М О Т И В И
по НОХД № 6226/2020 год.,
ПРС-14н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия П.К.Г. в това,
че на 23.12.2019г. в гр.Пловдив, противозаконно е пречил на орган на властта – **К.А.Н.,
назначена на длъжност ** в група ‘‘Охрана на обществения ред‘‘
на сектор ‘‘Охранителна полиция‘‘ към 05 РУ при ОДМВР
– Пловдив и **С.К.П., назначен на длъжност ** ** в група ‘‘Охрана на обществения
ред‘‘ на сектор ‘‘Охранителна полиция‘‘
към 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, да изпълнят задълженията си по служба по чл.165,
ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата - да спрат управляваното от П.К.Г.,
с ЕГН ********** моторно превозно средство – лек автомобил марка ‘‘БМВ‘‘, модел
‘‘523 И ‘‘ с рег. № **и да проверят документите за самоличност и свидетелството
за управление на водача, както и всички документи свързани с управляваното
моторно превозно средство, като при подаден звуков и светлинен сигнал за
спиране за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил
извършването на проверка, като не е спрял и чрез активно бягство е отказал да
изпълни нарежданията на полицейските органи - престъпление по чл.270, ал.1 от НК,
както и за това, че по
същото време и място при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523 И ‘‘ с рег. № СВ 8633 МА, собственост на П.К.Г.,
с ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди" и
- чл.21, ал.1 от ЗДвП -
"При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно
превозно средство от катeгория "В"- 50 км/ч
в населено място"
и по непредпазливост е
причинил значителни имуществени вреди на обща стойност от 11 787.83 лева, от
които по лек автомобил марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘320 Д‘‘ с рег. № *******,
собственост на Л.А.А., с ЕГН ********** - имуществени
вреди в размер на 4056 лева; по лек автомобил марка ‘‘Ситроен‘‘,
модел ‘‘Ксара Пикасо‘‘ с
рег. № ******, собственост на Н.Т.В., с ЕГН ********** - имуществени вреди в
размер на 1805.54 лева; по лек автомобил марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘318 Д‘‘ с рег.
№ ******, собственост на С.Д.А., с ЕГН ********** - имуществени вреди в размер
на 3042.18 лева; по лек автомобил марка ‘‘Нисан‘‘,
модел ‘‘Алмера‘‘ с рег. № *******, собственост на Г.Х.Ш.,
с ЕГН ********** - имуществени вреди в размер на 191.69 лева; по лек автомобил
марка ‘‘Опел‘‘, модел ‘‘Зафира‘‘
с рег. № РВ 0774 РК, собственост на З.Т.К., с ЕГН ********** - имуществени
вреди в размер на 2348.00 лева и по лек автомобил марка ‘‘Пежо‘‘,
модел ‘‘307‘‘ с рег. № *******, собственост на Л.Р.Н., с ЕГН ********** -
имуществени вреди в размер на 344.42 лева – престъпление по чл.343, ал.1, б.‘‘а‘‘, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Досежно втория пункт на обвинението с Определение от
19.02.2021г. наказателното производство бе прекратено на основание чл.343,
ал.2, т.1 НК, вр с чл.24, ал.1, т.9 НПК. Същото е
влязло в сила на 09.03.2021г. Така предмет на разглеждане по настоящото дело е
само обвинението по пункт първи от ОА.
По делото не участват граждански ищец и / или частен обвинител.
Единствения приет за разглеждане граждански иск от пострадалия от
престъплението по чл.343 НК Л.А. бе оттеглен от него и производството бе
прекратено със съгласието на другите страни.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Предлага на Г. да се наложи наказание
лишаване от свобода с приложение нормата на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият
П.Г. се ползва от правото си да не дава обяснения по делото. Лично и чрез своя
защитник настоява за налагане на административно наказание глоба по реда на
чл.78а НК. Алтернативно, при положение, че не се приложи посочената норма, то пледират
за налагане на наказание глоба по системата на наказанията по НК.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият П.К.Г. е
роден на ***г***. Той е б., български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият
бил правоспособен водач на МПС категории ‘‘В‘‘ и ‘‘М‘‘ и притежавал СУМПС №
*********, издадено на 07.08.2018г. от ОДМВР - Пловдив.
На
22.12.2019г., около 20:00 часа подс. П.Г. посетил
ресторант ‘‘Исперих‘‘, находящ
се в кв.‘‘Х. *** заедно със свои познати и приятели. Там консумирал алкохол -
водка. Тогава се запознал и със свид.И.З.. Някъде
след полунощ , вече в ранните часове на 23.12.2019г., част от компанията решили
да посетят нощно заведение ‘‘Премиер Премиум лайф клуб‘‘, намиращо се в ж.к.‘‘Тракия‘‘ в гр.Пловдив. Дотам се придвижили с л.а. марка
‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № *******, собственост на подс.
Г.. Автомобилът паркирали на обособен паркинг, намиращ се в страни (вдясно) от
входа на заведението. Там отново консумирали алкохол, включително и подс.Г.. В хода на забавата част от компанията си тръгнали.
От първоначалната група в заведението останали единствено подс.
П.Г. и свидетелите И.З. и И.Г.. Около 03:00 часа тримата решили също да си
ходят, но пред входа на заведението подс.Г. пожелал
сам да си кара колата. Тъй като видимо бил повлиян от алкохола влязъл в
конфликт по този въпрос със свид.З.. Разпарвията била
забелязана от свид. К.Т. - шеф на охраната на
дискотека ‘‘Премиер‘‘, както и на служителите от
охраната към заведението, които се опитали да потушат напрежението между тях
двамата. Те също възприели изявеното на глас желание от подъсдимия
да приведе в движение паркирания странично на входа лек автомобил марка
‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № *******. Ето защо свид.
Т. подал сигнал до ОДЧ към 05 РУ при ОДМВР - Пловдив. На този сигнал били
изпратени свидетелите С.П. и Красимира Н., които били на работа като АП – 452.
Те изпълнявали служебните си задължения, изразяващи се в контрол на движението
на пътни превозни средства съобразно разпоредбите на Закон за движението по
пътищата и проверка редовността на документите на водачите на пътни превозни
средства и документите за техническата изправност на моторните превозни
средства. Продължителността на смяната им била за времето от 19:00 часа на
22.12.2019г. до 07:00 часа на 23.12.2019г. Двамата били изпратени на място,
където със служебния си автомобил се позиционирали на ул.‘‘Съединение‘‘
в гр.Пловдив, непосредствено срещу бирария ‘‘Йегерхоф‘‘.
От там имали пряка видимост към мястото, от което л.а. марка ‘‘БМВ‘‘, модел
‘‘523И‘‘ с рег. № ******* щял да излезе и да се включи в движението. Около час
по - късно подс. П.Г. се качил на шофьорското място и
привел в движение превозното средство в посока от ул.‘‘Хан Крум‘‘
към ул.‘‘Съединение‘‘ в гр.Пловдив. Спътниците му свид. И.З. и свид. И.Г. също се
качили в автомобила, като седнали съответно: първият - на предна дясна седалка,
а вторият - на задната. Приближавайки кръстовището на ул.‘‘Съединение‘‘
полицейските служители включили светлинната и звукова сигнализация на служебния
автомобил, който бил с отличителни знаци по него и препречили пътя на
л.а.‘‘БМВ‘‘, управляван от подс. Г., така че да спре.
Независимо от присъствието на полицейските органи и ясните знаци от тяхна
страна, а именно че възнамеряват да му извършат проверка, подс.
Г. не спрял, а напротив - подал газ, заобиколил
полицейския автомобил и минал рязко през тротоара, като се възкачил на него.
След което продължил и преминал с висока скорост през кръстовището на ул.‘‘Съединение‘‘ с бул.‘‘Освобождение‘‘
в гр.Пловдив, и се насочил в посока от север на юг. Полицейските служители
обърнали автомобила си и продължили да го следват неотлъчно, като междувременно
не спирали да подават звуков и светлинен сигнали от служебния си автомобил, но подс. Г. продължил да се отдалечава с все по-висока
скорост. За момент свидетелите П. и Н. го изгубили за момент от поглед. Именно
тогава преминавайки през завой на пътя, водещ на ляво към ул.‘‘Г. ***, подс. Г. загубил контрол над управляваното от него превозно
средство и напуснал платното за движение от дясната му страна. Движението си
преустановил след сблъсък с шест паркирани автомобила встрани от пътя, в които
се приплъзнал до установяването си на място. След
това напуснал бягайки в междублоковото простланство
от местопроизшествието, а това сторил и свид.Г.. На
място останал свид.З., който не успял да се измъкне
навреме от автомобила БМВ.
Горното фактичеко
положениe настоящата инстанция намира за установено от показанията
на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство К.А.Н., а по
отношение датата на деянието и тези от досъдебно производство на л.48,
прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.7, вр
ал.5, вр ал.1, т.2 НПК със съгласие на страните, от
показанията на С.К.П. също депозирани пред настоящия състав на съда, а по
отношение регистрационния номер на автомобила управляван от подсъдимия при
инцидента, както и личността на заварения в същия автомобил свидетел З. и тези
на досъдебно производство на л.50,51, също прочетени и приобщени по реда на
чл.281, ал.7, вр ал.5, вр
ал.1, т.2 НПК. Частично горното се потвърждава от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели И.Д.З. и И. Костадинов Г., които пред настоящия
състав на съда потвърждават, че са присъствали на процесното
време и място, а подс.Г. управлявал автомобила след
излизането от дискотеката. По отношение факта на употребата на алкохол от
негова страна и възникналия конфликт пред заведението същите отричат да имат
спомен, но по реда на чл.281 НПК отново със съгласие на страните бяха прочетени
и приобщени показанията им в досъдебна фаза, съответно на л.54-56 за първия и
л.67 за втория. Горното е видно и от приложените писмени документи, сред които справка
за водач/нарушител /л23 д.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.24
д.пр./ албум към него /л.25-36 д.пр./, протокол за оглед на БМВ /л.37 – 38/,
справка съдимост за подсъдимия /л.112/, характеристична справка /л.115/, писмо
№317р-10226/03.09-20г. от ОДМВР с приложения досежно
длъжностното качество на свидетелите П. и Н. /л.164-174 д.пр./. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели, а относно
четените такива тези от досъдебната фаза, тъй като тогава всички те са давали
показания в момент непосредствено след деянието и са имали по-точен спомен за
случилото се. Същите са логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и
на останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия П.Г. е
осъществил състава на престъплението по 270, ал. 1 от НК за това, че на
23.12.2019г., в гр.Пловдив, противозаконно е пречил на орган на властта – **К.А.Н.,
назначена на длъжност ** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 05 РУ при ОДМВР – Пловдив и **С.К.П., назначен на
длъжност ** ** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, да изпълнят задълженията си по служба
по чл.165, ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата - да спрат управляваното
от П.К.Г., с ЕГН ********** моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „523 И“, с рег. № **и да проверят документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи свързани с
управляваното моторно превозно средство, като при подаден звуков и светлинен
сигнал за спиране за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил
извършването на проверка, като не е спрял и чрез активно бягство е отказал да
изпълни нарежданията на полицейските органи.
От обективна страна с
активното си поведение в случая управление на МПС при това с висока скорост и
отказ да спре при ясно подаден сигнал от полицейски служители в обозначен
полицейски автомобил, представляващи орган на власт, подс.Г.
е осъществил този престъпен състав. Сигнализиран полицейски автомобил препречил
пътното платно, което изключва възможността подсъдимия да не е възприел
наличието им и характера на подадения му сигнал. С тези си действия подс. Г. възпрепятствал свид. П.
и свид.Н. да изпълнят задълженията си по служба,
вменени им с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.1 от Закон за движение по
пътищата, изразяващи се в следното: ал.2 ‘‘При изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.1 - имат
право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със
заплащането на таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата‘‘.
Бе направено възражение от подсъдимия и защитника му, че горното представлява
състав на административно нарушение по ЗДвП, но не и престъпление по НК. Това
възражение е неоснователно, макар действително чл.103 ЗДвП да предвижда
задължение за водачите на ППС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място и да изпълняват неговите указания. Разграничителният критерий обаче съгласно практиката на ВКС в тези случаи
отличаващи извършеното като престъпление от административно нарушение, е
степента на обществена опасност на конкретното деяние. В настоящия казус подс.Г. не само не е спрял на подадения сигнал светлинен и
звуков от свид.П., но и увеличил скоростта си, а на
предприетото преследване със служебен автомобил също не реагирал и с това осуетил полицейска
проверка. Преминал през кръстовище в кв.Тракия на гр.Пловдив, където въпреки
късния час е имало потенциална възможност да настъпи ПТП с друго движещо се
МПС, в което да има хора. Освен това
събраха се и доказателства от свидетелските показания на З. и Г., че е
употребил значително количество алкохол преди деянието. Всичко това сочи на
по-висока обществена опасност на настоящото деяние, проявена упоритост от
страна на подс.Г., което очевидно е криело и риск от
настъпване на ПТП предвид тази значително високата скорост и застрашаване в
по-голяма степен на обществените отношения свързани със сигурността и на
транспорта, а не само на едно административно нарушение. Действително
полицейските служители са изчакали , както се изрази и защитата в „засада“, за
да реагират едва при вече извършено деяние по управление на МПС, а не са
направили опит да го предотвратят. Последното обаче не води до извод за несъставомерност на деянието по чл.270 НК. Ето защо
последиците от деянието са изцяло поради виновното поведение на подсъдимия,
който ако не бе избягал от проверката, не би настъпил и вредоносен резултат,
включително и с настъпването на ПТП в паркирани автомобили.
От
субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Това е видно от факта, че той е възприел подадения сигнал, но
реагирал с увеличение на скоростта и заобикаляне на полицейския автомобил. След това напуснал и местопроизшествието
бягайки в междублоковото пространство.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П.Г. престъпление,
като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, настоящата инстанция
намира, че в случая то следва да бъде определено на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при условията на чл.54 от НК. Следва
да се посочи, че за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” до три години или глоба. В настоящия казус изхождайки от отегчаващото
вината обстоятелство, а именно предходни нарушения на ЗДвП от страна на
подсъдимия като водач, а настоящото деяние отново е свързано с неговата лоша
характеристика като водач на МПС, при които дори му е било изземвано СУМПС, то
настоящата инстанция намира, че наказание Глоба не би могло да постигне целите
по чл.36 НК. На следващо място отегчаващо обстоятелство е и употребата на
алкохол преди деянието, както и най – вече настъпилото в последствие ПТП, при
което за щастие няма пострадали хора. Ето защо като вид наказанието следва да
бъде именно лишаване от свобода. Относно посочения по-горе размер все пак се
отчита, че подсъдимия е с чисто съдебно минало, понастоящем е работещ като
военнослужещ с добро име сред колегите си, а и в една млада възраст, която
позволява да коригира поведението си занапред. Така наказанието е определено
под баланса при превес на смекчаващи обстоятелства. Възстановяването на вредите
от ПТП обаче има за последица прекратяване на наказателното производство по
другото обвинение, поради което и не може да се отчита и при определяне на
наказанието за деянието по чл.270, ал.1 НК според настоящата инстанция. Не са
налице нито изключително обаче, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да водят до извод, че и най- лекото предвидено в закона наказание би се
явило несъразмерно тежко.
На следващо място подс.Г. е не осъждано лице, наложеното му наказание е под
три години лишаване от свобода, а според съда с оглед младата му възраст, то
поправителен ефект върху него би се постигнал и с приложение нормата на чл.66,
ал.1 НК. Минималния изпитателен срок от три години съдът намира за
най-справедлив и съответен на деянието. Освен това вече е изминал и период от
над година и половина от деянието като това не се дължи на поведението на
подсъдимия.
На основание чл.59, ал.2, вр
ал.1 от НК следва да се зачете времето, през което подсъдимият Г. е бил
задържан по настоящото дело, считано от 23.12.2019г. до 27.12.2019г.
Не се споделя от
настоящата инстанция и тезата на защитата, че би следвало в настоящия казус да
се приложи нормата на чл.78а, ал.1 НК- Причина за това е обстоятелството, че в
ал.7 на същата норма законодателят е предвидил отрицателната предпоставка
деянието да не е извършено спрямо орган на власт, при или по повод изпълнение
на службата му. Макар да не се явяват пострадали лица в това производство, то
няма спор, че изпълнителното деяние е насочено именно срещу дейността на орган
на власт, каквито са полицейските служители и то при изпълнение на службата им.
Цитираната съдебна практика в обратния смисъл на първо място не е задължителна,
тъй като такива са само тълкувателни решение и постановления на върховните
съдилища съгласно ЗСВ, а на следващо място тя се явява изолирана такава.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар: К.Ч.