Р Е Ш Е Н И Е №3862
14.10.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3427 по описа на същия съд за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на Х.М.Д.,
ЕГН **********,*** , депозирана срещу Б. И. З. , ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между него и ответника
има неформален договор за заем от дата 20.12.2014 год., по силата на който на
същата дата на З. е предадена в заем сума от 5000 лв. За заетата сума З. издал
разписка от същата дата и доколкото договорът бил без уговорен за връщане на
взетата главница срок, то на дата 11.10.2018 год. на З. била връчена нотариална
покана, с която му бил даден срок за връщане от седем дни. Срокът изтекъл
безрезултатно – връщане не последвало. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение под № 11113, издадена по ч. гр. дело № 20010/2018 г. на
ПдРС, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца
вземане за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответника не се е ангажирал с отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК или с присъствие в откритото съдебно
заседание по делото. За първото открито съдебно заседание е получена от него
молба , с която оспорва иска като неоснователен, без да се сочат конкретни
факти или доводи за това. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
на ответника сторените разноски.
Иск
с основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240 ал. 1 и 4 от Закона за
задълженията и договорите.
Иска е допустим като установителен , против
издадената за плащането на вземането в полза на ищеца заповед ответната страна
е възразила в срока по чл. 414 от ГПК. Ищецът на свой ред е спазил срока по чл.
422 от същия кодекс, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане по частното гражданско дело № 20010/2018г , и това , предмет на
настоящото исково производство.
Съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Доказателствената съвкупност по делото се изчерпва с два документа,
които обаче са напълно достатъчни да обосноват съществуването на договора за
заем между страните и изискуемостта на
сумата от кредитора по него.
Представено е на л. 6 от делото заверено от
страната копие от разписка за сумата от
5000 ( пет хиляди ) лева , получена от З. като паричен заем на дата
20.12.2014г.. Изхождайки от ответната страна и като удостоверява неизгодни за
нея факти , разписката съставлява годно писмено доказателство. Подписът на
ответникът под разписката не е оспорен, възможността му за това процесуално
действие се е преклудирала с изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.
Доколкото заема за потребление е реален
– предпоставя се от предаването на сумата от заемодателя на заемателя – то
следва да се приеме , че между страните има договор като източник на задължение
на ответника да плати цената по него.
На следващо място, представена е и
нотариална покана от кредитора – ищец до длъжника , с която същият е поканен да
върне сумата в срок от седем дни от датата на получаването на поканата. Същата
е връчена на 11.10.2018г, като нотариалните удостоверявания на документа и
датата на връчването му не са спорни; срока за връщане на заетата сума
следователно тече от дата 12.10.2018г и
е изтекъл на 18.10. същата година, следователно , считано от 19.10.2018г,. З.
е в забава да плати вземането.
Ответната страна не доказва плащане, не
формулира други възражения против иска.
Затова той се явява основателен изцяло.
На основание чл. 78 от ГПК разноските следва
да бъдат присъдени в тежест на ответника в пълен размер, съобразно списъка по
чл. 80 от ГПК , даден от ищеца.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на Б. И. З. , ЕГН **********,***
, че в отношенията между страните, дължи на Х.М.Д., ЕГН **********,***, плащане
на сумата от 5000 ( пет хиляди ) лева по
неформален договор за заем от дата 20.12.2014г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до
окончателното изплащане на вземането , за която сума и е издадена заповед за
плащане № 11113 по ч. гр. дело № 20010/2018 г. на ПдРС.
Осъжда Б. И. З. , ЕГН **********,***
, да заплати на Х.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 800 лева разноски по двете
производства, вкл. частното дело № 20010 по описа на ПРС за 2018г.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