Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 12434 по
описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
432 ал. КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
01.07.2016 г. е настъпило ПТП, в резултат на което са му причинени телесни
увреждания - фрактура на 4 и 5 метакарпални кости
вдясно; контузия на дясно коляно; разкъсно- контузна рана на десен лакът, фрактура на лумбален прешлен;
контузия на гръдно-коремната област, от които твърди, че е претърпял
неимуществени вреди - болки и страдания. Заявява, че ПТП-то е настъпило по вина
на лице, застраховано по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите’', страна по който е ответникът. Твърди също, че
е предявил претенцията си пред застрахователя, който не му е платил обезщетение
в срок. Поради това смята, че ответникът, в качеството си на застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, следва да обезщети претърпените от него неимуществени
вреди в посочения размер ведно с лихва за забава, считано от датата на ПТП до
окончателното плащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът в срок в писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно
отношение с водача на процесното МПС. Оспорва механизма на ПТП, виновното
поведение на застрахования при него водач и връзката между ПТП-то и причинените
вреди. Оспорва размера на обезщетението като прекомерно. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който управлява велосипеда на място,
необозначено и непредназначено за това - върху платното за движение на МПС.
Заявява също, че велосипедистът не се е движел възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение, не е ползвал светлоотразителна
жилетка, с което е допринесъл за ПТП-то. Оспорва претенцията за лихва за забавата.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представените по делото:
Констативен протокол, Протоколи за оглед-2 бр.,Скица и Албум е видно,че на
01.07.2016 г. около 21 часа в гр. София па ул. „Трети март” при движение в
посока към ул. „Здравец” и района на ул. „Безименна” е настъпило ПТП, при което
велосипед, марка „ДРАГ”, управляван от ищеца се сблъсква с лек автомобил, марка
„Дачия”, модел „Логан” ДК № ******* с водач И.И..
Не се спори, че към 01.07.2016г.
за л.а. марка „Дачия”, модел „Логан” ДК № *******
има активна застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/23/115001933739 със срок
на валидност от 25.07.2015 г. до 24.07.2016 г.
От заключението на САТЕ се установява се
механизмът на процесното ПТП-то и скоростта на движение на двете превозни
средства. В мястото на настъпване на събитието няма изградена и означена по
съответния начин велосипедна алея. Липсват данни вилосипедистът
да е носил светлоотразителна жилетка, както и
колелото да е било оборудвано със светлоотразителни
елементи, както и със светлини отпред и отзад. Произшествието е настъпило
поради конкретни действия на субектите, управляващи участващите в ПТП- то превозни
средства. За настъпването на събитието според
в.л. П. липсва техническа причина. Водачът на велосипеда е имал техническа възможност
да предотврати произшествието при конкретните кинематични характеристики на
движението на участниците. За водачът на автомобила предотвратимостта
на същото е била възможна единствено чрез недопускане на пресичане на
траекториите на движение на превозните средства. В съдебно заседание, в.л.П.
сочи, че от техническа гледна точка, поведението на водача на автомобила е допринесло
за настъпване на произшествието, тъй като е предприел маневра обратен завой при
наличие на знак, който указва движение само и единствено в права посока и това
е основната причина за настъпване на ПТП.Ищецът е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при своевременно използване на спирачките.Водачът на велосипеда
се е ударил в предна лява врата на автомобила, там е настъпил инициалния
контакт между тях. Няма данни по делото ищецът да е паднал. Според в.л. именно
деформираната предна лява врата определя еднозначно мястото на удара.
От заключението на СМЕ се установява, че
непосредствено след ПТП-то пострадалият е отведен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от
водача на процесния автомобил. Пострадалият е получил субкапитално
(над главите) счупване на 4-та и 5-та метакарпални
кости на дясната длан. Механизмът на субкапиталните
счупвания е директен удар върху главите на тези кости (т.н. боксьорско счупване
или саблен удар) върху тях. Счупването на 4-та метакарпална
кост е неразместено, а на 5-та - с минимална дислокация около 15 градуса. Контузията
на коляното според в.л. д-р Ц. би могла
да се е получи или при директен
удар в колата, или при падането на пътя. Увреждането е от лека степен. Контузиите
и охлузванията на дясното ходило и десния лакът най-вероятно са получени от
падането на пътното платно и представляват повърхностни наранявания от лека
степен. Гръдно-коремната контузия се получава от директен удар в тази област
или падане. В случая и двата механизма са възможни. Експертът сочи, че степента
на увредата зависи от засягането на гръдните и
коремни органи, както и на съпътстващи счупвания на ребра и тъй като в случая
няма данни за такива, касае се за лекостепенна увреда. В представената документация липсват данни за счупване
на гръбначни прешлени.Описаните рентгенологични
промени най-вероятно се дължат на дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Като
се има предвид, че се касае за съпътстващи травми, определя степен на комбинацията
от тези увреждания като средна, без заплаха от трайни увреждания. Д-р Ц. счита,
че увредите записани в листа за преглед в 108-и к-т травматология в КДВ /СО на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ №200012/1.07.2016г. са в причинна връзка от процесното
ПТП. Сочи, че при продължителността на възстановяването се определя от
счупването на метакарпалните кости на дясната длан - имобилизация за 4 седмици и постепенно раздвижване и
натоварване за още 2-3 седмици. Общо би трябвало да се очаква пълно
възстановяване за период от около 45-60 дни.
Показанията на свид. И.- водач на л.а. „Дачия“ -
Логан, преценени по реда на чл. 172 ГПК, отразяват
преки впечатления и установяват, че на
моста от бул. „д-р П Дертлиев“ към Филиповци над
околовръстното спряла на пешеходна пътека, огледала се и тръгвайки велосипедист
се ударил в лявата страна на колата ѝ. Твърди, че поглеждайки не го е
видяла, но буквално секунди след това той се ударил във вратата на колата с
колелото от лявата ѝ страна, поради което имало и драскотина на вратата.
Велосипедистът паднал от колелото, станал и пресякъл локалното платно пеша леко
накуцвайки и избутал колелото си от
платното. Тя слязла от колата и попитала дали нещо го боли и за да не викат КАТ
той поискал да му даде пари. И. решила да го закара в „Пирогов“, за да няма
усложнения. Тръгнали към УМБАЛСМ „Пирогов“ и по пътя той казал, че си е
забравил телефона в къщи и помолил да му даде нейния мобилен телефон. Както разговарял по телефона той си ударил
ръката със саблен удар във вратата над отворения прозорец. Впоследствие си тръгнал
сам от болницата, леко накуцвал,имал леко охлузване на коляното и на дясната
ръка. Доколкото знае има отказ от образуване на наказателно дело по този
случай.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45
ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал.2 на същия текст при всеки случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденият
спрямо когото застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно– обезпечителната отговорност субект.
От събраните доказателства се
установява фактическия състав на деликта. САТЕ
установява, че поведението на застрахования водач И.И.
и това на ищеца е допринесло за настъпване на ПТП-то. Водачът на автомобила е предприел
маневра обратен завой при наличие на знак, който указва движение само и
единствено в права посока и това е основната причина за настъпване на ПТП. От
своя страна пострадалия в нарушение на чл. 79, т.3 ЗДвП е нямал устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад и в нарушение на чл. 80,т.1 ЗДвП не е
бил със светлоотразителна жилетка.
С оглед виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника
водач е настъпило ПТП-то, в резултат на което ищецът е претърпял вреди.
Съгласно чл.429,ал.1 т.1 КЗ ответникът като застраховател дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач вреди, затова
иска се явява основателен.
Поради гореизложеното
съдът намира за основателно възражението
на ответника за съпричиняване. Ищецът е бил в
нарушение на чл. 79, т.3 и чл.80,т.1 ЗДв.П тъй като
велосипедът не е бил оборудван със светлоотразителни
елементи и със светлини отпред и отзад и водачът е бил без светлоотразителна
жилетка, съгласно САТЕ. Наред с това ищецът не използвал своевременно
спирачките, според в.л. П.. Същевременно се е движил на място, което не е
обозначено за движение на велосипедисти, като не се е движил възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение, в нарушение на разпоредбата на чл.
