РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Перник, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500033 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК
Производството е по Въззивна жалба на ОД на МВР П. срещу решение № 1247 от
22.11.2022 по гр.дело № 3815 по описа за 2022 на РС Перник.
С решението си , първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР- П. да заплати на
М. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5
т. 2 ЗМВР сумата в размер на 291,98 лева , представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за
периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г. до
окончателното и изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над сумата от 291, 98
лева до претендирания размер от лева, като неоснователен.
Също така, с решението си първоинстанционният съд е осъдил Областна дирекция на
МВР - П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С., сумата от 68,94 лева представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.07.2019 г. до 30.06.2022 г. върху неизплатеното трудово
възнаграждение за извънреден труд.
С решението ОД на МВР - П., са осъдени да заплатят на М. П. С., сумата 340 лева -
направени разноски за адвокатско възнаграждение, а М. П. С. – да заплати на ОД на МВР
-сумата 15,00 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението за присъдените по-горе суми в полза на ищеца.
Във въззивната жалбата по подробно изложени доводи се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие
с материалния закон. Считат, че се касае за различни правоотношения и превръщането
на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е
регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з_776 от 29.07.2016 г. изрично
било посочено, че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не
следвало да се преизчислява съгласно КТ. Считат, че претендираните суми не могат да
бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,че
дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното
увеличение, като нощен труд. Липсвала и преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Молят да бъде отменено решението в
осъдителната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр.
1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените
доказателства факти, че : ищецът за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. е бил *** на
длъжност - *** в група „ ОДПКПД“, сектор „ ПП“ на Отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР П., като е полагал труд на 12 часови смени съгласно месечни графици за дежурство,
при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на
съдебноикономическато експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в
ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.Работното
време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява,че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за
тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да
2
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от
служители, работещи на смени, се изготвят протоколи. Според експерта, за периода от
30.06.2019 г. до 10.07.202 0 г.
ищецът е положил 528 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на
експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни
часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получават 75 часа
дневен извънреден труд.Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за
процесния период възлизал на 633,98 лева. Работодателят заплатил 342 лева- по 0.25 лева на
час за положения нощен труд, при което не били платени 291,28 лева. От заключението на
вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 26.07.2019 г. до
30.06.2022 г., е в размер на 68,94 лева.Първоинстанционният съд е приел заключението като
компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на
документи, съставяни от представител на ответника
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
(редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни
отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения
нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже
размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за липса
на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно чл. 142 ЗМВР
служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със
ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи
по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ. Ищецът е държавен служител по
ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. П., тъй като същият е
издал заповеди за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. Съдът намира, че
ОДМВР - гр.П. е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата
дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В
този смисъл е и цитираната от районния съд съдебна практика: Решение
№99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК,IV г.о. Аргумент в полза наличието на
пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се
извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което
ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил
държавен служител в ОДМВР - гр. П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142,ал. 2
3
ЗМВР.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР ,работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -,12 -
или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл.187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че за процесния период са
действали следните три нормативни актове, издадени от министъра на МВР:
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.)предвижда, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т. е.часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен
липсва в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че на *** г. ищецът е преназначен
за държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба №
4
8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тя предвижда
към общия брой отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените
часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по-
голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на
времето положен нощен труд) отработените часове
през отчетния период. Следователно- обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху
възнаграждението на служителя.Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че
трудовото възнаграждението (месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното правоотношение,тъй като
е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд. Важно е да се отбележи, че е
незаконосъобразно извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на
получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя.
Действително съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да определя реда за
отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до намаляване
възнаграждението за труд.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил тезата, че липсата на разпоредба в
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в
дневен (с коефициент0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на
вътрешните работи да
определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения. Това е така,тъй
като по този начин ще се намали трудовото възнаграждение при положение, че е
съществувала обсъжданата регламентация при възникване на служебното правоотношение.
Това мотивира съда да приеме, че липсата на подобна разпоредба следва да се третира като
пропуск (празнота) в правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до
съществуващите служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. За неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи.При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от
ГПК -когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия
им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по чл. 9, ал. 2
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.
е. приложимият коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови
5
нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да
се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен
защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба
липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Да се приеме обратното би означавало да
се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в
денонощието, през които престират работна сила, т.е. би означавало неравностойното им
третиране, което е в противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на РБългария и
чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за
преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент1,143 и изплащането му като
извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от
закона цел и не е съразмерна на тази цел.
В тази насока е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е въведено
правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта.
В подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР№
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , в които е възприета за
меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса
на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношение.
В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018г. на ВКС, което
е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство
и недопускане на дискриминация,закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според което държавните служители в МВР не следва
да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или
служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за
6
икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите -
страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство
на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от
Хартата на основните права. Така също и чл. 8 от Конвенция № 171 на
Международната организация на труда (МОТ) от 26 юни 1990 г. относно нощния труд ,
предвиждащ, че компенсациите за полагащите нощен труд работници под формата на
продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки трябва да са
съобразени с естеството на нощния труд. Тези изводи не противоречат и на постановеното
решение от 24.02.2022 г. на
съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд
- Луковит по дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно
на основния спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на РБългария
в правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат
такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, а
именно: че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при всички случаи,
ако
това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да
компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм
за преобразуване, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, видимо не
отразява допустима от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането. Правото на Съюза не е пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които
смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от
общ интерес. Ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да
тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията, че чл. 9
от НСОРЗ е неприложим поради това, че не са налице посочените в него предпоставки.
7
Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат
условия за "увеличаване"
на трудово възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до
изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на
работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не се приема
тълкуването, че то е приложимо единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата.
Определеният максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби,
не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен в посочените по-горе нормативни актове "при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00ч. и 06, 00ч ", не сочи задължителност на
полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, както и не изключва
приравняването му към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в
съответното подразделение.
Вещото лице е определило същия при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която
разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал. 1 от същата наредба за работа при трудови
норми, за брой нощни часове към брой дневни часове. Ето защо не се приемат доводите, че
за служителите приложимият коефициент е 1, а не 1.143. Аргумент е и че в Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Това показва, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет
подход, установен в КТ и в НСОРЗ. С молба от 12.07.22 г. ищецът е направил изменение
на претенцията си за главница по реда на чл. 214, ал.1 ГПК като отправя искане да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца претендираната сума от 620, 00 лева, но за периода
от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. Пред районния съд, с молба от 20.10.22 г. на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК исковете са изменени,като размерът на иска за осъждане на ответника
да заплати на ищеца дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд е намален
от 620 лева до сумата от 342,00 лева, а размерът на иска за обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд е увеличен от 21,00 лева до
сумата от 68,94 лева.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-икономическите
експертизи факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че дължимото
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за процесния период от 30.06.2019 г. до
10.07.2020 г. е в размер на 633,98 лева, получен при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден.Работодателят заплатил 342,00 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен
8
труд, при което не били платени 291,98 лева.
С оглед гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел иска за
допълнително възнаграждение за основателен и той е бил уважен до този размер, като за
разликата над тази сума до претендирания от 342, 00 лева е отхвърлен. Върху главницата е
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане. Правилно първоинстанционният съд е счел за
основателна и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода 26.07.2019 г. до
30.06.2022 г., чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 68,94 лева.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-икономическата
експертиза факти, въззивният съд приема, че с решението си първоинстанционният съд
е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и
следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно
установени и разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По разноските във въззивното производство:
Във въззивното производство отново е въведено възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение доколкото се касае за еднотипни дела, без фактическа
и правна сложност, решавани аналогично на съответното местно ниво. С оглед
влезлите в сила изменения в размера на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния интерес по делото, и изчислени съобразно
размера на главница и изтекла лихва, към настоящия момент адвокатското
възнаграждение следва да се присъди в размер 400 лв. по представения списък по чл.80
ГПК ,съразмерно на уважената част - в полза на въззиваемия.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1247/22.11.2022 г. по гр. д. № 3815/2022 г. на
Районен съд – Перник,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на М. П.
С. ЕГН ********** *** и чрез адв.И. М. ПАК - сумата 400 лв., представляваща
адвокатски разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10