Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  261268            12.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18402 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“  твърди, че е доставил до жилище на ответника топлинна енергия за времето от 01.05.2017г. – 30.09.2018 г. Същата не била заплатена, поради което било подадено заявление по чл. 410 ГПК за посочените в исковата молба суми на обща стойност 146,54 лева, от които: 129,57 главница и 16,97 лева обезщетение за забавено плащане. Поради връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът Д.Е. Г., чрез особения си представител, излага становище за неоснователност на претенцията, като оспорва съществуването на облигационно вземане между страните.

Съдът намери за установено следното:

            Ответникът Д.Е. Г. има открита в дружеството партида с клиентски номер ****** за жилище с административен адрес ****** ****** /лист 10/. Установява се от представеното извлечение от имотната партида на ответника в Службата по вписванията, че същият е собственик на описания в исковата молба апартамент, за който е открита клиентската партида  / лист 62/. Сградата в която се намира жилището на ответника е присъединена към топлопреносната мрежа, което е видно от договора от ****** г. /лист 55- 59/.

На 25.06.2019г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 129,57 лева, представляващи стойност на топлинна енергия; 16,97 лева обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело №10530/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като ответникът бил уведомен по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за вземането.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия само за отопление и битова гореща вода. През това време в жилището на ответника всички отоплителни тела тип радиатор в имота на ответника са били отсъединени. През имота на ответника преминава щранг лира в помещението баня, чиято мощност е 316 W и който не се отчита с индивидуално устройство. В имота на ответника не се ползва услугата за подгряване на битова гореща вода, поради което няма монтиран водомер за топла вода. За периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. за имота на ответника е разпределена енергия в размер на 1,21098 MWh, от които 0,46228 MWh за отдадена от сградната инсталация енергия. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на топлинната енергия съответствува на утвърдената за това методика.

За разпределената енергия дружеството ищец издало на името на ответника седемнадесет броя фактури на обща стойност 129,57лв. / лист 10/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отразените във фактурите количества и стойности на потребената в имота топлинна енергия са правилно начислени. Дължимата за периода главница е 129,57лв., а лихвата за забава върху нея е 16,97лв. / лист 71/.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответника по делото. Доставките на топлинна енергия за процесния период съдът намира за установени по силата на заключенията на изслушаните експертизи.

            Ответникът не е доказал, че е заплатил дължимите суми в установените в общите условия на дружеството срокове, поради което се намира в забава. Ето защо той дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Предвид това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

            По разноските:

Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 575 лв., както и на 75 лв. за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Д.Е.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** за сумите: 129,57лв. /сто двадесет и девет лева и 57ст./ стойност на доставена за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г. топлинна енергия, както и 16,97лв. /шестнадесет лева и 97ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.07.2017г. – 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №****/26.06.2019г. по ч.гр.дело № 10530/2019г. на Пловдивски районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.Е.Г. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 575лв./петстотин седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело №10530/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Живко Желев   

 

Вярно с оригинала!

КЯ