Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА, 23.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,
VIІІ
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 22.10.2015 г., в състав:
Районен съдия : Е. КРЪСТЕВ
при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1268 по описа за
Делото е образувано по предявен на
05.01.2015 г. от А.Б.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Л.Б. *** офис 311,против ЕТ”Ние-С.-В.С.”,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Видин ул.”Т. Петров” бл.11 ет.1
ап.2, представляван от В.Е.С.,В.Е.С. с ЕГН ********** *** и К.Б.К. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата твърди,че била дългогодишен съдия в
РС Видин. Уважаван юрист,с безупречна професионална кариера и авторитет в
обществото.
През
По време на делото и особено след
постановяването на съдебното решение на 18.01.2010 г.,против ищцата била
започнала систематична атака и натиск от Иларион Целов Дочев от гр.Видин-баща
на управителя на ”Иренор” Нора Иларионова Дочева,с цел ищцата да бъде
дискредитирана като личност и професионалист.Били депозирани многобройни жалби
пред различни държавни институции,както и публикации в разпространявания на
територията на Видинска област вестник ”Ние”,издаван от ответника В.С.-близък
приятел и съученик на лицето.
На 15.02.2010 г.,понеделник,бил издаден
бр.15 за периода 15-17.02.2010 г..На първа страница била поместена статия със
заглавие ”Съдът бащиния ли е на А.Р.?”,подписана от И.Д..В статията били
изнесени неверни данни относно професионалната дейност на ищцата,като авторът
бил направил и унизителен коментар относно начина на администриране и
разглеждане на дело №917.Освен това,авторът внушавал по вулгарен начин,че
ищцата била неморална личност,която извършвала престъпления,нарушавала
задълженията си и др.,както и че търсела лична имуществена облага от действията
си.По повод статията,ищцата била предявила иск против първите двама ответници.
Ответникът В.С. бил редактор-стопанин на
вестника,който осъществявал издателската си дейност като ЕТ/така било записано
на интернет страницата на вестника/.Като главен редактор-стопанин,ответникът
носел лична отговорност за публикациите в изданието,тъй като определял
характера и съдържанието им.
На 16.02.2010 г.,четвъртък,бил издаден бр.16
за периода 18-21.02.2010 г..На първа страница била поместена статия със
заглавие ”Дали съдебната система е станала бизнес за А.Р.?”,подписана от Методи
Асенов.В статията отново били изнесени неверни данни относно професионалната
дейност на ищцата,като авторът отново бил направил и унизителен коментар
относно дейността на ищцата.Освен това,авторът внушавал по циничен начин,че
ищцата била неморална личност,която нарушавала закона и пренебрегвала етичните
правила за поведение на магистратите/разглеждала единствено дела с материални
интереси,от които имала лични облаги,била създала т.н. ”хранителна верига
адвокат-съдия” и др./.
Посочената статия била основанието за
депозирането на исковата молба в Съда.На ищцата били нанесени неимуществени
вреди,изразяващи се в уронване престижа й в обществото и достойнството й като
съдия,както и в пряко засягане на честта й като професионалист и човек.Статията
била написана с явен ироничен уклон,използвани били недопустими за
безпристрастната журналистика обидни изрази и клеветнически обръщения,граничещи
с открита провокация и цинизъм.Още в самото заглавие ищцата била окачествена
като нечестен човек,на читателите се внушавало,че извършвала нечестни,измамни и
укорими действия.С изразите ”изявява предпочитания към наказателни дела за
обезщетения на пострадали от ПТП”, ”истинското хоби на Р. обаче са гражданските
дела” и ”твърде печеливш бизнес”,на читателите се внушавало,че ищцата
злоупотребявала със служебното си положение.
Статията съдържала и груби и цинични твърдения за
близост на ищцата с адв.Георги Георгиев и съпругата му А./т.н. ”хранителна
верига адвокат-съдия”/.Вкл. авторът твърдял,че ищцата била разгледала дело на
лицето Юла Каменова,която била разказала как съпругата на адвоката й/въпросната
А./ била звъняла на ищцата и били уговорили размер на обезщетение,впоследствие
присъден.Клеветнически били и твърденията за предпочитания на ищцата към
въпросния адвокат като служебен защитник.
По груб и циничен начин,авторът обяснявал,как ищцата
била помогнала на лицето Кузман К. да заведе дело срещу свой длъжник и да си получи
парите.Цитиран бил текст от подписана от Кузман К. декларация,че в кабинета на
ищцата й били броени поисканите 1 000 лв.. Декларацията също била
публикувана,с цел да се усили негативното въздействие върху възприятията на
читателите и да се затвърди създадения негативен образ на ищцата. Посочените в
декларацията факти били неверни и клеветнически.По делото не било провеждано
с.з. и не бил постановяван съдебен акт.Ищцата била депозирала жалба пред РП
Видин за установяване неистинността на твърденията в декларацията.По друга
нейна жалба,в РП Монтана било образувано досъдебно производство против Кузман К.
