Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
Гр.Брезник, 29.03.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав
в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР С.
При
участието на секретаря Е. С., като разгледа гр.д.№ 263/2020г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.М.Д., с ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат А.В. от
ПАК, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49
вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД
за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество „А.А.-***, с ЕИК *********, с адрес: *********,
представлявано от управителя А. А. А., да заплати на ищцата сумата от 8 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от прободна рана в подбедрицата на ляв крак на левия крак, които
вреди са настъпили в резултат от счупване на решетка на отводнителна система на
открит басейн в с.С., находящ се в землището на с.С., общ.Брезник, обл.Перник, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
01.07.2020г. около 12,30 ч. посетила басейна в с.С., община Брезник. Била заедно
с дъщеря и С. Н. и приятеля и И. С. Р.. Настанили се и решила да
влезе в басейна. Както стьпила върху отводнителната решетка на
басейна усетила, че левият и крак пропаднал в решетките. Паднала във водата и тогава
усетила страшна болка. В първия момент не
разбрала какво се случило. Веднага излязла от басейна, казала на приятеля си за проблема и; той видял, че
част от решетката се е счупила на
две. Ищцата седнала на шезлонга, усетила силни болки, започнало обилно кръвотечение и видяли,че има
дупка в областта на костта под лявото коляно.
Дъщеря и се изплашила и започнала да плаче. Приятеля и И. Р. потърсил някой от обслужващия персонал, но не намерил никой и
извикал едно момче от персонала, което било
на входа на басейна и го помолили за
помощ. Момчето дошло, видяло счупената решетка и казало, че явно са изгорели от слънцето и са за смяна. Установили,
че при скачането в басейна крака и е пропаднал и при падането и в басейна се е измъкнал от дупката, но
част от решетката и се е забила
навътре в крака. Затова и изпитала силна болка. Момчето отишло до заведението и
донесло аптечка, като И. Р. промил раната на ищцата, сложил пудра за спиране на кръвта, а след това марля и лепенки.
Изчакали малко, но марлите се напоили с кръв, кръвотечението се усилило
и не спирало. Тогава дошла една жена, която
работела на бара на заведението, която видяла, че тече много кръв. Тя сложила лепенка върху раната
на ищцата. Твърди, че на басейна
нямало медициною лице и никой не и
оказал съдействие. Приятелят и настоял да тръгнат за болницата в гр. Перник
където и отишли. Впоследствие в спешния
център в гр. Перник я насочили към
хирург. Решили да чакат, но крака
много я болял, изпитвала притеснение за
детето си. След повече от 2 часа я пратили да направи снимка на нараненото
място. От снимката се установило, че
няма нищо счупено и дежурната сестра я превързала, и казала в следващите дни да потърси в случай на силни болки
медицинска помощ. След това се върнали до
басейна в с. С. взела си детето и се прибрала у дома. На следващия ден болките се усилили, мястото където
била раната се подуло и посиняло.
Потърсила хирург като се обърнала към д-р П. Т.на 03.07.2020 год., който и
казал, че нараняването е много сериозно.
Направил и разрез, с упойка и извадил голямо количество съсирена кръв.
като се оказало. че в резултат от счупената решетка, част от нея е пробола крака на около 10 см. навътре. На мястото
раната била дренирана и ищцата започнала лечение. От 03.07.2020 год.
в началото на лечението ходила първите дни всеки ден, а след това през ден на
превръзка, като болката била много силна и не отминавала, тъй като при всяка
манипулация от страна на доктора
раната я боляла. Издаден и бил болничен лист за 30 дни. Възстановителният период продължил около 2
месеца, като през този период в началото
и извършвали хирургически превръзки на нареното място. През този период търпяла
значителни болки и страдания, изпитвала
неудобства, че не може да ходи
нормално и през първия месец нямала възможност да се върне на работа. След медицински преглед проведен на 08.07.2020
год. от д-р С. -съдебен
лекар, извършен в МБАЛ "Рахила Ангелова" - гр. Перник, се
установило в областта на лявата подбедрица, че се вижда подутина в средна трета предна повръхност и
круста с дължина около 10 см., спонтанна и палпаторна
болка и отстраняване на кръвни съсиреци, както и наличие на джоб. Заключението
на съдебния лекар, е че налице разкъсно-контузна рана /инфектирана/ по предна повърхност на лява подбедрица в средна
трета, както и две охлузвания по ляво коляно, като тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Поддържа
се, че причина за инцидента и последвалата от него травма, съответно
настъпилите имуществени и неимуществени вреди, е бездействието на фирмата
стопанисваща басейна „А.А.-М“ ЕООД по предприемането на необходимите действия и
мероприятия за осигуряване на безопасни условия за ползване на водното
съоръжение, както и за организиране на съответен персонал, който да следи за
безопасното пребиваване на посетителите.
В срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Я.С. от
ПАК, които оспорват, че изобщо ищцата е посетила басейна на процесната дата
01.07.2020г., че са причинени неимуществени вреди изразяващи се в прободна рана
в подбедрицата на левия крак, довели до болки и страдания, поради неизпълнение
на задълженията от страна на дружеството по обезопасяване и поддържане на
съоръженията на басейна. Алтернативно се пледира за съпричиняване, което се
изразява в опита на ищцата да скочи в бадейна, което не е разрешено. Счита
размерът на претендираното обезщетение за прекомерно завишен. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове с
правно основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД,
е необходимо да се установи, че ищцата е понесла определени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил
определена работата, в резултат от негово противоправно деяние (действие или
бездействие) при или по повод на възложената работа. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Не се спори между страните, че на територията
на с.С., общ.Брезник се намира басейн, който се стопанисва от дружеството ищец,
че същият е фунционирал през 2020г. и на инкриминираната дата.
По делото е прието неоспорено заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и добросъвестно изготвено. Заключението на съдебния лекар е,
че „процесния инцидент ищцата е получила разкъсно-контузна рана по предна
повърхност на лява подбедрица в средна трета. Описаните увреждания са в
резултат на действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по
начин и време, както съобщава прегледаната. Те са и причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. През периода на лечение, ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите три седмици болките са били с
по-интензивен характер. При прегледа извършен на 18.02.2021г. ищцата съобщава,
че оздравителния период е продължил около два месеца.“ При прегледа извършен на
18.02.2020г. вещото лице не е установило трайни последици за общото състояние
на ищцата. Установило се наличие на белег от разкъсно контузна рана по предна
повърхност на лява подбедрица в средна трета с кос надлъжен ход с размери 5 на
0,5 см. с променен, по-тъмен цвят на кожата, на нивото на околните тъкани,
болезнен при натиск.
По делото са приложени четири броя
амбулаторни листа, съдебномедицинско удостоверение, искане и резултати от
образна диагностика извършени в МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.Перник, копие от
амбулаторна книга.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез показанията на допуснатите до разпит по искане на ищцата свидетели И. С.
Р. (приятел на ищцата) и И. С. М.(майка на ищцата), които съдът кредитира при условията
на чл. 172 ГПК,
както и на тези дадени от св.Л. Ц. С., като прецени, че същите са добросъвестно
изложени, житейски логични и последователни. Свидетелят И. С. Р. разказва, че с
ищцата и детето / на 7 г./ отишли преди обяд на 01.07.2020г. на басейна в с.С.,
стопанисван от дружеството-ответник. При влизането на входа на басейна им дали
пластмасови гривни за ръцете, като им взели депозит 2 лева за гривните. Платили
по 8 лева билет на човек, не им издали разходооправдателен документ. Настанили
се на шезлонги. Влезли в басейна един, два пъти. При третия път при опита на ищцата
да стигне до ръба на басейна левия и крак стъпил на пластмасовата решетка, покриваща
отводнителния канал, при което решетката се счупила, а ищцата залитнала и
паднала в басейна. Решетката били изгоряла от слънцето и затова вероятно се
счупила от тежестта на ищцата. Помогнал на последната да излезе от водата, при
което видял, че на крака и има рана, от която тече кръв. Седнали на шезлонга и
извикали момчето от входа, който донесъл чанта с медицински принадлежности и
превръзки за първа помощ. Сложил пудра, опитал се да спре кръвотечението с
лепенки, но понеже кръвта не спирала, те решили да отидат до болницата в
гр.Перник за помощ. Оставили детето да го наглежда служителя на
дружеството-ответник, който работел на
входа на комплекса и отишли с автомобил до Бърза помощ в гр.Перник. Там обработили
раната на ищцата, превързали я. След което св.Р. и ищцата се върнали до
басейна, за да вземат детето. На следващия ден нямало кръвотечение, но раната
се подула и боляла затова отново
посетили лекар. Същия установил, че раната не е повърхностна, а част от
решетката се е забила отстрани на костта и я е пробила, цялата рана била пълна
със съсиреци. Лекарят многократно почиствал и обработвал раната в продължение
на един месец. Впоследствие още един месец ищцата изпитвала болки и некомфорт и
била в болничен отпуск. Описва, че единствената помощ от служителите на
дружеството-ответник се изразила в даване на въпросната аптечка, нямало
указателни табели на територията на басейна. Описва, че момчето от входа, който
дало чантата за бърза помощ казало, че въпросните решетки редовно се трошат и
той ги сменя когато се счупят.
Св.И. С. М.обяснява, че миналото лято,
началото на юли дъщеря и – ищцата отишла на плаж с приятеля си и внучката. Когато се върнали тя разбрала от
тях за инцидента и как е пострадала ищцата. Детето било уплашено, разстроено,
раната била подута, червена, имало хематом, имало и дупка отстрани на левия
крак , под коляното. Ищцата не искала да отиде на лекар, но след няколко дни
болката станала нетърпима и тя отишла.
Описала на майка си, че като влизала в басейна стъпила на решетка, пропаднала и
паднала в басейна. Впоследствие ходела на превръзки всеки ден, после през ден.
И майката отишла веднъж с ищцата при лекаря, но и станало лошо като видяла как
той бърка в раната, за да я почиства и излязла навън. Накуцвала от раната,
свидетелката я обслужвала. Ищцата не могла да работи, тя работела като
сервитьор и барман и било невъзможно да
работи. През този период и детето си било в къщи.
Св.Л. Ц. С. обяснява, че миналото лято на
01.07.2020г. с детето си отишли на басейн в с.С.. настанили се срещу входа на
басейна в близост до детския басейн. Около обяд видяла и една нейна позната –
ищцата на басейна заедно с детето си и приятели и. Била през три четири
шезлонга, имала добра видимост. Възприела, че ищцата тръгнала към басейна, но
крака и пропаднал в решетка и тя паднала в басейна. След това бързо излязла от
басейна и тогава свидетелката видяля, че на ищцата и тече кръв от рана на
крака. Седнали на шезлонга и момчето от входа донесло чанта с аптечка за първа
помощ. Приятеля на ищцата превързал раната в опит да спре кръвотечението.
Момчето от входа сменило счупената решетка. След това възприела как жена от
персонала с къса коса отново донесла аптечката, видяла да капе кръв от раната
на ищцата и отново превързали крака. После ищцата и приятеля и станали от
шезлонга и напуснали басейна. Видяла, че детето на ищцата седи само на една
маса в ресторанта, попитала детето какво се случва, а то отговорило, че майка
му отишла до Бърза помощ да се погрижат за раната. След като обядвали и
постояло общо около един час свидетелката и детето и си тръгнали от басейна,
детето на ищцата отново било само и чакало майка си. Описва, че басейна е
голям, там където станал инцидента водата е дълбока около два метра. Има стълбички
за слизане във водата. Указателни табели няма. Случва се някои от посетителите
да скачат във водата. Спасител няма, имо едно момче на входа, при което се
плаща и той дава пластмасови гривни. Разписки за платени входни билети не
дават. По време на инцидента от персонала били само двама: момчето от входа и
една жена с къса коса, която е зад бара. Имало и други плажуващи, те както и
свидетелката видели кръвта от раната на крака на ищцата. Видяла, че момчето
което донесло аптечката за първа помощ сменило счупената отводнителна решетка
със здрава такава. Възприела, че ищцата ходела нормално като стъпила на
решетката после паднала и скочила в басейна, защото крака и пропаднал в канала.
Познава ищцата и детето и защото са от един квартал. Впоследствие свидетелката
потърсила ищцата в заведението където работи като сервитьорка, но и казали, че
е болничен заради раната на крака. След около месец я видяла и ищцата обяснила,
че раната била дълбока и още изпитва болки.
Бяха разпитани и свидетелите допуснати до
разпит по искане на дружеството – ответник: Св.В. И. Д.-
лекар в бърза помощ Перник обяснява, че през кабинета за
спешна помощ минават толкова хора, че не
е възможно човек да помни всички, но този случай помни защото бил „екзотика“-
да се контузиш на басейн. Спомня си, че имало охлузна рана, но същевременно на
твърдението на процесуалният представител на ищцата, че този човек не е
преглеждал доверителката, защото тогава в кабинета не е имало лекар допуска
манипулацията да е осъществена от мед.сестра, но неговото име фигурира „защото
не може да няма лекар“. Теоретично е възможно раната да е обработена от сестрата
и цитира какво е написано в журнала- повърхностна контузна рана.
Св.З. М. Б.твърди, че за въпросния период
били назначена на работа на басейна като медицинска сестра. Имало обособен медицински
пункт в близост до детския басейн, имало и табела, която указва, че е
медицинско лице, стол и маса. На въпросната дата е била на работа, не си спомня
за „по съществен инцидент“. Твърди, че в басейна не може да се влезе без
платена такса, както и че се издава касова бележка за услугата. Имало винаги
спасител, който се намира на оборудван спасителски пост в близост до басейна.
Към дружеството, стопанисващо басейна работи от четири години. Категорично
твърди, че на въпросната дата не е видяла нищо въпреки, че си и стояла плътно
на оборудвания мед.пункт. Има чанта за първа помощ, но не я е ползвала тогава.
Св.И. И. М.- служител на фирмата-ответник-
работи на басейна. Твърди, че не си спомня за конкретен ден, но по график бил
на работа. На въпрос за работно време твърди, че е трудно да се каже, защото с
колегите „се въртят“ от 09ч. до 19.00ч. От естеството на работата му конкретно
за 01.07.2020г. не си спомня да е имало някакъв инцидент. Спасителския пост е в
близост до стълбите на малкия басейн, защото децата са по-рискови за инциденти.
Имало обособени места за влизане в басейна, както и указателни и обозначителни
табели. Следи да не се скача в басейна и прави забележка когато види някой да
го прави. При инцидент има медицинско лице с чанта, което оказва първа помощ.
Той и колегата му изпробват здравината на решетките, като когато са на работа
едно от първите неща е да се движи върху въпросните решетки, за да провери дали
всичко е наред. Няма спомен да е оказвал първа помощ и да е превързвал ищцата.
Няма забрана да се стъпва върху решетките, доколкото му е известно медицинският
работник стои непрекъснато на басейна.
По отношение на показанията на
свидетелите З. М. Б.и св.И. И. М., съдът ги кредитира частично, досежно
обстоятелството, че са служители на дружеството-ответник на въпросния обект-
басейн-с.С., като не дава вяра на
твърденията им, че не са възприели / за св.И.М./ и не знаят / за св.З. Б./ за никакъв
инцидент на процесната дата- 01.07.2020г., не са давали аптечка с медикаменти и
превързочни материали на ищцата и св.И. Р., нито са оказвали първа помощ. Това
е така, тъй като заявеното от свидетелите не кореспондира с останалия събран по
делото доказателствен материал, / съдебно-медицинска експертиза със съответните
писмени доказателства, установяващи не само наличието на определен вид
нараняване на крака на ищцата, но и хронологията на потърсената медицинска
помощ/, в т. ч. с показанията на свидетелите Р. и Л. С., които имат
непосредствени и преки впечатления за случилото се, наличието и местоположението
на служителите на басейна на процесната дата, както и действията им. Впрочем
ако за св.Р. при преценка на показанията му същите се анализираха съобразно
нормата на чл.172 от ГПК, то съдът намира, че показанията на незаинтересован от
изхода на делото свидетел какъвто е св.Л. С. съчетано с другите доказателства
по делото е надежден източник за информация каква е обективната истина свързана
с възникването и развитието на процесния инцидент. За настоящия съдебен състав
е безспорно установено, че на 01.07.2020г. в района на басейна в с.С.,
стопанисван от дружеството-ответник е възникнал инцидент при опит за влизане на
ищцата във водата, при който предпазната решетка поставена върху отводнителен
канал в близост до ръба на басейна се е счупила под тежестта и, като е
причинила нараняване описано от вещото лице- съдебен лекар с признаците на лека
телесна повреда именно в областта на лява подбедрица на ищцата. Това е било
възприето от намиращите се в близост до басейна като св.Р. е опитал да помогне
при излизането и от водата, тъй като възприел наличие на кръвотечение от
раната. Затова са помолили момчето отговарящ за входа при влизане в комплекса
като същия е донесъл чанта с аптечка за първа помощ. А когато са установили, че
не могат да се справят с нараняването и кръвотечението ищцата и св.Р. потърсили
мед.помощ. Нелогично е по същото време да е имало медицинско лице каквато е св.З.
Б.и те да не са се възползвали от помощта и. Така е бил възприет инцидента и от
св.Л. С., която е била в непосредствена близост до ищцата и приятеля и / през
три шезлонга /. И тъй като твърденията на св.Б.
и М. изключват от спомените си какъвто и да било
инцидент от подобен характер съдът намира, че горепосочените твърдения са
мотивирани изцяло от обстоятелството, че същите са в трудово-договорни
отношения с дружеството-ищец. Впрочем косвен аргумент в насока недаване вяра на
показанията на същите е и обстоятелството, че представените с отговора на
исковата молба и приети с доклада по делото писмени доказателства – трудови
договори / №10/29.06.2020г. и 011/29.06.2020г./
визират срочни договори на длъжност съответно медицинска сестра и
спасител с месторабота гр.Брезник, а не с.С., а работното време е на 4 /
четири/ часа. Т.е няма как да са верни твърденията на св.Б., че е пребивавала на басейна през цялото време на
работата му – според свидетеля това време е от 07.00ч. до 19.00ч. през целия
летен период. Друг е въпроса и каква квалификация за мед.работник дава
специалността „Служебна професия“, и стажа по нея- 00 години, 02.месеца и 17
дни- за св.З. Б., при положение, че същата заяви, че работи на въпросния
комплекс от 4-5 години през лятото. За св.М.
според представения трудов договор се касае за работник със специалност
„Служебна професия“ и трудов стаж от 00 години, 00 месеца и 19 дни като
местоработата е отново гр.Брезник, а работното време - четири часа. Що се
касае за показанията на доктора от Спешна помощ при МБАЛ „Р.Ангелова“
гр.Перник, те по никакъв начин не опровергават обстоятелството, че на
въпросната дата ищцата е посетила спешното отделение и са и извършени медицински
манипулации. В този случай представената и приета по делото медицинска
документация ведно със заключението на съдебно-медицинската експертиза
изясняват характера на нараняването, извършените медицински дейности по
диагностициране и лечение, както и, че същото е могло да бъде получено по
описания от ищцата начин и механизъм на действие.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По правната си същност
отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след
като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. Тази отговорност не произтича от вината
на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за
нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи
от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал
виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа (така решение № 503 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009
г. на ВКС, III г. о.). Следователно предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); причинна връзка между деянието и вредата; вредите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да
има вина за причинените вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното, т. е. в тежест на ответника е да обори законовата
презумпция. Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на
увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и
тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или
служителите е причинил вредата (ППВС № 7/1959 г.).
От доказателствата по делото може да се
направи обоснован извод, че на 01.07.2020г. на басейн в с.С., общ.Брезник
ищцата стъпвайки върху пластмасова решетка покриваща отводнителен канал си е
наранила левия крак в областта на лява подбедрица, с което и е било причинено
временно разстройство на здравето неопасно за живота. При което ищцата е
претърпяла болки и страдания , които в началото на лечението са били с
по-интензивен характер, а целия период по оздравяването е отнел около два
месеца. Налице е извършено деяние, което е противоправно, тъй като липсва осъществен
действен контрол от страна на служители на дружеството-ответник по здравината и
сигурността на съоръженията на стопанисвания басейн, довели до причиняване на
увреждането. За ищцата безспорно са налице вреди. Същите имат неимуществен
характер и се изразяват в претърпените болки и страдания.
Претърпените от ищцата вреди – неимуществени
са пряка и непосредствена последица от пропуски при стопанисването на въпросния
комплекс басейн с.С., общ.Брезник от сдружеството-ответник.
Безспорно се доказа по делото от
събраните гласни доказателствени средства, че служителите на обекта не са взели
необходимите мерки за своевременно откриване и отстраняване на дефектни или
амортизирани решетки на отводнителния канал. Служителите са в трудово-правна
връзка с дружеството ответник. Както се приема в правната теория и съдебната
практика, понятието „възлагане“ следва да бъде тълкувано разширително.
Възлагането предполага установяване на фактическо отношение между възложителя и
изпълнителя на работата, което означава извършването на съзнателни постъпки по
възлагането. Не е нужно възлагането да бъде обвързано със създаването на правна
връзка, а е достатъчно да има волеизявление за възлагане.
Отговорността на възложителя на работата
по чл. 49 ЗЗД възниква, когато изпълнителят ù причини вредите – при или
по повод изпълнението на тази работа. В случая вредите са причинение при
изпълнение на възложената работа, което следва от разясненията, дадени в ППВС №
9/1966 г., според които вредите се считат причинени при изпълнение на
възложената работа, когато те са резултат от действия, които съставляват
извършване на тази работа, т. е. действия, които съставляват непосредственото
осъществяване на работата.
Виновното поведение на служителите на дружеството-ответник
се предполага. Ответникът не обори законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което не може да бъде освободен от отговорност за причинените вреди.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички изискуеми материални
предпоставки за пораждане на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното дружество.
При тези обстоятелства и съобразно теорията
за адекватната причинна връзка съдът приема, че претърпените от ищцата вреди не
са настъпили по изключение и случайност, а са закономерен и нормален резултат
от допуснатото от изпълнителя противоправно и виновно бездействие, което
създава типични предпоставки за увреждане на здравето на ползващите въпросния
басейн – особено по отношение на предпазни средства, което не позволяват пропадането
на човешки крайник в тесни пространства / в случая отводнителен канал /. При
лошото състояние на предпазната решетка ищцата стъпвайки върху нея е получила
процесното нараняване. В този ред на мисли неоснователни са и доводите на
ответника за съпричиняване на вредите поради това, че ищцата не е следвало да
скача в басейна, а да влезе във водата от предвидените за това стълби, защото
без значение за делото е мотива за придвижването на ищцата по отводнителната
решетка - при съществуващата неизправност инцидент е бил неизбежен. По делото не се установява да е имало изрична
забрана за стъпване върху въпросните решетки, нито някой от служителите да е
предупредил плажуващите за възможното лошо състояние на решетката, нито е било
възможно избягването на опасността при проява на обикновено или дори завишено
внимание. Не може да се приеме, че при преминаването през решетка на
отводнителен канал поставена именно за да предпазва ищцата е предприела
необосновано рисково поведение, доколкото се установява, че това е единственият
разумен начин за достигане до басейна. С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове са доказани по основание.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите И. С. Р., И. С. М.и л.Ц. С.. Те разказват за силната болка, която е
изпитала ищцата от травмата на крака. Прекарала е два месеца в къщи, обгрижвана
от близките си. Заявяват, че преди инцидента ищцата не е имала проблеми с
придвижването. Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Преценени в тяхната съвкупност, всички
обстоятелства по делото относно характера и тежестта на телесното увреждане,
интензитета и продължителността на претърпените физически и психически болки и
страдания, възрастта на пострадалата и обществено-икономическите условия в
страната дават основание да се приеме, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 6 000 лева.
Искът подлежи на отхвърляне за горницата
до пълния предявен размер от 8000 лева. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, поради което се явява основателно и искането за присъждане на законната
лихва от датата на увреждането – 01.07.2020г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право на разноски. Ищцата доказва разноски в производството общо в
размер на 1370 лева, от които 320,00 лева – дължима ДТ, 250,00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 800,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като в
представения договор за правна защита е отбелязано, че възнаграждението е
платено изцяло в брой), като съобразно уважената част от исковете ответното дружество
следва да бъдат осъдено да заплати на ищцата сумата от 822,00 лева.
Ответната страна претендира присъждането
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от посоченото в
договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020г. страните по него са
договорили възнаграждение в размер на 730,00 лева като е посочен начинът на
плащане - в брой в момента на сключването на договора. Следователно плащането
на договореното адвокатско възнаграждение е доказано и следва да се присъдят разноски на ответника
за адвокат съобразно отхвърлената част от иска, а именно за горницата над 6000
лева или 146,00 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД „А.А.-***, с
ЕИК *********, с адрес: *********, представлявано от управителя А. А. А., да
заплати на С.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 6 000 лева / шест
хиляди / лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от разкъсно-контузна
рана по предна повърхност на подбедрицата на ляв крак, които вреди са настъпили
в резултат от счупване на решетка на отводнителна система на открит басейн в с.С.,
находящ се в землището на с.С., общ.Брезник, обл.Перник, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 8000 лева (осем хиляди лева) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.А.-***, с
ЕИК *********, с адрес: *********, представлявано от управителя А. А. А., да
заплати на С.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 822,00 лева
(осемстотин двадесет и два лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С.М.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.А.-***, с ЕИК *********, с адрес: *********,
представлявано от управителя А. А. А.,, сумата от 146,00 лева (сто четиридесет
и шест лева ) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: