Р Е Ш Е Н И Е  № 179/22.6.2020 г.

гр.Ямбол, 22.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря Ж. Ч., като разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 241 по описа на ЯРС за 2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.      

Образувано е по жалбата на Я.И.П. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 19-0813-001467/02.12.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

С общия довод, че НП е незаконосъобразно, с жалбата се иска неговата отмяна, без да се сочат конкретни пороци на акта.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник- адвокат, който пледира за отмяна на НП на процесуално основание, като счита, че отразените в постановлението фактическите положения не кореспондират с посочената за нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП. В тази връзка излага, че неизписването в НП на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП представлява съществено процесуално нарушение. Друго основание за отмяна на оспорения акт защитата намира в обстоятелството, че по делото не е приложена докладната записка, въз основа на която счита, че е съставен АУАН. Навежда оплакване за неяснота по отношение датата на извършване на нарушението, като намира, че от съдържанието на НП не става ясно дали нарушението е извършено на 11.09.2019г., когато не е изпълнено задължението за спиране на сигнал със стоп-палка, или на 22.11.2019г., когато жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на  МПС. Оспорва и компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспова жалбата, като я намира за неоснователна. Обжалваното НП намира за правилно и законосъобразно и пледра да бъде потвърдено.

Страните не претендират присъждане на разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2019г. около 15:00 часа свидетелите С. и Г. – служители в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, се намирали на бул. „Европа“ в гр. Ямбол, до КПП за гр. Сливен, където осъществявали контрол на пътното движение във връзка с участието си в планова СПО. Около 15.30 часа към тях приближил движещ се с висока скорост мотоциклет марка „Сузуки“, с рег. № У 0605 В, управляван от водач с предпазна каска, при което св. С. подал на водача сигнал за спиране със стоп-палка. Водачът не спрял на подадения сигнал, ускорил скоростта и продължил движението си в посока към гр. Сливен. След справка свидетелите установили, че мотоциклетът е собственост на жалбоподателя и впоследствие го поканили в сградата на РУ. Същият отрекъл да е управлявал мотоциклета на 11.09.2019г. и не посочил лицето, на което го е предоставил. Затова и на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, на 22.11.2019г. св. С. – очевидец на нарушението, в присъствието на св. Г., също очевидец, както и на св. Б., съставил на жалбоподателя АУАН серия АА, с номер на бланката 412101 за нарушение по чл.103 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения.

Впоследствие, на 02.12.2019г., въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението като такова по чл.103 от ЗДвП, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Видно от съдържащата се в АНП справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2010г., притежава СУМПС № *********/18.05.2012г. за кат. „В“ и „АМ“ и е наказван ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТ ПЪТИ по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – 28 пъти с влезли в сила НП и 11 пъти с налагане на глоба с фиш. Освен това, е осъждан за престъпление по транспорта по чл.343б, ал.3 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С., Г. и Б., както и от писмените доказателства по делото. По същество, приетите за установени фактически положения не се оспорват и от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, вкл. точно и недвусмислено описание на съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение и съответстваща на описанието правна квалификация. Не са налице и сочените от жалбоподателя основания за отмяна – съществени процесуални нарушения, изразяващи се първо, в несъответствие между фактическо описание на нарушението и посочената за нарушена разпоредба и в неяснота по отношение датата на извършване на деянието. Както се посочи, в акта и в НП ясно и еднозначно е посочено, че жалбоподателят е привлечен да отговаря като собственик на МПС - мотоциклет „Сузуки“, с рег. № У ***В, с което на 11.09.2019г. около 15:30 часа в гр. Ямбол по бул. „Европа“, е извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, изразяващо се в неспиране на подаден сигнал от контролните органи. Даденото от актосъставителя и от АНО фактическото описание на нарушението е в пълно съответствие както с посочената за нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП, установяваща задължение за спране при подаден сигнал от контролен орган, така и с основанието за налагане на наказанието по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При издаване на НП АНО се е съобразил и с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която императивно предвижда, че наказанието за извършеното нарушение се налага на собственика на МПС, когато, както е в случая, той не посочи лицето, на което го е предоставил. Нормата е процесуална, няма отношение към твърдяното деяние и вмененото нарушение, липсата й не е от естество да внесе съмнение по отношение на тези обстоятелства и то до степен на невъзможност да се разбере за какво е ангажирана отговорността на дееца, поради което непосочването й в НП не се оценя като съществено нарушение. По отношение датата на извършване на нарушението – 11.09.2019г., в акта и в НП не са изложени противоречиви обстоятелства, а доколкото процесуалният закон не поставя изискване за съставяне на докладна записка при образуване на АНП, доводът на защитата, че липсата на такава представлява основание за отмяна на НП също се явява неоснователен. Неоснователно е и оплакването за липсата на компетентост на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, доколкото от приложената към АНП заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР е видно, че полицейските инспектори от звената ППД разполагат с такива правомощия.

От материалноправна страна съдът намери, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява наличието на извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП с МПС, собственост на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите С. и Г. - очевидци на нарушението, категорично сочат, че на 11.09.2019г. около 15:30 часа по бул. „Европа“ в гр. Ямбол, до КПП за гр. Сливен, при управление на МПС, собственост на жалбоподателя – мотоциклет „Сузуки“, с рег. № У *** В, водачът не е изпълнил задължението си при подаден сигнал за спиране със стоп-палка да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Съдът намира за безспорно установено както твърдяното от АНО деяние, така и обстоятелството, че същото е извършено с МПС, собственост на жалбоподателя, тъй като отразените в АУАН и в НП констатации бяха потвърдени изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в пълна степен хармонизират по между си – както по отношение поведението на водача в създалата се ситуация, така и в детайли, включително и относно поведението на жалбоподателя след поканата в сградата на РУ - Ямбол. Доколкото от свидетелските показания е безспорно установено и това, че жалбоподателят, като собственик на МПС с което е извършено нарушението, не е посочил лицето, на което го е предоставил на процесната дата, и поради липсата на данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията им, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е санкциониран с налагане на наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в хипотезата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Текстът предвижда за извършеното нарушение наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и кумулативно с това наказание глоба от 50 до 200 лева. В тези законови рамки на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за  срок от три месеца, които по вид се явяват правилно определени. Независимо от обстоятелствата, че към момента на извършване на нарушението същият е бил наказван многократно (39 пъти) по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, АНО е определил размерите на наказанията под средния размер на предвиденото в закона, като е проявил известна снизходителност към жалбоподателя. Поради това, а и заради забраната за влошаване положението на обжалващия, липсва основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкциите. По същите съображения, с оглед завишената лична степен на обществена опасност на дееца, а и степента на обществена опасност на извършеното, не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0813-001467/02.12.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Я.И.П. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: