СРС, 70 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с
ЕИК *** сумата 200,00 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3