Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260056 18.02.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На 13.01.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: Илиана Куцева-Гичева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело
номер 740 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Искове по чл. 430 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 и 86 от ЗЗД.
Ищецът ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Околовръстен път“ № 260, е предявил против И.К.П. ЕГН ********** с адрес: ***,
обективно съединени искове за заплащане на сума
в общ размер на 23 046.01
евро и 198 лв., дължими по договор HL476 от 06.08.2007 г. и допълнителни споразумения към същия,
от които:
-
20 971.25 евро главница за периода 10.02.2020 г. – 15.11.2020г.;
- 1 651.38 евро – възнаградителна лихва по чл. 3, ал.1
от договора за периода 10.02.2020г. – 26.10.2020г.;
- 316.02 евро – мораторна лихва по чл. 3,
ал.3 от договора за периода 10.02.2020г. – 15.11.2020 г.;
- 74.37 евро – такси по чл. 4, т.2 от
договора за периода 10.03.2020г. – 15.11.2020 г.;
- 32.99 евро – застраховки, дължими по
чл. 10.3 вр. чл. 14, ал.1 и чл. 14, ал.3 от договора, за периода 10.09.2020г. –
15.11.2020 г.
- 138 лв. – такси по чл. 13, ал.2 от
договора /за подновяване на договорна ипотека;
- 60 лв. – разноски за връчване покана за
обявяване на предсрочна изискуемост, дължими по чл. 10, т.3 от договора,
ведно със законна
лихва, считано от предявяване на исковата молба – 17.11.2020 г. до
окончателното плащане на сумите.
Претендира
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 06.08.2007 г. между
„ДЗИ БАНК“ АД /с правоприемник ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД/ и ответницата е сключен
договор за рефинансиране на потребителски кредит HL476 с разрешен размер
20 000 евро и срок на ползване и погасяване – 228 месеца, до дата 6.8.2026
г.
Кредитът бил усвоен на 06.08.2007 г. съгласно приложение
към договора.
На 01.11.2007 г. „ДЗИ
БАНК“ АД се е вляло в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, като по силата на вливането всички права и задължения на „ДЗИ БАНК“ АД преминали изцяло към ищцовата банка.
Договорът бил изменен и допълнен с 10 допълнителни споразумения,
с които с оглед допуснати просрочия страните договаряли периоди на облекчено
погасяване на дълга, като наличните просрочени вноски за дължими главници,
лихви и такси били натрупани към главницата, като нейният размер бил
преоформен.
С договор за цесия от дата 06.12.2007, сключен между
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД като цедент и БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД като цесионер
всички вземания по договора за кредит били прехвърлени на цесионера.
С договор за обратна цесия от 25.01.2013 г., сключен
между същите страни, вземанията по договора за кредит били върнати обратно в
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
След обратната цесия, на дата 29.11.2019 г. БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД ЕИК ********* било прекратено чрез преобразуване, като се е
вляло в И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК *********. Последното от своя страна,
било прекратено чрез преобразуване на дата 04.02.2020 г. и се вляло в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД. По силата посочените вливания вземанията и техните принадлежности,
вкл. вземанията по процесния договор, преминали изцяло в патримониума на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, при което банката се
явявала титуляр на процесните вземания на това самостоятелно основание,
независимо от посочените договори за цесия.
На 10.02.2020 г. ответницата преустановила плащанията на
дължимите по договора вноски за главница и лихва, като изпаднала в забава по отношение
задълженията си за главница и лихва. Допуснато било просрочие на 10 вноски за
главница, считано от 10.02.2020 г. и на 20 вноски за лихва, считано от
10.02.2020 г. Допуснато било просрочие и на задължение за плащане на такси,
разноски и застраховки, дължими за периода от 10.03.2020 г. до 15.11.2020 г.
Съгласно чл. 18, ал.2 от договора при непогасяване на
която и да вноска по кредита и при неизпълнение на което и да е поето от
кредитополучателя задължения банката можела да едностранно да направи кредита
изцяло и предсрочно изискуем, като за целта не е необходимо каквото и да е
нейно волеизявление, адресирано до другата страна.
Банката упражнила
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на дата
26.10.2020 г. – датата, на която била връчена покана до длъжника. Поканата била
връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, като връчителят на съдебния изпълнител
не намерил на адреса лицето, нито някой, чрез когото да се връчи поканата,
събрал е сведения от съседите и на дата 07.10.2020 г. бил поставил уведомление
на адреса по чл. 47, ал.1 от ГПК; преди поставяне на обявлението били направени
четири посещения на адреса на конкретно посочени дати; установен бил и
работодателят на длъжника - ПУ „П.
Хилендарски“, където ответницата не била намерена и същият не приел поканата,
за да й бъде връчена; в двуседмичния срок след залепване на обявление лицето не
се явило в кантората да получи предназначената за него покана. При тези факти и
обстоятелства била приложена разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Към 16.11.2020 г. задълженията по договора възлизали на
посочените размери в исковата молба и към момента на предявяването й не били
погасени, поради което се моли да се постанови решение, с което ответницата да
бъде осъдена да ги заплати на банката ведно със законна лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане, и ведно с направените по делото
разноски.
В депозирания отговор ответницата оспорва изцяло исковите
претенции като неоснователни.
Не оспорва сключването на
процесния договор на 06.08.2007 г., по силата на който е ползвала кредит
в размер на 20 000 евро, която сума се е задължила да върне с
възнаградителна лихва в размер на 6.95% годишно.
Не оспорва усвояването на кредита.
Оспорва наличието на забава в плащането на погасителни
вноски, като се възразява, че ответницата не е подписвала и не се е съгласявала
с погасителен план, в който да са конкретизирани определени падежи и размери по
лихва и главница на погасителни вноски. Счита, че възнаградителните лихви и
главницата се дължат при краен падеж 15.08.2026 г., който още не е настъпил.
Възразява се, че банката едностранно и без основание е
променяла лихвения процент, без за такава промяна да са подписвани съответни
двустранни споразумения.
В тази връзка оспорва като неравноправни клаузи от
договора: чл. 3, ал.1 и ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора, според които базовия
лихвен процент не подлежи на договаряне. Счита, че същите са недействителни на
основание чл.146 от ЗЗП вр. с
чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП- налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора;
т.11 - позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание
т.12 - позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата
т.13 от ЗЗП - предвижда
цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора;
Счита за нищожни поради тяхната неравноправност и клаузи
от допълнителните споразумения, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент на непредвидено в
договора обективно, точно и конкретно обстоятелство;
Чл. 5 от допълнителното споразумение от 30.04.2013 г.,
Чл. 5 от допълнителното споразумение от 19.12.2013 г.,
Чл. 3 и чл. 4 от допълнителното споразумение от 17.09.2018
г.
В тази връзка се твърди, че за периодите 06.08.2007г.
- 20.08.2015 г. и 17.09.2018 г.– до
настоящия момент банката едностранно е увеличавала възнаградителната лихва,
което е довело до заплащане от страна на ответницата на увеличен без основание
размер възнаградителна лихва, респ. че заплатените за това суми следва да се
отнесат за погасяване на първоначално уговорените по размер възнаградителни
лихви и главница.
Възразява се, че са налице платени без основание
възнаградителни и наказателни лихви в
общ размер на 15 000 евро, които се иска да бъдат прихванати.
Възразява се, че капитализацията на просрочените вземания
и отложените възнаградителни лихви чрез преоформянето им като главница съгласно
допълнителните споразумения е довело до анатоцизъм, който не е позволен в
потребителското правоотношение /чл. 10, ал.3 от ЗЗД/.
Възразява се, че постоянната капитализация на просрочени
и отложени лихви чрез допълнителните споразумения е довело до значително
нарастване на дълга и олихвяване на лихви върху лихви, като при отсъствие на
тази капитализация ответницата няма да е в забава.
Във връзка с изложеното се оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост поради липса на обективни предпоставки, както и поради
ненадлежното й обявяване.
Възразява се, че поради заминаване в чужбина ответницата
е уведомила за пълномощник и адрес за кореспонденция, включително за получаване
на изявлението за предсрочна изискуемост, поради което извършеното връчване по
реда на чл. 47 от ГПК е незаконосъобразно.
Възразява се, че т.нар. обратна цесия не е съобщена на
ответницата, поради което се оспорват качеството на кредитор на ищцовата банка.
В допълнителната искова молба ищцовата банка оспорва
възраженията в отговора.
Оспорва се възражението, че задълженията по договора са с
ненастъпил краен падеж 15.08.2026 г. поради липса на погасителен план. Твърди
се, че кредитополучателят е погасявал кредита чрез ежемесечни погасителни
вноски, каквито изрично се предвиждали от чл. 6 и 7 от договора.
Оспорват се възраженията за наличие на неравноправни
клаузи и анатоцизъм. С допълнителните споразумения страните посочвали и се
съгласили с актуалния размер на дълга към съответния момент, което сочело на
индивидуална договореност, изключваща наличието на неравноправни клаузи.
Изрично бил договорен и размерът на дължимите лихви, като техният размер бил
констатиран в установителната част на всяко от допълнителните споразумения.
Позовава се на определение 381/31.3.17 г. на ВКС по гр.д.
60255/16 г., ІV г.о., както и на решение № 115 от 18.1.13 г. на ОС Пловдив по
гр.д. № 52/12 г., като счита, че следва да се прави разграничение между
анатоцизъм и капитализация на лихва, като последното не било забранено от
закона.
Оспорват се съображенията за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, като счита, че е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК.
Отговор на допълнителната искова молба не е подаден в
законоустановения срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и е документално установено, че между
страните е бил сключен Договор за рефинансиране на протребителски кредит № HL476 от 06.08.2007 г., по силата на който банката е
предоставила на ответника П. кредит в размер на 20 000 евро, от които 7626
евро за рефинансиране на кредити към други банки и 12 738 евро за текущи
нужди / чл.1/. Безспорно е, а и е констатирано от ССЕ, че кредитът е усвоен по
посочените в чл.2 от договора банкови сметки.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено заплащането на
годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 0.95 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на
договора БЛП е в размер на 6%.
Според ал.3 от същата разпоредба при просрочие на
дължимите погасителни вноски , както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
съгласно ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Уговорено е в ал.5, че действащият БЛП на банката за евро
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. В чл.6, л.3 е казано, в
случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с
промяната.
Заплащане на такса за управление- еднократна и годишна,
както и административна за обработка на документи, е предвидено в клаузата на
чл.4 от договора.
Начинът на погасяване на кредита е обяснен в разпоредбите
на чл.5 и чл.6 по следния начин: Крайният срок за погасяване на кредита,
вкл.лихвите, е 228 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита. Заемната сметка следвало да се открие след учредяването на
договореното по договора обезпечение и изпълнение на останалите условия по
усвояването на кредита. При откриването на заемната сметка е предвидено да се
подпише приложение към договора, в което да се посочи датата на откриването на
заемната сметка.
Кредитът е
обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху собствен на
кредитополучателя недвижим имот / чл.13/, учредена на 07.08.2007 г. с НА № 126,
том І, дело № 113/2007 г. на нотариус Д.Н. с район на действие ПРС, представен
на л.82/.
Представено е Приложение към договора за кредит / л.17/,
подписано на датата на сключване на договора- 06.08.2007 г., в което дата на
откриване на заемната сметка не е посочена.
Според чл.6, ал.1 Кредитополучателят погасява кредита на
равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка
вноска от 158,25 евро / ал.1/. В чл.7, ал.1 е казано, че погасителните вноски
се изплащат ежемесечно. Във второто изречение от разпоредбата е следвало да се
посочи число от месеца като падеж на всяка погасителна вноска, след датата на
откриване на заемната сметка, което поле е непопълнено. Т.е., падеж на
месечните вноски не е посочен в договора, като не е установено на коя дата е
открита заемната сметка.
В подкрепа на твърденията си, че договорът е изменян по
взаимно съгласие на страните, както и че вземанията по него са били предмет на
договори за цесия първоначално с Бългериън Ритейл Сървисиз АД, а впоследствие
прехвърлени обратно на банката, ищецът е представил два броя договори за цесия
– от 06.12.2007 г. и от 25.01.2013 г., както и 10 бр.Допълнителни споразумения,
подписани от страните. Всички изброени, с изключение на Допълнително споразумение от
17.09.2018 г., се отнасят за Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL30490/2007 г.,
който не може да се идентифицира с процесния Договор за рефинансиране на
потребителски кредит № HL476 от 06.08.2007
г. Поради това съдът приема тези писмени доказателства за неотносими към
предмета на спора, поради което не ги обсъжда. При това положение не се
установява вземанията по процесния кредит да са били цедирани, както и
договорът да е бил изменян в периода от сключването му до датата на
Допълнителното споразумение от 17.09.2018 г. В чл.1 от него страните са
констатирали размера и вида на задълженията на кредитополучателя към онзи
момент, като са договорили просрочената главница от 961 евро да се преоформи
чрез натрупване към редовната главница, а просрочените лихви да се погасяват на
равни месечни погасителни вноски за периода от падежа по кредита, следващ
датата на подписване на допълнителното споразумение до крайния срок на
издължаване на кредита / чл.1, ал.2 и 3/. Според ал.5 Броят и размерът на месечните
погасителни вноски се посочва в погасителен план, подписан от страните,
съставляващ неразделна част от допълнителното споразумение, като е предвидено
кредитополучателя да погасява дълга съгласно него. Подобен погасителен план не
е представен по делото.
В чл.2 е предвиден 12 месечен период на облекчено
погасяване на кредита, считано от 10-то число, следващо датата на подписване на
допълнителното споразумение, през който период кредитополучателят се задължава
ежемесечно да заплаща на банката сума в размер на 130 евро. След изтичане на
този период от 12 месеца, кредитът следвало да се погасява на равни месечни
вноски / главница и лихви/, определени спрямо остатъчния размер на дълга,
размера на приложимия лихвен процент и срока на кредита. Крайният срок на кредита
оставал непроменен-15.08.2026 г.
Анализът на съдържанието на това споразумение не
позволява да се изведе конкретния начин на погасване на кредита след изтичане
на периода на облекчено погасяване от 12 месеца. Както се посочи, погасителният
план, предвиден като неразделна част от споразумението, липсва. В самото
споразумение не са посочени конкретен размер и падеж на погасителните вноски
след изтичане на 12 месечния облекчен период. Липсата на тази информация се
приравнява на липса на погасителен план и на яснота за кредитополучателя за
начина и условията на издължаване на кредита. Конкретният размер и падеж на
дължимите погасителни вноски не е и определяем, независимо от посочените в
споразумението стойности на задълженията към датата на подписването му. Това е
така, защото посочените числа не кореспондират с действително дължимите суми
поради обстоятелствата, установени от заключението на ССЕ, че в периода след
сключване на договора през 2007 г., банката е променяла / увеличавала/ многократно
едностранно дължимата от кредитополучателя лихва, както и е капитализирала към
неиздължената главница и лихви просрочените лихви. Тази неяснота в условията за
погасяване на кредита не може да бъде преодоляна и чрез тълкуване на волята на
страните по правилата на чл.20 ЗЗД.
На следващо място, съдът приема, че коментираното
допълнително споразумение е нищожно, тъй като с него се предоговарят условията по кредита, но въз
основа на неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП клаузи в
първоначалния договор- чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 относно
едностранната промяна на лихвените проценти на непредвидени в договора основания-
чл.143, т.10 ЗЗП.
Поради изложеното
съдът намира, че в отношенията между страните следва да се приложат клаузите по
първоначалния договор. Независимо от липсата на погасителен план, приложен към
този договор, условията за издължаване на кредита е ясен- на равни месечни вноски в посочен размер за срок
от 228 месеца. Падежът на месечните вноски може да бъде определен и той е 15-то
число на съответния месец, на което число са извършвани и плащанията по
договора / съгласно ССЕ/ , както и според волята на страните , изразена в
допълнителното споразумение от 2018 г. за краен падеж – 15.08.2026 г.
Установено е по делото от заключението на ССЕ, а и по
този въпрос страните не спорят, че ответницата е преустановила плащанията си по
договора от м.февруари 2020 г., считано от която дата са налице обективните
предпоставки по чл.60, ал.2 ЗКИ за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Нейните последици настъпват в момента, в който волеизявлението на
банката, с което упражнява това свое потестативно право, достигне до длъжника.
Ищецът излага твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на 26.10.2020
г. с изпращане на писмена покана до ответницата, връчена чрез ЧСИ по реда на
чл.47 ГПК. Подобни доказателства не са представени по делото. Освен това ,
съдът приема, че не са били налице
предпоставките за връчване чраз залепване на уведомление, тъй като
кредитополучателят е уведомил банката за адрес на свой пълномощник, на който да
бъдат връчвани съобщения / вж.заявление на л.106/. Изводът е, че предсрочна
изискуемост не е настъпила преди подаване на исковата молба. Тези последици са
настъпили след връчването на препис от исковата молба , в която се съдържа изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост, което връчване е осъществено на
05.02.2021 г. / съобщение на л.101/.
По поставени от ответника задачи съдебно-счетоводната
експертиза е изчислила вариант на дълга съгласно първоначалния погасителен
план, без промяна на ГЛП и без последващи капитализации по дълга, вземаийки
предвид издвършените от кредитополучателя плащания / л.203 от делото/.
Заключението е, че извършените по договора плащания не са достатъчни за
покриване на падежиралите вноски, като към 15.11.2020 г. / датата на подаване
на ИМ/ задълженията са следните: 2513,07 евро договорна лихва, дължима за
периода 15.08.2017 г. до 26.10.2020 г., 1062,17 евро наказателна лихва дължима
за периода 15.18.2017 г. до 15.11.2020 г. и 12 795 евро неплатена главница,
от които 3709,47 евро падежирала към 26.10.2020 г. Съдът приема, че този
вариант на ССЕ отразява действителните размери на дълга по договора, като при
него са взети предвид и надплатените от кредитополучателя възнаградителни лихви
поради едностранното увеличаване на ГЛП, отнесени от вещото лице съобразно
пръвоначално определения размер на годишната лихва. При тези данни и в
съответствие с диспозитивното начало,
исковете се явяват основателни и доказани в следните размери: от
12 795 евро главница, като до пълния претендиран размер от 20 971,25
евро този иск ще се отхвърли като погасен поради плащане, в размер от 519,83
евро възнаградителна лихва за периода 10.02.2020 г.- 26.10.2020 г., като до
пълния размер от 1651,38 евро претенцията ще се отхвърли като погасена чрез
плащане, сумата от 316,02 евро наказателна лихва за периода 10.02.2020 г.-
15.11.2020 г. Останалите претенции- за просрочени такси и застраховки, се
явават неоснователни, като тези вземания са погасени с извършените от
кредитополучателя плащания по договора. Претенцията за сумата от 60 лв.
разноски за връчване на покана до длъжника ще се отхвърли като недоказана.
При този изход на спора на страните ще се присъдят
разноски по съразмерност.
Ищецът е сторил и доказал разноски в общ размер от 4275,79 лв., от които 1810 лв. ДТ, 2265,79 лв.
адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице. Съобразно уважената
част от исковете и на осн.чл.78, ал.1 ГПК, на тази страна се присъждат разноски
в размер от 2528,97 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част
от претенциите, на ответника се следват разноски в размер от 898,78лв. от
направените такива общо на стойност 2200 лв.- 200 лв. за вещо лице и 2000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.П. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Околовръстен път“ № 260 ,
следните суми, дължими по договор HL476 от 06.08.2007 г. , както следва:
-
12 795 евро главница;
- 519,83
евро – възнаградителна лихва по чл. 3, ал.1 от договора за периода
10.02.2020г. – 26.10.2020г.;
-
316.02
евро – мораторна лихва по чл. 3, ал.3 от договора за периода 10.02.2020г. –
15.11.2020 г.;
ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на исковата молба- 17.11.2020 г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 2528,97
лв.деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на главница до пълния претендиран размер от
20 971,25 евро, до пълния претендиран размер от 1651,38 евро
възнаградителна лихва по чл. 3, ал.1 от договора, за сумата от 74.37 евро – такси по чл. 4, т.2 от договора
за периода 10.03.2020г. – 15.11.2020 г.; за сумата от 32.99 евро – застраховки, дължими по чл. 10.3
вр. чл. 14, ал.1 и чл. 14, ал.3 от договора, за периода 10.09.2020г. –
15.11.2020 г., за сумата от 138 лв. – такси по чл. 13, ал.2 от договора /за
подновяване на договорна ипотека и за сумата от 60 лв. – разноски за връчване покана
за обявяване на предсрочна изискуемост, дължими по чл. 10, т.3 от договора.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Околовръстен път“ № 260 да заплати на И.К.П.
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 898,78 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: