Решение по дело №225/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 534
Дата: 5 април 2017 г.
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20173100500225
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                          2017г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на осми март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРЕНА ПЕТКОВА

  ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ХРИСТОВА

                                                                                   НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

При участието на секретаря Г.С.,

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

въззивно гражданско дело № 225 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на  ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу Решение № 4755/14.12.2016г. постановено по гр.д. № 5889 по описа за 2016г. на Варненският районен съд  В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на С.Н.С.  сумата 5 000.00/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, която е част от общо претендираните като неимуществени вреди 10000.00лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемият С.Н.С. излага становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба и последвалите молби уточнения С.Н.С. твърди, че бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 09.02.2011 год. му било повдигнато обвинение за измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. През м. март 2011 год. Варненска окръжна прокуратура внесла обвинителен акт в съда. С определение от 19.04.2012 год. ВОС прекратил образуваното съдебно производство. На 14.05.2012 год. ДП 272/2009 год. е прекратено пред ОП-Варна и матиралите изпратени РП-Варна. На 15.07.2013 год. му било повдигнато и предявено ново обвинение по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като 29.08.2013 год. е внесен обвинителен акт в съда. Въз основа на същия е образувано НОХД № 4611/2011 год., по което с присъда от 13.05.2015год. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Срещу оправдателната присъда РП-Варна депозирала протест, по който е образувано ВНОХД № 913/2015 год., по описа на ВОС, който с решение № 291/16.10.2015 год. потвърдил оправдателната присъда.

Твърди, че в продължение на четири години и осем месеца Прокуратурата е поддържала неоснователно обвинение, в резултат на което е разрушено доброто му име и авторитет сред приятели и колеги в строителния бранш и като цяло в обществото. Поддържаното обвинение го злепоставило пред познати и семейството му, уронвайки престижа му на уважаван, ценен и почтен човек. На него вече гледали с недоверие и подозрение. Чувствал се компрометирана личност. В резултат на неоснователното обвинение ищецът изживял стрес, безпокойство и притеснение, какво ще стане с него, семейството и бизнеса му. Изпитвал чувство на обреченост, безпомощност и безизходица. Горните негативни емоции, държейки сметка и за напредналата му възраст, го карали да се чувства несигурен и професионално нестабилен.

Претендира присъждане на неимуществени вреди в размер на 10000,00лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015год. , до окончателното и изплащане.  

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност поради недоказаност на иска. Възразява, че макар на същият да е повдигнато обвинение за тежко престъпление, му е наложена най-леката марка за неотклонение „подписка“, поради което и воденото наказателно производство не би могло да доведе до драстични промени в обичайното му ежедневие и начин на живот. Възразява и, че делото е продължило в разумни срокове съобразно фактическата си и правна сложност и извършваните множество процесуално-следствени действия, включително експертизи. Не са му налагани мерки за процесуална принуда. В евентуалност оспорва иска по размер, като счита същия за изключително завишен.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на производство   очертани   с   исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

От приетите като доказателство актовете на прокуратурата и съда, касаещи водените против въззиваемия досъдебно и съдебно наказателно производство, и приобщеното като доказателство нохд № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав, към което е приложено досъдебно производство № 272/2009 год. по описа на ОД на МВР - Варна се установява следното: досъдебното производство е образувано с постановление от 15.01.2009 год. на прокурор при ВРП срещу виновно лице за това, че през м. юли-август 2005 год., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание /акт за установяване завършването и заплащането на натурални видови строително-монтажни работи – образец 19 от 06.07.2005 год. и акт за установяване завършването и заплащането на натурални видови строително-монтажни работи – образец 19 от 09.08.2005 год./, получило чуждо движимо имущество, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с намерение да ги присвои, престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С постановление от 09.02.2011 год. С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че в периода 06.07.2005 год. – 09.08.2005 год., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на „Савая“ ЕООД, гр. Добрич, чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва: акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-монтажни работи към 06.07.2005 год. с инвеститор НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура № 26/21.07.2005 год., издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна на „Савая“ ООД; акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-вонтажни работи към 09.08.2005 год. с инвеститор НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура № 27/09.08.2005 год., издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна на „Савая“ ООД, получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 67 162.30 лева, с намерение да ги присвои, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като на тази дата въззиваемия е разпитан. С постановлението му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

На 10.02.2011 год. на С.Н.С. са предявени материалите от разследването.

С постановление от 21.03.2011 год. С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер – използване на горните документи с невярно съдържание и е получил чужди движимо имущество – сумата от 62117.68 лева, с намерение да ги присвои, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като на тази дата въззиваемият е разпитан и са му предявени материалите от разследването. С постановлението му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С обвинителен акт по ПД 29/2011 год. въззиваемият и Н.А. са предадени на съд, по който е образувано НОХД № 436/2011 год., по описа на ВОС, прекратено в частта водено срещу Н.А..

След извършване на процесуално-следствени действия, с нов обвинителен акт от 18.10.2011 год. въззиваемият и Н.А. са предадени на съда, по който обвинителен акт е образувано НОХД № 1542/2011 год., отново прекратено в частта по отношение на Н.А.. Разпореждането е отменено с решение от 13.02.2012 год. на Апелативен съд – Варна по внчд № 450/2012 год. и  върнато за продължаване на съдебното производство. Образувано е НОХД № 210/2012 год., по описа на ВОС. С определение от 19.04.2012год. съдебното производство е прекратено и  върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. 

С постановление на ВОП от 14.06.2012 год. наказателното производство е частично прекратено в частта му по повдигнатото на С.Н.С. обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и материалите по делото са изпрани в РП-Варна по компетентност.

С постановление от 15.07.2013 год., С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на тази дата същият е разпитан и са му предявени материалите от разследването. По отношение него не е вземана мярка за неотклонение. Задължен е да не променя местоживеенето си.

От материалите по досъдебното производство се установява, че в хода на същото въззиваемият е разпитван извън посочените дати и на 16.10.2012 год.

С обвинителен акт № 556/2013год. въззиваемият е предаден на съд, пред който е образувано НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав, като с присъда № 198/13.05.2015 год. е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 304, пр. 1 НПК е оправдан по възведеното му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 291/16.10.2015 год. по ВНОХД № 913/2015 год., по описа на ВОС.

В рамките на съдебното производство пред ВРС са проведени 11 съдебни заседание, като по всяко едно от тях въззиваемият се е явявал лично. Производството пред въззивната инстанция е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което въззиваемият е присъствал лично.

От материалите по наказателното производство се установява, че в хода на същото са разпитвани като свидетели лица, работещи в Национална компания „Железопътна инфраструктура“, дъщерята на въззиваемия, а в съдебно заседание на 14.05.2014 год. по негово искане и лицето Цветан Атанасов Манолов - ангажиран от въззиваемия в изпълнението на ремонта на външен водопровод на гара Повеляново.

Видно от приложената на л. 29-30 от НОХД № 4611/2013 год. справка за съдимост и приложения към нея бюлетин, че с влязло в сила решение № 1812/15.10.2008 год. по НАХД № 4622/2008 год., по описа на ВРС, VІ състав, въззиваемият е признат за виновен в това, че на 03.08.2008 год., в гр. Бяла, без надлежно разрешително от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, приел на работа, ненавършили 16-годишна възраст лица – престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

За доказване на твърдяните неимуществени вреди са събрани гласни доказателства – разпит на свидетелите М. С. С.-А. - дъщеря на въззиваемия и К. Н. К.

От показанията на св. С.-А. се установява, че воденото срещу баща й наказателно производство е оказало влияние на цялото им семейство, като конкретно сочи, че баща й бил доста объркан, стресиран. Имало е периоди от време, когато е отказвал да се среща с колеги, тъй като чувствал срам, още повече при неизвестността. Излага, че фактът на водено срещу баща й наказателно производство е станал известен сред бизнес средите в гр. Добрич и сред колегите му. Не и е известно в резултат на чии действия е станал достояние на посочения кръг лица.

От показанията на св. К. се установява, че се познава с въззиваемия повече от 10-12 години. Първоначално се запознали като колеги, но след това си допаднали един на друг, станали семейни приятели. Харесало му това у въззиваемия, че е спокоен и уравновесен. От колеги строители узнал през 2011 год., че въззиваемия има проблеми с прокуратурата. Първоначално приятелят му нищо не споделил с него, макар и видимо да се е променил – станал по-затворен, избухлив, по непредсказуем. След два-три месеца му споделил за притесненията си във връзка с наказателното производство срещу него и че могат да го осъдят на десет години лишаване от свобода. Казал му: „….аз съм се побъркал“. Сочи, че въззиваемия се променил като характер, като колега и човек, с който първоначално си говорели за обекти. Започнали да не го вълнуват офертите, нито дали ще спечели нещо или не.

При така установеното съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, бъде оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.

За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в тежест на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производствое да установи главно и пълно следното: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.

Безспорно е, че по образуваното на 15.01.2009 год. наказателно преследване въззиваемият на 09.02.2011 год. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, изменено с повдигнатото му ново обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по което обвинение С. е оправдан с влязла в сила на 16.10.2015 год. присъда. Следователно е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана да отговаря по иска, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Съдът цени показанията на свидетеля М. С. С.. - дъщеря на въззиваемия при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. близката и родствена връзка с въззиваемия и е предоставила възможност непосредствено, пряко и ежедневно да наблюдава отражението на водените процесуални действия върху личността и психиката му. Показанията и са обективни, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, както и с тези на незаинтересования свидетел К. Н. К.. Затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях и показанията на последния, които намира за обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления намира за установено, че воденото срещу въззиваемия наказателство производство в периода от 09.02.2011 год. до влизане в сила на оправдателната присъда е дало отражение на психиката и личността му. Това е обективно настъпил процес, а и неминуемо поддържаното обвинение в извършване на престъпление за процесния период неминуемо води до изживяване на негативни емоции. От спокоен и уравновесен човек въззиваемият станал по-затворен, избухлив, непредсказуем, проявявал незаинтересованост към работата си, респ. към отправени му възможности за печалба.

При така установеното съдът приема, че въззиваемият е  претърпял твърдяните неимуществени вреди, резултат от повдигнатото и поддържано обвинение за процесния период, което е в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република България.

Въззиваемият не е установил главно и пълно твърдяните неимуществени вреди, съставляващи уронване на доброто му име, авторитет след приятели и колеги в строителния бранш, които да са в причинна връзка с образуваното срещу него наказателно производство. Неминуемо от повдигането на обвинение за извършено престъпление следват притеснения и неудобства, но наред с това уронването на доброто име трябва да е резултат от незаконосъобразните действия на прокуратурата, станали достояние на членовете на обществото, съставляващи социалния кръг на ищеца. Това не е установено. Установеното от свидетеля Камишев, че от колеги е разбрал, че въззиваемият има неприятности с прокуратурата не е достатъчно да обоснове обратен извод. Доказателства, че воденото наказателно производство е станало достояние, респ. е настроило негативно обществото или приятелите му срещу него не са събрани.

Отчитайки доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет,  без те да са довели до негативи извън присъщите такива и те да са рефлектирали негативно върху здравословното състояние на въззиваемия, продължителността на наказателното – 4 година и 8 месеца, наложената за периода от 09.02.2011 год. до 15.07.2013 год. мярка за неотклонение „подписка“, която макар и най-лека е въздействала в правната му сфера ограничавайки възможността му за свободно предвижване с оглед необходимостта да се иска разрешение за упражняване на това право, тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение – за период от около година за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години, а за периода след 15.07.2013 год. до приключване на съдебното производство – 16.10.2015 год., за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години до 15 години; броя на извършените процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, който вече е бил поставян в ситуация на несигурност по отношение на съдбата му макар и за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 6 месеца, както и определяното обезщетение по аналогични казуси, макар и с различи по степен на тежестта им вреди, съдът намира, че парично обезщетение в размер на 5 000,00лева като способ за преодоляване на вредните последици от незаконните действия на държавните органи е адекватно.

Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на 16.10.2016 год.  От този момент следва да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода от спора в полза на въззиваемият следва да се присъдят съдебни разноски, които са в претендиран размер от 1037,91лв., от които 800,00лв. хонорар за защита от адвокат и 237,91лв. стойност на самолетен билет от гр.София до гр.Варна.  Съдът, като взе предвид изричното възражение за прекомерност от въззивника, както и фактическата и правна сложност на спора и извършените до момента процесуални действия намира, че адекватното възнаграждение за защита от адвокат в настоящото производство е в размер на 600,00лв., в какъвто следва да се присъди в полза на въззиваемия. Т.к. съобразно разпоредбите на ГПК разноските за пътни на адвокат – представител на страна в производството не подлежат отделно на репариране съдът намира, че същите не следва да бъдат присъждани в полза на въззиваемия.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4755/14.12.2016г. постановено по гр.д. № 5889 по описа за 2016г. на Варненският районен съд  В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на С.Н.С.  сумата 5 000.00/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, която е част от общо претендираните като неимуществени вреди 10000.00лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***, сумата 600,00 /шестотин/лв., представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски за защита от адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1,

 

 

 

                                                                               2,