за набедяване в престъпление от общ характер.Било установено,че Кузман К. не се
познавал със страната по делото и не са имали финансови отношения.Обидни и
уронващи авторитета на ищцата били и последващите твърдения за близки отношения
с Кузман К.-че посещавали различни курорти и дестинации в страната и чужбина,че
се хвалела пред него как избира кои дела да гледа и кои не и др..Ищцата
познавала лицето по повод предоставен през
Статията била достигнала до неограничен кръг
лица, разпространена в многоброен тираж на територията на гр.Видин и
региона.Без съмнение,единствената преследвана цел на публикацията била да се
създаде негативен образ на ищцата,същата да бъде публично опозорена и да бъде
накърнено личното й чувство за чест и достойнство.Ищцата несправедливо била
дискредитирана не само пред обществеността на града,но и пред колегите й от
съда, където статията била шумно коментирана и била предизвикала негативни
коментари/съмнения у колегите й за нейната професионална почтеност/,както и
промяна на отношението към нея.
След публикуването на статията,у ищцата се
били породили неприятни емоции,вследствие на което душевното й равновесие било
нарушено съществено.Породилото се силно чувство на притеснение и тревожност
било отключило у нея поредица от здравословни проблеми-разстройство на
нервновегетативната система и рецидивиращо депресивно разстройство,прояви на
което били нарушение на съня, сърцебиене и световъртежи,напрежение,безпокойство
и тревожност,състояние на депресия и апатия.Ищцата била изпитала и силни
притеснения,че колегите й ще повярват на изнесената информация,доколкото колеги
страняли от нея се почувствала и изолирана.Страдания и притеснения били
претърпели и нейните близки,загрижени за здарвословното й състояние.
Ищцата намира,че е претърпяла неимуществени вреди,
чието репариране оценява на сумата от 20 000 лв..
Искането до Съда е ответниците/първият-като издател
на вестника,втория-като главен редактор и третия-като предоставил невярна и
злепоставяща ищцата информация/ да бъдат осъдени солидарно да й заплатят част
от тази сума,а именно 10 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от
датата на увреждането-18.02.2010 г.,както и разноските по делото.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна
и съдържаща допустим иск.Ответниците са представили общ писмен отговор.Оспорват
иска и по основание,и по размер.Вторият ответник не бил в трудовоправно
отношение с първия.Първият,като издател,не носел отговорност за съдържанието на
публикувани писма на граждани.Третият не бил предоставял декларацията,бил свидетелствал
по сл. дело.Отношенията му с ищцата били влошени,но поради прекратена любовна
авантюра.Не отговаряло на истината,че ищцата била съдия с авторитет и престижно
име,срещу нея било образувано сл. дело за деянията,визирани в статията,и била
отстранена от длъжност.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства,намира
за безспорно от фактическа страна следното:
На
18.02.2010 г. в брой 16 на областен вестник ”Ние” е била публикувана статия със
заглавие ”Дали съдебната система е станала бизнес за А.Р.?” с автор Методи
Асенов.Най-напред в статията е поместен цитат на И.Д.,публикуван в предходния
брой на вестника,че ищцата сама била избирала ”кому какво да въздаде в своята
съдийска справедливост”.По-нататък в публикацията се сочи,че при започването на
кариерата на ищцата,същата била изявила предпочитания към наказателни дела за
обезщетения на пострадали от ПТП.Споменава се,че представители на
застрахователни агенции се били оплаквали на тогавашния председател на Окръжен
съд Видин, че ”решенията на младата съдийка са с неоснователно завишени по
размер обезщетения”,което според съдържанието на статията водело до ”съмнения
за т.н. ”хранителна верига : адвокат-съдия” при гледането на подобни дела”.
После
статията продължава с това,че Юла Каменова била разказвала пред съдебен състав
как адвокат А. се била обадила на ищцата да я пита какво обезщетение да поиска
съпруга ѝ адвокат Гошо Георгиев за дело за
катастрофа. Двете-ищцата и адвокат А. се били уточнили обезщетението да е за
сумата от пет хиляди лева,което ищцата впоследствие била присъдила.
По-сетне
в статията пише : ”Истинското хоби на Р. обаче са гражданските дела.Нещо
повече,някои от тях се превръщат за нея в бизнес.И то твърде печеливш бизнес”. Обяснява
се как ищцата била заявила на свой близък,който бил завел дело,че ”ще вземе
делото в свои ръце и до дни ще го реши в негова полза.Само че при условие да
раздели с нея половината от парите.Иначе няма да има шанс да види и лев”.Делото
било гледано от ищцата,а в съдебното заседание тя била убедила длъжника да
върне на нейния близък две хиляди лева на части.В статията е посочено,че в
нотариално заверена декларация близкият на ищцата заявил : ”още същата седмица
тя/б.а. ищцата/ си поиска парите за услугата и аз ѝ наброих 1 000 лв. в
кабинета ѝ”.
В публикацията е пояснено,че със споменатия по-горе нейн
близък,ищцата през пролетта на 2009 г. започнала да излиза на кафе,по
ресторанти,на семинари на съдии в Пловдив и Боровец.В петъците двамата минавали
през граничния пункт на Брегово към Р Сърбия,за да обядват,а ако от съда през
това време я търсили,ищцата била измисляла някакво оправдание,след което казвала
на К.К. : ”Пак ги смотах тия!”.Освен това,ищцата се била хвалела на К.К.,че
”сама си избира точно кои дела да гледа и кои-не”,била сменявала ”компютърните
протоколи с разпределението на делата,като нужните данни и подписи ги преснима
на цветен принтер”.След такива случаи гордо споделяла пред К.К. : ”Откраднах
делото!” и че нямала да има проблеми,поради обстоятелството,че въс ВСС и във
”Висшия апелативен съд” била имала ”свои хора”.
Описва
се,че участници в съдебни процеси и колеги се били оплаквали от действията на
ищцата.Твърди се,че ищцата била предпочитала за служебен
адвокат да бъде назначаван Гошо Георгиев,а проверка щяла да установи ”дали
повечето от делата за обезщетения на работниците от Химкомбината,гледани на
ангро от Гошо,съдия не била пак Р.”.
Накрая
в статията се споменава,че при вътрешна проверка били установени 16 ”сериозни несъответствия
в документите по дела,гледани от Р. през 2009 г.”,а председателят на Районен
съд Видин Даниел Димитров бил докладвал резултатите на ВСС,до ВСС бил подал
сигнал и председателят на Окръжен съд Видин.
На
трета страница на брой 16 от 18.02.2010 г. на областен вестник ”Ние” към
гореописаната статия е публикувана декларация на ответника К.,в която същият
декларира,че е бил ищец по гр. дело №484/2009 г. по описа на Районен съд
Видин,а съдия Р.,която познавал,била поела ангажимент да му реши ”проблема”
срещу сумата от 1 000 лв..Същата била убедила ответникът по гореописаното дело
да плати на К. 2 000 лв..На 23.04.2009 г. К. бил подписал ”за прекратяване на
делото” поради постигнатото споразумение с ответната страна.И същата седмица,съгласно
декларираното от К.,ищцата била поискала ”парите за услугата” и той ѝ бил
наброил ”1 000 лв. в кабинета”.
Горното
е видно от съдържанието на статия,озаглавена ”Дали съдебната система е станала
бизнес за А.Р.?”,с автор Методи Асенов,публикувана на стр.1 и стр.3 на брой 16
от 18.02.2010 г. на областен вестник ”Ние”/стр.59 и 60/.
По делото са приложени и приети доказателства,че
издател на областен вестник ”Ние” е едноличният търговец ”Ние-С.-В.С.”,ЕИК
*********,а редактор-стопанин на вестника се явява В.С..
По
делото са събрани доказателства,че от 1997 г. ищцата заема длъжността ”районен
съдия” в Районен съд Видин,не е осъждана,а последната ѝ проведена
атестация за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. като съдия е с оценка
”много добра”.
На
04.10.2006 г. на проведено заседание ВСС е взел решение да повиши ищцата в ранг
”съдия в АС”.
Горното
е видно от извлечение от протокол от заседание на ВСС,проведено на 04.10.2006 г./стр.43/.
В
личното трудово досие на ищцата е била приложена жалба с дата 03.12.2009 г. от
Иларион Целов Дочев, адресирана до инспектората на ВСС и до председателя на
Окръжен съд Видин,в която се твърди за тенденциозно решаване на дело и
използване на документи/протоколи/ с неистинско съдържание.Във връзка с жалбата
във ВСС е било образувано дисциплинарно дело №4/2010 г. срещу ищцата.
Личното трудово досие на ищцата не е съдържало писмени сигнали на граждани за извършени от нея нарушения на закона и неправомерни действия в дейността ѝ
като съдия в Районен съд Видин за периода 1997-2010 г.,в частност : наказателни
дела за обезщетения на пострадали от ПТП;обезщетения на работници от
Химкомбината /”Видахим”АД/;сигнали за нерегламентирани контакти и злоупотреби
по дела с адвокат Гошо Георгиев и съпругата му А. Йончева и липсват данни за
образувани дисциплинарни производства срещу ищцата във връзка с такива
констатации и налагане на дисциплинарни наказания.
Делата
в Районен съд Видин се администрирали и разпределяли на случаен принцип от 2006
г. и в личното трудово досие на ищцата нямало данни какви състави е разглеждала
същата и дали е имала възможност сама да разпределя и избира делата си.
Горното
е видно от съдебно удостоверение №353/ 24.07.2015 г./стр.41/.
На
23.06.2008 г. е било образувано гр. дело №917/2008 г.,по което с протокол за
случаен избор за докладчик на 25.09.2008 г. е била определена ищцата.Решението
на делото е било постановено на 18.01.2010 г.,впоследствие обезсилено с решение
№29/19.07.2010 г. по в.гр. дело №260/2010 г. по описа на Окръжен съд Видин.Не е
било установено,нито констатирано,ищцата да е извършвала нарушения при
администратирането и разглеждането на гр. дело №917/2008 г.Не са били налични
данни да е била проведена процедура по реда на чл.255 ГПК.
През
периода от 1997 г. до 2009 г. не са били налагани дисциплинарни наказания на
ищцата за дейността ѝ като магистрат в Районен съд Видин.
През
периода от 2009 г. до 2010 г. ищцата е разглеждала и решавала дела в гражданския
състав на Районен съд Видин.
Горното
е видно от удостоверение №138/31.03.2015 г. /стр.42/.
На
21.06.2010 г. с определение на дисциплинарен съвет на ВСС производството по
дисциплинарно дело №4/2010 г. срещу ищцата е било спряно,материалите по делото
са били изпратени на прокуратурата за проверка поради данни за извършено
престъпление.Към настоящия момент в Районен съд Видин няма данни за движение на
производството по дисциплинарно дело №4/2010 г..
Горното
е видно от съдебно удостоверение/стр.123/.
На
24.01.2013 г. ВСС на основание чл.230 ал.1 от ЗСВ е взел решение за временно
отстраняване на ищцата от длъжността ”районен съдия” в Районен съд Видин до
приключване на наказателно производство по сл. дело №127/ 2011 г. по описа на
НСлС за престъпление по чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК/извършено от януари
2009 г. до ноември 2009 г./ и по чл.316 във връъзка с чл.308 ал.1 във връзка с чл.26
ал.1 от НК/извършено от януари 2009 г. до юли 2009 г./.Така образуваното
досъдебно производство №127/2011 г. по описа на НСлС,пр. преписка №9455/2010 г.
по описа на Специализирано звено ”Антикорупция” при Софийска градска
прокуратура,понастоящем не е приключило.
Горното
е видно от извлечение от пълен стенографски протокол №3 от заседанието на
ВСС,проведено на 24.01.2013 г./стр.104-107/ и от удостоверение от 07.07.2015 г.
/стр.48/.
На
11.02.2010 г. нотариус Таня Атанасова/с №162 от регистъра на Нотариалната
камара,с район на действие Районен съд Видин/ е удостоверила подписа на К.К. в
декларация за сведение с рег. №1339/11.02.2010 г..
Горното
е видно от удостоверение от 07.09.2015 г. /стр.90/.
На 15.02.2010
г. нотариус Валентина Алексова/с №262 от регистъра на Нотариалната камара,с
район на действие Районен съд София/ в общия ѝ регистър с рег. №648/ 15.02.2010
г. е отбелязала заверка на подписа на ответника К. върху частен документ/декларация/.
Горното
е видно от удостоверение рег. №2495/ 19.10.2015 г./стр.124/.
От
15.09.2010 г. до 12.08.2015 г. вкл. на ищцата са били извършени амбулаторни
прегледи от лекар специалист във връзка с определената ѝ
диагноза-рецедивиращо депресивно разстройство.
Горното
е видно от удостоверение/стр.91/,справка за отчетени прегледи от
информационната база на РЗОК/стр. стр.92-94/ и амбулаторен лист
№001036/12.08.2015 г. /стр.108/.
На
29.09.2014 г. в РП-Монтана е било образувано досъдебно производство срещу
ответника К. за установяване дали на 06.03.2014 г. пред състав на Районен съд
Монатана по н.ч.х.д. №50284/2013 г. е бил набедил ищцата в престъпление,че
същата в качеството си на съдия по гр. дело №484/2009 г. е била взела подкуп,за
да му съдейства и реши делото в негова полза,като знаел,че съшата е невинна –
престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
Горното
е видно от удостоверение от 27.07.2015 г. /стр.44/.
На
13.11.2014 г. в съдебно заседание е разпитан като свидетел по ч.н.д. №50671 по
описа за 2014 г. на Районен съд Монтана Е. Николаев Тодоров,който твърди,че се
е срещал с ответника по настоящото дело К..Последният уведомил Е. Тодоров,че Николай
Тодоров Петков-баща на Е. Тодоров му дължи около 2 500 лв. и 150 лв. деловодни
разноски.Е. Тодоров се споразумял с ответника К. да му изплати сумата на
вноски.Е. Тодоров твърди,че никога не е виждал,нито разговарял с ищцата,че
същата никога не го е търсила,нито се е свързвала с него,двамата не се били
срещали и тя не го е уговаряла да връща пари на ответника К..
Горното
е видно от протокол от проведено съдебно заседание на 01.07.2015 г./стр.стр.116-118/.
На
01.07.2015 г. в съдебно заседание е разпитан като свидетел по ч.н.д. №50444 по
описа за 2015 г. на Районен съд Монтана Николай Тодоров Петков,който твърди,че
не се бил виждал с ответника по настоящото дело К. от 1994-1995 г.,когато
двамата кандидатствали за визи за Германия,всяка от които струвала 400 дойче
марки.Сумата за двете визи платил ответникът К..В началото на 2009 г. Тодоров
разбрал,че ответникът К. е завел дело срещу него за сумата от 1 000 евро.Синът
на Тодоров изплатил на ответника К. на части сумата от 1 000 лв..Николай
Тодоров твърди,че никога не е виждал,нито разговарял с ищцата,че същата никога
не го е търсила,нито се е свързвала с него,двамата не се били срещали и тя не
го е уговаряла да връща пари на ответника К..
Горното
е видно от протокол от проведено съдебно заседание на 01.07.2015 г./стр.стр.114
и 115/.
По
делото са приети и гласни доказателства относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди:
В свидетелските
си показания,майката на ищцата твърди,че след като се запознала със
съдържанието на публикациите във вестник ”Ние”,ищцата отслабнала с 5-6 кг.,имала
главоболие,било ѝ назначено медикаментозно лечение от психиатър за период
от 6 месеца,затворила се и не поддържала контакти и приятелства,някои от
колегите ѝ престанали да я поздравяват.
Лекуващият
ищцата психиатър твърди,че същата е била дълбоко угнетена от
публикациите във вестник ”НИЕ”, отслабнала,получила ендокринни
нарушения,засилен двигателен тремор,обилно изпотяване на дланите,като диагностицираното
ѝ депресивно състояние ескалирало, въпреки провежданата терапия.
В
съдебно заседание на 17.09.2015 г. ответникът К. твърди,че предявената му
декларация е била подписана от него и е била заверена от нотариус в негово
присъствие.Впоследствие декларацията била приложена към тъжба на И.Д. до Главния
прокурор.Ответникът К. не бил предоставял декларацията на редактора за нейното
публикуване във вестник ”Ние”.
При
тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният/като частичен/ иск е
допустим/като предявен от правен субект с интерес/.Разгледан по същество,искът
се преценява като частично основателен по отношение на ответниците ЕТ”Ние-С.-В.С.” и В.Е.С. и като изцяло
неоснователен по отношение на ответника К.Б.К..
Съгласно
общата норма на чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно в
причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане,вината се
предполага до доказване на противното.Отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица,които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия.Тази отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
Съдът
приема,че като издател на областния
вестник ”Ние”,едноличният търговец ”Ние-С.-В.С.” носи отговорност за изнесената
невярна информация. Издателят определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и отговаря вкл. при поместване на писма на
читатели.Отговорността е на основание чл.49 от ЗЗД,в качеството му на
възложител на работа по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали/решение №404/ 13.07.2010 г. по гр. дело №907/2009 г. на ВКС,III
г.о./.
Ответникът С. също носи отговорност за изнесената
информация,като редактор на вестника.Редакторът отговаря за вида и съдържанието
на публикациите.Действително,по делото не се събраха писмени доказателства за
наличие на договор/трудов или граждански/ за заемането на длъжността.Трудовият
договор по правило се сключва в писмена форма,което изискване обаче не е
абсолютно/форма на действителност/.Съдът приема,че посочването на ответника във
вестника като негов редактор е дело на самия ответник,в същото време и издател
на вестника,в качеството му на едноличен търговец.При което следва да се приеме
наличие на такова правоотношение.
На
следващо място,Съдът приема и че ответниците са осъществили фактическия състав
на деликтната отговорност-вследствие противоправно поведение/втория ответник-и
виновно/ са причинили вреди на ищцата,изразяващи се в душевни страдания и накърняване
на доброто име,чест и достойнство,каквито тя безспорно е притежавала.
В случая ответниците – издателят и редакторът са
допуснали да се публикува материал,чието съдържание не отговаря на истината и е
с клеветнически характер. Виждането на Съда е,че обективна журналистика означава
да се поднасят проверени факти,а не тенденциозни внушения /изводи,непочиващи на
факти/:
Цитираното
в процесната статия твърдение на И.Д.,че ищцата сама била избирала ”кому какво
да въздаде в своята съдийска справедливост” цели да внуши на читателите негативно
отношение към ищцата,че същата се явява разпоредител и вседържател в съда.Написаното
е тенденциозно и опорочава идеята,залегнала като основен принцип в процеса,че
съдията решава делата си по вътрешно убеждение.
Друго твърдение в процесната статия,приписвано на ищцата-че същата ”сама си избира точно кои дела да гледа и
кои-не” се опровергава от посочения в съдебно удостоверение №353/24.07.2015 г.
факт,че делата в Районен съд Видин се администрират и разпределят на съдиите на
случаен принцип от 2006 г..Съдиите/включително ищцата/ не могат да избират кои
дела да разглеждат,тъй като това става на случаен принцип чрез специална
компютърна програма ”Law Choice”.
Следващото
твърдение,че при започването на кариерата на ищцата,същата била изявила предпочитания
към наказателни дела за обезщетения на пострадали от ПТП,също не бе доказано.По
делото липсват данни какви дела е разглеждала ищцата в периода от 1997
г./началото на кариерата ѝ/ до 2009 г.т съдържанието на удостоверение
№138/31.03.2015 г. се установи,че за периода от 2009 г. до 2010 г. ищцата е
разглеждала и решавала дела в гражданския състав на Районен съд Видин.
Твърденията
в процесната статия,че:
1.)представители
на застрахователни агенции се били оплаквали на председателя на Окръжен съд
Видин,че ”решенията на младата съдийка са с неоснователно завишени по размер
обезщетения”,което водело до ”съмнения за т.н. ”хранителна верига :
адвокат-съдия” при гледането на подобни дела”;
2.)адвокат
А. Йончева се била обадила на ищцата да я пита какво обезщетение да поиска
съпруга ѝ адвокат Гошо Георгиев за дело за
катастрофа,като се уточнили обезщетението да е за сумата от пет хиляди
лева,което ищцата впоследствие била присъдила;
3.)участници
в съдебни процеси и колеги се били оплаквали от действията на ищцата,че същата била
предпочитала за служебен адвокат да бъде назначаван Гошо Георгиев по делата за
обезщетения на работниците от Химкомбината,
също
остават недоказани.Напротив,биват опровергани, предвид съдържащите се в съдебно
удостоверение №353/ 24.07.2015 г. данни,че личното трудово досие на ищцата не съдържа писмени сигнали на граждани за извършени от нея нарушения на закона и неправомерни действия в дейността ѝ
като съдия в Районен съд Видин за периода 1997-2010 г.,в частност : наказателни
дела за обезщетения на пострадали от ПТП;обезщетения на работници от
Химкомбината /”Видахим”АД/;сигнали за нерегламентирани контакти и злоупотреби
по дела с адвокат Гошо Георгиев и съпругата му А. Йончева и липсват данни за
образувани дисциплинарни производства срещу ишцата във връзка с такива
констатации и налагане на дисциплинарни наказания.
Не
отговарят на истината твърденията,изложени в статията,че ищцата била заявила на
свой близък,че ще вземе делото му ”в свои ръце и до дни ще го реши в негова
полза”,а в съдебното заседание по същото дело тя била убедила длъжника да върне
на нейния близък две хиляди лева на части.Предвид доказателствата по делото се
установи,че гражданското дело е било прекратено на основание изричната молба на
ответника К. и по делото няма постановен съдебен акт.Освен това се установи,че
нито длъжникът,нито неговият син познават ищцата.Нещо повече,и двамата
заявяват,че никога не са разговаряли с нея,че ищцата никога не ги е
търсила,нито се е свързвала с тях,че не са се срещали с нея и тя не ги е
уговаряла да връщат пари на ответника К..
Относно
това дали са истинни твърденията,че ищцата е поискала пари от ответника К.,за
да съдейства и реши гр. дело в негова полза,а той ѝ наброил за услугата 1
000 лв. в кабинета ѝ,следва да се вземе предвид изложеното в предния
абзац,че делото е прекратено по молба на К..Освен това,Николай Петков и Е.
Тодоров са разказали,че извънсъдебно са се разбрали с ответника К. и са му
изплатили парите на вноски. Следва също да се отбележи,че към настоящия момент е
образувано досъдебно производство срещу ответника К. за установяване дали на
06.03.2014 г. пред състав на Районен съд Монатана по н.ч.х.д. №50284/2013 г. е
бил набедил ищцата в престъпление,че същата в качеството си на съдия по гр. дело
№484/2009 г. е била взела подкуп,за да му съдейства и реши делото в негова
полза,като е знаел,че съшата е невинна – престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
Няма
влязъл в сила съдебен акт,с който ищцата да е призната за виновна за вземане на
подкуп в качеството ѝ на длъжностно лице.Предвид горното,следва да се
счита за невярно твърдението,че гражданските дела се били превръщали за ищцата
в ”печеливш бизнес”.Същото цели да злепостави и дискредитира ищцата за
злоупотреба със служебното ѝ положение с цел лично обогатяване.
За
останалите твърдения,че:
Ищцата била
сменявала ”компютърните протоколи с разпределението на делата,като нужните
данни и подписи ги преснима на цветен принтер”.След такива случаи гордо
споделяла пред К.К. : ”Откраднах делото!” и че нямала да има проблеми,поради
обстоятелството,че във ВСС и във ”Висшия апелативен съд” била имала ”свои хора”
и че при вътрешна проверка били установени 16 ”сериозни несъответствия в
документите по дела,гледани от Р. през 2009 г.”,а председателят на Районен съд
Видин Даниел Димитров бил докладвал резултатите на ВСС,до ВСС бил подал сигнал
и председателя на Окръжен съд Видин.
Следва
да се посочи,че образуваните срещу ищцата съответно дисциплинарно дело №4/2010
г. и досъдебно производство №127/2011 г. по описа на НСС,пр. преписка №9455/2010
г. по описа на Специализирано звено ”Антикорупция” при Софийска градска
прокуратура понастоящем не са приключили.Следователно ищцата следва да бъде
считана за невиновна/до доказване на противното/, а написаното в статията за
неистина и клевета.
Съгласно общоприетото в теорията и
практиката,в хипотезите на чл.чл.45 и 49 от ЗЗД,издателят и редакторът отговарят солидарно спрямо пострадалата за причинените ѝ вреди.
Неоснователно обаче е виждането на ищцата,че ответникът К. отговаря в
условия на солидарност наред с другите ответници.От събраните по делото доказателства
не се установи по безспорен и категоричен начин той да е предоставил на другите
двама ответници декларацията с нарочната цел да бъде публикувана в печатното
издание.Няма основание да се приеме,че с поведението си е допринесъл за
публикуването на статията. Поради това,искът спрямо него следва да бъде
отхвърлен.
Действително,разпоредбата на чл.40 ал.1 от Конституцията на Република България прокламира,че свободата на печата е
свързана с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по
въпроси,които представляват интерес.Данните,които биват публикувани и
разпространявани,следва да отговарят на обективната истина,когато засягат лични
граждански и човешки права и да не налагат негативни внушения.
Общоприето е,поради естеството на дейността им, заемащите
длъжността ”съдия” да се ползват с уважение, доверие и почит от всички членове
на обществото.В социума съдиите следва и се приемат като хора с висок морал, етично
поведение и безспорен авторитет,дотогава,докато с влязъл в сила съдебен акт не
се докаже обратното.В случая е публикувана невярна,клеветническа информация,при
това на първа и трета страница на вестник,разпространяван в три области –
Видин,Враца и Монтана и чрез интернет сайт –в целия свят,с цел да се
злепоставят доброто име,честта и достойнството на ищцата в качеството ѝ
на съдия.
Относно
причинната връзка и вредите:
Претърпените
в резултат на противоправно поведение вреди представляват парично задължение от
непозволено увреждане,което виновните причинители дължат.За причинителите
възниква задължение да репарират причинените вреди,считано от датата на
причиняването им и без покана/решение №739/26.11.1991 г. по н. дело №636/ 1991
г. на ВС,ІІІ н.о./.
Неимуществени
вреди са налице тогава,когато са накърнени живота или здравето на дадено лице. Неимуществени
вреди съставляват претърпените душевни страдания или накърняването на доброто
име,чест и достойнство и т.н.т./решение №50/13.02.1979 г. по н. дело №19/79 г.
на ВС,ІІ н.о./.
