РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 23 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
|
При секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия
АГУШ КАН
дело № 6 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Вуелта
България“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, против Решение № 585 от 26.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1616/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
изменено Наказателно постановление № 18-001838 от 16.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на дружеството в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, като е намалена санкцията на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Като касационни
основания се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилното приложение на материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество, чрез отмяна на
наказателното постановление.
Прави се искане за
присъждане на направените и в двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността на
жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на разноските на оспорващата страна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РС - Русе е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на
обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно
установено, че с описаното в АУАН и НП деяние санкционираното дружество е
осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Съдът е обсъдил
подробно всички възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни,
излагайки изключително подробни мотиви въз основа, на които достига до
съответните правни изводи.
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението,
предмет на касационната проверка, като намира развитите касационни възражения
за неоснователни.
Касационната инстанция споделя извода на РС - Русе, че в хода на
развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
По безспорен и
категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно
нарушение.
Съдът е приел за установено, че е
извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Правилно и напълно
обосновано контролираната инстанция е посочила, че съгласно чл. 405, изр. 2 от КТ обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка –
дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ предписание, като не е налице произнасяне
на съда по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК и допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение не е било спряно с акт на съда.
Т.е. предписанието е
подлежало на изпълнение в определения от контролните органи срок.
От друга страна
законосъобразността на даденото предписание е предмет на различно производство,
с оглед разпоредбата на чл. 405 от КТ, доколкото същото представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.
Следователно всички
доводи, както във въззивната, така и в касационната жалба, касаещи
законосъобразност на предписанието, са неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство, както правилно и напълно обосновано е приел и районният
съд.
Съдът
е анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства.
Мотивите
са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са засегнати
всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на първата съдебна инстанция за липсата на предпоставки в
настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда, както и на чл. 28 от ЗАНН.
Обосновано съдът е
приел, че наложеното за констатираното нарушение административно наказание не е
било правилно индивидуализирано от страна на АНО, въз основа на което е намалил
същото на законовия минимум.
С оглед гореизложеното решението на РС -
Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.
4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответника по касационната
жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Направените разноски следва да
бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 585 от 26.11.2021 г., постановено
по АНД № 1616/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Вуелта България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 4, вх. 4, ет. 5, представлявано
от С.И.С., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.