№ 258
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200228 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. София, представляван по пълномощие от адв.
В.Ч. от САК, против Наказателно постановление № 21-1275-002252 от 22.12.2021 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от с.з. са му наложени административни наказания
глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от три месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, като
претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 543055 от
11.11.2021 год., инициирал настоящото административнонаказателно производство,
служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на
1
11.11.2021 г., в 17.50 часа, в община Велико Търново, на ПП І-4, км. 129, в посока на
движение гр. София, управлявал товарен автомобил "Мерцедес Актрос", бял на цвят, с
регистрационен номер СВ 78 72 АР и прикачено към него полуремарке "Вилтон НСЗФ", с
регистрационен номер С 22 50 ЕС, собственост на фирма, като при подаден ясен и точен
сигнал със стоп палка по образец от униформен полицейски служител на осветено място,
същият не спрял на посоченото място /най - вдясно на пътното платно - пътна отбивка/, като
ускорил скоростта си на движение и след последване с маркиран автомобил на МВР, с
включен светлинен и звуков сигнал бил спрян в гр. Велико Търново на ул."Магистрална"
срещу бирена фабрика "Болярка". Водачът бил сам в автомобила.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване,
че има възражения. Такива са последвали и в законоустановения тридневен срок, разгледани
са, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от СДВР, е видно,
че жалбоподателят има регистрирани множество нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От свидетелските показания са установява, че приложеният с жалбата снимков
материал няма отношение към място на извършване на нарушението, поради което и не
следва да бъде допълнително обсъждан.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават по един категоричен начин
направените с АУАН констатации. От тях става ясно, че на посочената дата, свидетелите И.
и Г., патрулирали в района на ПП І-4, км. 129, разклон за ж.п. гара Велико Търново, след
получено в ОДЧ на МВР Велико Търново оплакване за рисково и неадекватно шофиране от
страна на жалбоподателя. Св. И. забелязал подадения за проверка автомобил, който се
движел в колона от автомобили и подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец, а
според св. Г. и с фенерче. Сигналът бил подаден достатъчно ясно за възприемане, от
непосредствена близост, на осветено и обособено за проверка на товарни автомобили място,
а полицейският служител се намирал на самото платно за движение. Въпреки това
жалбоподателят не спрял, като заобиколил подаващия сигнала полицейски служите с
непосредствена опасност да го блъсне, ускорил скоростта си на движение и продължил по
ул. Магистрална, в посока гр. София. Това наложило същият да бъде последван от
полицейските служители с включени сигнални лампи и звуков сигнал на управлявания от
тях служебен автомобил, с който му препречили посоката на движение, успявайки по този
2
начин да преустановят движението му. При последвалия разговор между полицейските
служители и жалбоподателя, последният заявил, че бързал, гонел час, занимавал се с превоз
на стока и затова нямало как да спре, защото бързал.
Горните обстоятелства са възприети и от свидетелите Н. и Б., които са и подателите
на сигнала срещу жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното с
АУАН нарушение, квалифицирано правилно по чл. 103 от ЗДвП, е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. Същото е съставомерно и е основание за реализирането
на административно наказателната му отговорност.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Разпитаните в съдебно заседание свидетели са преки очевидци на
нарушението и потвърждават по един категоричен начин констатациите в АУАН. От
техните показания, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за което е санкциониран.
Съдът кредитира в цялост показанията на тези свидетели, тъй като същите са възприели
движението на управлявания от жалбоподателят товарен автомобил и събитията до и след
спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да препишат на
жалбоподателя нарушение, което не е извършил. Показанията им са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното производство по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на
вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визирано в
чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролен орган, всеки
водач на МПС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В процесният случай безспорно се установи, че на жалбоподателя е бил подаден
сигнал със стоп-палка по образец и е указана посоката за спиране. Самият сигнал е подаден
от униформен полицейски служител, достатъчно ясно за възприемане, от непосредствена
близост и при добра видимост, но въпреки това жалбоподателят не е спрял на посоченото му
място, продължил е движението си, след което е бил последван, застигнат и спрян от
3
полицейските служители, в което всъщност се състои и изпълнителното деяние на
вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Същото попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, която предвижда кумулативно следните наказания: лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. Наложените на
жалбоподателя наказания - глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок 3 месеца са ориентирани към минималните размери и се явяват съответни на
тежестта на извършеното нарушение, поради което не се налице и основания за
намаляването им.
В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното
нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде
преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Очевадно е, че
множеството предходни наказания на жалбоподателя за нарушения по ЗДвП не са оказали
своето превъзпитателно и възпиращо въздействие и наред с настоящото, го характеризират
като личност с пренебрежително отношение към установените от закона правила за
поведение.
От процесуална страна, съдът счита, че в хода на административно -наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в
АУАН, така и в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, също не са допуснати процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.103 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото
отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за
нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
В този смисъл НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изхода на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски за изплатени пътни на
свидетел, които възлизат на 13.85 лева.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
4
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-002252 от 22.12.2021 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с
ЕГН **********, от гр. София, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 13.85 лева, както и 5.00 лева
ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА жалбоподателя *** да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. В.Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5