РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова
Наказателно дело за възобновяване № 20235000600267 по описа за 2023
година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от
осъдената Л. П. Б. за възобновяване на ВНОХД № 102/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Х. и НОХД № 110/2022 г. на Районен съд – Х. , за отмяна на
постановените по тях, съответно, решение и присъда, като вместо това Б. бъде
призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и алтернативно
- да бъде намален размерът на наложеното й наказание лишаване от свобода.
Изложените доводи попадат в обхвата на касационните основания по 348 ал.
1, т. 1 и т. 3 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъдената и нейният
служебен защитник – адв. Щ. Ц., поддържат искането по изложените в него
съображения.
1
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура
изразява становище за неоснователност на искането.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 27/15.11.2022 г. по НОХД № 110/2022 г. на РС -
Х. подсъдимата Л. П. Б. е призната за виновна в това, че на 31.08.2019 г. в гр.
Х., област Х., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имота облага е възбудила и поддържала у Г. И. К. от с. О., Х.
заблуждение (че ще съдейства за закупуване на недвижим имот № ***,
представляващ земеделска земя в землището на с. О., Х. и иска парична сума -
500.00 лв. като капаро) и с това му причинила имотна вреда в размер на
500.00 лв. и е направила опит да възбуди и поддържа у П. Д. М. от гр. Х.
заблуждение (че ще съдейства за закупуване на недвижими имоти с № ***, №
****, № *** и № ***, представляващи земеделски земи в землището на с. О.,
Х. и иска парична сума - 1600.00 лв. като капаро), с което да й причини
имотна вреда в размер на 1600.00 лв., като това деяние е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини, или причинената обща
имотна вреда е в размер на 500.00 лв, като продължаваното престъпление е
извършено повторно в немаловажен случай - поради което и на основание чл.
210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 54 НК е
осъдена на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”в” от ЗИНЗС е постановено
така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
С решение № 83/21.04.2023 г., постановено по ВНОХД №
102/2023 г. по описа на Окръжен съд - Х., първоинстанционният съдебен акт е
потвърден. Решението не подлежи на касационно обжалване и протест и е
2
влязло в сила на датата на постановяването му.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, настоящата
инстанция не констатира да са налице посочените в искането основания за
отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и
възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Приетите
фактически обстоятелства от първата и въззивна инстанция относно
дейността на осъдената Б. правилно са били подведени под нормата на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 НК. Чрез съответните
доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната
и субективна страна на престъплението, ангажирало наказателната й
отговорност. Не намират опора в данните по делото, твърденията на
осъдената, че липсват доказателства да е получила инкриминираната сума от
500 лв., дадена от свидетеля К. и да е предлагала на него и свидетелката М. да
закупят земеделски земи. Те се опровергават от показанията на тези двама
свидетели, които изцяло в синхрон помежду си разказват за повода за
срещата и запознанството им с Б. – същата, представяйки се за брокер, е
предлагала за продан земеделски земи, без знанието и съгласието на
собствениците им, като за това е получила и пари в размер на 500 лв. от
свидетеля К., като капаро и е мотивирала свидетелката М. също да й даде
такова в размер на 1600 лв. Налице са и протоколи за разпознаване,
извършено в хода на досъдебното производство, при което всеки от двамата
свидетели категорично е посочил именно Б. като лицето, което им е
предлагало „посредничеството“ за закупуване на чуждите земеделски земи,
договаряла условията за това и поискала за неговото осъществяване да й бъде
предоставено капаро. За факта, че земеделските земи действително са
съществували, но не са били предлагани за продан чрез съдействието на Б.,
свидетелстват и техните собственици – свидетелите М. и Г., които, в подкрепа
на твърденията си са представили и съответните документи за собственост –
нотариални актове, решение на поземлена комисия и протокол за въвод във
владение. Извършеното от Б. не представлява и маловажен случай на
престъпление. Високата обществена опасност на деянието – с оглед начина и
провявената упоритост за неговото извършване (Б. проучила обявените за
3
продан земеделски земи от свидетелите Г. и П., издирила телефона на
свидетеля К. – земеделски производител, обадила му се, представяйки се за
брокер на недвижими имоти, предложила му за продан обявените земеделски
земи и проявила изключителна убедителност, че има такива правомощия до
степен да го мотивира да й даде капаро за „продажбата“), както и високата
обществена опасност на личността на дееца - осъждана все за измами, извън
тези, обуславящи квалификацията по настоящото дело за измама, извършена
в условията на повторност - са несъвместими с дадените в чл. 93, т. 9 НК
критерии за "маловажен случай". По делото са установени безспорно
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление
от подсъдимата Б., анализирана е подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства
и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно
поведението и действията й на инкриминираната дата. След като е установено
по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на
инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е била осъдена за
това. Възприемайки констатациите и правните изводи на районния съд,
въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон.
В искането за възобновяване осъдената твърди, че
наложеното наказание е явно несправедливо, но не представя каквито и е
аргументи в подкрепа на искането за корекция на наказанието в посока на
неговото намаляване, а настоящата инстанция сама не намери причина за
това. Липсата на допуснати нарушения на материалния закон и на съществени
процесуални нарушения, изключват възможността за отмяна на атакуваните
присъда и въззивно решение по реда на възобновяването с отмяната им и
признаване на Б. за невинна, както и за намаляване на наложеното й
наказание, поради което искането следва да бъде оставено без уважение, като
неоснователно.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л. П. Б. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 102/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Х. и по НОХД № 110/2022 г. по описа на Районен съд
4
- Х..
Решението е окончателно.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5