Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046 / 1.4.2021г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На осми март две хиляди двадесет
и първа година публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………ПЕТЯ ГАНЧЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....540......по
описа за............2020..................година, установи:
Производството по
настоящото дело е образувано по подадена
искова молба от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. История Славянобългарска № 7, чрез адв. М.Г.Т., с
адрес ***, офис 12, с която молба са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против А.И.В. ЕГН **********,***, с
които се желае да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 15000 лева, представляваща главница по договор за заем от 16. 05.
2015 г. ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаването
на исковата молба до нейното плащане, както и сумата от 7610, 51 лева
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.
07. 2015 г. до 15. 07. 2020 г.. Желае се присъждане на направените по делото
разноски.
В предявената искова
молба се твърди, че на 16. 05. 2015 г. между „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на заемодател и А.И.В. в качеството му на заемател е
бил сключен неформален договор за заем за потребление, по силата на който
ищецът се е задължил да предаде на
ответника сума в размер на 15000 лева, срещу задължението ответника да я
върне в срок до 16. 07. 2015 г.. В деня
на сключване на договора за заем, за обезпечаване на неговото изпълнение, заемателят е издал в полза на заемодателя два броя запис
на заповед от 16. 05. 2015 г., всяка една от които за сумата от 7500 лева, като
в същите е посочен изричен падеж за плащане 16. 07. 2015 г., която била уговорения
между страните като срок за връщане на
предоставена сума. Твърди се, че сумата по договора била предадена на заемателя
на датите 16. 05. 2015 г. от управителя Мартин Русев Димов, сума в размер на 7500 лева и на 16. 06. 2015 г.,
от управителят Христо Антонов Дамянов сума в размер на 7500 лева, за които суми
са подписани разписки от датите на предоставяне на сумите. Твърди се, че до подаване
на исковата молба ответника не е изпълнил задължението си да върне
предоставената в заем сума, въпреки наличието на възможност да изпълни, чрез
превод по посочената в издадените запис на заповеди банкова сметка. ***, че
следва да се приеме, че ответника е изпаднал в забава от 17. 07. 2015 г. и съгласно чл. 86 от ЗЗД дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата в размер на 7610,51
лева.
В преклузивния срок
по чл. 131 от ГПК ответника по иска А.И.В.,
чрез ангажиран процесуален представител е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който твърди, че представените като доказателства към исковата молба 2 бр. запис на заповед от 16.
05. 2015 г., са послужили като основание на различни поематели: „Изток Инвест 96“ ООД и Мартин Русев Димов да инициират отделни
производства по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че по заявление на ищеца „Изток
Инвест 96“ ООД е образувано ч. гр. д. № 624 / 2018 г. по описа на РС- Карнобат,
по което съдът е издал заповед № 410 от 08. 06. 2018 г. за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за 7500 лева главница по запис на
заповед от 16. 05. 2015г.. Длъжника е оспорил задължението и е обжалвал
разпореждането за незабавно изпълнение. С Определение № 1-1750 от 18. 09. 2018
г. по в. ч. гр. д. № 1327 / 2018 г. ОС Бургас е отменил разпореждането за
постановяване на заповед за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния
лист. „Изток Инвест 96“ ООД предявило с искова молба
вх. № 4064 / 13. 08. 2018 г. иск за съществуване на вземането по издадената
запис на заповед и е образувано гр. д. № 926 / 2018 г. по описа на РС- Карнобат, като с Решение №
269 / 20. 12. 2018 г., в сила от 22. 01. 2019 г. съдът е отхвърлил предявения
иск поради нищожност на записа на заповед. Твърди, че в настоящото производство
се претендира същата сума основана на същия запис на заповед с твърдението, че
той обезпечава каузално правоотношение
на страните по договор за заем. В приключилото съдебно производство
ищецът не е твърдял връзка между менителнична и каузална сделка, като тази
възможност се е преклудирала в рамките на процеса и не съществувала възможност
да се предяви в отделно производство. Счита, че съдът е обвързан със силата на
присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска на
настоящия ищец за сумата от 7500 лева,
основана на менителнична сделка. Счита, че с оглед забраната за пререшаемост по
чл. 299 от ГПК в тази част производството следва да се прекрати. Освен това се твърди, че така предявените
искове са неоснователни, като се оспорва твърдението за сключен неформален
договор за заем от 16. 05. 2015 г. за сумата от 15000 лева, оспорва са
твърдението, че за обезпечаване на същия
са издадени два броя запис на заповеди, както и твърдението, че 16. 07.
2015 г. е уговорения срок за връщане на заетата сума по договора. Твърди, се,
че между ищецът и ответника не е сключен договор за заем и ответника не е
получавал в заем от търговското дружество процесната парична сума на посочените дати с уговорката да я върне в
срок до 16. 07. 2015 г.. Излагат се твърдения, че въпросните разписки за били
попълнени от ответника без дати по настояване на управителите на търговското
дружество Христо Антонов Дамянов и Мартин Русев Димов, при които ответника е
работил като шофьор снабдител и в качеството на такъв е боравил с парични суми
в брой и стоково материални ценности, за да се гарантира коректната му работа.
Трудовия договор на ответника с дружеството е прекратен на 19. 05. 2015 г.,
като при прекратяването му ответника е получил уверение, че всички документи са
унищожени.
С отговора на ИМ се
оспорват копията от разписки от 16. 05. 2015 г. и 16. 06. 2015 г. както и
копията от Записи на заповед от 16. 05. 2015 г. като неистински документи-
неавтентични и неверни относно дата и
съдържание.
Твърди се, че представените разписки не установяват
основанието за получаването на описаните в тях суми- предаването на суми със
задължение да бъдат върнати, както и че в тези разписки са посочени физически
лица, за които няма данни, че действат в качеството на управители на „Изток Инвест 96“ООД, като според ответника
същите не доказват предаване на суми в заем и не установяват, че ищцовото
дружество е предало сумите по тях. Твърди се, че представените два броя запис
на заповед не доказват заемното
правоотношение и сами по себе си не материализират каузална сделка, същите
представляват нищожни ценни книги, с които ищецът не може да установи връзка с
твърдяното каузално правоотношение , както не може да установи валидно
възникнало съгласие за връщане на предоставена в заем сума на дата 16. 07. 2015
г..
Алтернативно се
твърди, че не може да се приеме доказано
съгласие на страните за уговорен падеж на дата 16. 07. 2015 г. и в тази
хипотеза следва да се приложи правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД и заемодателят
може да иска връщането на заема веднага, а съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД
заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата,
което не променяло посочения в чл. 114, ал. 2 от ЗЗД начален момент на
давностния срок, който според ответната страна е изтекъл преди предявяването на
иска. Поради неоснователност на главния иск, се счита, че следва да бъде
отхвърлен и акцесорния за лихва. Желае се присъждането на разноски.
С отговора се представят доказателства и се
желае събирането на други такива.
В открито съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от ангажиран договорен
пълномощник, който подържа така предявения иск.
В открито съдебно
заседание ответника не се явява, явява се ангажиран договорен пълномощник,
който подържа отговора на исковата молба, желае исковете да бъдат отхвърлени по
изложените съображения.
Съдът е приел, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между
страните по делото е обстоятелство установено с писмени доказателства, приети
като доказателства по делото, а именно, че ответника А.И.В. до 19. 05. 2015 г.
се е намирал в трудово правоотношение с ищецът „Изток Инвест 96“ ООД, на
длъжност шофьор снабдител. От показанията на разпитания в хода на делото
свидетел Борислав Николаев Цанков, които съдът цени като незаинтересовани,
последователни и логични, се установява, че и същия свидетел се е намирал в
трудово правоотношение с ищцовото дружества за периода от 18. 06. 2012 г. до
23. 02. 2015 г.. Свидетелят познава ответника и посочва, че същия е работил за
ищецът на различни длъжности, като се е занимавал със събиране на обороти,
издаване на врати- според него е извършвал материално отчетна дейност. Докато е
работил при ищеца, свидетелят е чувал от свои колеги, че същите са подписвали
документи, нещо като гаранция, като застраховка и тези документи са били запис
на заповед. Свидетелят лично не е подписвал такива документи, понеже реално не
е работил с пари.
От представените писмени
доказателства от ищецът, а именно два броя разписки, първата от която от 16.
05. 2015 г. е видно, че на тази дата в гр. Варна, А.И.В. с ЕГН **********,***, л. к. *********,
издадена на 13. 03. 2008 г. от МВР Бургас е получил от Мартин Русев Димов ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, л. к. *********, изд. на 26.05. 2010 г. то МВР Варна
парична сума в размер на 7500 лева. На
мястото в разписката посочено,“получил сумата“ е положен подпис, без изписване
на имена, а мястото за „предал сумата“ е празно.
Втората разписка
е с дата 16. 06. 2015 г.,
удостоверяваща, че на 16. 06. 2015 г. в гр. Варна, А.И.В. с ЕГН **********,***, л. к. *********,
издадена на 13. 03. 2008 г. от МВР Бургас е получил от Христо Антонов Дамянов
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, л. к. *********, изд. на 04. 11. 2011 г.
от МВР Варна парична сума в размер на
7500 лева. На мястото в разписката посочено,“получил сумата“ е положен подпис,
без изписване на имена, а мястото за „предал сумата“ е празно.
В никоя от двете
разписки не е посочено по какъв повод се получава сумата, както и не е посочено
въпросната разписка да е свързана с друг документ материализиращ съществуващи
отношения между получилия сумата и предалия същата.
Представени са и
копия от два Записа на заповед от 16. 05. 2015 г., на които е отразено Без
протест и без разноски, платим на предявяване, съгласно които издателят А.И.В.,
ЕГН **********, лична карта № *********, издадена на 13. 03. 2008 г. от МВР
Бургас с постоянен адрес *** Хардалов 39, неотменимо и безусловно се задължава,
без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки, от
какъвто и да било характер, срещу представянето на този Запис на заповед да
заплати на Христо Антонов Дамянов ЕГН **********, лична карта № *********, изд. на 04. 11. 2011 г. от МВР
Варна, с постоянен адрес ***, като представляващ и управляващ фирма „Изток
Инвест 96“ ООД, с адрес на управление гр. Варна, ул. Беласица№ 20и, ЕИК
*********, сумата от 7500 лева. Посочено е, че падежа на паричното задължение е
16. 07. 2015 г., както и че сумата е платима на датата на падежа на настоящата
запис на заповед в брой или по посочена банкова сметка ***. Като дата на
издаване е посочена 16. 05. 2015 г., място на издаване гр. Варна.
Във второто копие от
Запис на заповед, съдържащо абсолютно същите реквизити като първото издателят А.И.В.,
ЕГН **********, лична карта № *********, издадена на 13. 03. 2008 г. от МВР
Бургас с постоянен адрес *** Хардалов 39, неотменимо и безусловно се задължава,
без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки, от
какъвто и да било характер, срещу представянето на този Запис на заповед да
заплати на Мартин Русев Димов ЕГН **********, лична карта № 64010948, издадена
на 26.05. 2010 г. от МВР Варна с постоянен адрес ***, като представляващ и
управляващ фирма „Изток Инвест 96“ ООД, с адрес на управление гр. Варна, ул.
Беласица№ 20и, ЕИК *********, сумата от 7500 лева. Посочено е, че падежа на
паричното задължение е 16. 07. 2015 г., както и че сумата е платима на датата
на падежа на настоящата запис на заповед в брой или по посочена банкова сметка ***.
Като дата на издаване е посочена 16. 05. 2015 г., място на издаване гр. Варна.
В хода на делото
като доказателства са приети по делото гр. дело № 925 / 2018 г. на КбРС, към
което се намира и ч. гр. д. № 698 / 2018 г. на КбРС и гр. дело № 926 / 2018 г.
на КбРС, към което е и ч. гр. д. № 624 / 2018 г. на КбРС. От материалите съдържащи се в посочените дела
е видно, че с вх. № 2987 от 13. 06. 2018 г. в КбРС е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от Мартин Русев Димов срещу
А.И.В. за сумите от 7500 лева вземане по запис на заповед и 150 лева разноски.
Към делото се намира оригинала на представената от ищеца по настоящото дело
Запис на заповед от 16. 05. 2015 г., за заплащане на сумата на Христо Антонов
Дамянов. На гърба на запис на заповед е налице отбелязване“Джиро“, в което е
посочено, че на 11. 06. 2018 г. Христо Антонов Дамянов е прехвърлил на Мартин
Русев Димов, всички права произтичащи от Запис на заповед за сумата от 7500
лева, издаден на 16. 05. 2015 г. от А. Димитров В.. По така подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 698 / 2018 г. на КбРС. Въз основа на така
подаденото заявление КбРС е издал Заповед № 458 / 15. 06. 2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу А.И.В. и изпълнителен лист. В законовия срок В.
е подал възражение и частна жалба до ОС- Бургас , против така издадената
заповед. С Определение № 1615 / 16. 08.
2018 г. състав на БОС е отменил Разпореждане от 15. 06. 2018 г. по ч. гр.
д. № 698 / 2018 г. на КбРС за
постановяване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и е
обезсилил ИЛ, издаден въз основа на Заповед № 458 / 15. 06. 2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч. гр. д. № 698 /
2018 г. на КбРС. В определението на БОС е посочено, че наличието на два падежа по ценната книга Запис
на заповед е основание за нейната нищожност съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ.
С разпореждане 798 /
23. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 698 / 2018
г. на КбРС на основание чл. 415 от ГПК е указал на Мартин Русев Димов, че може
да предяви иск относно вземането си против А.И.В.. Такъв иск е бил предявен с
вх. № 4062 / 13. 08. 2018 г. с правно основание чл. 422, ал. 1 , във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК и е образувано гр. д. № 925 / 2018 г. на КбРС. Ищецът Димов е
посочил, че основава искането си за претендирано вземане , прехвърлено с джиро
на база менителничен ефект- съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед подлежащ на изпълнение. С Решение № 241 / 20. 11. 2018 г. състав на
КбРС е отхвърлил предявения от Димов иск поради нищожност на ценната книга.
Решението е влязло в сила на 22. 01. 2019 г.
С вх. № 2788 от 05.
06. 2018 г. в КбРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от „Изток Инвест 96“ ООД със законен представител Мартин Русев
Димов, за сумата от 7500 лева вземане по запис на заповед и 150 лв. разноски по
издаването на ЗИ. Към заявлението е приложен запис на заповед издаден от А.И.В.,
с която са задължава да заплати на Мартин Русев Димов, като представляващ и
управляващ фирма „Изток Инвест 96“ ООД сумата от 7500 лева. По подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 624 / 2018 на КбРС. Издадена е заповед № 410
/ 08. 06. 2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу А.И.В. и изпълнителен лист. В законовия срок В. е подал възражение и
частна жалба до ОС- Бургас , против така издадената заповед. С Определение № 1-1750 / 18. 09. 2018 г.
състав на БОС е отменил Разпореждане от 08. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 624 / 2018 г. на КбРС за постановяване на
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и е обезсилил ИЛ, издаден
въз основа на Заповед № 410 / 08. 06. 2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.
гр. д. № 624 / 2018 г. на КбРС. В
определението на БОС е посочено, че
наличието на два падежа по ценната книга Запис на заповед е основание за
нейната нищожност съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ.
С разпореждане № 806
/ 23. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 624 /
2018 г. на КбРС, съдът на основание чл.
415 от ГПК е указал на заявителя „Изток Инвест 96“ ООД, че може да предяви иск относно вземането си
против А.И.В. в месечен срок.
С вх. № 4064 / 13.
08 2018 г. е входирана искова молба от „Изток
Инвест 96“ ООД против А.И.В. и е
образувано гр. д. № 926 / 2018 г. по описа на КбРС. С Решение № 269 / 20. 12.
2018 г. състав на КбРС е отхвърлил иска на „Изток Инвест 96“ ООД против А.И.В.,
като неоснователен. В мотивите си съдът се е позовал на нищожност на ценната
книга- запис на заповед.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от правна страна следното:
Съдът не споделя направените от ответника възражения за
недопустимост на предявените искове. От приложените съдебни дела,
във връзка с други производства между страните е видно, че предмет на разглеждане са били претенции въз
основа на запис на заповед. Основанията на претенциите в предходните съдебни дела и претенциите в
настоящото производство се различават
съществено. В случая, главният иск се основава на
твърдения за наличие на каузални правоотношения по договор за заем и не са били предмет на разглеждане от съда в
предходните производства, поради и което спрямо такава претенция не е създадена СПН.
По същество на така предявения иск по чл. 79,
вр. чл. 240 от ЗЗД- При
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти- възникналото между него и ответника облигационно отношение произтичащо от
договор за заем от 16. 06. 2015 г., изпълнение на задълженията си по облигационното
отношение, че представените като доказателства разписки произхождат от
ответника и същите са удостоверяват именно това възникнало облигационно
отношение, поетия от ответника ангажимент
да върне посочените в разписките суми и на коя дата, както и да докаже връзката
между посочените в разписките лица и „Изток Инвест 96“ЕООД, както и, че същите
при предаване на сумата са действали в качеството на управители на ищцовото
дружество. Ищецът следва да докаже връзката между представените разписки и
представените ценни книги- запис на заповеди.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички възражения в
отговора си.
При така
ангажираните по делото доказателства, съдът счита предявения иск за неоснователен
по следните съображения:
Договорът за заем е
реален, неформален договор и съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на сумата. Поради което, независимо
дали е налице писмен акт между страните по договора или само
устна уговорка, само с предаването на сума е завършен фактическият
състав на договора.
По делото не бяха
представени каквито и да било доказателства
за наличието на възникнал между ищцовото дружество и ответника
облигационно отношение- договор за заем. Твърденията на процесуалния
представител на ищеца, че представените разписки за получени суми, съответно от
16. 05. 2015 г. и 16. 06. 2015 г. от ответника В., предоставени му от Христо
Антонов Дамянов и Мартин Русев Димов за сумите от по 7500 лева, не
удостоверяват сключен договор за заем, още по малко същите удостоверяват, че
лицата Дамянов и Димов са действали в качеството си на управители на ищцовото
дружество. В посочените разписки единствено са
попълнени имената на същите и всички други лични данни, но не и в какво
качество са предали посочените суми и повода
за тяхното предаване. Никъде в посочените разписки не е въведено
обстоятелството, че предоставените по тях парични средства представляват заем,
липсва задължение за връщане, както и не е посочена дата на падеж.
На следващо място не
могат да бъдат приети твърденията на процесуалния представител на ищеца, че
представените два броя запис на заповед от 16. 05. 2015 г. установяват
сключване на договор за заем. В посочените запис на заповеди, които съгласно
предходни съдебни решения между страните са обявени за нищожни ценни книги , е
посочено, че ответника са е задължил по същите да заплати на Христо Антонов
Дамянов и Мартин Русев Димов в качеството им на управители на „Изток Инвест 96“ООД,
сумите от по 7500 лева. Определено даже и посочените запис на заповед да бяха
редовни от външна страна същите не могат да послужат като доказателство за
сключен договор за заем, а още по малко да удостоверят, че ответника е получил
посочената в тях сума. Освен изложеното следва да бъде изтъкнато и
обстоятелството, че едната от въпросните запис на заповед е джиросана на 11.
06. 2018 г. от Христо Антонов Дамянов на
Мартин Русев Димов, без в посоченото изявление да се съдържа какъвто и да било
намек, че при прехвърлянето на правата по нея, джиранта и джиратара се
действали в качеството им на управители
на „Изток Инвест 96“ООД. Освен изложеното до тук, следва да се отбележи, че представените
два запис на заповед са обявени за нищожни с влезли в сила съдебни
решения, поради нарушаване на
изискванията на чл. 486, ал. 1 от ТЗ , а именно определяне на два падежа в
същите и по тази причина именно определените различни падежи, не могат да
послужат като доказателство за постигнато договорка за дата на падеж, на
претендирания за сключен договор за заем. В тази насока е и константната
съдебна практика.
Освен това съдът не
споделя и твърденията на ищеца, за доказана връзка между записите на заповед и
представените като доказателства разписки. Видно от датите на същите и двата
запис на заповед са издадени на 16. 05. 2015 г., като едната разписка
действително е с дата 16. 05. 2015 г., но другата е с дата 16. 06. 2015 г. и
ако се приеме твърдението на ищеца, то записа на заповед от 16. 05. 2015 г. ,с
който ответника се е задължил да заплати сумата от 7500 лева на Христо Антонов
Дамянов, е обезпечавал един несъществуващ договор.
Предвид изложените
аргументи съдът намира, че с представените доказателства, ищецът не е доказал
наличието на договор за заем, не е доказал, че ответника е получил от него в
заем парична сума със задължението да я върне и не е доказал уговорката
паричната сума да бъде върната в определен срок. Предвид посоченото
обстоятелство претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
С оглед отхвърлянето
на главната искова претенция по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната искова претенция по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
Относно възражението
на ответника за настъпила погасителна давност. В хода на делото от ищецът е
представено известие за доставяне и системен бон от „Български пощи“ ЕАД, от
които е видно, че исковата молба е изпратена от ищеца на 16. 07. 2020 г. с
адресат РС- Карнобат, която следва да се приеме като дата на подаване на
исковата молба.
За вземания от
договор за заем е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Срокът
от който започва да тече давността, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Предвид, че в настоящия случай липсва
установена дата на падеж, следва приложение да намери разпоредбата на чл. 114, ал.
2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня в който задължението е възникнало. Или следва да се има предвид, че съгласно
представените разписки, които според ищеца удостоверяват предаването на
паричната сума по договора, то давността на едната сума от 7500 лева, получени
от ответника от Мартин Русев Димов е започнала да тече от 16. 05. 2015 г. и е
изтекла на 16. 05. 2020 г., а задължението по разписка от 16. 06. 2015 г. за
сумата от 7500 лева получени от ответника от Христо Антонов Дамянов е започнала
да тече на 16. 06. 2015 и е изтекла на
16. 06. 2020 г., като и двата давностни срока са изтекли преди подаването на
исковата молба.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК ответника също има право на направените разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска. Тъй като иска е отхвърлен изцяло, ищецът следва да
заплати направените по делото разноски в размер на 1000 лева претендирани от
ответника в съдебно заседание от 08. 03. 2021 г. , за удостоверяване на което е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, според клаузите
на който е договорено възнаграждение, което е платено напълно и в брой към момента на подписване на пълномощното. Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. История Славянобългарска № 7, чрез адв. М.Г.Т., с адрес ***,
офис 12, против А.И.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 79, във
вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на същия да заплати на „Изток
Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 15000 лева представляваща
главница по договор за заем от 16. 05. 2015 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на
подаване на исковата молба до нейното плащане, както и сумата от 7610, 51 лева представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 17. 07. 2015 г. до 15. 07. 2020 г..
ОСЪЖДА
„Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. История
Славянобългарска № 7, представлявано от Василка Николинова Георгиева, да
заплати на А.И.В., ЕГН **********,*** сумата
от 1000 лева– съдебни разноски по настоящото гр. Дело № 540 / 2020 г. по описа
на КбРС на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: