ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1978
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против Разпореждане № 4473 от 16.06.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1954 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., с което се
отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д. Р. Н. за сумата от общо 342,29 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договорите за мобилни услуги, от
които сумата от 254,16 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 02.07.2019 г. и сумата от 88,13 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2019 г.
В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и
необоснованост. Иска се същото да бъде отменено разпореждането в частта, в която е
отхвърлено заявлението, за сумата от 324,29 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги, като се разпореди издаване
на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Д. Р. Н., както и за съответната част от сторените пред РС в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, за разликата над уважения до претендирания
размер.
Излагат се твърдения, че всеки един от елементите на уговорената в чл. 11 от
1
Договорите за мобилни услуги от 02.07.2019 г. е уговорен по ясен и разбираем за
потребителя начин. Посочено е как са формирани претендираните неустойки. Изложени са
мотивирани възражения срещу изводите на районния съд за неравноправност на клаузата,
поради това,че не противоречи на добрите нрави и общоприетите житейски норми на
добросъвестност, уговорена е с цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да
определи размера на вредите за неизпълнението му, налице е индивидуално уговорена
клауза, която не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на потребителя, клаузата е формулирана
по ясен и разбираем начин. Сочи се, че уговорените клаузи, които са еднотипни с
договорените в спогодбата с КЗП са изцяло в интерес на потребителя. На последно място
счита, че разпореждането е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, за
което излага многобройна практика.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от 10.02.2022 г. на
ПРС, на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. З. Ц., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 506,13 лева, включващ вземания,
индивидуализирани по три посочени фактури, издадени въз основа на два договора за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. В обстоятелствената част на
заявлението е уточнено, че с Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 02.07.2019 г. на клиента са предоставени мобилни услуги мобилен телефонен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса 31,99 с ДДС и 26,66 лв. без ДДС,
като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 27,99 лв. с ДДС, или 23,32 лв. без ДДС, както и е предоставено мобилно устройство
мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Copper, уредено между страните с друг
договор за лизинг от същата дата, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 112,27
лв. с ДДС. С Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2019 г. на клиента били
предоставени мобилни услуги с мобилен телефонен номер ***********, със стандартна
месечна абонаментна такса 31,99 с ДДС и 26,66 лв. без ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС, или
23,32 лв. без ДДС. Претендират се сумата от 254,16 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2019 г., представляваща
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера, без включен ДДС, по 26,66
лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер
на 166,03 лв. между стандартната цена на предоставения мобилен телефонен апарат без
отстъпка, съгласно последната ценова листа към датата на сключване на договора и
дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 02.07.2019 г., съответстваща
2
на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката при предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2019 г. е посочено, че е
изчислен на сумата от 88,13 лв., която се твърди да представлява сбор от три стандартни
месечни такси за номера без включен ДДС (по 26,66 всяка), ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, без да е посочено как е
изчислена и в какъв размер, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение
на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите от заявителя, тъй
като приел, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна
клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП. Приел е, че неустойката
всъщност е равна на цената на самата услуга (дори да не надвишава трикратния размер),
като по този начин позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент,
независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла
на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално съдът в заповедното производство не
може да провери, а доколкото основанията за прекратяване на договора са посочени в общи
условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е
принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
3
залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и
в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни
клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на
задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата
тежест, която поема при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката
за предсрочно прекратяване на договорите, претендирана в общ размер от 324,29 лв., съдът
намира, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца,
че начина, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесния договор се
съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на
отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната
част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова
листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно
формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката
по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.
Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при
поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка,
поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност клаузата за
определяне на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги да е неравноправна е правилен.
Ето защо следва да бъде потвърдено разпореждането на РС Пловдив, инкорпорирано
в Заповед № 4473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.06.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1954 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., в обжалваната
част.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.06.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 1954 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022г., ХVIII гр. с., с което е отхвърлено заявление от
10.02.2022 г., за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника адв. Ц., против Д. Р. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, ул.****** 3,
4
общ. *******, обл. ******, за сумата в общ размер на 324,29 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги, от които сумата от 254,16 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
02.07.2019 г. и сумата от 88,13 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 02.07.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5