ОПРЕДЕЛЕНИЕ№……………
2020година
град Свиленград
Свиленградският районен
съд,
ІІІ -ти наказателен състав на 02 ноември 2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Добринка Кирева
като разгледа докладваното от
Председателя Кирева ЧНД
№ 662 по
описа за 2020година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.4 НПК.
Образувано е по
жалба на П.Д.Д., подадена чрез повереникът му – адвокат Капасъзова, с която се
оспорва законосъобразността на Постановление от 16.10.2020г. на прокурор от РП
– Свиленград, с което е прекратено наказателното производство, водено по д.п. №
135/2020г. по описа на РУ Свиленград, пр.пр. № 748/2018г. по описа на РП - Свиленград.
В жалбата, от името на пострадалият
от инкриминираното деяние, поверникът
развива пространни доводи и съображения за абсолютна незаконосъобразност
на обжалвания акт – Постановлението, неговата необоснованост и неправилност,
опровергавайки мотивите на прокурора и
правилността на направените изводи, така и оценката и анализа на доказателствената
съвкупност. Обобщени, респ. правно интерпретирани с оглед наличният им
обем, противопоставените в жалбата възражения, се свеждат до:
непълнота и неадекватност на проведеното разследване и липса на ефективни
действия по установяване и доказване на престъплението, от друга страна и в
отклонение от дадени указания от по горестоящ прокурор от ОП Хасково, както и превратна и неправилна оценка на
събраните по делото доказателства, от
тук и необоснован направения краен
правен извод за липса на престъпно деяние и виновно поведение. В този смисъл
оспорва изводите на прокурора относно липсата на извършено престъпление
кражба,като се излагат твърдения,че доводите на наблюдаващият прокурор били
крайно лаконични и в разрез с доказателствата по делото.
С тези правни
съображения,с депозираната жалба се претендира пълна отмяна на Постановлението
за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора
със задължителни указания по прилагането на закона.
Съдът, след запознаване с материалите от досъдебното
производство, обжалвания акт на прокурора,наведените в жалбата доводи,
приема от фактическа и правна страна,
следното:
Депозираната жалба
срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 135/2020г. по
описа на РУ Свиленград, е допустима-подадена е в срока за обжалване и от
легитимирано лице – надлежно упълномощен повереник – адвокат, представляващ
пострадалият от престъпното деяние.
Първоначално по
подадена жалба от 16.07.2018г. от пострадалия П.Д.Д. е образувана пр.преписка с
№748/2018г. по описа на РП Свиленград по която била извършена проверка,били са
снети сведения от пострадалия Д. и А. Г.
Н.,изготвена била експертна справка за стойността на двете цистерни и била
изготвена докладна записка от А.В. В последствие с Постановление от
27.06.2019г.прокурор от ОП Хасково е отменил Постановлението на РП Свиленград
от 05.10.2018г./липсва последното приложено по ДП/,с което е отказано
образуването на досъдебно производство по преписка вх.№748/2018г.,като
горестоящият прокурор е приел,че има
наличие на данни за извършено
престъпление по чл.194 от НК.
След връщане на
пр.преписка отново са били снети сведения от различни лица/П.Д.Д.,М. С. Д., А.
Г. Н.,Ж. Х. К.,Д. Н. Д.,В. И. З. и Г. В. К. и отново е последвал отказ от
страна на наблюдаващият прокурор да образува
досъдебно производство ,което постановление/отново не е приложено по ДП/
е било обжалвано и отменено от прокурор от ОП Хасково с Постановление от 24.02.2020г.
Едва на 16.04.2020г.
с Постановление за образуване на ДП е постановено да се образува ДП за
извършено престъпление по чл.194 от НК,а именно –на неустановена дата в периода
15.06.2018г. до 20.06.2018г. в с.Левка,общ.Свиленград били отнети чужди движими
вещи-2броя цистерни от владението на П.Д.Д. без негова съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В хода на
разследването са ангажирани гласни доказателствени източници, чрез разпита на
свидетели, приобщени са писмени доказателства, въз основа на които прокурорът е
приел за установени следните обстоятелства:
На 19.04.2018 год. в
с.Левка жалбоподателят - П.Д.Д. и А. Г. Н. сключили писмено споразумение
подписано от двамата, с което се
договорили да извършват съвместни дейности по почистването на терен в
селскостопанската постройка в с.Левка, собственост на П.Д.Д. и изваждане на три
/ 3 / броя метални цистерни, които да бъдат предадени за скрап, като си поделят
разходите и приходите по съответните дейности на две равни части за всяко от
лицата.
При подписването на
това споразумение присъствал и свидетеля Г. Х. Г. При разпита си П.Д.Д.
потвърждавал, че в действителност първата цистерна е извадена и предадена за
скрап през м. май 2018г , като сумата възлизаща на стойност от 830 лева от
продажбата ѝ, била взета изцяло от св.П.Д.Д..
С тези пари свидетеля П.Д.Д. заплатил
разходите за подравняване на терена, който бил разкопан в резултата на
изкопаването на цистерните. Това било потвърдено и в разпита на св.А. Г. Н.,
който обаче твърдял, че цялата сума от първата цистерна е взета от П.Д.Д., като
отричал да са имали уговорка сумата да се използва за заравняване на терена, от
където са вадени цистерните, тъй като това било отговорност и задължение за
собственика, а именно - П.Д.Д..
В действителност и
видно от съдържанието на въпросното споразумение подписано от св. П.Д.Д. и св. А.
Г. Н.,прокурорът приел,че липсвала каквато и да било уговорка за подравняване
на терена, а и последното не би могло да се счетяло за разход по дейността за
предаването за скрап на процесните цистерни.
В последствие св. А.
Г. Н., намерил купувачи на другите две цистерни, като при товаренето на
втората, в селскостопанска постройка в село Левка собственост на П.Д.Д.
присъствал и самият –П.Д.. Последното било потвърдено и от свидетеля К. Д. К.
Тази цистерна била продадена за сумата от 800 лева. Свидетеля на А. Г. Н.
заявявал в показанията си, че е уведомил П.Д.Д., кога ще се товари и продава
третата цистерна и последния бил наясно с това.
Третата цистерна
била продадена за сумата от 900 лева, като свидетеля А. Г. Н. твърдял, че е
помолил св.П.Д. да задържи сумите, тъй като му били необходими, за да си свърши
някаква лична работа, след което щели да се разплатят, като П.Д. нямал нищо
против.
Св.Д. потвърждавал,
че в действителност се е съгласил Николов да задържи парите от цистерните за
„малко“, но след като това се проточило във времето сигнализирал органите на
МВР с оплаквания за извършена спрямо него измама.
В хода на
разследването по настоящото наказателно производство , а и изначално св.Атанас
Николов не отричал, че дължи пари на св.П.Д., които желае да изплати на св.П.Д..
Видно от приобщените
с протоколи за доброволно предаване два
броя служебни бонове, св.Николов бил превел с пощенски запис на св.П.Д. сумите
съответно от по 200 лева и 300 лева,
т.е. общо сумата от 500 лева, представляващи полагащата се част от приходите от
продажбата на цистерните, включително и с оглед обстоятелството, че сумата от
830 лева от продажбата на първата цистерна е взел изцяло и лично св.Д..
Въз основа на
установената на досъдебното производство фактическа обстановка, прокурор от РП
– Свиленград, с Постановление от 16.10.2020 г., направил извод, че въз основа
на събрания доказателствен материал се налагал правният извод, че липсвали
елементи, както от обективната така и от субективната страна на престъплението
по чл. 194, ал.1 от НК или на друго престъпление от общ характер и е налице
хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлявало престъпление.
Така установеното не
покривало съставомерните признаци и на извършено престъпление от общ характер,
а по –конкретно на това по чл.209, ал.1 от НК.
При престъплението измама деецът изначално нямал намерение да изпълни
задължението, най-често и не разполагал с обективна възможност да стори това. В
тези случаи сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в
заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно
задължение остава в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се
решавали, по реда на ГПК. В процесният случай обаче, не се установявали данни за
намерение изначално за неизпълнение на уговорената услуга, за да се разсъждавало
в посока на умисъл и намерение с
измамлива цел, с оглед неговото неизпълнение. В този смисъл липсата на наличие на умисъл и изначална
липса на намерение у така установеното лице за неизпълнение на поето задължение
за извършване на конкретни действия, сочели на липса на данни за извършено от
негова страна престъпление по чл.209, ал.1 от НК, още повече, че дължимите суми
понастоящем били изплатени изцяло.
При тези фактически данни и
непосредствени впечатления от обхвата и
начина на водене и приключване на разследването, както и анализа на
доказателствения материал, преценена по
същество депозираната жалба срещу постановлението на РП за прекратяване на
наказателното производство, е
основателна -изцяло. В подкрепа на което, решаващият съдебен състав излага следните аргументи:
Атакуваното
Постановление от 23.10.15г на прокурор от РП-Свиленград, е незаконосъобразно и
неправилно, по убеждение на решаващия
съдебен състав, тъй като както фактическите констатации, така и изведените на
тази основа правни изводи, в една своя част, конкретно относимите към липсата
на съставомерно престъпно деяние кражба –чл. 19 НК с оглед отсъствие както
обективен,така и на субективен признак,
не кореспондират на доказателствата по
делото и не се подкрепят от тях.Поради което се явяват необосновани, с оглед
непълнота на доказателствата, така и в правен аспект, съобразно установимите от
тях факти, същите не са интерпретирани при правилно приложение на материалния
закон.
Налице е и
недостатък в самото Постановление за прекратяване, също относими към
съображения за незаконосъобразността му, изразяващи се в непълнота на мотивите,
в които отсъства дължимото обсъждане на доказателствените източници, събрани по
делото, с указване на кои от тях се кредитират или не се кредитират и защо, по
какви причини.
От др. страна в
прекратителното постановление що се отнася до престъплението по чл.194 от НК
липсват каквито е да е мотивите от страна на прокурора,защо същият приема,че
липсват както обективният,така и на субективният признак на престъпното деяние
кражба, като същият се е задоволил лаконично,само да отбележи,че такива не са
налице.
При това
положение,съдът е в невъзможност да провери правилността на изводите на
прокурора,що се отнася до горецитираното престъпление,тъй като същият е изложил
мотивите единствено за липса на извършено престъпление по чл.209 от НК.
Констатираните пороци на постановлението не позволяват да
бъде извършена проверка на неговата законосъобразност и
обоснованост, изразяваща се в проверка на правилността на приетите за
установени фактически и правни изводи. Затова то подлежи на
отмяна, като изготвено при съществено процесуално нарушение, което
не може да бъде отстранено от съда, а само от органа, който го е
допуснал.
Липсва и анализ на доказателствата, който е задължителен
при противоречиви доказателства и при прекратяване на
дос.п-во, поради несъставомерност на деянието,като липсва какъвто и да било
разбор на събраните такива по време на разследването, а от там – липсват изводи
за фактите от предмета на доказване и правните им последици. Не е направен опит
да се обсъдят доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не е коментирано
има ли противоречие между тях, ако има – защо прокурорът приема едни от тях, а
други отхвърля, т.е. не е посочено кои точно доказателства по делото са
формирали изводите на прокурора, кои доказателства прокурорът е кредитирал и
защо точно тях, както и защо не е кредитирал останалите доказателства.
Именно в такъв смисъл съдът приема, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е немотивирано. По този начин от
една страна съдът е лишен от възможността да се произнесе по направените в
жалбата конкретни възражения, а от друга страна се ограничават процесуалните
права на жалбоподателя с оглед на това какво е действителното вътрешно
убеждение на прокурора, изготвил постановлението. Съдът е поставен пред
невъзможността да осъществи контрола по чл.243 ал.4 от НПК – за
законосъобразност на прекратяване. В това производство съдът не
е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на
прокурора чрез собствена интерпретация на доказателствата, още по-малко да ги
„замества”, когато постановлението му за прекратяване отсъства анализ на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и правни изводи,
направени въз основа на него.
Няма спор в съдебната практика, че липсата на мотиви
винаги е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В такъв смисъл е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на жалбоподателя – да защити своите права и законни
интереси.
За пълнота на
съдебният акт следва да се посочи,че напълно се споделя доводът на пострадалото
лице,че прокурорът напълно неправилно е интерпретирал фактическата
обстановка,що се отнася до постигнатото между пострадалия и св.Н. споразумение
и последвалите действия от страна на св.А.Н.
Безспорно по
делото,съгласно Нотариален акт№44/2018г. е установено,че св.Д. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 43205.90.279,находящ
се в с.Левка, общ.Свиленград,в който имот са били поставени в земята три броя
цистерни,също собственост на св.Д..
В тази връзка,
следва да се отбележи, че видно от
постигнатото между горепосочените две лица/Д. и Николов/ споразумение е
договорено,че същите следва да извършват съвместно дейности по почистване на
терена на селскостопанската постройка в село Левка,собственост на Д. и
изваждане на намиращите се в терена метални цистерни за гориво-3 на брой,които
съвместно да предадат на скрап ,като поделят разходите и приходите по
съответните дейности на два равни части за двете лица. Уточнено е изрично,че
дейностите следва да бъдат извършване взаимно .
Безспорно въз основа
на събраните към настоящият момент доказателства се установява,че единствено
при разчистването на терена и изравянето на цистерните и подравняването на
терена от фирмата на св.Ж. Х. К.,както и при продажбата на първата цистерна за
сумата от 830лева и заплащане на разходите по разчистването на терена,
изваждането на цистерните и заравняването-Д. и Н. са спазили така постигнатото
помежду им споразумение,тъй като тези дейности са били извършени съвместно и от
двамата.
Не така стои
въпросът с останалите две цистерни,предмет на постигнатото между двата
споразумение.
Видно от разпита на
св.Д. Н. Д., Н. при продажбата на цистерна-1бр. от 25куб.метра за която св.Д. е
заплатил на Н. сумата от 1000лева , последният се е представил пред св.Д. за
собственик на процесната цистерна, с
твърдение,че терена е на друго лице,което го било закупило с купюри и което не
можел да открие по телефона. При реалното предаване на цистерната и при
заплащане на крайната сума по постигнатата помежду им уговорка ,пак единствено
е присъствал Н. От целият разпит става ясно,че и при уговорката на двамата и
при реалното изпълнение на договора помежду им собственика на процесната
цистерна св.Д. не е присъствал,въпреки писменото споразумение между Д. и Н.
Що се отнася до
втората цистерна,липсват събрани в пълнота доказателства относно начина й на
продажба,тъй като сочените лица присъствали на продажбата от св.К. не са
разпитани.Следва да се посочи,че има съществени противоречия между показанията
на св.К. и показанията на св.Д. и св.Д., които последните двама отричат да са
знаели за реалната продажба от страна на Н. относно двете цистерни.Въпреки,че
самоличността на лицата посочени от св.К. е установена- Д. А. С., А. И. А. и М.
И. А.,за които се твърди,че са присъствали на сделката,същите не са разпитани
по делото. Не е разпитан и собственика на фирма П., за който се твърди,че
камион на фирмата му е извозил процесната цистерна.
Извън вниманието на
прокурора е останал факта,че св.Н. твърди относно продажбата на третата
цистерна на св. Д. Н. Д.,че последният бил уведомил св.Д. за продажбата ,но в
разпита на Д. ,този факт категорично се е опровергава.
Очевидно постановлението
на прокурора, изцяло се основава на показанията на свидетеля Николов, което
сочи че същите са възприети за обективно верни и ценени, за обосноваване съждението
за липса на престъпление, но защо и как са преодоляни несъответствията им с др.
гласни доказателства /свидетелски показания ,в т.ч. и на собствениците на
цистерните и на св.Д./,а такива реално са налице, но за последното липсва
каквато и е обосновка в постановлението.
Настоящият решаващ състав намира че не са
извършени всички необходими процесуално-следствени действия, които да
способстват за пълното и всестранно изясняване на обективната истина, в т.ч. и
убедително категорично изясняване на субективното отношение на св.Николов към
предмета на престъплението.
Поради това, съдът
приема, че направените изводи от прокурора са неправилни, както и необосновани, доколкото същите не се подкрепят от събраните
по делото доказателства.
За да се направи
изводът, че от събраните доказателства не се установява да има извършено престъпление , прокурорът е
следвало да прецени дали са изпълнени докрай задълженията по всестранното и
цялостно събиране и проверка на доказателствата за разкриване на обективната
истина по предмета на доказване.
Дори и при наличния
доказателствен материал е видно неизползваната в пълен обем възможност за
допълнително събиране на доказателства от разследващите органи относно
съществени релевантни факти. След извършване
и на допълнително разследване и нова правна преценка на доказателствата
и релевантните факти, следва евентуално да бъде повдигнато обвинение за
престъпление по чл.194 НК-чл.195 НК, или евентуално по чл.209 от НК, като за
прецизиране и определяне на точната
правна квалификация наложително да се установи дали Николов е имал свободен
достъп до процесните цистерни в имота на пострадалия , извършвана ли е
съвместно /св.Д. и св.Н./ продажба на процесните две цистерни ,така както е уговорено помежду им /посредством разпит
на лицата сочени като присъствали на
сделките и участвали при транспортиране на двете цистерни /, сумите от
продажбата ,които е получил дали са поделени по равно и т.н.и евентуално
извършване на експертиза за оценка на процесните движими вещи, продадени без
знанието и съгласието на собственика им.
Обсъдените до тук
нарушения указват на формално и необективно разследване, което е достатъчно
основание за отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Поради това следва да се приеме, че
наказателното производство е напълно неоснователно прекратено-при отсъствие на
предпоставките на чл. 243,ал.1,т.1
НПК. Този извод, при
гореизложените правни аргументи, налага и цялостната отмяна на обжалваното
постановление от 16.10.2020г на прокурор
от СвРП.
Водим от изложеното
и на основание чл.243,ал. 4 и ал.5 НПК, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.10.2020г на прокурор от РП- Свиленград, за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 135/2020г по описа на РУ Свиленград,
образувано за престъпление по чл.194 от НК,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА досъдебното производство
на РП Свиленград за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната
част на настоящото определение
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ХОС,
в 7-мо дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен
съдия: ………………….