№ 139
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600214 по описа за 2024 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Въззивната проверка има за предмет правилността на присъда
№19/18.03.2024 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по
НОХД №843/2022 година, с която подсъдимите С. Ц., З. В., И. Б. и И. И. са
признати за виновни в извършване на престъпления: 1)за подс.Ц. – по чл.321,
ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, която съвкупността е наказана с лишаване от свобода за две
години и шест месеца, с приложение на минималния срок по чл.66, ал.1 от НК,
2)за подс.В. – по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК, за това престъпление е
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от три години, 3)за подс.Б. – по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от
НК и по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, с
наложено наказание на съвкупността в размер на две години лишаване от
свобода, при приложение на чл.66, ал.1 от НК в минимален изпитателен срок
и 4)за подс.И. – по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.214, ал.2, т.1 вр.
чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, с наложено наказание по чл.23
от НК в размер на две години лишаване от свобода, отложено с минимален
изпитателен срок. По отношение на подсъдимите е приложен чл.59 от НК, в
тяхна тежест са възложени и разноските по делото. С присъдата подс.А. Б. е
признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление
по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК - това положение е рефлектирало спрямо Ц.,
1
И., Б. и В., които са оправдани да са участвали в ОПГ с подс.Б.,
Допустими жалби по чл.318, ал.6 от НПК действат деволутивно и
оказват суспензивен ефект върху присъдата. Адв.Г. – защитник на подс.И., се
оплаква от необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт, мотивирайки се с допуснати от окръжния съд нарушения в
оценката на гласни доказателства и ВДС, както и с допуснато съществено
процесуално нарушение при образуване на досъдебното производство.
Защитникът отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подс.И.
по повдигнатото му обвинение за две престъпления в условията на
съвкупност. Въззивна жалба подава и адв.К. – защитник на подс.В.,
заявявайки необоснованост, нарушение на материалния закон и
несправедливост на атакувания съдебен акт. Апелът на този защитник е за
въззивна намеса по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК. Нито един от
необжалвалите подсъдими не се възползва от правната възможност по чл.320,
ал.6 от НПК.
В съдебните прения в настоящата инстанция адв.К. поддържа жалбата
си с аргумент, че обвинението по отношение на подс.В. не е доказано по
несъмнен начин, поради което присъдата спрямо него би следвало да се
отмени и той да бъде оправдан за авторство на престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК. Същият адвокат защитава правата и интересите на
подс.Б. – по отношение на правилността на присъдата спрямо тази страна,
адв.К. излага съображения в насока на въззивното правомощие по чл.338 от
НПК. Защитникът на подс.И. също поддържа жалбата, намирайки
недостатъци в мотивната дейност на първоинстанциония съд по извода за
виновността, както и отсъствие на несъмнено доказване на обвинението.
Адв.Г. се спира на неустановени положения относно времето и мястото на
създаване на ОПГ и по привличането на подс.И. за участие в престъпното
сдружение, посочва фактическа грешка в обвинителния акт относно
деятелността спрямо св.Проданова, спира се и на наличие на съществено
процесуално нарушение по чл.91, ал.3 от НПК с мнение, че същото е
отстранимо само чрез отмяна на присъдата и връщане на делото във
фазата/стадия, където е компрометирано правото на защита на подс.Балиниов.
В лична защита подсъдимите В. и И. се придържат към пледоариите на
упълномощените адвокати. Представителят на обвинението счита въззивните
жалби за неоснователни, не намира и основания за извод в насока на
допуснато съществено процесуално нарушение в правото на защита на подс.Б.
в първоинстанционния съдебен стадий, доколкото подсъдимите Ц. и Б. са били
защитавани от различни защитници в досъдебното производство, а в
съдебната фаза същите нямат противоречиви интереси. Адвокатите С. и Д.
пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда, считайки
същата за правилна по отношение на подсъдимите Ц. и Б.. Сходна е личната
защита на последните две лица. В последната дума: 1)подс.В. моли за
справедлива присъда, 2)подс.И. не се чувства част от инкриминираните
престъпления и затова желае да бъде оправдан, 3)подсъдимите Ц. и Б. нямат
претенции към присъдата, 4)подс.Б. заявява съгласие с оправдаването си,
уточнява, че преди ареста не се е познавал с останалите подсъдими и че няма
отношение към деятелността спрямо св.Галин Ямболов.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите,
2
становищата на страните в съдебното заседание и след като на основание
чл.314 от НПК извърши служебна проверка на присъдата, установи допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което е
основание за постановяване на решение по чл.335, ал.2 от НПК.
При разглеждане на делото окръжният съд е допуснал нарушение на
забраната по чл.91, ал.3, т.2 от НПК - процесуалната норма касае положение
на обвързаност на защитника на един от обвиняемите (подсъдимите) с
противоречиви интереси по същото дело с позицията на друг обвиняем
(подсъдим) поради представителство или даване на съвети (Р 32-2015-2н.о.).
Окръжният съд е назначил за служебен защитник на подс.Б. адв.А. А., който в
досъдебната фаза е представлявал и давал съвети на друг обвиняем – С. Ц.,
като възложената му от съда защита противоречи на защитата на подс.Ц..
След назначаването на адв.А. по реда на чл.94 от НПК (протокол от съдебно
заседание на ВОС от 06.10.2022 година), окръжният съд е допуснал и
нарушение по чл.92 от НПК – при стеклата се процесуална ситуация адв.А. е
следвало да се отведе от участието си като защитник на подс.Б., но това той не
е направил, поради което и за първоинстанционния съд е съществувало
задължение да го отстрани от наказателното производство и същото да
продължи спрямо посоченото подсъдимо лице с назначаване на друг служебен
защитник.
За съдебната практика не съществува спор, че един и същи адвокат не
може да защитава двама подсъдими при противоречие на защитата помежду
им. Такава хипотеза би била налице при различни процесуални позиции на
привлечените към наказателна отговорност лица – част от тях да признават
вина и да дават информация за собственото си и за участието на други
обвиняеми в изпълнителното деяние, а други да отричат авторство или пък да
сочат различни фактически положения за активност в престъпната дейност, с
пряко отношение към вината и спрямо размера на наказанието (т.6 от
ППВС№6/1978г., Р 133-2015-3н.о., Р 185-2021-1н.о., Р 478-2023,1н.о.). В
предметния казус, в досъдебната фаза подс.Б. е бил защитаван от
упълномощения адв.И., в чието присъствие същият е дал обяснения (ДПр, т.2,
л.164), в които много подробно е разказал за противоправни действия от
пролетта на 2014 година, съвпадащи с целта на инкриминираното ОПГ,
описвайки детайлно собствената си роля и ролята на подс.Ц. в рекетирането
на проституиращи жени в гр.Варна и в м-ст „Побити камъни“.
Доказателственото средство е приобщено в съдебното следствие по реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК (л.16 от протокол от 14.02.2024 година),
подсъдимият - при защитата от адв.А. А., не отрича да е дал въпросните
обяснения, а от съобразителната част на мотивите (стр.седма, трети абзац)
става ясно, че окръжният съд е оценил визирания доказателствен източник за
достоверен, основавайки и на него решението си за осъждане на подсъдимите
Ц., И., Б. и В., включително и за оправдаването на подс.Б.. Подс.Ц. от своя
страна е дал обяснения в досъдебното производство за непричастност към
инкриминираната деятелност, като при привличането в качеството на
3
обвиняем и провеждането на разпит по чл.221 от НПК, се защитавал по
пълномощие от адв.А. А. (ДПр, т.2, л.221 и л.223). Процесуалната позиция на
този подсъдим не търпи промяна в съдебното следствие (л.2 и следващи от
протокол от 14.02.2024 година).
По посочния начин в първоинстанционния съдебен стадий е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК – подс.Б. е
бил защитаван от лице, което не може да му бъде защитник, предвид пречката
по чл.91, ал.3, т.2 от НПК (правото на защита на обвиняемите с противоречиви
интереси се нарушава, когато защитникът на един от тях, който вече не го
представлява, поеме защитата на друг – Р 39-2003-3н.о.). Участието на адв.А.,
който по конкретните причини не отговаря на изискванията на НПК е
равносилно на липса на защитник. Допуснатото съществено процесуално
нарушение не може да бъде санирано във въззивното производство с
назначаването на нов служебен защитник, т.к. правото на защита следва да се
гарантира във всяка една фаза и в отделните стадии на наказателния процес (Р
185-2021-1н.о.). Посоченото безспорно налага отмяна на постановения
съдебен акт. При упражняване на това правомощие, въззивният състав
внимателно обмисли чл.335, ал.4 от НПК спрямо оправдания подсъдим Б..
Вярно е, че оправдателната присъда по принцип санира допуснати
процесуални нарушения, но подобна компенсация настъпва при
потвърждаването на тази присъда от въззивния съд, до което положение в
случая не би могло да се достигне, т.к. установените закононарушения,
съществено накърняват основно начало на правораздаването - правото на
защита. Нещо повече, фактите на обвинението са общи както за осъдените
подсъдими, така и за оправдания А. Б., еднаква е и правната квалификация по
чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК.
С оглед правоприлагането по чл.335, ал.2 от НПК, доводите във
въззивните жалби не следва да бъдат обсъждани, но спрямо тях се дължи
мотивиран отговор при новото разглеждане на делото от първоинстанционния
съд. В същия стадий е необходимо да се съблюдава и забраната reformatio in
pejus спрямо всички подсъдими, т.к. не е подаван протест срещу
първоинстанционната присъда.
С оглед изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от
НПК, настоящият въззивен състав
РЕШИ:
Отменя присъда №19/18.03.2024 година, постановена от състав на
Окръжен съд-Варна по НОХД №843/2022 година и връща делото за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5