Съдът приема,че ответниците са поставила началото на
причинно-следствен процес,при който ищцата е претърпяла страдания и душевен дискомфорт/рецидивиращо
депресивно състояние/,както и засягане на авторитета ѝ като съдия. Вредите са от
категорията на неимуществените,и поради естеството си,са неизмерими с
пари,затова размерът на следващото се за тях обезщетение,както и кръгът на
лицата,които имат право на него,се определят на принципа на
справедливостта.Понятието ”справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие.То е свързано с преценката на редица
конкретни,обективно съществуващи обстоятелства, които се имат
предвид от Съда при определяне на размера на обезщетението.Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на
извършването му,обстоятелствата,при които е извършено,настъпилият вредоносен
резултат,възрастта на увредения,общественото му положение.Правилното прилагане на Закона изисква
за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия едва след като се установи,че
действително е претърпял такива вреди,което,с оглед на гореизложеното,се установи недвусмислено
по делото.Кръгът на лицата,които имат право на неимуществени вреди,се определя
от съда и в случая, обхваща ищцата по делото.При
определяне на паричния еквивалент на претърпените вреди, Съдът отчита следните
факти : разпространението на вестник ”Ние” на територията на три големи
областни града-Видин,Враца и Монтана;публикуването на статията и на интернет
страницата на вестника;материалът е поместен на първата страница на печатното
издание и на третата; провокативността на заглавието на статията;многото
клеветнически твърдения спрямо ищцата,които са довели до засягане доброто
име,честта,достойнството и авторитета ѝ като съдия.Налага се изводът,че ищцата е претърпяла душевен дискомфорт,негативни
емоционални преживявания, здравословно ѝ състояние се влошило.
В тази
връзка,Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите-майката на ищцата и
лекуващия ищцата психиатър,които имат пряко впечатление от състоянието ѝ,
затова как съдържащата се в публикуваната статия клеветническа информация е
рефлектирала негативно върху психическото здраве и спокойствие на ищцата,върху
собствената ѝ самооценка,върху самочувствието ѝ на съдия с
авторитет.
Съдът приема също,че негативните изживявания на ищцата за
периода изначало и в по-голяма степен се дължат именно на статията,а не на
образуваното дисциплинарно производство/довод на ответниците/,тъй като
образуването на сл. дело и отстраняването на ищцата от длъжност са се развили
по-напред във времето.
Като взе предвид установените факти,Съдът намира за равностоен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди сума
в размер общо на 14 000
лв.,при претендирани от ищцата
20 000 лв..
Следва да се отбележи,че при преценката
си,Съдът съобразява и че искът по чл.45 от ЗЗД се предявява ищецът да
бъде овъзмезден за претърпени вреди.Не се цели деецът да бъде наказван и превъзпитаван.Поради
което,не се отчитат социално и материално положение.
Следва
да се отбележи и че голяма част от клеветническите
твърдения,изложени в процесната статия, по адрес на ищцата,засягат дейността
ѝ като длъжностно лице.Съдът намира,че особеното качество на ищцата е квалифициращо
обстоятелство в случая.
По
изложените съображения,предявеният като частичен иск следва да бъде уважен частично-за
сумата от 7 000 лв.,като първите
двама ответници следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата,ведно
със законната лихва,считано от датата на увреждането-публикуването на статията/18.02.2010
г./ до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част до пълния му размер,както и по
отношение на третия ответник,искът следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото,първите двама ответници дължат на ищцата разноските по
делото/400 лв. държавна такса и 30 лв. съдебни такси/,съразмерно уважената част
от исковата претенция.Ищцата дължи на ответниците разноски/представени са
договори за правна помощ с първите двама ответници с уговорени и изплатени
възнаграждения от по 500 лв. и с третия с възнаграждение от 2 000 лв.,адвокатът
на ответниците претендира общо 1 000 лв./,съразмерно отхвърлената.Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на първите двама ответници по 233 лв. по
компенсация,а на третия-333.33 лв..
Претенцията
на адвоката на ответниците за репариране на пътни разходи от 150 лв. Съдът
намира неоснователна, като неподкрепена с доказателства/билети за превоз,
фискални бонове за гориво или др./.
Предвид
нормата на чл.38 ал.2 от ЗА,първите двама ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят на адвоката на ищцата,оказал безплатна правна помощ на колега юрист, по
193.67 лв..
Водим
от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ”Ние-С.-В.С.”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Видин
ул.”Т. Петров” бл.11 ет.1 ап.2,представляван от В.Е.С.,и В.Е.С. с ЕГН **********
*** да заплатят солидарно на А.Б.Р. с ЕГН ********** *** следните суми:
-7 000 лв.-главница,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на публикация в брой 16 на 18.02.2010
г. в областен вестник ”НИЕ”/искът
предявен като частичен-за 10 000 лв. от 20 000 лв./;
-законната лихва върху главницата,считано от 18.02.2010
г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния му размер,както и по отношение на К.Б.К. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА А.Б.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ”Ние-С.-В.С.”,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Видин ул.”Т. Петров” бл.11 ет.1
ап.2, представляван от В.Е.С.,и на В.Е.С. с ЕГН ********** *** по 233 лв.
деловодни разноски,а на К.Б.К. с ЕГН ********** ***-333.33 лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЕТ”Ние-С.-В.С.”,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Видин ул.”Т. Петров” бл.11 ет.1 ап.2,представляван от В.Е.С.,и
В.Е.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на адв.Ненчо Григоров от АК Монтана по 193.67
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: