Р Е Ш Е Н И Е
№
10.04.2018 г. гр.Харманли
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Харманлийският
районен съд в публичното си заседание на втори април
две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Атанасова
При секретаря: Антония Христова с участието на
прокурора......................... като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 437 по описа на съда за 2017 година , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно, комулативно съединени искове за установяване
съществуването на вземания за сумата 2 409.68 лв., първият от които за
главница в размер на 631.14 лв., вторият от които за главница в размер на
631.14 лв., третия иск за договорна лихва
за периода от 07.11.2012 г. до 20.03.2017 г.
в размер на 386.63 лв., четвъртият иск за договорна лихва за периода от
07.11.2012 г.
до 20.03.2017 г. в размер на 386.63 лв.,
петият иск за лихва за забава за периода 07.12.2012 г. до 20.03.2017 в размер на 187.07 лв., шестият иск е за
лихва за забава за периода 07.12.2012 г. до 20.03.2017 в размер на 187.07 лв., намиращи правно
основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
При условията на
евентуалност са предявени обективно и субективно комулативно съединени искове
за същите суми, които намират правно основание в чл.79 ал.1 от ЗАКОНА ЗА
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, вр. чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
ОБЩО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО.
Ищецът „Банка ДСК” –
ЕАД, гр.София, ул.”Московска” № .., ЕИК ..., представлявано от В. М. С.. - Главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н. -
Изпълнителен директор чрез пълномощника им юрисконсулт К.В.Г., съдебен адрес: ***,
пл. „Свобода” № .. твърди, че със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа, на което било
образувано ч.гр.дело № 226/2017 г. на Районен съд Харманли, Банка ДСК - ЕАД,
ЕИК 1... е поискала издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу А.Н.А., ЕГН ********** и Е.Н.З., ЕГН ********** и
двамата като законни наследници на С. Д. З. за сумите
посочени в заявлението, а именно:
- Просрочена
главница в размер на 1 262.27 лева;
- Изискуема
договорна лихва в размер на 773.26 лева за периода от 07.11.2012 г. до
20.03.2017 г.;
- Лихва за забава
/наказателна лихва/ в размер на 374.15 лева за периода от 07.12.2012г . до
20.03.2017г.
- Направените по
делото разноски в размер на 48.19 лева
- Юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
В подаденото от
Банка ДСК-ЕАД заявление по ч.гр.дело № 226/2017 г. било посочено, че искането
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А.Н.А., ЕГН **********
и Е.Н.З., ЕГН ********** е в качеството им на законни наследници на Стана
Димова З., поради което претенцията на Банка ДСК - ЕАД към всеки от тях е
съобразно наследствения му дял, а именно:
А.Н.А. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна лихва-386,63 лева за периода от
07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за забава/наказателна лихва/ - 187,07
лева за периода от 07.12.2012 г. до
20.03.2017 г., държавна такса в размер на 24,09 лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25, 00 лева.
Е.Н.З. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна лихва-386,63 лева за периода от
07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за забава/наказателна лихва/ - 187,07
лева за периода от 07.12.2012 г. до 20.03.2017 г., държавна такса в размер на
24,09 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева.
На 24.04.2017 г.
били уведомени, че е постъпило възражение от А.Н.А. срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 226/2017 г. по описа на РС-Харманли. На 28.04.2017 г.
били уведомени, че е постъпило възражение и от Е.Н.З. срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 226/2017 г. Във връзка с направените от А.Н.А. и Е.Н.З.
възражения и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявявали настоящия иск за
установяване на вземането.
Претендираните суми
произтичали от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2009 г.,
сключен между Банка ДСК-ЕАД от една страна като кредитор и С. Димова З., ЕГН ********** като кредитополучател.
Съгласно сключения
договор за кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя-С. Д. З. кредит в размер на 3 500 лева със срок на
издължаване на кредита от 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
неразделна част към договора за кредит били и подписаните от страните общи
условия на Банка ДСК- ЕАД за този вид кредит. Отпуснатият кредит се усвоявал и
погасявал чрез разплащателна сметка IBAN № BG91STSA93000017151641. Кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит бил 13,95 % годишно. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски и 7-мо число на месеца. Кредитът се обезпечава с поръчителството на А.Н.А..
Банка ДСК- ЕАД
изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит - предоставила е на
кредитополучателя уговорената сума от 3 500 лева, която е усвоена изцяло на
03.06.2009 г. по посочената по-горе разплащателна сметка. Кредитополучателят С. Д.З., ЕГН **********
е починала на 22.07.2012 г., като нейни законни наследници, съгласно
удостоверение за наследници с изх. № 18/18.03.2014 г., издадено от кметския
наместник на с.Бориславци, общ. Маджарово били А.Н.А., ЕГН **********
/син/ и Е.Н.З., ЕГН ********** /дъщеря/.
Наследникът А.Н.А. извършил плащане за
погасяване на задължението на починалия си наследодател на 24.04.2014 г. и
подал искане до Банка ДСК - ЕАД за поемане на задължението на починалата. На
лицето била предоставена пълна информация за размера на дълга.
До двамата
наследници - А.Н.А. и Е.Н.З. били изпратени писма/покана-уведомление за
доброволно изпълнение/ с изх. № 12-2000145/02.02.2015г. и изх №
12-20-00145#1/02.02.2015 г. всяко едно изпратено с обратна разписка, с които
лицата били уведомени, че на осн. общите условия на Банка ДСК-ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за
кредит, сключен между Банка ДСК-ЕАД и С. Д. З., във връзка
с чл.128, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, оставащият дълг към
банката следва да се заплаща от наследниците по закон, съобразно наследствените
дялове, като им е даден срок 14 дневен срок за доброволно изпълнение. Към
датата на изпращане на поканата - уведомление вземането на Банката, произтичащо
от сключения между нея и починалия кредитополучател/наследодател/ С.Д.З. е било
изискуемо на краен падеж, поради неиздължаване в уговорения по договора за
кредит срок.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД , когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от
поканата.
След изпращане на
поканата за доброволно изпълнение до Е.Н.З. в качеството й на наследник на
починалия кредитополучател - Стана Димова З. до банката не е достигнало
воляизявление от нейна страна, да е направила отказ от наследството оставено й
от починалия наследодател, поради което е прието, че тя приема наследството на
починалата като съвкупност от права и задължения.
С оглед установяване
действителната воля на ответника Е.Н.З., отправя молба
в настоящото производство, на основание чл. 51 от ЗН да бъде определен срок на
наследника и ответник по иска - Е.Н.З., ЕГН **********, за да заяви изрично
приема или се отказва от наследството на своята майка – С. Д. З..
По отношение на
наследника - А.Н.А., извършеното от него плащане за погасяване задължението на
починалия му наследодател изключвало възможността за
евентуален отказ от наследство от негова страна. Съгласно чл.49 от ЗН,
наследството се приема както изрично,
така и с конклудентни действия.
Въпреки изпратените
покани за доброволно изпълнение до наследниците на починалия кредитополучател -
Стана Димова З., те не погасили задължението й към банката, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2009 г.
Поради неиздължаване
в договорения срок, усвоения, но неиздължен остатък на кредита станал изискуем
на краен падеж - 03.06.2014 г. Към датата на настъпване на краен падеж били
налице 18 броя непогасени месечни вноски по лихва и/или главница с падежна дата
7-мо число, както следва:
-07.12.2012 г.-
77,37 лева; 07.01.2013 г. - 81,35 лева; 07.02.2013 г.- 81,35 лева; 07.03.2013
г.-81,35 лева; 07.04.2013 г.- 81,35 лева; 07.05.2013 г. - 81,35 лева;
07.06.2013 г. - 81,35 лева; 07.07.2013 г. - 81,35 лева; 07.08.2013 г. - 81,35
лева; 07.09.2013 г. - 81,35 лева; 07.10.2013 г. - 81,35 лева; 07.11.2013 г. -
81,35 лева; 07.12.2013 г. - 81,35 лева; 07.01.2014 г. - 81,35 лева; 07.02.2014
г. - 81,35 лева; 07.03.2014 г. - 81,35 лева; 07.04.2014 г. - 81,35 лева;
07.06.2014 г. - 163,52 лева.
Моли съдът да
постановите решение, с което: Да признае за установено вземането на Банка ДСК -
ЕАД - гр. София срещу : А.Н.А., ЕГН **********, в качеството му на наследник на
С. Д. З., ЕГН ********** и Е.Н.З., ЕГН **********, в качеството
и на наследник на С. Д. З., ЕГН **********,
че всеки един от тях дължи на Банка ДСК – ЕАД, съобразно наследствения си дял,
сумите от :
А.Н.А. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна лихва-386,63 лева за периода от
07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за забава/наказателна лихва/ - 187,07
лева за периода от 07.12.2012 г. до 20.03.2017 г., и направените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 24,09 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25,00 лева.
Е.Н.З. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна лихва-386,63 лева за периода от
07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за забава/наказателна лихва/ - 187,07
лева за периода от 07.12.2012 г. до 20.03.2017 г., и направените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 24,09 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25,00 лева.
Моли да бъдат
осъдени ответниците да заплатят направените разноски по настоящото
производство. Моли да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в настоящата съдебна инстанция за заведеното исково производство
съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявения установителен иск по
чл.422 ГПК не следва бъде уважен поради, ненастъпила изискуемост на вземането
спрямо ответниците - наследници към 21.03.2017 г./дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/, то моли да приеме, че е налице уведомяване на
наследниците за задълженията на техния наследодател с подаването на исковата
молба и да
се приеме същата за покана. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди: А.Н.А., ЕГН **********, в качеството му на
наследник на С. Д. З., ЕГН **********
и Е.Н.З., ЕГН **********, в качеството и на наследник на С. Д.З., ЕГН **********, че всеки един от тях дължи на
Банка ДСК – ЕАД, съобразно наследствения си дял,
сумите от
А.Н.А. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна
лихва-386,63 лева за периода от 07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за
забава/наказателна лихва/ - 187,07 лева за периода от 07.12.2012 г. до
20.03.2017 г.
Е.Н.З. - 1/2 идеална
част от главница - 631,14 лева, договорна лихва-386,63 лева за периода от
07.11.2012 г. до 20.03.2017 г., лихва за забава/наказателна лихва/ - 187,07
лева за периода от 07.12.2012 г. до 20.03.2017г.
-Направените в
производството по осъдителния иск
разноски;
- Както и
юрисконсултско възнаграждение на основание съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
В законоустановения
едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника А.Н.А., ЕГН ********** ***.
Отправена е молба от ищеца на основание чл.51 от ЗН да бъде определен срок
на наследника и ответник по иска - Е.Н.З., ЕГН **********, за да заяви изрично
приема или се отказва от наследството на своята майка - С. Д.З По този повод съдът с разпореждане № 2350 от 06.10.2017 г. е
разпоредил Е.Н.З., ЕГН ********** ***, наследница на С. Д.З., ЕГН **********,***,
починала на 22.07.2012 г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
заяви с нарочна писмена молба приема ли наследството, оставено и от
наследодателката и или се отказва от него.
Указано е на Е.Н.З., ЕГН ********** ***, наследница на С. Д.З., ЕГН **********,***,
починала на 22.07.2012 г., че ако в посочения от съда срок не отговори ще
изгуби правото си да приеме наследството.
Съобщението е било връчено лично на
ответницата Е.Н.З. на 14.11.2017 г.
С определение № 575/23.11.2017 г., съдът като е установил, че в определения срок Е.Н.З., ЕГН
********** *** не е заявила дали приема или се отказва от наследството оставено
от майка и С. Д.З., ЕГН **********,***, починала на 22.07.2012 г. е
констатирал, че същата губи правото да приеме наследството и постановил
определението да се впише в специалната книга на съда.
В първото с.з., проведено на 22.01.2018 г. процесуалнит представител на
ищеца е оттеглил иска по отношение на ответницата Е.Н.З., ЕГН ********** *** и
на основание чл.214 от ГПК е изменил размера на предявения иск срещу ответника А.Н.А. ***, от когото претендира пълния размер на вземането.
С определение съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на
исковете като същите се считат предявени изцяло срещу А.Н.А. *** и на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството
по отношение на ответницата Е.Н.З. и постановява заличаването и от списъка на
лицата за призоваване.
Налице са
предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на
страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените
в условията на обективно, комулативно съединени
искове за установяване съществуването на вземания за сумата
2 409.68 лв., първият от които за главница в размер на 1 262.27 лв., вторият от които за договорна лихва за периода от 07.11.2012 г. до 20.03.2017 г. в размер на 773.26 лв.,
третият иск за лихва за забава за периода 07.12.2012 г. до
20.03.2017 в размер на 374.15 лв., който намират правно основание в чл.422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
по делото писмени доказателства.
В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца е направил искане за произнасяне по реда на чл.238 от ГПК, предвид наличието на предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът като взе
предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание /адвокат Хр. Ч.-САК, който е
изпратил молба по делото, че е в невъзможност да се яви в с.з. на 19.02.2018 г.
не е приложил пълномощно/, не взема
становище по предявените против него искове и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за
постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
На основание чл.239
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и
съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239
ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като взе
предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за
основателност на исковата претенция намира, че следва да се уважат изцяло предявените обективно комулативно съединени искове за сумата 2 409.68
лв., първият от които за главница в размер на 1 262.27 лв., вторият от които за договорна лихва за периода
от 07.11.2012 г. до 20.03.2017 г. в размер на 773.26 лв., третият иск за
лихва за забава за периода 07.12.2012 г. до 20.03.2017 в размер на 374.15 лв., които намират правно основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Предвид решението относно предявените искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГРАЖДАНСКИЯ
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, предявените при условията на
евентуалност обективно комулативно съединени искове за същите суми, които
намират правно основание в чл.79 ал.1 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ,
вр. чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ не подлежат на обсъждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважените искове разноски в размер на 248.19 лв., от които 148.19 лв. – внесена
д.т. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство, съобразно
изхода по настоящото дело в размер на 98.19 лв., от които 48.19 лв. - внесена
д.т. и 50.00
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на А.Н.А., ЕГН ********** ***, че дължи на „ Банка ДСК ” – ЕАД, гр.София, ул.”Московска” № ., ЕИК .., представлявано от В. М. С.а - Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен
директор чрез пълномощника им юрисконсулт Т.Ж.Ж., съдебен адрес:***, пл. „Свобода” № .., сумата от 2 409.68 лв., от която главница в размер на 1 262.27 лв., договорна лихва за периода от 07.11.2012 г. до 20.03.2017 г. в размер на 773.26 лв. и лихва за забава за периода 07.12.2012 г. до
20.03.2017 в размер на 374.15 лв., за които вземания е издадена Заповед № 145/22.03.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 226/2017 г. по описа на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА на А.Н.А.,
ЕГН **********
*** да заплати на „ Банка ДСК ” – ЕАД, гр.София, ул.”Московска” № .., ЕИК .. представлявано
от В. М. С. - Главен изпълнителен директор и Д. Н.Н. - Изпълнителен
директор чрез пълномощника им юрисконсулт Т.Ж.Ж., съдебен адрес:***, пл. „Свобода” № 9, разноски по
делото в
размер на 248.19 лв., от които 148.19 лв. – внесена д.т. и следващо се юрисконсултско
възнаграждение – 100.00 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 98.19 лв., от които 48.19 лв. - внесена
д.т. и 50.00
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................