Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо
гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и
седми ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11114 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.К.К.
срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.10.2014
г. на път ІІ-86 /гр.Пловдив-гр.Смолян/ А.Я.К.управлявала л.а.м. „Фолксваген
голф“ с ДК № ********, като на км 40+500 в участъка между с. Бачково и с.
Нареченски бани виновно нарушила правилата за движение по пътищата, движейки се
със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и не контролирайки
непрекъснато превозното средство, което управлява, при което изгубила контрол
над ППС, навлязла в насрещната лента за движение и реализирала удар с насрещно
движещия се л.а.м. „Мицубиши Монтеро“
с ДК № ********, управляван от З.Г.С.. Поддържа се, че ищецът пътувал като
пътник в л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № ********. Твърди се, че вина за ПТП
има водача К.. Поддържа се, че по случая е образувано ДП № 927/15 г. по описа
на РУП-Асеновград, производството по което е прекратено, поради смъртта на
виновния водач. Твърди се, че вследствие на произшествието на ищеца са
причинени следните увреждания: контузия на мозъка, наличие на кръв и въздух в
двете гръдни половини, хипостатично възпаление на
белите дробове, счупване на от 4-то до 9-то ребро в ляво, счупване на горната
челюст, счупване на долната челюст, счупване на шийката на лявата бедрена кост,
счупване на тялото на дясната раменна кост, счупване на кости на тазовия
пръстен, ерозии по роговиците на дясното око и лявото око, счупване на дъгата
на дясната ябълчна кост, травматичен оток по
клепачите на двете очи, кръвонасядания по кожата,
контузия на главата и лицето, контузия на гръдния кош, загуба на зъби, счупване
на дясната ключица. Твърди се, че ищецът бил изпаднал в кома в продължение на
52 дни, състоянието му било изключително тежко. Твърди се, че множеството
получени травми и увреждания при ПТП-то влошили значително състоянието на
ищеца, като му причинили болки и страдания с изключително висок интензитет и
продължителност. Травмите, които е получил ищеца са с пожизнен характер.
Поддържа се, че възстановителният период продължава и до днес. Животът на ищеца
преминава в едно постоянно обикаляне на болниците. Поддържа се, че във връзка с
лечението ищецът е направил и разходи в размер на сумата от 9876,79 лв. Твърди
се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
03114000324363, валидна от 14.01.2014 г. до 13.01.2015 г. Ищецът твърди, че на
31.03.2016 г. е предявил застрахователна претенция пред ответното дружество, но
до момента на подаване на исковата молба същото не е определило и не е
изплатило обезщетение на ищеца.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 350 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.10.2014 г. на път ІІ-86, км 40+500 в участъка между с.Бачково и с.Нареченски
бани, виновно причинено от водача А.Я.К.управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с
ДК № ********, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.В.И.Г.” АД с полица
№03114000324363, валидна от 14.01.2014 г. до 13.01.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-16.10.2014 г. до
окончателното издължаване, сумата от 9876,79 лв.-имуществени вреди от същото
произшествие, представляващи разходи за лечение на телесните увреждания,
получени от ПТП, ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода,
съгласно приложената справка до окончателното издължаване на сумата.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Петров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено
към отговора.
Оспорва
основателността на исковете с твърдението, че не са налице предвидените в
закона предпоставки, които да обуславят ангажирането на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Твърди липса на противоправност в действията на
застрахованото лице. Поддържа се, че на пътното платно е бил наличен разлив на
горива или горивосмазочни материали, които са довели
до загуба на устойчивост и сцепление на лек автомобил, което е основна причина
за настъпване на ПТП. Оспорва твърдението на ищеца за счупена дясна ключица, за
което липсват медицински документи. Оспорва иска по размер с твърдението, че е
прекомерно завишен. Оспорва твърденията за пожизнен характер на уврежданията.
Оспорва твърдението за наличие на тежка стресова реакция с последваща
психиатрична симптоматика. Заявява възражение за съпричиняване
с твърдението, че ищецът се е возел в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Оспорва претенциите за лихви.
Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.
Моли съда да отхвърли частично предявените искове, тъй като счита, че са налице
данни за съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради
което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 88/14 от 16.10.2014 г., протоколи за оглед на
местопроизшествие от 16.10.2014 г., от 17.10.2014 г., фотоалбум, както и от
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на 16.10.2014 г. на
път ІІ-86 /гр.Пловдив-гр.Смолян/, на км 40+500, в участъка между с.Бачково и
с.Нареченски бани, обл.Пловдив, представляващ мокър
участък от пътя с остър десен завой посока гр.Смолян, водачът на л.а.м.
„Фолксваген голф“ с ДК № ******** навлиза в завоя със скорост от 90 км/ч, при
което автомобилът се отклонява наляво, преминава в платното за насрещно
движение, като при отклонението се завърта в посока на часовниковата стрелка и
с лява странична част се движи напред. В този момент в насрещното платно за
движение се движил л.а.м. „Мицубиши Монтеро“ с ДК № ********, при което настъпва удар между
двете превозни средства, като лек автомобил Мицубиши
се удря с предна част в лява странична част на лек автомобил Фолксваген, като
след удара двете МПС-та с ротация се завъртат около вертикалната ос наляво по
часовниковата стрелка и се установяват в средата на пътното платно. Лек
автомобил БМВ, движещ се З. лек автомобил Фолксваген не успява да спре аварийно и се удря с предна лява
част в З.на дясна странична част на лек автомобил Мицубиши.
В л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК №
******** на З.на лява седалка е пътувал ищеца.
Между страните е прието за
безспорно, че към 16.10.2014 г. л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № ******** е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
03114000324363, валидна от 14.01.2014 г. до 13.01.2015 г. при ответното
дружество.
Установява се, че причина за
настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а.м. „Фолксваген голф“ с
ДК № ******** в мокър пътен участък с остър десен завой със скорост от 90 км/ч,
при критична скорост на завоя 57 км/ч.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ на д-р С.се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
следните увреждания: травматичен шок с политравма
/травматични увреждания на главата, гръдния кош, корема, таза и крайниците/, както следва: контузия на
главата и лицето, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош и корема с хематурия /кръв в урината/, двустранен хемо
/събиране на кръв/ и пневмоторакс /събиране на въздух
в белия дроб/, контузия на белите дробове и хипостатична
пневмония, счупване на V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра, счупване на таза-тип малгейн-седалищна и срамни кости в ляво, счупване на лявата
бедрена кост-пертрохантерно, счупване на дясната
раменна кост /средна 1/3/, счупване на дясната ябълчна
кост, счупване на горна и долна челюсти, избиване на І и ІІ десни горни зъби,
ерозии на роговиците на двете очи, следтравматично
увреждане на лъчевия и лакътния нерви на дясната ръка.
Травматичните увреждания-контузия
на мозъка, контузия на белите дробове, хемо и пневмоторакс са довели до травматичен шок и изпадане на
пострадалия в кома, състояния създаващи реална опасност за живота на ищеца.
Настъпилите по време на лечението усложнения-хипостатична
пневмония и тежък сепсис са състояния също създаващи опасност за живота му,
като тази опасност е отшумяла след 21.11.2014 г.
Установява се, че ищецът е търпял
болки с различен характер и интензитет от датата на ПТП досега. Непосредствено
след ПТП болките са били с голям интензитет до 40 дни след ПТП, след това
интензитетът е бил по-малък, с различен характер и периодичност, като болките
са били по-силни след всяка операция за около 3-4 дни. Понастоящем ищецът има
болки в лявата тазобедрена става, в дясното рамо и изтръпване на пръстите на
дясната ръка, които болки са с непостоянен характер и се засилват при физическо
натоварване и влошаване на времето. Проведено е болнично лечение в продължение
на общо 135 дни и домашно-амбулаторно лечение, което продължава и до днес. По
време на болничното лечение ищецът е претърпял осем операции, както следва:
двустранно отваряне на гръдния кош и дренаж, направен изкуствен отвор на
трахеята, открито наместване и фиксация на лявото
бедро с метални импланти, наместване и фиксация на горна и долна челюст с шини, открито наместване
и фиксация на дясна раменна кост с метални импланти, отстраняване на шините от челюстите, отстраняване
на металните импланти от дясната мишница, изваждане
на двата горни винта от лявото бедро. До 24.11.2014 г., когато е свалена ластичната
фиксация на челюстите, ищецът е хранен с тръбичка с
течна храна и е имал значително затруднение при хранене и говорене. В момента
ищецът има затруднения при говорене, поради срастване на белега от изкуствено
направения отвор на трахеята с подлежащите тъкани.
Ищецът е бил в кома около 44
дни-обездвижен, което е довело до затрудняване на дишането и развитие на хипостатичната пневмония, ограничение на движението на
гръбначния стълб и ставите на всички крайници.
Към момента са налице следните
трайни остатъчни увреждания: левият крак е по-къс с 1 см, дясната тазобедрена
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 28%, а лявата тазобедрена
с 20%, дясна раменна става-обем на движения по-малък от 15% от нормата, дясното
рамо стои по-ниско от лявото, движенията на поясния отдел
на гръбначния стълб са ограничени с 10%, налице са множество оперативни белези
върху бедрените стави, гръдния кош, дясна мишница, върху големия трохантер-болезнена подутина, белег върху трахеята от
изкуствен отвор-трахеостомия-загрозяващ, пречи на говора.
Към момента състоянието на ищеца
е стабилизирано. Възстановено е спонтанното двустранно дишане и самостоятелна
походка. На ищеца му предстоят нови операции – за корекция на срастванията на
трахеята и за изваждане на металните импланти от
лявата бедрена кост. Предстои му и лечение за увреждането на периферните нерви
на десния горен крайник, провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура за
лечение на ограничените на движенията на ставите.
С представените и приети по
делото като писмени доказателства фактури се установява, че за лечението си
ищецът е направил следните разходи:
1.Фактура от 11.11.2014 г. на стойност 2100 лв. за закупуване на В-4
заключващ интрамедуларен трохантерен
пирон и В-8 интрамедуларен еластичен пирон,
2.Фактура от 30.12.2014 г. на
стойност 359,27 лв. за закупуване на санитарни материали,
3.Фактура от 31.12.2014 г. на
стойност 158,33 лв. за закупуване на хранителни стоки и санитарни материали,
4. Фактура от 05.01.2015 г. на стойност 40,60 лв.
потребителска такса,
5. Фактура от 14.01.2015 г. на стойност 198,95 лв.-санитарни
материали,
6. Фактура от 15.01.2015 г. на стойност 216 лв.-хранителни
стоки и санитарни материали,
7. Фактура от 19.02.2015 г. на стойност 865 лв.-медицински
изделия-санитарен стол, инвалидна количка,
8. Фактура от 13.04.2015 г. на стойност 53,64 лв.,
9. Фактура от 17.04.2015 г. на стойност 1080 лв.-рехабилитация
за периода от месец януари до месец април 2015 г.,
10. Фактура от 22.04.2015 г. на
стойност 1000 лв.-стойност на извършени стоматологични и зъботехнически услуги,
11. Фактура от 06.05.2015 г. на
стойност 215 лв.-рехабилитация Павел баня с пакет НОИ,
12. Фактура от 16.05.2015 г. на
стойност 315 лв.-рехабилитация Павел баня,
13. Фактура от 30.10.2015 г. на
стойност 200 лв.-рехабилитация за месец октомври 2015 г.,
14. Фактура от 26.11.2015 г. на
стойност 90 лв.-преглед и рентгенови снимки,
15. Фактура от 26.11.2015 г. на
стойност 80 лв.-рентгенови снимки,
16. Фактура от 07.12.2015 г. на
стойност 25 лв.-издаване на филм, рентгенова снимка,
17. Фактура от 14.12.2015 г. на
стойност 900 лв.-заплащане на допълнителни медицински услуги, невлизащи в
заплащането от НЗОК,
18. Фактура от 23.12.2015 г. на
стойност 20 лв.-сваляне на конци,
19. Фактура от 14.01.2016 г. на
стойност 65 лв.-стойност на извършен вторичен преглед и рентгенови снимки,
20. Фактура от 20.01.2016 г. на
стойност 750 лв.-ЛФК и физиотерапия,
21. Фактура от 03.02.2016 г. на
стойност 720 лв.- ЛФК и физиотерапия,
22. Фактура от 07.03.2016 г. на
стойност 390 лв.- ЛФК и физиотерапия,
23. Фактура от 09.03.2016 г. на
стойност 35 лв.-индивидуални коригиращи приспособления и стелки.
Към всяка фактура е приложен и
касов бон, удостоверяващ извършеното плащане.
С приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че горните разходи са били необходими за лечението на получените
травматични увреждания от ищеца при процесното ПТП.
От приетото по делото заключение
на СПЕ се установява, че претърпеният пътен инцидент е довел при ищеца до тежко
изразена депресивна симптоматика-подтиснато настроение, загуба на чувство за
радост и удоволствие, безсъние, повтарящи се кошмарни сънища, липса на апетит,
изолиране от околните, мисли за безперспективност със свръхценен
характер, виновностови и суицидни мисли, страхови преживявания, панически атаки и изразена личностова промяна, която е довела до значително снижаване
на адаптивните му възможности и нарушено лично, професионално и социално
функциониране. При ищеца е налице посттравматично стресово разстройство в
параметрите на адаптационното разстройство. При ищеца е налице неотреагирано психотравмено
преживяване със страхови преживявания и панически
атаки в определени ситуации, както и личностова
промяна с емоционална нестабилност. Психичното разстройство при ищеца е в
причинна връзка с преживяната пътна злополука.
От приетата по делото и оспорена
от ищеца комплексна СМЕ и САТЕ, изготвена от вещите лица д-р Д.и А.М. се
установява, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните
увреди на ищеца и характера на вредите по автомобила, може да се приеме, че
ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан. Установява се, че ако
ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, не би могъл да получи
контузия на лицето, счупване на долната челюст и на дясна ябълчна
кост, ерозии по роговиците на двете очи, избиване на І и ІІ десни горни зъби,
счупване на левите седалищна и срамна кости на таза, счупване на лявата бедрена
шийка, счупване на дясна раменна кост.
Във връзка с оспорената
комплексна експертиза е допусната и приета повторна такава, изготвена от вещите
лица д-р Б. и Ж.Е.. Повторната експертиза потвърждава извода на първоначалната
експертиза, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Изводът на повторната експертиза,
оспорен от ответника е, че уврежданията, които е получил ищеца без поставен
предпазен колан, биха се получили и при поставен предпазен колан, тъй като
инерционния механизъм не може да бъде задействан и коланът свободно се развива.
Съдът не кредитира горния извод
на повторната САТЕ, тъй като видно от разпита на вещите лица в съдебно
заседание, същият извод е изграден въз основа на извършен краш
тест със зададени параметри и скорости на движение на автомобилите и положение
на пострадалия върху задна лява седалка без колан, като не е изследвано и
съответно не е зададен параметър и положение на пострадалия върху задна лява
седалка с поставен предпазен колан, който да потвърди извода, че и при поставен
предпазен колан, ищецът е щял да получи същите травматични увреждания.
Предвид горното съдът кредитира
изводите на комплексната САТЕ и СМЕ изготвено от вещите лиза д-р Д.и А.М..
Пред настоящата инстанция са
събрани свидетелските показания на Д.С.М.и Н.Г.Ч..
Свидетелят М.установява, че с
ищеца са близки приятели и на следващия ден след злополуката тръгнал към
Пловдив. И. бил доста време в кома, отначало-в естествена кома, впоследствие го
включили на медикаментозна кома. Малко преди да излезе от естествената кома
свидетелят бил в гр.Пловдив и лекар го допуснал за малко в залата при И., който
бил жив труп. Когато ищецът излязъл от кома, се чули по телефона, но И. нямал
зъби и не можел да говори. В края на м. февруари И. си дошъл в Смолян и
свидетелят поел голяма част от грижите за него. След инцидента ищецът много се
отдръпнал с контактите си, дори и с най-близките си приятели. Единствено със свидетеля
комуникирал. Всяка вечер свидетелят отивал в дома при И., за да го раздвижва,
така както му било показано от рехабилитаторката.
Левият крак на И. стоял непрестанно в изпънато състояние. В бедрената кост имало
подутина дълга около 20 см. Докато бил в болницата, приятелите му организирали
кръводарителската кампания и събрали много банки кръв. В началото на май ищецът
започнал да се изправя на патерици, сам да се обслужва. Преди това свидетелят използвал
всеки слънчев ден, за да го изкара с инвалидната количка просто на въздух. И.
не можел нищо да направи сам. Не можел да се храни, не можел да си отваря
устата. Сега ищецът е зле. Единия му крак е по- къс, куца. И. като дете тренирал
футбол. В момента не спортува. Много трудно ходи. Има ограничено движение на
дясната ръка. Сложени са му изкуствени зъби отпред. Има на крака белези, на
трахеята, има и на ръката и заради това избягва да ходи на плаж. Към настоящия
момент не работи. Ходил на две интервюта, но не са го одобрили, тъй като му се
налага два или три пъти в годината да прави процедури на минерални бани. Ищецът
посещава курортен комплекс „Баните“, който е близко до родното село на баща му
и за по 7-10 дни прави рехабилитация. Намекнали му, че поради многото отсъствия
няма да е годен за тази работа. И. променил отношението си към хората след
инцидента, станал много избухлив, съмнителен. Вследствие на тези безпричинни
избухвания се разделил с приятелката си, която била неотлъчно при него през
целия период на адаптация. Тя и баща му поели грижите за него след изписването
му от болница. Едва от 3-4 месеца И. започнал да ходи сам. И до ден-днешен
отказва категорично да шофира и това е проблем да си намери работа.
Разпитана свидетелката Ч.установява,
че познава ищеца от 22 години. На 16 октомври след претърпяното ПТП И. бил изпаднал
в кома. Свидетелката го видяла за първи път за много кратко време в болницата-около
10-ина дни след ПТП-то и състоянието му било трагично. Бил в безпомощно
състояние, с тръбички. Около 50 дни бил в кома. И. бил изключително затворен,
травмиран, почти не говорел. Не искал да разговаря с никой. Дълго време ищецът
се хранел с течна храна. След инцидента ищецът не можел да се обслужва сам около
година. През м. май започнал да прави първите рехабилитации, като първоначално
идвал рехабилитатор вкъщи, след това приятеля му Митко го подпомагал за
масажите и раздвижването. В София за И. се грижела приятелката му. И. станала изключително
избухлив, нервен, взема неадекватни решения, прави неадекватни изказвания, не е
това което е бил. Продължава да има проблем с крака, все още накуцва. Налага му
се да прави още няколко операции. Свидетелката установява, че И. се чувства много
виновен, ненужен на света-млад човек, който не може да работи, не може да се
обслужва сам, не може никой да търпи покрай себе си, няма приятелка. Всичко
това много го тормози.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./
е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.10.2014
г. по отношение на увреждащия автомобил.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от приетите по делото заключения
на СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.
Установява се, че водачът А.Я.К.при
управление на л.а.м. „Фолксваген голф”
рег. № ********, на 16.10.2014 г. е причинила виновно ПТП, като не се
съобразила с конкретната пътна обстановка /мокър участък от пътя с остър десен
завой/ и управлявала автомобила с несъобразена скорост /90 км/ч при критична
скорост от 57 км/ч/, при което автомобилът
загубил напречна устойчивост, като вследствие на неупражняване на постоянен
контрол върху автомобила от водача, последният се завъртял в посока на
часовниковата стрелка и с лявата си страна навлязъл в насрещната пътна лента,
от което последвал челен ексцентричен удар за лек автомобил Мицубиши
в предната му лява зона и страничен удар на лява страна на лек автомобил
Фолксваген, като в пряка причинно-следствена връзка от това, причинила на ищеца
тежки травматични увреждания, изразяващи се в травматичен шок с политравма /травматични увреждания на главата, гръдния кош,
корема, таза и крайниците/.
От своя страна ищецът също е допуснал
нарушение на чл.137а от ЗДвП, пътувайки в лекия автомобил без поставен предпазен
колан, в резултат на което е допринесъл за увеличаване обема и тежестта на
претърпяната вреда. Този извод на съда е изграден въз основа на заключението на
комплексната САТЕ и СМЕ, изготвена от вещите лица Д.и М., която съдът кредитира
по съображения изложени по-горе в настоящите мотиви.
Предвид горното съдът приема, че
е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат, което от своя страна е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При
определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и
това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите. Изцяло в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК.
Принципно нарушението на
пострадалия пътник не е тъждествено по степен с това на водача на лекия
автомобил.
Нарушението извършено от водача
на процесния автомобил превишава по тежест това на пътника,
включително и предвид факта, че вменената от закона отговорност на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е
значително завишена спрямо тази на пътниците и пешеходците.
С оглед на горното съдът намира,
че приносът от страна на пострадалия в съпричиняване
на вредоносния резултат е в размер на 10%.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията,
и продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 200 000 лв.
При определяне на
този размер съдът съобразява обстоятелството, че се касае за млад мъж 33 години към
датата на
произшествието, в трудоспособна възраст, причинените му изключително тежки телесни увреждания са довели до
болки с много голям интензитет, като непосредствено след ПТП болките са били с голям интензитет до 40 дни след
ПТП, след това интензитетът е бил по-малък, с различен характер и периодичност,
като болките са били по-силни след всяка операция за около 3-4 дни.
Ищецът е бил в кома
около 44 дни-обездвижен, което е довело до затрудняване на дишането и развитие
на хипостатичната пневмония, ограничение на
движението на гръбначния стълб и ставите на всички крайници. Ищецът следва да
бъде обезщетен и за болките и страданията, претърпени след осем на брой
операции, за това, че повече от месец е хранен с тръбичка с течна храна и е
имал значително затруднение при хранене и говорене.
Ищецът следва да бъде
обезщетен и за това, че и понастоящем има болки в лявата тазобедрена става, в
дясното рамо и изтръпване на пръстите на дясната ръка, които болки са с
непостоянен характер и се засилват при физическо натоварване и влошаване на
времето.
Ищецът следва да бъде
обезщетен и за трайните остатъчни увреждания: левият крак е по-къс с 1 см,
дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 28%, а
лявата тазобедрена с 20%, дясна раменна става-обем на движения по-малък от 15%
от нормата, дясното рамо стои по-ниско от лявото, движенията на поясния отдел на гръбначния стълб са ограничени с 10%,
налице са множество оперативни белези върху бедрените стави, гръдния кош, дясна
мишница, върху големия трохантер-болезнена подутина,
белег върху трахеята от изкуствен отвор-трахеостомия-загрозяващ,
пречи на говора, за това, че домашно-амбулаторното му лечение продължава и до
днес, за това че и в момента ищецът има затруднения при говорене, поради
срастване на белега от изкуствено направения отвор на трахеята с подлежащите
тъкани.
Ищецът следва да бъде обезщетен и
за предстоящите нови операции-за корекция на срастванията на трахеята и за
изваждане на металните импланти от лявата бедрена
кост, и предстоящото му лечение за увреждането на периферните нерви на десния
горен крайник, провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура за лечение на
ограничените на движенията на ставите.
От значение за тежестта и обема
на понесените неимуществени вреди в случая се явява възрастта на ищеца, в която
трудоспособна възраст е бил лишен от възможност да упражнява професията си,
подложен на мъчителни интервенции, с необходимост от чужда помощ за
продължителен период от време, както и допълнителните усложнения в пряка
причинна връзка с увреждането-тежко изразена депресивна симптоматика-подтиснато
настроение, загуба на чувство за радост и удоволствие, безсъние, повтарящи се
кошмарни сънища, липса на апетит, изолиране от околните, мисли за
безперспективност със свръхценен характер, виновностови и суицидни мисли, страхови
преживявания, панически атаки и изразена личностова
промяна, която е довела до значително снижаване на адаптивните му възможности и
нарушено лично, професионално и социално функциониране.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера на 200 000 лв. и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 350 000 лв.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
така определеното обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 20 000
лв., съобразно приетия процент принос, т.е. искът за неимуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 180 000 лв.
