Определение по дело №410/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба от „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „М.Б.“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***, против Разпореждане за забрана №000057/06.04.2023 год., издадено от инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните-Добрич.

По делото с Молба вх.№3413/5.06.2023 год. са постъпили от ответника Протоколи от изпитване, в които са отразени резултатите от извършените лабораторни анализи на слънчогледа, описан в оспореното разпореждане. Те са описани в приложения по делото Констативен протокол от 25.04.2023 год. В т.Vот протокола-„заключение и предприети мерки за отстраняване на констатираните несъответствия, е разпоредено следното: „Отменяме наложената забрана за търговия и пускане на пазара на слънчогледово семе в общо количество 205,170 тона, наложена с няколко конкретно посочени разпореждания, между които разпореждане за забрана №000057/6.04.2023 год. С молбата ответниците са поискали съдът да остави без разглеждане подадената жалба против разпореждане за забрана №000057/6.04.2023 год. като процесуално недопустима, поради отмяната на последното с приложения КП.

Преписи от с Молба вх.№3413/5.06.2023 год. и приложените писмени доказателства, между които констативния протокол от 25.04.2023 год. и Молба вх.№3450/5.06.2023 год. са изпратени на жалбоподателя чрез адв.С., за становище, въз основа на Разпореждане №1711/6.06.2023 год.

Постъпило е Становище от жалбоподателя с вх.№3667/13.06.2023 год., в което е посочил, че не е отпаднал правния му интерес за оспорване и делото не следва да бъде прекратено. Твърди, че има правен интерес да установи незаконосъобразността на оспореното разпореждане, тъй като в резултат на изпълнението от датата на постановяване на оспорения акт до датата на отмяната, дружеството е претърпяло вреди, които подлежат на обезщетяване, изразяващи се в денгуби за престоя на неразтоварените камиони и неустойки, които следва да заплати към своите контрагенти и превозвачи, поради забава в разтоварването на камионите и невъзможността дружеството да използва собствената си стока. В тази връзка жалбоподателят ще се ползва от правото си да предяви иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразния акт. Алтернативно сочи, че в случай, че съдът прецени, че правният интерес на жалбоподателя от водене на делото е отпаднал, моли с прекратяване на делото да му бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съобразно представени договор за правна защита и съдействие, разписка и списък на разноските.

Становището с вх.№3667/13.06.2023 год. е изпратено на ответника, въз основа на Разпореждане №1761/13.06.2023 год. , който е депозирал Становище вх.№3713/14.06.2023 год., с което е поискал прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения акт от ответниците. Сочи, че оттеглянето на оспореното разпореждане е станало на 25.04.2023 год., когато е издаден КП, който е връчен на жалбоподателя на 25.04.2023 год. Ответниците сочат, че към датата на подаване на жалбата против оспореното разпореждане, жалбоподателят не е направил разноски нито за държавна такса, нито за адвокатско възнаграждение. Едва със становището си с вх.№3667/13.06.2023 год. е приложен списък на разноските , ведно с доказателства за направените разноски. Тъй като плащането на адвокатското възнаграждение е станало в брой, разписката за получаването им не съдържа достоверна дата. Сочи, че разноските са направени от жалбоподателя след оттегляне на оспорения акт - след 25.04.2023 год., поради което счита същите за недължими и моли да не бъдат присъждани. Алтернативно, считат претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно и молят съда да го намали, като вземе предвид, че процесуално представителство от упълномощения от жалбоподателя адвокат не е осъществено по делото.

При тези данни, според настоящия състав на съда жалбата на „Олива“ АД против Разпореждане за забрана №000057/6.04.2023 год. е недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Налице е оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК - оспореното разпореждане. Други ответници, освен инспекторите от ОДБХ-Добрич, издали оспореното разпореждане, по делото няма, няма и заинтересовани страни, за които оспореният акт да е благоприятен, за да се изисква тяхното съгласие за оттеглянето на акта. Съгласието на оспорващия за оттегляне на акта също не е необходимо, тъй като оттеглянето е станало преди провеждане на първото по делото съдебно заседание.

Ето защо са налице предпоставките на чл.159, т.3 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК за прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт.

В конкретния случай с жалбата против Разпореждането за забрана не е съединен иск за обезщетение за вреди, което би било пречка за прекратяване на делото. Другата законово уредена хипотеза, при която може да се установи незаконосъобразността на оттегления акт в рамките на съдебно производство, е тази на чл.204, ал.3 от АПК-когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е. незаконосъобразността на оттегления акт се установява не в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК по оспорване на неговата законосъобразност, а в производство по чл.204 и сл. от АПК, в рамките на образувано исково производство за обезщетение за вреди от оттеглен административен акт. В рамките на такова исково производство, ако бъде инициирано от жалбоподателя, съдът ще прецени законосъобразността на оттегления административен акт и то единствено в мотивите на решението, тъй като този акт вече е бил отменен с нарочен диспозитив от самия административен орган, който го е оттеглил.

Жалбоподателят е претендирал сторените по делото разноски общо в размер на 1050 лв., със Становище вх.№3667/13.06.2023 год., като е приложил квитанция за платена държавна такса в размер на 50 лева-л.70 и договор за правна защита и съдействие от 11.04.2023 год., в който е отбелязано като договорено и изцяло платено в брой при подписване на договора възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева. Ответникът е възразил срещу дължимостта и размера на разноските, като е посочил, че разходите и за държавна такса, и за адвокатско възнаграждение, са направени след оттегляне на оспорения акт на 25.04.2023 год., обективирано в КП, който е бил връчен на представител на дружеството –жалбоподател на датата на съставянето му – 25.04.2023 год.

Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно - с отмяна на обжалвания административен акт, респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради оттеглянето на акта, съответно при отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор. В случая, жалбата против оспореното разпореждане е изведена от деловодството на жалбоподателя на 20.04.2023 год. и е постъпила в деловодството на административния орган на 21.04.2023 год., а оттеглянето на акта е обективирано в съставения протокол от 25.04.2023 год., като при проверката, за резултатите от която е съставен този протокол, е присъствало лице, имената на които са нечетливи и не става ясно дали е представител на жалбоподателя. Но дори да се приеме, че присъствалото на проверката лице е представител на жалбоподателя, това обстоятелство не променя факта, че жалбата против оспореното разпореждане е била подадена преди оттеглянето на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК предвижда, че подателят на жалбата има право на разноски и при оттегляне на оспорения административен акт. Това разрешение е възприето от законодателя, тъй като именно административният орган с издаването на оспорения акт е станал причина за образуване на съдебно производство. Относно размера на разноските, които следва да се присъдят, следва да се има предвид следното: Жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева, за държавна такса и адвокатско възнаграждение с оглед „оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на жалба пред родово компетентния административен съд, както и осъществяване на процесуално представителство пред компетентния административен съд до приключване на делото на първа инстанция“, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Ответникът е направил възражение относно дължимостта и размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В конкретния случай, макар в титулната част на жалбата да не е посочено, че се изготвя и подава чрез адвокат и да не е подписана от последния, предвид договорения обем правна помощ в договора за правна защита и съдействие, а именно-освен процесуално представителство, и изготвяне и депозиране на жалба, съдът приема, че упълномощеният от жалбоподателя адвокат е изготвил депозираната пред съда жалба против оспореното разпореждане. Упълномощеният адвокат е депозирал и становище в хода на размяната на книжа между страните, но не е осъществил процесуално представителство по делото, тъй като същото е прекратено преди провеждане на съдебно заседание.

Ето защо на жалбоподателя се следват разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото производство, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. във връзка с §1 от ДР на Наредбата във връзка с чл.9, ал.1 от същата, както и 50 /петдесет/ лева държавна такса за подаване на жалбата. За разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.159, т.3 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание – 22.06.2023 год. от 14,15 часа, за когато да се уведомят страните да не се явяват.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „М.Б.“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***, против Разпореждане за забрана № 000057/6.04.2023г. на инспектори в ОДБХ-Добрич.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 410 по описа на Административен съд Плевен за 2023 година .

ОСЪЖДА Областна дирекция по храните –Добрич да заплати полза на „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „М.Б.“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин лева/, от които 750 /седемстотин и петдесет/ лева възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото производство и 50 /петдесет/ лева държавна такса за подадената жалба.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „М.Б.“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 750 /седемстотин и петдесет/ лева до пълния претендиран размер от 1000 /хиляда/ лева.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

Определението да се съобщи на страните.

	Председател:	/пс