№ 1216
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200994 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
РД-04-XI-Б-3 от 08.01.2021 г., издадено от Директор на РЗИ Пловдив, с което на
С.Х.К. с ЕГН ********** с адрес ****** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за
нарушение на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление. В съдебно заседание представителят й пледира за
липсата на пълно описание на деянието на жалбоподателката, включително и относно
поставянето на предпазна маска, така и на мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата около извършването му. Пледира за неправилно посочване на
нарушената правна норма, която в случая предлага да се приеме тази на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, тъй като същата съдържа както санкция, така и изпълнителното деяние на
нарушението. Възраженията обхващат и необнародването на заповедта на МЗ в
държавен вестник и несъбирането на доказателства за приложението на института на
„маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН, който счита за приложим. Моли да се отмени
обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна пледира по законосъобразността на
издадения акт, включително по доказването на фактическата обстановка от него чрез
събраните доказателства. Намира правната квалификация на нарушението за правилна.
Не се съгласява с прилагането на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. Моли
постановлението да бъде потвърдено и да се присъди възнаграждение за
1
представителство от юрисконсулт в производството.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.12.2020 г. около 11:00 ч. служителите на РЗИ Пловдив, К.К. на длъжност
****, заедно със ст. **** К.С. – Д „НЗБ“ и И.К., **** „РК“, Д „ОЗ“ извършили
проверка в Медицински център I – Хисаря. Това било закрито обществено място по
смисъла на т. 10 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ и представлявало лечебно
заведение за доболнична помощ, находящо се в гр. Хисаря на ул. „Гладстон“ № 12.
Проверката била инициирана от получен сигнал за неспазване на
противоепидемичните мерки от рентгенов лаборант, а именно че не е носена предпазна
маска по време на работата.
Служителите на РЗИ се качили на втория етаж на лечебното заведение. В
коридора пред кабинетите видели рентгеновия лаборант да разговаря с пациент без да
е поставила предпазна маска на лицето си, така че закрива устата и носа изцяло. Те
двамата били на разстояние един от друг на около 1-2 метра. Лаборантът все пак имала
маска, но била поставена под брадичката й. Служителите на реда се представили и я
помолили да постави маската си на лицето, което тя сторила, но без да покрива носа. В
същото време заедно с проверяващите се качила и И.В., работеща в същия медицински
център на длъжност ******. Тя лично възприела цялата ситуация. Пристъпили към
цялостна проверка, като се отделили заедно с рентгеновия лаборант и ****** на
лечебното заведение в един от кабинетите на етажа. Установили самоличността на
медицинския служител от рентгена като жалбоподателката С.К..
По този повод пристъпили към съставянето на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 001643/22.12.2020 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра
на здравеопазването. вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Актът е връчен на жалбоподателя, от която
са постъпили възражения при съставянето му, че пациентката била притеснена и
искала да й бъде обяснено. От своя страна нарушителката отказала да се подпише при
връчването на акта й, което наложило същият да бъде оформен при отказ в
присъствието на свидетел на отказа, а именно това била И.В..
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ глоба в размер на 300 лв. за нарушението посочено в
акта.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетеля К.К. – актосъставител, И.В. и К.С., както и от писмените
доказателства, а именно АУАН,разписка за връчване на НП.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, последователни,
логични и непротиворечиви. Всеки от тях потвърждава, че рентгеновия лаборант, а
именно жалбоподателката в момента на проверката не е носила предпазна маска на
лицето си, така че същата да покрива устата и носа. Всички те лично са станали
2
очевидци на поведението на нарушителката и са го възприели правилно, а след това и
възпроизвели по същия начин пред съда. Няма основание да не се даде вяра на
показанията на нито един от тях, доколкото не се откриват съществени противоречия,
разминавания и пропуски. Затова и съдът ди оцени с довери и изгради фактическата
обстановка по спора именно на основата на тях.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне
на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на
АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е
възползвал от това си право, като лично е вписал възраженията си в акта.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН. Той е съставен при условията на отказ по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, който лично е
възприел отказа и се е подписал на акта.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за носена на защитна маска за лице в закрити обществени
места. В тази връзка ясно е отразено от актосъставителя, че нарушителката „не е
носила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата изцяло“ в
какъвто смисъл е и т. 7 от заповедта на министъра на здравеопазването. Тоест не е
налице непълно или некоректно описание на обстоятелствата около нарушението, тъй
като именно в това да се носи маска, закриваща посочените части от лице, се е
състояло и задължението към процесния период. Затова и възражението в този смисъл
се прие за неоснователно. Не е посочено в НП или АУАН, че лицето не е носило маска,
за да се установява именно това, както не е необходимо да е посочено къде е поставена
маската. Важното е, че същата не е била поставена правилно и не е покривала
изискуемите от закона части от лицето. От фактическа страна правилно също е
посочено мястото на извършване на нарушението, а именно в конкретното лечебно
3
заведение. Не може и не бива да се изисква и на кой етаж и пред кой кабинет е станало
това. Така както и не се изисква да бъдат описани от фактическа страна всичките
свидетели на поведението на нарушителя. Те нямат отношение към фактическата
страна на нарушението, а само относно доказването му.
От друга страна не може да се подкрепи възражението за същността на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ като санкционна и нарушена норма, съдържащата и правилното за
поведение и фактическия състав на нарушението. В този смисъл съдът намира, че не са
нарушени правата на жалбоподателя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво неизпълнение на задължение към държавата е привлечен към
административнонаказателна отговорност – за това, че не е изпълнил задължението си
по т. 7 от заповедта на МЗ и не е поставил правилно защитната маска, а оттам е
наказан по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ за неизпълнение на такова задължение произтичащо от
акт на МЗ. В този смисъл санкционната разпоредба не може да съдържа и правилно за
поведение, доколкото тя препраща към друг акт с нормативна сила.
Не може да се приеме, че е нарушение и посочването на разпоредбата, която
овластява министъра на здравеопазването да издава заповеди, а то именно е чл. 63, ал.
4 от ЗЗ. Напротив, заповедта съдържаща конкретното правило за поведение следва да е
издадена от компетентен орган, който разполага с правомощията да създава
задължения за лицата, и именно тази разпоредба е легалната опора на министъра на
здравеопазването за регулирането на обществените отношения в условията на обявена
извънредна епидемична обстановка. Действието на такива заповеди не е обусловено от
обнародването им в Държавен вестник, а за тях е предвиден специален ред по чл. 73 от
АПК, към който изрично чл. 63, ал. 11 от ЗЗ препраща. Затова и законът предвижда се
публикуват на интернет страницата на МЗ и РЗИ.
Правомощията както на актосъставителя, така и на наказващия орган произтичат
пряко от закона – чл. 231, ал. 1 от ЗЗ.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът
е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Посоченото правило за поведение гласи, че
Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение
№ 3. И това правило е прието и постановено чрез определения в чл. 63, ал. 4 от ЗЗ акт и
по предвидения в закона ред от министъра на здравеопазването.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
4
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че С.К. на 22.12.2020 г. около 11:00 часа в гр. Хисаря в
Медицински център I – Хисаря, намиращ се на адрес ул. „Гладстон“ № 12 и
представляващ закрито обществено място по смисъла на т. 10 от заповедта не е
изпълнила задължението си и не поставила защитна маска за лице или друго средство,
така че покрива носа и устата изцяло. Установи се по делото, че жалбоподателката е
имала поставена маска, но същата не е покривала изцяло устата и носа. Всъщност тя е
бил поставена под брадичка, а след като е била помолена от служителите на РЗИ я е
поставила така, че е покрила само устата, но не и носа. В този смисъл тя не е
изпълнила задължението да има поставено защитно средство на устата и носа, така че
те да са покрити изцяло, включително и съгласно изискванията на приложение № 3,
съгласно което маската се поставя от основата на носа и покрива и брадичката
включително.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗЗ и заповедта на
министъра на здравеопазването и в затворено обществено място, каквото несъмнено е
лечебното заведение, а то е и изрично изброено като такова, не е спазила
противоепидемична мярка.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на непоставянето на защитна маска покриваща изцяло устата и
носа, предвиждала е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието е
извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното
настъпване, така че не е поставила защитна маска съгласно изискванията. Още повече
че жалбоподателката е работник в лечебно заведение и е следвало много добре да бъде
запозната със задължението си и с неблагоприятните последици от неизпълнението му.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която предвижда, че при нарушение
или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление, лицето се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Правилно е определена санкционната норма, тъй като именно норма от такъв акт по
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ е нарушена.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, сред
които е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не се установиха отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да определят по-висок размер то минималния на
предвиденото наказание.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, така че в минимален размер да въздейства предупредително и възпитателно
както на нарушителя така и на обществото, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
5
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от
ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи. Нещо повече, касае се за нарушение с висока степен
на риск и то от лице, което би следвало да е запознато е тежките неблагоприятни
последици от неизпълнението на задължението си и повишения риск от настъпването
на такива последици на останалите членове на обществото поради условията, в които
работи – в лечебно заведение и посещението му от хора със здравословни проблеми.
Затова и в никакъв случай не може да се говори за маловажност на случая именно от
медицински работник.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-04-XI-Б-3 от 08.01.2021 г.,
издадено от Директор на РЗИ Пловдив, с което на С.Х.К. с ЕГН ********** с адрес
****** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
6
административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на т. 7 от
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. вр. чл. 63, ал. 4
от ЗЗ.
ОСЪДЖА С.Х.К. с ЕГН ********** с адрес ****** да заплати на Регионална
здравна инспекция - Пловдив сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7