№ 1063
Гр. Пловдив, 08.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 725
по описа за 2023 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на „ МОБИ ШОП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** , представлявано от М.Б.-***и едноличен собственик на
капитала, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-815/28.02.2023 год. на Началник Отдел „Контрол“ при РД
„Автомобилна администрация“ - Пловдив.С оспорената заповед ,на основание чл.
107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „в" и ал. 2, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, е наложена принудителна административна мярка:
временно спиране от движение на товарен автомобил "Щаер"
с per. № ***от категория N3, собственост на "Моби Шоп" ЕООД, чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер № ***и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС част
II № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен оспорения административен акт изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.Поддържа се,че заповедта е издадена при неправилно приложение
на закона,при съществени процесуални нарушения,а така също и в противоречие с
целта на закона.Оспорва се описаната в акта фактическа обстановка,както и че с
процесния автомобил е бил осъществен обществен превоз на товари /строителни
отпадъци/за собствена сметка,без да е налице лиценз на общността.
Ответникът
– Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“-гр.Пловдив към ИА
„Автомобилна администрация“, не изпраща представител в съдебно заседание,не взима
становище по жалбата.
Съдът
намира жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко
засегнато от действието на акта и при наличие на правен интерес от оспорване, за
допустима.
Разгледана
по същество ,жалбата е основателна по следните съображения.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-815/28.02.2023 год. на Началник Отдел „Контрол“
при РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив.С оспорената заповед на основание
чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „в" и ал. 2, т. 1
от Закона за автомобилните превози на „ МОБИ ШОП“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка: временно спиране от движение на товарен автомобил "Щаер" с per. № ***от
категория N3, собственост на "Моби Шоп"
ЕООД, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № ***и отнемане
на свидетелство за регистрация на МПС част II № *********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Прието е
от фактическа страна,че лицето Т.П.К., ЕГН: **********,***, като водач на
товарен автомобил "Щаер" 25С27 с per. № ***, от категория N3, собственост на "Моби Шоп" ЕООД, извършва превоз на товари за собствена
сметка (строителни отпадъци), видно от заповед № А 321 от 28.02.2023 г., без
моторното превозно средство да има издадено удостоверение за обществен превоз
на товари на територията на Република България или заверено копие на лиценз на
Общността в съответствие с чл. 12, ал. 10 от Закона за автомобилните превози.
Извършена е справка в база данни на единна информационна система на ИА
„Автомобилна администрация" - гр. София, от която се установява, че за
товарен автомобил "Щаер" с per. № ***няма издадено удостоверение за обществен превоз
на товари на територията на Република България или заверено копие на лиценз на
Общността, с което е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Поради
възможността с товарен автомобил"Щаер" с per. № ***да се осъществява дейност, е приложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „в" и
ал.2, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Към
административната преписка са приложени следните доказателства: свидетелство за
регистрация част I,заверено копие от
АУАН № 00094/28.02.2023г. и Заповед № А321/28.02.2023г.
Във връзка
с компетентността на органа е приложена Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.на изп.директор на ИА „Автомобилна администрация“,като видно е,че
началниците на отдел „Контрол“ в РД „АА“ са упълномощени да издават мотивирани
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а
от ЗАвтП.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-815/28.02.2023 год.
на Началник Отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив е
издадена от материално и териториално компетентния орган. Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" /ИА"АА"/ или упълномощени от него длъжностни
лица. Процесната заповед е издадена от упълномощено длъжностно лице съгласно
казаната по-горе Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.на изп.директор
на ИА „Автомобилна администрация“
Оспорената
заповед е в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана,
съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, като са изложени определени
фактически твърдения, подведени под съответните правни норми.
Съдът
обаче счита, че в хода на производството по издаване на заповедта са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налице е и
противоречие с приложимия материален закон и с целта на закона.
Според
разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от същия закон.
Разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗАвт. П.
предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца": б. "в" - с което
се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са
изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11.
Относно
различните видове превози законодателят е дал легални дефиниции в специалния
закон - § 1 на ДР на ЗАвтПр., като регламентацията им
/включително необходимите документи и условията за извършването им/ се
подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби,
които предвиждат налагане на принудителни административни мерки за
преустановяване на административни нарушения при извършването им, т. е. от
изключително значение за да се прецени законосъобразност на дадена наложена ПАМ
е да установи прецизно и безпротиворечиво
фактическата обстановка и на базата на нея, да се прецени приложението на
материалния закон.
В
случая, според даденото описание ,като в заповедта се сочи, че водачът на
процесното МПС – товарен автомобил "Щаер" с
per. № ***, от категория N 3, собственост на "Моби Шоп" ЕООД, извършва превоз на товари за собствена
сметка (строителни отпадъци), видно от заповед № А 321 от 28.02.2023 г., без
моторното превозно средство да има издадено удостоверение за обществен превоз
на товари на територията на Република България или заверено копие на лиценз на
Общността в съответствие с чл. 12, ал. 10 от Закона за автомобилните превози.
Извършена е справка в база данни на единна информационна система на ИА
„Автомобилна администрация" - гр. София, от която се установява, че за
товарен автомобил "Щаер" с per. № ***няма издадено удостоверение за обществен превоз
на товари на територията на Република България или заверено копие на лиценз на
Общността, с което е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
В
настоящия случай, не е ясно въз основа на какви фактически обстоятелства и
доказателства е възприето в оспорената ЗПАМ наличието на извършване на превоз
за собствена сметка. С оглед легалната дефиниция на понятието "превоз за
собствена сметка", даден в § 4, б. "а" от ДР на ЗАвт. Пр., такъв е превоза на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него. Наличието на коя от посочените възможни проявни форми на изпълнително деяние се приема, че е налице
не е посочено, нито в ЗПАМ, нито в документ, цитиран в нея, към който тя
евентуално да препраща и която да е представена и налична по преписката.Представената
Заповед № А-321/28.02.2023г. не внася яснота
за осъществен такъв превоз за собствена сметка,защото в нея се говори за
заявки,съответни стокови разписки ,контрагенти на фирмата,а още повече в случая
се касае и до специален
автомобил.Административният орган не е изяснил обстоятелствата и фактите по
делото в нарушение на чл 35 АПК /“ Индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.“/.
Неясно е и
въз основа на какви фактически обстоятелства и доказателства, е възприето в
оспорената ЗПАМ /най- вероятно във връзка с мотивирането на правното основание
по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"в" от ЗАвт. Пр. / и липсата на изпълнение
на изискванията на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвт. Пр.,
съгласно която норма "Превоз на товари за собствена сметка между два
пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни
превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална
маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо
лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители". По делото липсват каквито и да е – и
фактически твърдения, и доказателства, товарният автомобил, с който водачът К.е
извършвал превоза – „Щаер“25С27 с рег.№ ***да е с
допустима максимална маса над 12 тона ,за да се приеме, че изобщо е възможно
осъществяването на посочения фактически състав.
По
така изложените съображения, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и
следва да се отмени изцяло, без обсъждане на останалите релевирани
от оспорващия възражения срещу законосъобразността на оспорения акт.
Независимо
от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат на оспорващата страна,
защото такива нито са поискани нито са доказани.
Воден
от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,Административен съд Пловдив,Първо
отделение,I състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „ МОБИ ШОП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** , представлявано от М.Б.-***и едноличен собственик на капитала, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-815/28.02.2023 год.
на Началник Отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му
СЪДИЯ: