Р Е Ш Е Н И Е
№1017
гр. Хасково, 28.12.2018г.
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело № 554/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118,
ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба от „Ковег“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., област Х., община
Х., бул. „Б.“ №.., ет…, ап…, с ЕИК ……, представлявано от О. И. В., подадена
чрез адв. Д.А., с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 1012-26-76-4 от
17.05.2018г. на Директор на Териториално поделение- Хасково на Националния
осигурителен институт / ТП на НОИ- Хасково/, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващия против Разпореждане №5104-26-3/12.03.2018г. на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт бил нищожен, неправилен и необоснован, постановен при
съществени процесуални нарушения и не съответствал на целта на закона.
Оспореният акт бил нищожен поради това, че бил издаден след като
административният орган вече постановил административен акт по чл.117, ал.3 от КСО, обективиран в писмо изх. №1012-26-76-2 от 26.04.2018г. на Директор на НОИ,
ТП – Хасково, с което жалбоподателят се уведомявал, че започнала процедура по
събиране на доказателства и се удължавал срока по чл.117, ал.3 от КСО до
събиране на необходимите доказателства, постановен по жалба с вх.
№1012-26-76/27.03.2018г. от дружеството по чл.117, ал.1, б.“г“ от КСО против
Разпореждане №5104-26-3 от 12.03.2018г., който бил обжалван пред съда преди
датата на издаване на оспорения с настоящата жалба акт. След като
административният орган постановил акт по чл.117, ал.3 от КСО, който бил и
предмет на съдебен контрол, той нямал правомощието отново да постановява такъв.
Налице била липса на компетентност за това. Навеждат се доводи, че
Ръководителят на ТП на НОИ постановил акта /актовете/ си по чл.117, ал.3 от КСО
при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и извършил
процедура, каквато не била уредена в чл.117 КСО и действал по начин, за който
нямал правомощия. Твърди се, че изводите в обжалваното решение, както и в
потвърденото с него разпореждане, че била налице трудова злополука, не съответствали
на данните по преписката и на действителното фактическо положение. Приложен бил
неправилно закона. Решението било немотивирано, липсвал и анализ кои
доказателства се кредитирали и защо и кои не се кредитирали. Преписката била
решена при неизяснена фактическа обстановка. Навеждат се твърдения, че се
касаело за инцидентно наемане от страна на ЕТ „Декоратор – Д.Х.“*** на група от
трима строителни работници, вкл. пострадалия, за които били налице и данни, че
били ангажирани по трудов договор с работодател – „Ковег“ ООД, но в този ден не
били на работа при него и не изпълнявали трудовите си задължения по сключения
трудов договор, за извършване на ремонтни строителни работи – подмяна на
етернитови покривни плоскости с ламаринени такива на обект – складова сграда в
района на жп гара – гр. Харманли на възложителя ЕТ „Декоратор – Д.Х.“***. От
наличните доказателства и дадените обяснения се установявало, че пострадалия,
заедно с другите лица – изпълнители, работели във фирма „Ковег“ ООД – Харманли
и имали лична уговорка с ЕТ „Декоратор – Д.Х.“ да идват периодично и само
когато могат и нямат работа в „Ковег“ ООД, за да подменят етернитовите покривни
плоскости с ламаринени такива на обекта на жалбоподателя срещу заплащане на
надница лично на изпълнителите, а не на дружеството. Единствено материалът, с
който следвало да бъде извършена подмяната, бил предоставен от ЕТ. Всъщност се
касаело не за работа по трудово правоотношение с и при „Ковег“ ООД, а за друг
вид гражданскоправни отношения, които представлявали граждански договор, респ.
договор за изработка, но сключен лично между изпълнителите, вкл. пострадалия и
възложителя ЕТ „Декоратор – Д.Х.“***. „Ковег“ ООД не било страна по този
граждански договор и нямало никакви права и задължения по него. Навеждат се
доводи, че административният орган тълкувал превратно доказателствата по делото
и направил изводите си в пълно противоречие с техния действителен смисъл и
значение. Налице били съществени противоречия в доказателствата и в мотивите на
административния орган. Напълно недопустимо и в противоречие със закона били
ползвани обяснения, които били давани пред друг орган и по друго дело, поради
което нямали никаква доказателствена стойност по настоящата преписка. Нарушен
бил принципа на непосредственост и лично събиране на доказателства от органа,
който извършвал разследването. Освен това тези доказателства били приобщени
напълно недопустимо от Директора на НОИ, ТП Хасково, който не разполагал с
процесуална възможност да събира нови доказателства, а само да върне преписката
на длъжностното лице когато счете, че това се налага. Административният орган
не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи на жалбоподателя в жалбата
срещу разпореждането, не изложил подробни съображения защо не ги приема, с
което постановил един немотивиран и необоснован акт, поради което тези
твърдения, възражения и доводи се поддържали като неразделна част от жалбата.
Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че на
12.03.2018г., по време на инцидента, Стефан Х.П. и колегите му не били на
работа в дружеството и не изпълнявали възложена от него работа, а били в
неплатен отпуск, който бил разрешен от работодателя. Само от факта, че от
дружеството били допуснати нарушения на трудовото законодателство при
разрешаване на неплатен отпуск на Стефан Х.П. не следвало автоматично, че той
престирал работната си сила в полза на дружеството. Сочи се, че работата била
престирана по възлагане и в интерес на ЕТ „Декоратор – Д.Х.“, налице бил
граждански договор, сключен между възложителя ЕТ „Декоратор – Дориян Х.“ и
тримата изпълнители на работата, един от които бил С. Х.П.. Всички права и
задължения по този договор били за страните по този договор, каквото не било
дружеството „Ковег“ ООД. Твърди се, че обясненията на ЕТ „Декоратор – Дориян Х.“
трябвало да се анализират много внимателно и да не се кредитират изцяло. В тази
връзка следвало да се кредитират обясненията на другите двама изпълнители по
този граждански договор, които били категорични, че те тримата поели лично да
извършат за своя сметка работата /“частна поръчка“/, възложена от възложителя
ЕТ по сключен между тях устен договор за изработка. От изложеното било видно,
че при извършване на обективен, верен и правилен анализ на доказателствата в
съответствие със закона и житейските правила, следвало, че изводите в
обжалваното решение, както и в разпореждането, че С.Х.П. престирал работната си
сила в полза на дружеството „Ковег“ ООД и изпълнявал задълженията си по
длъжностна характеристика, когато получил увреждане на здравето, от което
впоследствие последвала „смърт“, поради което била налице трудова злополука по
чл.55 ал.1 от КСО, били очевидно неправилни и необосновани. Не били налице
елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 КСО, за да се приеме, че
злополуката била трудова, тъй като увреждането на здравето не станало през
време, във връзка или по повод на възложена от работодателя работа, нито било
работа, която била извършена в интерес на предприятието. Тези правни изводи
били напълно необосновани и в обжалваното разпореждане липсвали каквито и да
било конкретни мотиви. Навеждат се доводи, че изводът, че работата била в
интерес на работодателя, бил напълно необоснован. Нямало никакви фактически и
правни съждения в тази връзка в обжалваното разпореждане. Нямало никакво
обсъждане дали не е налице основанието на чл.55 ал.3 от КСО. Без всякакво
обсъждане останало и това, че били налице категорични данни, че при извършване
на работата изпълнителите не спазили никакви правила за безопасност.
Пострадалият бил на голяма височина – 4,5 м. без предпазно въже или друго
подходящо подсигуряване, без лични предпазни средства, като извършвал работата
под въздействие на алкохолно опиянение – малко преди инцидента изпил 0,5 л.
вино и бил в пияно състояние, въпреки, че от провежданите инструктажи и
значителния си професионален опит те били наясно, че трябва да спазват
правилата за безопасност. Моли се за отмяна на оспореното Решение №
1012-26-76-4 от 17.05.2018г. на Директор на ТП на НОИ- Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №5104-26-3/12.03.2018г.
Претендира се заплащане на разноските по делото.
Ответната страна-
Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
Хасково, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на
жалбата. Моли за отхвърлянето на последната, както и претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна
– М.С.Х., чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованата
страна – Д.Х.П., чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Заинтересованата
страна – Х.С.П., чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въз основа на
сключен Трудов договор № 263/13.07.2015г. е възникнало трудово правоотношение
между „Ковег” ООД, гр. Х. като работодател и С.Х.П.- като работник. Последният
е приел да изпълнява длъжността „електрозаварчик” на пълно работно време – 8
часа, като в трудовия договор е посочено, че се сключва за: извършване на
работа на обекти Тера Тангра и Автогара Х.. Представено е и Допълнително
споразумение към Трудов договор №263/13.07.2015г., сключено на 24.03.2017г.
между „Ковег“ ООД, гр. Х., като работодател и С.Х.П., като работник, като
последният е приел да изпълнява длъжността „електрозаварчик“ за неопределено
време, на пълно работно време – 8 часа.
На 06.02.2018г.,
под вх. №5101-26-3, в ТП на НОИ- Хасково е заведена подадена от М.С.П. –
наследник /дъщеря/ на С.Х.П., Декларация за трудова злополука. Видно от
съдържанието на последната, подалото я лице е посочило, че на 08.12.2017г., в
16:15ч., на случайно работно място - зона ЖП Гара, в гр. Х., при извършване на
заваръчна дейност, при придвижване по скеле, се е счупила талпа и С.Х.П. е
паднал на земята, като е посочено също, че при падане от височина 4,5 м. на
земята са получени множество травми. В декларацията е записано, че поради
инцидента С.Х.П. е получил увреждане- травма на главния мозък, фрактура на гр.
кош, с последици на увреждането - смърт. Към декларацията са представени
Допълнително споразумение към Трудов договор №263/13.07.2015г.; Удостоверение
за наследници с изх. №3/04.01.2018г., видно от което С.Х.П. е починал на
27.12.2017г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Д. Х.П.
– съпруга, М.С.П. – дъщеря и Х.С.П. – син; Препис – извлечение от Акт за смърт;
Съобщение за смърт; Епикриза – 2 бр.; Болничен лист – 2 бр.
Предвид постъпилата
в ТП на НОИ- Хасково Декларация за трудова злополука вх. №
5101-26-3/06.02.2018г., със своя Заповед №1015-26-31/09.02.2018г. Директорът на
ТП на НОИ- Хасково е наредил извършването на разследване на станалата на
08.12.2017г. злополука със С.Х.П. при осигурителя „Ковег” ООД, гр. Х.. В заповедта
са определени председателят – И. Д.Т. – старши инспектор по осигуряването – ТП
на НОИ – Хасково и членовете на разследващата комисия, като препис от акта е
връчен на управителя на „Ковег” ООД, гр. Х. – О. И. В., на 12.02.2018г.
За резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 08.12.2017г. със Стефан Х.П.,
назначената със Заповед № 1015-26-31/09.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ-
Хасково комисия е изготвила Протокол №5103-26-2 от 12.03.2018г. Комисията е
установила, че злополуката е станала на случайно работно място, в складово хале
на ЕТ „Декоратор – Д.Х.“***, около 14.20 часа на 08.12.2017г. Свидетели на
злополуката били М.Р.С., К.А.Б., Д.И.Х.. Комисията е установила също, че видно
от предварителен график за работа през м. декември 2017г., пострадалият С.П. и
колегите му М.С. и К.Б. на 01.12.2017г. са в платен отпуск, а от 04.12.2017г. –
до 08.12.2017г. са в неплатен отпуск. Със Заповед №9/01.12.2017г. на управителя
на „Ковег“ ООД на С.П. и колегите му са в пет дневен неплатен отпуск. Съгласно
писмени обяснения от О.В. – управител на „Ковег“ ООД, на 08.12.2017г. работниците
му работили по изграждането на обект „магазин за хранителни стоки“ в изпълнение
на договор от 22.11.2017г., находящ се в ПИ 77181.18.326, гр. Х. с инвеститор Ж.
И. Г.. Тримата електрозаварчици – С. П., М.С. и К.Б. са работели на обекта на
ЕТ „Декоратор – Д.Х.“. Сами са се договаряли с Д.Х., когато нямат работа във
фирма „Ковег“ ООД да демонтират старите етернитови платна и монтират нови от
ламарина. Работата, извършвана в деня на злополуката от С.Х.П. и другите ел.
заварчици, се състояла в демонтиране на стари етернитови плоскости и полагане
на ламаринени на хале, собственост на ЕТ „Декоратор – Д.Х.“. Комисията е
установила също, че според писмените обяснения на М.С. и К.Б. работата, която са
извършвали с пострадалия, е ремонтни и монтажни работи – подмяна на етернитови
покривни плоскости с нови ламаринени такива на складова сграда, находяща се в
района на жп гара Х., собственост на Д.Х.. Имали лична уговорка с него и
заплащането щяло да е на база отработени дни /надници/, а работата щели да я
извършат при липса на работа в дружеството, в което са назначени, затова
помолили управителя да ги освободи за 2-3 дни и той устно им разрешил. Посочено
е, че управителят на „Ковег“ ООД, О.В., сочи, че дружеството му нямало финансов
интерес, нито уговорки с Д.Х.. Съгласно писмени обяснения на Д.Х., той имал
устна уговорка, направена преди месеци, работата по складовото хале да се
извърши на частно от ел. заварчиците, когато са свободни, без да се договаря с
дружество „Ковег“. Според обясненията му от 14.12.2017г., се уговорил с
братовчед си /управителя на „Ковег“ ООД/, ремонта да се извършва когато са
свободни майсторите, а техник на фирма „Ковег“ е ходил и е огледал обекта,
уговорили работа да се извърши с техни инструменти и оборудване /скеле, стълби,
машини, инструменти/, а материалите да са от него, плащането щяло да бъде след
като се извърши ремонта. Не е знаел на 08.12.2017г. дали ще работят, защото не
са ходили всеки ден, а само когато са свободни. Посочено е, че в представените
пред ТП на НОИ – Хасково писмени обяснения, Д.Х. пише, че не се е уговарял с
работниците М., С. и К. лично за тази работа и не бил плащал, защото ремонта не
е завършен, след като завърши, щял да заплати срещу издадена фактура както
обикновено и че щом работят през седмицата ще получи фактура от „Ковег“ ООД. За
плащането били говорили с О. В. преди месеци горе-долу колко ще струва
извършената работа. В началото на месец декември работниците заедно с техника
отишли при него и казали, че могат да започнат, като техника му казал какви
материали да купи за извършването на ремонта. Комисията е установила също, че
на 08.12.2017г. С.П. бил качен на покрива на складовата сграда, за да работи по
подмяната на покривните платна. Етернитовите платна били в лошо състояние и
били предупредени за това /писмени обяснения на Д.Х./, но той стъпил на едно от
тях, ней-вероятно по невнимание или заблуда и пропаднал през него на пода на
помещението /писмени обяснения от М.С./. Посочено е, че според обясненията на М.С.,
С.П. е употребил алкохол. Управителя на „Ковег“ ООД в обясненията си твърди, че
пострадалият по време на обедната почивка е употребил алкохол. Съгласно
обясненията на двамата колеги на С.П., при извършването на монтажните работи
били с каски. Д.Х. в устен разговор твърди, че няма спомен дали са били с
каски. След извършване на анализ на причините за възникване на злополуката, въз
основа на събраните в процеса на разследване писмени обяснения и документи,
комисията е констатирала следното: Няма представен договор за извършване на
строително-монтажни работи между ЕТ „Декоратор – Д.Х.“ и „Ковег“ ООД. Съгласно
заповед №9/01.12.2017г. на управителя на „Ковег“ ООД, С.Х.П. е пуснат в
неплатен отпуск, поради намаляване обема на работа, но няма молба от лицето, с
която е поискана отпуската /няма представена такава в ТП на НОИ – Хасково, нито
в Д „ИТ“ гр. Х./, няма изрично волеизявление на лицето. С издадената заповед е
нарушено изискване на КТ. Съгласно обясненията на Огнян Велков, бил помолен от
работниците да им бъде разрешено да извършат ремонта, след което била пусната и
заповедта за неплатен отпуск, което станало пред свидетели. В телефонен
разговор с другия управител С. В., било уточнено, че свидетелите са служители
на тяхното дружество. По данни от семейството на пострадалия / писмени
обяснения от М.П. – наследник/, сутринта на 08.12.2017г. служебен автомобил на
фирма „Ковег“ ООД го е взел от дома му, както всеки друг ден, когато е отивал
на работа, лицето М.С. /посочен като Д.С./ е управлявал служебната кола.
Винаги, когато е трябвало да ползва отпуск, е уведомявал семейството си, а през
този период не е имал намерение да ползва нито пък е ползвал отпуск. През целия
период от 01.12.2017г. – до 08.12.2017г. е бил на работа и не им било известно
да е имал ангажимент към друга фирма или трето лице, в деня на злополуката е
изпълнявал работа, възложена му от работодателя. Съгласно писмени обяснения от
управителя на „Ковег“ ООД, тази кола била предоставена изцяло на заварчиците,
придвижвали се с нея до обектите, където работели, до домовете си, ползвали я
даже по време на отпуск и за лични нужди, пътните листове се оформяли в края на
месеца от счетоводството. В обясненията си М.С. и К.Б. потвърждават, че те са
пътували със служебен автомобил на „Ковег“ ООД и на 08.12.2017г. са взели от
дома му пострадалия С.П., при ремонта ползвали само една дрелка, в буса имало
електрожен и други инструменти. В обясненията не уточняват чия собственост са
инструментите и оборудването, с които са работили. За положения труд им било
платено частично. В представените пред ТП на НОИ – Хасково писмени обяснения, Д.Х.
пояснява противоречието в различните обяснения, дадени от него „ще правят тази
работа на частно, когато са свободни с мои материали без да се договарям с
дружество Ковег от където са работниците“, защото тази уговорка била преди
месеци и мислели да извършат ремонта в събота и неделя, но майсторите имали
лична работа в почивните дни и започнали да работят и през седмицата. На
неговия обект са работили около 2-3 дни с прекъсване, защото ходели и някъде
другаде. Инструментите и съоръженията, с които работили, си ги донесли, не били
негови. Други работници на обекта освен тримата ел. заварчици нямало. В
протокола е отразено, че Д „ИТ“ Хасково не е издала постановление за обявяване
на трудови правоотношения между ЕТ „Декоратор – Д.Х.“ и С.Х.П.. По случая е
образувано досъдебно производство. Злополуката е възникнала най-вероятно поради
не осигурена безопасност от падане. Злополуката, станала със С.Х.П., има
характер на трудова.
С оглед възприетото
становище в Протокол № 5103-26-2/12.03.2018г. на комисията, разследваща
процесната злополука, И.Т.- длъжностно лице в ТП на НОИ- Хасково, е издала
Разпореждане № 5104-26-3/12.03.2018г., с което декларираната злополука вх. №
5101-26-3/06.02.2018г. на ТП на НОИ – Хасково от наследник на лицето С. Х.П.,
станала с него на 08.12.2017г., се приема за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-
Хасково, който с процесното Решение № 1012-26-76-4/17.05.2018г. е отхвърлил
жалбата. За да постанови този резултат директорът на ТП на НОИ Хасково е приел,
че са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл.55, ал.1 от КСО
характеризиращи една злополука, като трудова.
Административният
акт е съобщен на оспорващия на 21.05.2018г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне /л.140/ и е обжалван пред съда с подадена на 01.06.2018г.
жалба, заведена в Административен съд - Хасково под вх. № 3221/01.06.2018г.
За установяване на
фактическата обстановка, по делото са разпитани свидетели - М.Р.С., К.А.Б., Д.И.Х.
и М.М.С..
Свидетелят М.Р.С.
заяви, че поради липса на работа във фирмата, в която работили, се споразумели
с Д. да му свършат услуга, която се състояла в разкриване на покрива, който бил
покрит с етернит и трябвало да се направи с ламарина. Три дни работили при Д. и
на четвъртия ден, като откривали покрива, не знаел точно как се случило, но
Стефан стъпил на етернита и паднал долу. Слезли, за да му помогнат. През това
време Д. извикал „Бърза помощ“. Когато пристигнала „Бърза помощ“, дошла и
полиция, след това го закарали в „Бърза помощ“, където постояли малко и го
транспортирали за Х.. Свидетелят сочи, че уговорката за ремонт на покрива била
между тях /свидетеля, С.П. и К.Б./ и Д.. Заплащането трябвало да се извърши,
като той /Д./ плати на тях /свидетеля, С. П. и К.Б./, накрая, когато свършат
ремонта. Платено им било след една седмица, към декември месец, към 300.00 лв.
/триста лева/ на човек. Д. ги платил на техния техник, защото те се познавали. Д.
ги предал на него и той ги изплатил на тях /свидетеля, С. П. и К.Б./. Този
човек, на когото Д. дал парите, се казвал М.. Когато се срещнали, Д. дал парите
на М. и той се разплатил на всеки поотделно. Доколкото свидетеля разбрал,
парите на С. ги предал на жена му. На обекта работели, когато нямало работа във
фирмата. Д. още преди доста време искал да му свършат услуга, но те били заети
във фирмата. Казали, че когато няма работа във фирмата, ще могат да извършат
ремонта. В конкретния период били в неплатен отпуск и през това време ходили да
работят при Д.. Техният работодател знаел за направената уговорка с Д.. На
въпроса дали имало направена уговорка между Д. и „Ковег“ ООД, във връзка с
работата, която извършвали, свидетелят отговори, че нямало, с фирмата нямало
нищо общо. Това си било само между тях. За да отидат на обекта, тръгнали от
вкъщи, защото микробусът на фирмата бил паркиран там. Свидетелят сочи, че
микробусът стоял паркиран пред вкъщи, а не във фирмата. Пътували с него и
инструментите, всичко им било в него. Някой път отивали до фирмата и оттам
тръгвали към обектите. Точно този ден първо отишли до фирмата, за да вземат от
там инструменти, които им трябвали за работата и оттам тръгнали. За ремонта,
който извършили, всички материали били на Д.. В този ден, относно това дали им
бил проведен инструктаж от фирма „Ковег“ ООД, свидетелят сочи, че им било
казано устно, но те били в неплатен отпуск. Уточнява, че в деня на неплатен
отпуск не е имало проведен инструктаж от фирма „Ковег“ ООД. Работили на обекта
на Д. три, четири дни. Ходили до обекта с превоз на фирма „Ковег“ ООД. Тръгвали
от вкъщи, като се съберат хората и заминавали на обекта. Понякога карал
свидетеля, понякога С., когато липсвала техника. През трите дни управлявал
свидетеля. На този обект работили трима души. Всички си пуснали заявление за
неплатен отпуск. Относно пострадалия С. свидетелят не знаел. Извикали ги
поотделно. Когато нямали работа, ги пускали в неплатен отпуск за три или пет
дни, докато възникне друга работа. Това ставало чрез писмена молба. Не отивали
заедно да подават молби, отивали един по един и се подписвали. Свидетелят сочи,
че били двамата с К., когато пускали молбите. Свидетелят сочи, че от фирмата
знаели, че работят като са в неплатен отпуск и инструментите им стояли в
микробуса. Те си намерили обекта. Д. още преди година искал да му направят
покрива, но те били заети и нямали възможност да му свършат тази услуга. Сами
си търсили обекти, когато нямали достатъчно работа. Фирмата знаела, че работят
на друго място. Техният шеф знаел, че Д. искал да му се свърши услуга.
Използвали инструменти на фирмата, както и техника, която била собственост на
фирмата /Ковег/. Други ремонти „на частно” не извършвали, този бил единствения.
Всички инструменти били винаги с тях, в микробуса. Събота и неделя този
микробус стоял паркиран пред къщата на техника. Името на техника, който взел
парите и след това ги разпределил между тях, било М.С..
Свидетелят К.А.Б.
заяви, че с Д. се познавали отдавна и много пъти свидетелят му вършил работа.
Няколко пъти Д. го молил, когато имат време, да отидат и да му ремонтират
покрива, но в момента имали много работа, затова свидетелят му казал, че когато
се освободят, ще попитат техния управител. Когато останали една седмица без
работа, отишли да ремонтират покрива. За свършената работа трябвало да се плати
на тях тримата, на С., на свидетеля и на М.Р..Точна уговорка за пари нямали,
защото не знаели какво е точно естеството на работата. Трябвало първо да се
разкрие етернита, за да видят за каква работа става въпрос. С Д. били в
коректни отношения и друг път свидетелят работил за него. Той /Д./ бил честен,
затова от начало нямали точна уговорка за пари, докато не се свърши работата.
След нещастния случай не им се ходело на халето, където работили, защото още
били в шок. Д. се срещнал с М. /М.С./ и му дал парите. Сумата била 1000.00 лв.
/хиляда лева/. Той получил парите, защото се познавал с Д. и тъй като те не
ходели вече на обекта, двамата се срещнали и Д. предал парите на М.. По
времето, когато извършвали този ремонт, М.С. не бил на работа във фирма „Ковег“
ООД. Бивш служител бил. В деня на инцидента М.Р. карал микробуса. Постоянно
пътували с микробуса и в него им били всички части и инструменти. Свидетелят
отишъл директно на обекта на Д., защото му било близо, не го взели със
служебния транспорт. Общо получили за извършената работа 1000.00 лв. /хиляда
лева/. Разпределили парите по равно на тримата. Паднали им се по 330.00 лв.
/триста и тридесет лева/ на човек. Инструментите, които стоят в микробуса, били
на фирма „Ковег“ ООД. Инструктаж им се провеждал веднъж месечно. Тогава били в
неплатен отпуск. Говорили с техния управител и той им разрешил да излязат една
седмица в неплатен отпуск. Относно процедурата сочи, че пускали молба за
неплатен отпуск и се подписвали. Първият ден от неплатения отпуск отишли на
обекта, а на втория ден отишли в „Ковег“ ООД, за да пуснат молба. Били една
седмица в отпуск, но не помнел точно датата /от коя до коя дата/.От понеделник
започнали работа на обекта на Д., а във вторник отишли във фирма „Ковег“ ООД,
за да си пуснат молбата за неплатен отпуск.
Свидетелят Д.И.Х.
заяви, че е братовчед на жалбоподателя. От много време търсел майстори, които
да извършат ремонт на покрива, защото работата била специфична. Братовчед му
имал строителна фирма, затова го помолил да му бъде извършена тази услуга. Той
му обещал, че когато има свободни работници, ще му каже, а свидетелят от своя
страна да се договоря с тях. Минало известно време и дошъл техник, за да види
каква работа точно трябва да се свърши. Огледал обекта и казал, че когато има
свободни работници, ще дойдат да извършат ремонта. Отново минало доста време,
било ноември месец, когато дошли четирима души и казали, че могат да започнат
работата. Отначало свидетелят не се съгласил, защото времето не било подходящо
и казал, че може да се отложи. Те му обяснили, че ще започнат да работят, като
всеки ден откриват малка част от покрива и я закриват в рамките на деня, за да
не стои отворено пространството. След това работниците започнали, не можел с
точност да опише хронологията на работата. Инцидентът се случил на 08.12.2017
г. следобед. Свидетелят се обадил на телефон 112. Трябвало да плати за
извършената работа на майсторите или по-скоро на М., защото лично с тях не е разговарял
по този въпрос. Дал парите на М., но не знаел той от своя страна на кого
трябвало да ги предаде, най-вероятно на майсторите дал парите. С тях изобщо не
бил разговарял на тази тема. Свидетелят сочи, че уговорката за извършването на
ремонта била между него и М. – техника, а най-напред с братовчед му. Лично с
майсторите не бил разговарял, да уговаря конкретиката. На въпроса дали е имал
уговорка с дружеството „Ковег“ ООД или не, свидетелят заяви, че нямал. Не знаел
дали в този период М. е работил за дружеството, но той идвал с работниците.
Във връзка с
поставен от съда въпрос, управителят на дружеството „Ковег“ ООД - О. И. В., да
даде отговор дали въпросното лице М. работи в дружеството, същият посочи, че в
конкретния период лицето М.С. – М., не е работил в дружеството.
Свидетелят Д.И.Х.
заяви, че на посочената дата – 08.12.2017г., на обекта работели четирима души -
К., М., С. и М.. Уговорката за извършване на работата била с техника, както и
заплащането да се извърши на него, така се разбрали в самото начало с братовчед
си. Просто в самото начало с О..и се били разбрали да се разплатят. Обектът не
бил завършен още. Платил някаква минимална сума, не си спомнял точно колко,
защото бил много притеснен. Сумата била между 200.00 лв. /двеста лева/ и 400.00
лв. /четиристотин лева/. Обектът бил собственост на неговата фирма. Към
настоящия момент този разход във фирмата все още не бил оформен счетоводно. За
въпросния ремонт свидетелят не бил извършвал плащане на „Ковег“ ООД.
Свидетелят М.М.С.
заяви, че в този период бил на борсата и не участвал в ремонта, но бил неволен
свидетел на разговорите между момчетата, които ще извършват работата и Д.,
същевременно и с О. В.. Работата се състояла в извършване на услуга, подмяна на
покрив от етернит с ламарина. Уговорката била, когато нямат работа във фирмата,
момчетата да свършат тази услуга на Д.. Това било, което знаел свидетеля по
случая. Един ден, когато отишъл да си види колегите, станал неволен свидетел.
Бил се случил инцидента с колегата С.. На въпроса дали някой му е давал пари
във връзка с този случай, свидетелят отговори, че след известно време, тъй като
с Д. били приятели, на доверие Д. му дал пари, защото искал да се разплати с
момчетата. От инцидента Д. бил травмиран и не искал да се среща с тях, затова
предал на свидетеля в хартия сумата, за която се били уговорили за свършената
до момента работа. Било останало още малко за довършване, но Д. не искал да
продължават. С Д. били приятели и като техническо лице Д. бил питал свидетеля
какво ще му струва ремонта. Свидетелят му обяснил, че след приключване на
работата той да прецени колко дни са работили, каква работа са свършили, какво
са демонтирали, какво са монтирали и по негова преценка да види каква сума да
плати.Свидетелят предал парите на момчетата, а останалата част дал на съпругата
на С., защото той тогава бил в болницата. На 8 декември свидетелят отишъл на
обекта в късния следобед. Не бил работил там, тъй като нямало техническа
работа. Работата, която трябвало да се свърши, била просто „майсторска“.
Свидетелят просто говорил с Д., собственика на обекта. От О. В. – управителя на
„Ковег“ ООД, не му било възлагано да направи оглед на този обект, за вида на
работата, която следвало да бъде извършена. Свидетелят отишъл на обекта в късния
следобед, да си види колегите и да вземе буса за събота и неделя, тъй като му
бил необходим за частни цели. Като бивш служител и сега пак, като настоящ
служител на фирмата, човекът им правел услуги да ползват буса, за да си вършат
лична работа. Свидетелят карал и друг път работници. Буса го карали и
свидетеля, и М.Р. и С., да си свършат някаква работа. Нямал спомен през 2016 г.
фирма „Ковег“ ООД да е извършвала ремонтни дейности на ЕТ „Декоратор – Д.Х.“,
по комини и керемиди. Не знаел за такъв обект. Бил технически ръководител по
метални конструкции, а не по такива ремонтни дейности. Работата му била
предимно по метални конструкции. Свидетелят не присъствал на договорката между Д.
и тримата работници, които извършвали ремонта. Просто по приятелски Д. го
питал, тъй като дълги години свидетелят работил като вещо лице в ДЗИ, какво би
му струвала тази услуга, за да знае. За това говорили в продължение от 2016 г.
и през 2017 г. и все се отлагало, когато нямало работа да се извърши този вид
дейност. На договорката между Д. и работниците да започнат работа или не,
свидетелят не присъствал. Просто той питал свидетеля приятелски. От
разговорите, които водили, свидетелят разбрал, че уговорката била между Д. и
работниците, когато нямали работа при О. В. или той ги освободи да извършат
услугата. Това било говорено години назад. Че Д. има уговорка с работниците,
свидетелят разбрал и от работниците, и от Д. разбрал, че ще бъде извършен този
ремонт, но не присъствал на техни договорки. Д. го питал съвсем приятелски
какви материали ще му трябват.
При така
установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК от лица, имащи
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт
и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно
изискванията на чл. 60, ал.4 КСО.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168,
ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс приложим на основание чл. 118, ал.
2 от КСО съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, дали са
спазени материалноправните и административнопроизводствените правила; дали
актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона.
Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е Решение № 1012-26-76-4 от 17.05.2018г. на директор
на Териториално поделение- Хасково на Националния осигурителен институт.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основанията
посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от
компетентен орган (чл. 117, ал. 3 във вр. с чл. 117, ал. 2 и с чл. 117, ал.1,
т. 2, б. "е" КСО), в предписаната от закона форма и в съответствие с
неговите цели. При издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон
и съществени нарушения на административно производствените правила, които да
водят до неговата отмяна. Съдът не констатира и основание за обявяването му за
нищожно.
За да потвърди Разпореждане
№5104-26-3/12.03.2018г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, директора
на ТП на НОИ Хасково е приел, че към дата на настъпване на злополуката със
Стефан П. са били изпълнени всички кумулативни изисквания на чл.55, ал.1 от КСО
характеризиращи една злополука, като трудова.
Съгласно чл. 55,
ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Законът визира
две хипотези: внезапно увреждане на здравето през време на работа и във връзка
или по повод извършваната работа и внезапно увреждане при работа, извършена в
интерес на предприятието. За да е осъществен фактическият състав на чл. 55,
ал.1 КСО е необходимо да са налице следните предпоставки: увреждане на здравето
на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е
причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; наличие на причинна
връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; наличие на функционална
връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.
Както бе посочено
по-горе, не е спорно по делото, че в деня на настъпване на злополуката -
08.12.2007г. пострадалото лице е било в трудови правоотношения с “Ковег” ООД
гр. Х.. Този факт се подкрепя, както от приложения по делото Трудов договор
№263/13.07.2015г. и допълнителното споразумение сключено към цитирания трудов
договор между работодателя „Ковег“ ООД гр. Х. и работника С. П..
Въпреки, че по
делото не са налични доказателства, установяващи документално изпращането на
работници от „Ковег“ ООД, в това число и пострадалия С. П. на строителния
обект, находящ се в гр.Х. с възложител ЕТ „Декоратор – Д.Х.“, то тези
обстоятелства се установят и доказват от съдържащите се в делото протоколи от
разпит на свидетеля Д.Х. – собственик на обекта където се е извършвал ремонта и
О. В. управител на фирма „Ковег“ ООД, където е работел по трудово
правоотношение пострадалия С. П., дадени непосредствено от двете лице след
случилата се на 08.12.2017г. злополука / л. 24 и л.25 от делото/ и взети
предвид от административния орган в хода на разследване на злополуката. Същите
са приобщени към административната преписка поради което и съда ги цени като
годно доказателствено средство противопоставимо и опровергаващо дадените в
настоящото производство свидетелски показания които са противоречащи,
необективни и недостоверни. Също така, за да не даде вяра на събраните в хода
на съдебното производство свидетелски показания, съдът съобрази и това, че свидетелите
К.А.Б. и М.Р.С. са поставени в служебна зависимост от работодателя им – „Ковег“
ООД, който в случая е дружеството жалбоподател. По отношение на свидетелските
показания дадени от Д.Х., съдът намира същите за изцяло противоречащи с
първоначално установената от същия фактическа обстановка по случая. Поради
което счита, че са продиктувани изцяло от това същия да извлече благоприятни за
себе си последици.
От прочита на
протокол за разпит на свидетел на лицето Д.И.Х. прави впечатление, че същия
пред разследващите органи не отрича, че е имало уговорка между него и братовчед
му О., който е собственик на строителна фирма „Ковег“ ООД да бъде извършен
ремонт на покрива на сграда ползвана от него и то от работници на фирма „Ковег“
ООД. Същият сочи „ От два дни работници изпратени от моя братовчед О.,
ремонтират покрива на постройката. Понеже имам доверие на моя братовчед О., не
помня за каква цена се разбрахме за ремонта. Помня, че цената беше за квадратен
метър за демонтаж и монтаж , но сега не си спомням колко точно беше цената.“ В
този смисъл са и даваните в последствие пред ТП на НОИ Хасково обяснения от Д.Х.,
като в обяснение на лист.52 от делото същия дори сочи, че след ремонта е
очаквал да му бъде издадена фактура за услугата от фирма „Ковег“ ООД.
От прочита на
протокол за разпит на свидетел О. И. В., управител на „Ковег“ ООД гр. Х. прави
впечатление, че същия говори в множествено число използвайки израза „
започнахме ремонт на покрив на постройка, находяща се в гаров район в гр. Х..
Днес на обекта работеха трима човека С. П., К.Б. и М.Р.. Около 14.30 часа ми се
обади първият ми братовчед Д., на който правехме ремонт и ми каза, че С. е
паднал от покрива. Искам да кажа, че и тримата които бяха на обекта са ми
дългогодишни работници и имат опит в правенето на покриви. Тримата работят на
трудови договори в моята фирма „Ковег“ ООД. На обекта е проведен инструктаж
сутринта и работниците са запознати с инструкцията за работа на покрива. С моя
братовчед се разбрахме да плати труда на работниците в моята фирма, а
материалите да си закупи сам.“ Никъде свидетеля Велков не споменава, че през
този период, в който е бил извършван ремонта посочените от него служители са
били в неплатен отпуск или, че същите са се договорили конкретно с Д. за
извършване на възложената им работа по ремонта на покривната конструкция.
С оглед изложеното
до тук съдът намира, че няма как да се приемат за убедителни доводите, на
оспорващия за неизпълнение на фактическия състав на чл.55, ал.1 от КСО, като
основният му аргумент в тази насока е свързан с това, че пострадалото лице в
този период е било в неплатен отпуск при работодателя си „Ковег“ ООД, реално
уговорката за извършваната работа е била между него и ЕТ „Декоратор – Д.Х.“***,
както и че извършваната от С. П. работа, не е в интерес на работодателя.
Фактическите
твърдения на предприятието-осигурител, че пострадалото лице П. към момента на
настъпване на трудовата злополука - 08.12.2017г. е бил в неплатен отпуск, също
не могат да служат като надлежно доказателство, че работника не е изпълнявал
възложена му работа от „Ковег „ ООД.
Съгласно
разпоредбата на чл.160 от КТ работодателят по искане на работника или служителя
може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не
платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му
стаж. За да бъде разрешен този вид отпуск работника следва да заяви това
писмено или устно пред работодателя. По делото обаче липсва такова искане от
страна на пострадалото лице П. – не се сочи такова да е правено от негова
страна както писмено, така и устно. Приложени са само две заявления за ползване
на неплатен отпуск и те са от К.А.Б. и М.Р.С. / л.79/. Съответно представена е
и Заповед № 9/01.12.2017г. съгласно която тримата работници от „Ковег“ ООД – К.Б.,
М.С. и С. П. в седмицата от 04.12.2017г. до 08.12.2017г. са освободени в
неплатен отпуск. Въведената от закона писмена форма за доказване на изявлението
на работодателя за разрешаване на отпуската, е поради изискването за яснота
относно даденото разрешение. В настоящият случай работодателя „Ковег“ ООД гр.
Харманли е представил заповед, с която е разрешил ползването на отпуск от С. П.,
но със заповедта не се доказва действителното ползване на отпуск. Представената
заповед за отпуск и предварителен график за м. декември 2017г. според съда са
съставени от работодателя „Ковег“ ООД за изгодни на същия обстоятелства, без
данни същите да са били връчени на работника П., при което под съмнение се
поставя действителният момент на съставянето им. Така съдът счита, че
жалбоподателя не доказва пълния фактически състав на реда за ползване на
неплатен годишен отпуск по чл.160 КТ. Нито от заповедта за отпуск, нито от
други относими доказателства, се установява, че волеизвлението на работодателя
за разрешено ползване на неплатен годишен отпуск е достигнало до работника и е
започнало ползването му.
С оглед
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че изложените в оспорения акт
от административния орган, фактически обстоятелства са относими към хипотезиса
на правната норма на чл.55, ал.1 от КСО, дефинираща понятието “трудова
злополука”. Както бе казано и по-горе самата разпоредба на чл.55, ал.1 от КСО,
съдържа в себе си две хипотези, едната: вензапно увреждане на здравето през
време на работа и във връзка или по повод извършваната работа и втората
хипотеза- внезапно увреждане при работа извършена в интерес на предприятието. В
случая злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от
хипотезата на материално правната разпоредба на чл.55, ал.1 от КСО.
На следващо място,
за да се приеме, че злополуката е трудова трябва да са налице и всички посочени
в закона съществени конститутивни признаци на това понятие, а те са: 1.
увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесния интегритет или
функциите на човешкия организъм и което увреждане следва да е настъпило
внезапно, 2. наличието на функционална връзка с извършваната работа, 3.
резултата от увреждането да води до неработоспособност или смърт и 4. наличието
на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен
резултат. В случая са били налице всички тези съществени конститутивни признаци
на даденото в закона легално определение на понятието "трудова злополука".
Поради което директора на ТП на НОИ – Хасково, като е приел, че настъпилата
злополука със Стефан П., следва да се квалифицира като трудова и е отхвърлил
жалбата на „Ковег“ ООД гр. Харманли против Разпореждане №5104-26-3/12.03.2018г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, е постановил акт, който е в
съответствие с материалния закон.
По изложените
съображения, съдът приема, че оспорения административен акт е законосъобразен,
поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото въз основа на направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника и процесуалните представители на заинтересованите страни в процеса
и на основание чл. 143, ал.4 АПК, на ответника следва да се присъдят разноските
по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на
заинтересованата страна М.С.П., следва да се присъдят разноски по делото -
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. и на заинтересованите страни
Д.Х.П. и С. Х.П. следва да се присъдят разноски по делото, представляващи възнаграждение
за един адвокат в размер на 1000 лв.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК, вр. чл. 118 КСО Административен съд
Хасково, 4-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ковег“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., област Х., община Х., бул. „Б.“
№.., ет…, ап…, с ЕИК ….., представлявано от О. И. В., против Решение № 1012-26-76-4
от 17.05.2018г. на директор на Териториално поделение- Хасково на Националния
осигурителен институт / ТП на НОИ- Хасково/, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващия против Разпореждане №5104-26-3/12.03.2018г. на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА „Ковег“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., област Х., община Х., бул. „Б.“
№.., ет…, ап… с ЕИК ……., представлявано от О. И. В. да
заплати на ТП на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100
лв. ( сто лева).
ОСЪЖДА „Ковег“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., област Х., община Х., бул. „Б.“
№., ет.. ап…, с ЕИК ……., представлявано от О. И. В., да
заплати на М.С.П., ЕГН ********** от гр. Х., направените по делото разноски
представляващи възнаграждение за едни адвокат, в размер на 600 лв. / шестотин
лева/.
ОСЪЖДА „Ковег“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., област Х., община Х., бул. „Б.“
№.., ет…, ап.. с ЕИК …, представлявано от О. И. В. да
заплати на Д.Х.П., ЕГН ********** *** и Х.С.П., ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски представляващи възнаграждение за едни адвокат, в размер на
1000 лв. / хиляда лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: