Р Е
Ш Е Н
И Е № 1009
гр.Бургас,
08 юли 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Чавадар Димитров
при секретар И.Л., като
разгледа докладваното от съдия Димитров адм.д. № 667 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба на Г.А.Г., Г.А.С., Г.Я.К., Д.А.М., Е.Г.К.Й.Н.Н.,
П.К.С. - Г., С.Ч.Г., Ц.И.И., Х.С. *** 2010г., всички - етажни собственици в
кооперация Глобус , с административен адрес гр. Поморие, ул. Панайот Волов №36, против Предписание на Изпълнителния Директор на
Водоснабдяване и канализация ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов №3 за привеждане на вътрешната
водопроводна мрежа според изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, с
изх. № К-3282/10.12.2020г.
Иска се от съда да отмени посочения
административен акт .
В съдебно
заседание от жалбоподателите, редовно призовани, се явяват Д.А.М., Х.С.Е. и Читалищно сдружение на ЧИТАЛИЩА ОТ ОБЩИНА ПОМОРИЕ
2010, чрез К. Н.-председател, които поддържат жалбите си. Останалите
жалбоподатели не изразяват становище в о.с.з.
Ответникът
по оспорването се представлява от ю.к. З. и ю.к. Б., които оспорват жалбата
против предписанието, счита същата за недопустима, както поради изразено
становище за липса на характер на административен акт, така и за просрочие на
процесната жалба. При условията на евентуалност изразяват становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на предписанието като
постановено в съответствие с материалноправните норми.
След
преценка на становищата на страните и събраната по делото доказателствена
съвкупност, съдът достига до следните правни изводи:
На първо
място съдебният състав намира, въпреки възраженията на ответника, че ответното
дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас в конкретното
правоотношение е действал като орган на власт по силата на чл.21, ал.1 АПК.
Според същата норма „Индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации,
както и отказът да се издаде такъв акт.“
Според
разпоредбата на §1, т.1 АПК "Административен
орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт,
както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
Кои са
лицата и организациите, предоставящи обществени услуги, както и кои услуги са
обществени сочат разпоредбите на §1, т.4 и 5 ДР на Закона за администрацията,
както и в §1, т.12 и 14 от ДР ЗЕУ. Според същите "Обществени
услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни,
канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни,
телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително
като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се
извършват административни услуги.
"Организация, предоставяща
обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на
учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 4.
Според
легалните дефиниции дадени от законодателя в ЗЕУ тези термини са аналогични: "Обществени услуги" са
образователни, здравни, водоснабдителни,
канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни,
телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови и удостоверителни по смисъла
на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително
като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се
извършват административни услуги.
"Организация, предоставяща
обществени услуги" е всяка организация независимо от правната форма на
учредяването й, която предоставя една или повече услуги по т. 12.
При
преценка съдържанието на цитираните норми и съотнасянето им към конкретния казус
настоящата съдебна инстанция приема за надлежноустановено това, че ответното
дружество представлява организация, предоставяща водоснабдителни и
канализационни обществени услуги, като в конкретната хипотеза този субект
безспорно е носител на административни правомощия, доколкото на същият е
предоставена с подзаконов нормативен акт компетенцията едностранно, т.е.
властнически да спира напълно или частично, (след предварително уведомяване на операторите),
подаването и отвеждането на вода в следните случаи: „1. при неизпълнение на
предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на
недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и
канализационни инсталации или във вътрешните В и К мрежи на потребителите….;“
От цитираната норма е видно, че в правомощията на ответната организационна
единица е постановяване на предписания, т.е. на актове, които по естеството си
представляват едностранни властнически изявления, засягащи права и
правниинтереси на потребителите. Цитираната хипотеза на т.1 предвижда именно
материалната компетентност на оператора да издава предписания за отстраняване на
технически недостатъци, каквато е настоящата хипотеза.
Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че спорните правоотношения са
административноправни по своя характер, поставени на плоскостта на „власт и
подчинение“, поради което възникналият по повод на законосъобразността им спор
следва да бъде разгледан от Административен съд Бургас, като
административноправен такъв.
Жалбата е
подадена от легитимирани лица - адресати на оспореното предписание, с изключение
на Ц.И.И., който не е адресат на предписанието и не е представил доказателства
след дадени съдебни указания за наличие на правен интерес от оспорването на
административния акт и производството по отношение на него следва да бъде прекратено.
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок само за част от жалбоподателите, за
останалите същата се явява просрочена и производството по отношение на тях също
следва да бъде прекратено. Касае се за лицата Г.А.Г., Г.Я.К., Д.А.М., Й.Н.Н., Х.С.Е.,
които са получили оспореното предписание съответно на 14.10.2020г.,
16.12.2020г., 14.10.2020г.14.10.2020г. и 14.12.2020г., видно от приложените по
делото известия за доставяне на л.44 - 56 от делото. Дори в хипотезата на оспорване
на административния акт директно пред съда в двумесечния срок по чл.140 АПК,
поради констатирана от съдебния състав липса на отразяване в предписанията на
органа пред когото подлежат те на обжалване, жалбите на посочените лица се
явяват просрочени, поради което производството по отношение на тези лица следва
да бъде прекратено. Що се отнася до останалите жалбоподатели, липсват
доказателства за извършено надлежно връчване на спорните предписания, поради
което жалбата им следва да бъде приета, като депозирана в нормативноустановения
срок по чл.140 АПК.
На
следващо място жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол - задължително предписание, като видно от
съдържанието му, в същото е определен и срок за изпълнение на предписанието, а
именно 30 дни след получаване на предписанието и представлява едностранно властническо волеизявление,
което пряко рефлектира в правната сфера на адресатите, предписвайки им
конкретноопределено задължително поведение/. Поради
всичко изложено дотук, съдът преценя жалбата като допустима.
След комплексна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
от фактическа и правна страна следното:
По делото
липсват данни за уведомяване на жалбоподателите за откриване на производството
по издаване на спорните предписания, макар по делото да са налице данни за
неформални контакти между двете страни, без да са предупредени, че е открито
производство по изадавне на предписание. След получаване на предписанията от
страна на Х.Е., същият е отправил 2бр. уведомления съответно вх.№
К-3282-1/21.12.2020г.; К-3282-2/12.02.2021г.; по повод на които Органът е
препотвърдил преписанието си със свой отговор изх.№ К-3282-3/26.02.2021г.
От
съдържанието на самите преписания се установява, че след извършена по-рано
проверка било установено, че водопроводното отклонение при административен
адрес гр. Поморие, ул. Панайот Волов №36 се ползувало от повече от един
потребител, а нямало монтиран централен водомер според изискването на чл.11,
ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. В тази връзка с процесното предписание било
дадено указание за сметка на жалбоподателите да бъде изградена водомерна шахта,
в която същите лица да монтират централен водомер, който да захранва целия
имот. Указанията били шахтата да бъде с размери 1/1м. и до 2,00 м. от уличната регулационна линия,
която да бъдела обезопасена с капак. С това предписание собствениците в
сградата са предупредени, че при неизпълнение на указанията в посочения срок,
ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Според
жалбоподателите, тези предписания са незаконосъобразни, като противоречащи на
императивни правни норми на чл.64 ЗУТ и чл.41, ал.3, т.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. По повод на дадените от съдебния състав указания се уточнява,
че парцелът, в който се намира сградата не е собственост на жалбоподателите,
както и това, че е незаконосъобразно извършване на строителство върху тротоара,
представляващ част от уличната мрежа. Уточняват, че липсва възможност за построяване
на водопроводната шахта на територията на парцела, поради което същият следва
да бъде реализиран върху част от уличната мрежа, представляваща публична
общинска собственост, като според разпоредбата на чл.64, ал.3 ЗУТ в този случай
същотоследва да бъде сторено от опрератора, тъй като съоръжението представлява
част от централната водопроводна мрежа.
Оспореното
предписание е издадено от компетентен орган. Разпоредбата на чл.41, ал.3, т.1
от Наредба №4/14.09.2004г. предвижда възможност за постановяване на предписания
от страна на съответния оператор, както и за санкциониране на отказа същите да
бъдат изпълнени доброволно. Органът е постановил спорното предписание при
нарушаване на нормативно уредената процедура, поради неуведомяване на страните
за откриване на производството по издаване на самото предписание. Това
нарушение обаче не е от категорията на съществените нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като не е ограничило възможността
за пълноправно участие в производството, тъй като всички техни възражения могат
и следва да бъдат разгледани и пред настоящата съдебна инстанция по същество.
Що се касае до въпроса за надлежното установяване на правнорелевантните за
постановяване на предписанието факти, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.11, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г. предвижда две хипотези на изграждане
на водомерна шахта. Според първата задължено лице по смисъла на самата норма е
абонатът, в хипотезата на разполагане на водомера в шахта, разположена в самото УПИ или в помещение
в самата сграда, когато тя представлява етажна собственост, какъвто е
настоящият случай.
Според
втората правна възможност при условията на необходимост самият оператор може да
изгради водомерна шахта и да монтира водомер извън границите на имота.
Между
страните съществува спор относно това, в коя от двете хипотези попада настоящия
казус. Според настоящият съдебен състав, за да възникне задължение за
построяване на водомерна шахта на територията на поземления имот или за
осигуряване на помещение в сграда етажна собственост в тежест на абонатите,
следва да е налице обективна възможност за разполагане на шахта с посочените от
оператора параметри в дворното пространство между сградата и уличната
регулационна линия, респ. възможност за осигуряване на помещение в самата
сграда. В конкретния случай, видно от заключението по назначената СТЕ подобна
възможност нито е съществувала, нито съществува и към настоящия момент. Касае
се за сграда без общи или складови помещения според вещото лице, която наред с
това е разположена на самата улична регулационна линия. Т.е. става ясно, че не
би могла да бъде реализирана нито една от двете хипотези, вменяващи задължения
за самите абонати, поради обективна невъзможност, това да бъде сторено. От
друга страна, според настоящия съдебен състав тези пречки представляват
„необходимост“ по смисъла на другата предвидена в разпоредбата на чл.11, ал.3
от Наредба №4/14.09.2004г. хипотеза, според която само и единствено при наличие
на подобна или друга необходимост е допустимо водомерната шахта да се изгради
извън имота. Практически именно това указва с оспорения административен акт
органът на жалбоподателите да сторят. Такапостановени обаче, тези предписания
са в несъответствие с визираната материалноправна норма, според която компетентен
в този случай да изгради съоръжението е самият оператор и то по реда на ЗУТ и
ЗВ. Причината за това е ясна. Всяко водопроводно съоръжение извън съответния
имот представлява част не от вътрешната водопроводна мрежа към същия, а е част
от общите мрежи на водоснабдителната система. Това обстоятелство само по себе
си е достатъчно, за да обоснове извод за отмяна на оспореното предписание като
незаконосъобразно.
Основание за отмяната му е и обстоятелството,
че същто не съдържа обстоятелствена част, т.е. фактическите основания за
постановяването му. В процесния документ се съдържат вътрешни противоречия.
Дадени са указания шахтата да бъде изградена на до два метра от уличната
регулационна линия, което указание е
обективноневъзможно да бъде изпълнено именно поради разположението на сградата
на самата улична регулационна линия, което обстоятелство обосновава
необходимостта шахтата с общия водомер да бъде изградена вместо като част от
вътрешната водопроводна мрежа, извън нея, на тротоара пред сградата. Изграждането
му в този участък е равносилно на изграждане в имот публична общинска собственост,
каквито са всички улици в населените места. Това е допустимо да бъде извършено
единствено след съгласуване и получено съгласие от страна на Община Поморие,
като пропускът за конституирането й в настоящото производство и неучастието й
при постановяване на оспорения съдебен акт представлява съществено процесуално
нарушение, ограничило правото на участие на общината в настоящото производство.
Това е дефект, който не може да бъде саниран във фазата на съдебен контрол на
спорните предписания и представлява самостоятелно основание за отмяната им,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Липсата
на съгласие от страна на собственика на имот, различен от този, в който е
построена сградата прави невъзможно дори доброволното изпълнение на същите при
хипотетично желание от страна на жалбоподателите.
Всичко
изложено по-горе обосновава извод за отмяна на оспорените предписания като
незаконосъобразни.
С оглед
изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се оставя
без уважение.
При този
изход на делото и липсата на претенции за заплащане на направените по делото
разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.
На
основание на горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, АС Бургас 3 състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Ц.И.И.Г.А.Г., Г.Я.К., Д.А.М., Й.Н.Н.,
Х.С.Е. - етажни собственици в кооперация Глобус, с административен адрес гр.
Поморие, ул. Панайот Волов №36, против Предписание на Изпълнителния Директор на
Водоснабдяване и канализация ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов №3 за привеждане на вътрешната
водопроводна мрежа според изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, с
изх. № К-3282/10.12.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело №667/2021г. по описа на съда по отношение на Ц.И.И.Г.А.Г., Г.Я.К., Д.А.М., Й.Н.Н., Х.С.Е..
ОТМЕНЯ Предписание на Изпълнителния Директор на
Водоснабдяване и Канализация ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов
№3 за привеждане на вътрешната водопроводна мрежа според изискванията на
Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, с изх. № К-3282/10.12.2020г.
Решението в прекратителната му част подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: