№ 2382
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ЦВЕТЕ.НА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110152464 по описа за 2024 година
Ищецът ЗК „Л.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за имуществена застраховка Каско и
за щети на застрахованото МПС Мерцедес модел МЛ350с рег.№ ............., резултат от ПТП на
13.07.2021 г., заплатил обезщетение в общ размер на 451.67 лв. Щетите /по предни и задни
десни гуми и джанти/ били получени поради преминаване на МПС през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно на ..............., част от път Е871 посока на
движение от с. Владя към бул. Н.Петков. За произшествието бил съставен протокол за ПТП.
Тъй като на ответника - Агенция п., е възложено поддържането на републиканските пътища,
ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, но плащане не
постъпило. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 451.67
лв. регресна претенция за платеното от него застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са установени причини и механизъм
на ПТП, и че липсват основания за изплащане на застрахователно обезщетение поради липса
на валидно сключен застрахователен договор и тъй като не е налице покрит риск. Оспорва и
наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД, тъй като не е налице бездействие на ответника,
което да е довело до наличието на препятствие на пътното платно. Въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица, съдържаща
задължителните реквизити по чл. 345, ал.1 КЗ, наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет МПС Мерцедес
модел МЛ350 с рег.№ .............. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза 1
/Всички рискове/, която съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети на
МПС от пътно-транспортни произшествия.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласните
такива чрез разпит на свидетелката С. и заключението на САТЕ, се изяснява, че лек
автомобил Мепцедс се движел по бул. Цар Борис III с посока село Владая бул. Н. Петков, и в
участъка на № 411 от булеварда /който съгласно Списък на републиканските пътища
публикуван в ДВ е част от път Е871 до околовръстен път/ попаднал в неравност на пътното
платно - нарушена пътна настилка, при което се увредили предни и задни десни гуми и
джанти. Този механизъм е отразен в схемата към протокола за ПТП и възприет от вещото
лице, предвид установените увреждания по автомобила. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в
него са отразени превозното средство и мястото на ПТП, като е изготвена схема на ПТП,
според която в дясната частна пътното платно е налице бетонна неравност. В показанията си
свидетелката С., водач на автомобила, сочи, че усетила попадане на автомобила в дупка на
пътното платно, която не видяла поради движещ се пред нея друг автомобил, и след това
установила, че са спукани десни гуми и джанти. С пристигналия на място полицейски
служител констатирали, че се касае до дупка с дълбочина 40 см., образувана от разрушен
асфалт с остри ръбове. В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет този механизъм,
като уврежданията отговарят да са получени именно в резултат на попадане на МПС в
неравности на пътната настилка. Съдът кредитира и заключението и свидетелските
показания, тъй като си кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото
доказателства.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
2
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представената от ищеца застрахователна преписка, че е опредЕ.л
обезщетение в размер на 451.67 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа.
Поради това и на основание чл. 19, ал.1, т.1 ЗП и чл. 30 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означава съответната
неравност – нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Доколкото е
нарушена целостта на пътното покритие, е налице „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1,
т. 19 ППЗДвП, което създава опасност за движението. Произходът на препятствието е без
значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат общо задължение за поддържане на пътищата, без
значение под въздействието на какви фактори е възникнало препятствието. Предвид
нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за ответника е било налице задължение регулярно да
осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността
на всички елементи от пътя, и при необходимост да сигнализира неизправностите до
отстраняването им. Бездействието на служитЕ.те на АПИ или на други лица, на които тя е
възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до
премахването му е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП, чл. 13 и чл. 167,
ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност за причинените при инцидента вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне неравностите по пътното платно. По тези
съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
3
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 933.56 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предЕ. застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума се съизмерява регресното му право. Искът следва да се уважи в цялост,
ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят в цялост направените разноски за държавна такса 50 лв., депозит в.л. 360 лв.,
депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „П.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. София,
............., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе № 67А, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумата 451.67 лв.
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
Каско за щети на МПС получени при ПТП на 13.07.2021 г. настъпило при преминаване през
неравност на пътното платно на път Е871, гр. София, ..............., ведно със законна лихва за
период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 540.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4