Предявеният иск за имуществени
вреди е основателен и доказан, съобразно приетите и обсъдени по-горе писмени
доказателства-фактури и фискални бонове, както и с оглед заключението на СМЕ, с
оглед на което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 9876,79
лв., намален със сумата от 987,68 лв., съобразно приетия принос, или в размер
на сумата от 8 889,11 лв.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 190 000 лв., считано от датата на увреждане-16.10.2014
г. до окончателно изплащане на сумата, а върху главницата от 8 889,11 лв.
от датата, на която е извършен последния разход-09.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда от
26.07.2016 г., поради което не е правил разноски в процеса и такива не му се
присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 15.05.2017 г. Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ е осъществявало
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати съответното адвокатско възнаграждение с
начислено ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на
адвокатското дружество по ЗДДС.
Противно на твърденията на
ответника, съдът намира, че при
предоставяне на безплатна адвокатска помощ следва да
се начислява ДДС върху определеното от съда адвокатско
възнаграждение. Предоставената
услуга става възмездна, в момента, в който съдът определи
възнаграждение на адвоката по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, съответно за адвоката
възниква задължение да начисли ДДС по реда на
чл. 86 от ЗДДС. В този смисъл Определение № 41 от
25.01.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2127/2016 г., I т. о., ТК.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004
г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е с цена 350 000
лв., при която минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на сумата от 8530 лв. От тази сума
ответникът дължи сумата от 4386,86 лв., съответно 5264,23 лв. с ДДС, която е
съответна на уважената част от иска /180 000 лв./
Вторият предявен иск е с цена
9876,79 лв., т.е. минималното адвокатско възнаграждение по т.3 възлиза на
сумата от 823,84 лв., от която ответникът дължи 741,46 лв., съответно 889,75
лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от иска /8889,11 лв./ Или общо
дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 6 153,98 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в размер на 605 лв. за
депозит вещи лица и ДТ съдебно удостоверение, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 1055 лв., ищецът ще следва да бъде
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от
него разноски в размер на 501,26 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /170 987,68 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 7 555,56 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 501,26 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет
хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания от травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило
на 16.10.2014 г. на път ІІ-86, км 40+500 в участъка между с.Бачково и
с.Нареченски бани, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК
№ ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с полица №03114000324363,
валидна от 14.01.2014 г. до 13.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-16.10.2014 г. до окончателното издължаване, сумата от 8 889,11 лв. /осем
хиляди осемстотин осемдесет и девет и 0,11 лв./-имуществени вреди от същото
произшествие, представляващи разходи за лечение на телесните увреждания,
получени от ПТП, ведно със законната лихва от 09.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 200 000 лв. до пълния
претендиран размер от 350 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД поради
приет принос в размер на 10% за разликата над сумата от 180 000 лв. до
сумата от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД поради приет принос в размер на 10% предявеният иск за имуществени вреди
за разликата над сумата от 8 889,11 лв. до пълния претендиран
размер от 9876,79 лв.
ОСЪЖДА И.К.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „********сумата от 501,26 лв. /петстотин и един и 0,26 лв./ разноски направени
от ответника съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „********да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“, БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление:*** адвокатско възнаграждение в общ размер
на сумата от 6 153,98 лв. с ДДС /шест хиляди сто петдесет и три и 0,98
лв./
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „********да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения
размер на иска - 7 555,56 лв. /седем
хиляди петстотин петдесет и пет и 0,56 лв./, както и сумата от 577,36 лв.
/петстотин седемдесет и седем и 0,36 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми могат да
бъдат изплатени по сметка: IBAN:
***, BIC: *** И.К.К..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: