Решение по дело №169/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 463
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20243530100169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Търговище, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100169 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание чл.
124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД .
Производството е образувано по искова молба от А. Й. А. от гр.Търговище, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Х. Р.-САК, против ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* гр.София, като правоприемник на „Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК
*********, с която са предявени отрицателни установителни искове за съществуване на
вземане за сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв. възнаградителна лихва, 210лв.
обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите 119,80лв. разноски, 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на изпълнителен лист, въз основа на
решение по гр.д.№ 153/2012г. по описа на РСТ, като са издадени изпълнителни листове въз
основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с
район на действие ОС Търговище, но след образуването на посоченото ИД на 07.04.2017г. и
до момента не са извършвани никакви изпълнителни действия, а ИД е перемирано, при
което ищецът приема, че доколкото е изтекъл и законоустановения давностен срок по чл. 110
от ГПК за тези вземания, то за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
отрицателни установителни искове, претендира разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.В. Н. -ТАК, която пледира за
уважаването им и постановяване на решение съобразно признанието на иска от ответника;
1
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
юрисконсулт Б. П., в който се излага становище за недопустимост на предявените искове,
доколкото с договор за цесия от 14.09.2018г. вземането е прехвърлено на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********; в условията на евентуалност се оспорват исковете,
като неоснователни и се иска допускане на привличането на цесионера като трето лице-
помагач на ответника, като е въведено и искане за заместване по чл. 222 от ГПК;претендират
се разноски.В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
С определение № 709/12.06.2024г., постановено по делото съдът е допуснал
привличането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София, р-н
Люлин, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, като подпомагаща
ответника страна, на осн.чл.219-220 от ГПК, като е разпоредил размяна на книжа с
помагача.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от помагача чрез
юрисконсулт И. С., в който се излага становище за основателност на исковете, като също е
въведено искане за заместване на ответника от третото лице-негов помагач в процеса по
реда на чл. 222 от ГПК; претендира разноски, въвежда възражения по чл. 78,ал.2 и ал.5 от
ГПК.В съдебно заседание не изплаща представител, но е депозирана молба, в която се
потвърждава изявлението за признание на иска и се иска разглеждане на спора в отсъствие
на негов представител.
В съдебно заседание, проведено на с17.10.2024г. по делото, ищецът е изразил
желание за допускане на замяна на ответника с третото лице-негов помагач, които са
изразили съгласие за замяната, на осн. чл. 222 от ГПК, като съдът е допуснал замяната на
първоначалния ответник ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* гр.София, като
правоприемник на „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* с неговия помагач „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, като производството по отношение на
първоначалния ответник е прекратено.
Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично признание на иска
от ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с
протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 17.10.2024 г., постановено по
делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът
признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието
на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което
страните могат да се разпореждат.
2
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените отрицателни установителни
искове за съществуване на вземане за сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв.
възнаградителна лихва, 210лв. обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите
119,80лв. разноски, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на
изпълнителен лист въз основа на решение по гр.д.№ 153/2012г. по отписа на РСТ, като са
издадени изпълнителни листове въз основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по
описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, са основателни и
доказани и същите следва да бъдат уважени изцяло, като не е нужно съдът да излага мотиви
за това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК.
По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които, съобр. представения списък
по чл. 80 от ГПК са в размер на 250лв. внесена държавна такса и 1300лв. платено
юрисконсултско възнаграждение, като съдът следва да се произнесе по възраженията на
ответника по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК. Ответникът излага подробни съображения за
недължимост на разноски, вкл. и за това, че не е станал причина за завеждане на делото,
доколкото не е предприемал никакви действия по събиране на вземането, като по това
възражение, съдът приема следното: Със съдебната практика по определение № 709 от
28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от
21.01.2014г. по ч.т.д. № 17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от
31.05.2018г. по ч.гр.д. 2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че не е налице
първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на
иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. При даване отговор на
въпроса с последните два съдебни акта е изтъкнато, че при наличие на изпълнителен титул и
изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа
на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния
лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за
защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред
съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.В конкретния случай е налице именно
такава хипотеза- отричане на правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е
чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, което
обстоятелство изключва приложението на чл. 78,ал.2 от ГПК, обуславящо неоснователността
на посоченото възражение на ответника и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.2
от ГПК(в този смисъл и определение № 694/25.09.2023г по ч.т.д.№ 1325/2023г. на ВКС, II
т.о.).Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищцовата страна, съдът приема следното:В настоящия случай ищецът е предявил няколко
иска за несъществуване на вземания за главница, лихви и разноски, като за процесуалното
представителство на ищеца е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на
1300лв.При преценката за наличие на прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
взе предвид, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
3
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че
насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат, но отговорната за разноските
страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение и законът
изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тя е
изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния
спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото
разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С
изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да
познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е
уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер, в който
смисъл е и решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., съобр. което всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.В случая доколкото
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца е за защита по няколко иска, то не може да
се приеме, че размерът му и завишен, предвид и минималния размер съобр. Наредба №
1/09.07.2004 г.(ред. ДВ. бр.88 от 04.11. 2022г.), която съдът приема като база за сравнение и
съобр. която за всеки от петте иска минималното адв. възнаграждение е в размер на по
400лв.(или 2000лв. общо), при което уговореното възнаграждение в размер на 1300лв. не е
прекомерно, т.е. трудът на процесуалния представител на ищеца не е надценен, обуславящо
неоснователността на възражението и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.При така установеното, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото в размер общо на 1550лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК(в този смисъл и
определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС, IV г.о., определение №
102/14.03.2022г. по ч.т.д.№ 2481/2022г. на ВКС,I т.о. и др.).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК по отношение на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.софия, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес център „Люлин-6“,ет.2,
действащи чрез юрисконсулт С. К. (заместил първоначалния ответник ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* гр.София, като правоприемник на „Париба Пърсънъл
4
Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК
********* на осн. Чл. 222 от ГПК), че А. Й. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ******,
не дължи сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв. възнаградителна лихва, 210лв.
обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите 119,80лв. разноски, 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на изпълнителен лист въз основа на
решение по гр.д.№ 153/2012г. по описа на РСТ, като са издадени изпълнителни листове въз
основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с
район на действие ОС Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес център „Люлин-
6“,ет.2, действащи чрез юрисконсулт С. К. да заплати на А. Й. А. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ******* разноските по делото в размер на 1550лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК, като
Оставя без уважение възраженията на ответника по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5