Решение по дело №656/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 99
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20193210100656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………….                                 29.07.2020 г.                         гр. Балчик

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                                    граждански състав

На четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Частно гражданско дело № 656 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по подадена искова молба от К.А.П. *** за признаване за установено, че Евроманган ЕАД му дължи сумата в размер на 412,45 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 1 147,44 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; сумата в размер на 3 442,32 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа; сумата в размер на 1 530 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; сумата в размер на 63,75 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.; сумата в размер на 1,59 лв., представляваща мораторна лихва върху претендирания размер брутно трудово възнаграждение, считано от 1.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; сумата в размер на 3,98 лв.., представляваща  обезщетение за забава, върху сумата от 1 147,44 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; сумата в размер на 11,94 лв., обезщетение за забава върху сумата в размер на 3 442,32 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа; сумата в размер на 2,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата в размер на 1 530 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; сумата в размер на 0,22 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата в размер на 63,75 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.

Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание на 14.07.2020 г., проц.представител на ищеца измени размера на предявените искове: за заплащане на обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ за сумата в размер на 969,19 лв., като  в останалата част съдът прекрати производството за заплащане на сумата над 969,19 до размера от 1 147,44 лв., поради оттегляне на иска в  тази част; за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал.1 КТ, за сумата в размер на 3 213,63 лв., като съдът прекрати производството за заплащане на сумата над 3213,63 лв. до размера от 3442,32 лв., поради оттегляне на иска в тази част; за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за 2018 г. за сумата в размер на 1 224,24 лв. като съдът прекрати производството за заплащане на сумата над 1 224,24 лв. до размера от 1 530 лв. поради оттегляне на иска в  тази част; за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за 2019 г. за сумата в размер на 51,01 лв. като съдът прекрати производството за заплащане на сумата над 51,01 лв. до размера от 63,75 лв. поради оттегляне на иска в  тази част.

Ответникът оспорва исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:                         

         Ищецът твърди, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което той заемал длъжността „подземен миньор“, за което било договорено трудово възнаграждение. Последното било изплащано регулярно от ответника до м. януари 2019 г. На 18.01.2019 г., трудовото възнаграждение между страните било прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. За дължимите си възнаграждения за м. януари 2019 г. и обезщетения по чл. 220, 222, 224 от КТ ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено от съда. В срока по чл. 414 от ГПК по делото постъпило възражение и на ищеца било указано да предяви иск относно вземанията си, което го мотивирало да предяви настоящите установителни искове.

         Ответникът твърди, че на 18.01.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, а за периода от м. юли – м. януари 2019 г. работникът не се е явявал на работа и няма отработени дни. В тоя смисъл оспорва, че дължи трудово възнаграждение.

         Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ и чл. 220, 222 и чл. 224 от КТ.    

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът бил назначен на длъжност „подземен миньор“ в Евроманган ЕАД, с. Оброчище. Не се спори и обстоятелството, че впоследствие на 18.01.2019 г. трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. В тази насока е представената по делото заповед №4/18.01.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество.

Не спори по делото, че работодателят не е заплатил дължимите обезщетения по чл. 220, чл. 222 и чл. 224 от КТ, както и основанието за тяхната дължимост.

По делото бяха събрани показанията на свидетеля К. Стоянов Стоянов  - колега на ищеца, който изложи пред съда, че през 2018 г. – 2019 г., ищецът се явявал на работа; през същата година управителят е казал на работниците, вкл. на  К.П. да си стоят в къщи, на разположение на работодателя, с намерение да ги повикат на работа; както и че за този период ще ги осигуряват и правят всичко друго необходимо във връзка с трудовите договори. Според свидетеля заплати на работниците за този период не са им били плащани.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице на база на подадената информация в ТД НАП установи размера на начисленото но неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 431,04 лв., обезщетението за неплатения годишен платен отпуск общо за 2018 г . и 2019 г. за 25 дни в размер на 1 275,25 лв.; обезщетението за неспазено предизвестие в размер на 969,19 лв.; обезщетението поради съкращаване в щата в размер на 2 142,42 лв., като се съобрази с нормата на чл. 19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; обезщетението за забава върху дължимите нетни трудови възнаграждения в размер на 2,16 лв.; обезщетението за забава върху сумата в размер на 969,19 лв. – 4, 85 лв.; обезщетението за забава върху сумата в размер на 2 142,42 лв. – 10,71 лв.; обезщетението за забава върху сумата в размер на 1 275,25 лв. - 6,38 лв.

С оглед изложеното съдът приема за безспорно между страните, че за процесния период на работника не е изплащано трудово възнаграждение, което му се дължи, съобразно чл. 128 т. 2 от КТ за извършената работа.

На осн.чл. 220, 222 и чл. 224 от КТ на работника, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и същият не е сключил друг трудов договор за период повече от 1 месец, се дължат обезщетения за оставане без работа; поради съкращаване в щата и за неизползван платен годишен отпуск, чиито размери следва да се определят съобразно чл. 228 от с.з. като се отчете обстоятелството, че според неоспорените твърдения на ищеца същият е синдикален член и като такъв се ползва със привилегията на чл. 27 от КТД – л.7 от делото при повече от 10 години трудов стаж.

Вещото лице установи, че такива обезщетения не са платени на работника, поради което съдът следва да уважи исковете до установените от вещото лице размери и предявените такива от ищеца. Като в останалата част исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения размер искове и заплатени от бюджета разноски за извършването на съдебно – икономическа експертиза.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.

Воден от изложеното,съдът

                                              РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 412,45 лв. (четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и пет ст.), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 969,19 лв. (деветстотин шестдесет и девет лева и деветнадесет ст.), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 3 213,63 лв. (три хиляди двеста и тринадесет лева и шестдесет и три ст.), представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 1275,25  лв. (хиляда двеста седемдесет и пет лева и двадесет и пет ст.), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. в размер на 25 дни, по чл. 224 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 1,59 лв. (един лев и петдесет и девет ст.), представляваща мораторна лихва върху претендирания размер нетно трудово възнаграждение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 3,98 лв. (три лева и деветдесет и осем ст.), представляваща мораторна лихва върху претендирания размер обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 10,71 лв. (десет лева и седемдесет и една ст.), представляваща мораторна лихва върху претендирания размер обезщетение по чл. 222 от КТ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 11,94 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик дължи на К.А.П. *** сумата в размер на 3,09 лв. (три лева и девет ст.), представляваща мораторна лихва върху претендирания размер обезщетение неползван платен годишен отпуск до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 223 лв.(двеста двадесет и три лева), представляваща направените по делото разноски и сумата в размер на 479,56 лв.(четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест ст.), представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер искове в това и заповедното производства.

ОСЪЖДА Евроманган ЕАД, с. Църква, община Балчик да заплати на К.А.П. *** сумата в размер на 510 лв.(петстотин и десет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:....................