80, т.2 ЗДвП. Поради това възражението за съпричиняване,
изразяващо се в посочените нарушения е основателно предвид факта, че ПТП-то е можело
и да не настъпи. Ето защо съдът намира, че с поведението си пострадалия е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и определя процент на съпричиняване
- 50 %.
Относно размера на обезщетението съдът
приема следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна- в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В
тази насока съдът взе предвид и показанията на свид. И.
във връзка с поведението на ищеца, наранявайки
ръката със сабления удар след проведения разговор.Съдът счита показанията в
тази насока на свидетелката за достоверни и поради това, че по вече
други две разгледани дела на състава, се установи пострадал да
иска мобилен телефон от виновния водач (жена и по двете дела) и след проведения мобилен разговор да се самонаранява. В предвид
изложеното и заключението на в.л. П., че ударът между обектите е в предна лява
врата за л.а. и челно-страничен в дясно на велосипеда, заключението на д-р Ц.,
че счупването на костите на дясната длан е в резултат на директен удар (боксьорски
вкл.саблен) и липса доказателства за падане на пострадалия със сгънат юмрук на
дясната ръка, съдът намира, че не се установи категорично основната травма - субкапиталното счупване на 4-та и 5-та метакарпални
кости на дясната длан да е в причинно в следствена връзка с процесното
ПТП. Ищецът не е изложил обстоятелства в ИМ относно начина на това увреждане,
нито пък представи доказателства относно удар върху ръката. Останалите
увреждания (контузия на коляното, охлузванията на дясното ходило и десния лакът,
гръдно-коремната контузия) кореспондират със САТЕ, а съгласно СМЕ са от лека
степен на увреда и няма заплаха от трайни увреждания.
Предвид горното съдът намира, че предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ се явява
основателен и доказан до размер на сумата
от 4 000 лв. Така определената сума следва да се редуцира, поради констатираното
съпричиняване от страна на ищеца в размер на 2 000 лева. В останалата част до
40 000 лв. отхвърля иска като неоснователен.
Отговорността на
застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение при предявена пряко срещу него претенция по
реда на чл. 380 КЗ е установена в чл.497 ГПК. Ищецът е предявил искането на 20.06.2017 г. и след като е представил
писмените доказателства от значение за заплащане застрахователното
обезщетение на 11.07.2017 г. е изтекъл
срокът от 15 работни дни за произнасяне,
затова лихвата следва да присъди считано
от 12.07.2017 г.Искането за
заплащане лихва за периода 1.07.2016 г. до 11.07.2017 г. следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
По отношение на
разноските:
Ищецът е освободен от внасяне ДТ и разноски.
Адвокат Я.Д. има право на адв.възнаграждение в размер на 1 730 лева с оглед
цената на заведения иск, за осъщественото безплатно процесуално
представителство и съобразно уважената част от иска на осн.
чл. 38,ал.2 ЗА се определя на са 86.50 лева,
но във вр. с
чл. 36, ал.2 ЗА следва да му се присъди в
минималния размер - 1 730 лева.
Видно приложения списък
ответникът е направил разноски 340 лв. и съобразно отхвърлената част от иска му
се дължат – 318 лева. На основание чл.78,
ал.8 ГПК има право на юриск. възнаграждение - 150 лев. разноски за юриск. възнаграждение,
като се осъди ищецът да му заплати общо сумата
468 лева.
Ответникът
следва да заплати на основание чл.
78,ал.6 ГПК 400 лв. ДТ и разноските за вещи лица 300 лв. или общо 700 лева по сметка на СГС.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК- Застраховане“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да
заплати на Б.Й.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, съд.адрес
- адв. Я.Д.-***
на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от 2 000 лв. - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 01.07.2016
г., ведно със законната лихва от 12.07.2017
г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му над 2 000 лева до 40 000 лв.както и
претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 01.07.2016 г. до 11.07.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв.
Я.Д. ***, на осн.
чл. 38,ал.2 вр. с чл. 36, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 730 лева
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, съд.адрес
адв. Я.Д. *** на
осн. чл. 78,ал.3 и ал.8 ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 468 лева разноски по
делото и юриск.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: