РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 873 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1122 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, срещу Решение № 505 от 31.07.2019г., постановено по
а.н.дело №622 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление №
18-1006-003460 от 01.10.2019г., издадено от Началник Група в Областна Дирекция
на МВР, Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ с което на Д.А.Д., ЕГН **********,***,
за нарушение по чл. 58, т. 3, от Закона
за движението по пътищата, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на по 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е.
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се, че в акта за установяване на
административно нарушение е посечена конкретната материално правна разпоредба,
която е нарушена от Д., а съответно, в наказателното постановление е указана и
съответната административно наказателна разпоредба.
Иска се оспореното решение да бъде отменено,
като съответно се потвърди, отмененото с него наказателно постановление
3. Ответника Д.А.Д., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адв. А., в представени по делото писмени бележки е
на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалвания съдебен акт.
Иска се касационната жалба да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна,
като оспореното решение следва да бъде отменено. Счита, че в случая не е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както е прието от
първоинстанционния съд.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
жалба, заявена от Д.А.Д. срещу НП № 18-1006-003460 от 01.10.2019г., издадено от
Началник Група в ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение по чл. 58, т. 3, от ЗДвП, на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на по 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Същото е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение серия Д, №701722 от 16.09.2018г., съставен от
Георги Василев Вълков, на длъжност полицай към ОДМВР, Пазарджик. Описаните в
акта констатации се свеждат до следното :
На 16.09.2018г., в 16:47ч., в община Пазарджик,
на път – Автомагистрала № А-1, км. 91 в посока гр. София, Д. като водач на лек
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № СА0369КА, управлява моторното превозно
средство в лентата за принудително спиране.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на
правилото на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат на 16.09.2018г.,
като в същия е отбелязано „… нямам възражения…“
7. Тези фактическите констатации и правна
квалификация са възприети от административно наказващия орган, като в наказателното
постановление при описание на нарушението е добавено, че движението в лентата
за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
При това положение, процесните административни
наказания са наложени на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата.
8. За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, районния съд от една страна е приел, че вмененото на Д.
нарушение е осъществено и е доказано до изискуемата степен на несъмненост. В
тази насока са съобразени, събраните по делото гласни доказателства които са
еднозначни в твърденията, че Д. съвсем за кратко време е управлява в аварийната
лента и то с цел да не допусне други МПС да преминават в нея. По отношение на
тези данни Съдът е отбелязал, че така сочената причина не от изключенията
предвидени, в нарушената разпоредба и не изключва виновното поведение на
водача. В тази насока е посочено още, че от показанията на свидетелите Лилчев и
Янев е явно, че жалбоподателят е управлявал в лентата за принудително спиране
около 1 км, което според Съда показва, че движението му не е било за кратко
време. Крайният извод е бил, че от
всички доказателства по делото, несъмнено се установява, че управляваният от
жалбоподателя автомобил не е имал технически проблем, нито водача или пътниците
в него са имали здравословен проблем, което пък да налага движение в аварийната
лента.
Независимо от това, Съдът е посочил, че забраната
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП има две изключения, които ако не са налице водачът няма
право да се движи или спира в аварийната лента, като това означава, че за да е
налице извършено нарушение на забраната следва и двете изключения (основателни
причини за движение/спиране в тази лента) да не са били налице към момента на
проверката на водача от контролните органи и констатирането на лисата на същите
следва да намери отражение при описание на нарушението както в АУАН, така и в
НП.
В този контекст, в мотивите на решението е
посочено, че видно от АУАН и от НП, в тях при описание на нарушението не е
посочено липсата на предпоставките по чл.58 т.3 от ЗДвП, които да дават
възможност на водача за подобно поведение, като при това положение
санкционираното лице е лишено от възможността да разбере какво нарушение му се
вменява и от там адекватно да организира своята защита. Според Съда, допуснатото
нарушение е от категорията на съществените и неминуемо води до
незаконосъобразност на НП, което е достатъчно основание за неговата отмяна.
V. За правото :
9. Прежде описаните съображения на районния съд,
относно фактическото осъществяване на процесното нарушение от страна на Д. са
логични, обосновани и формирани въз основа на точен и обективен анализ на
всички събрани по делото доказателства. Те се споделят изцяло и впълнота от
настоящата инстанция, което прави излишно тяхното приповтаряне.
10. С оглед изложените в касационната жалба
възражения обаче, необходимо е да се посочи следното :
Според чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
Очевидно, възведената в цитираната разпоредба
забрана е абсолютна, доколкото нейното нарушаване, без съмнение излага на
сериозен риск живота и здравето на всички участници в движението по
автомагистралата. На същото основание, законодателя е допуснал само две
хипотези, при които е възможно движение или спиране в лентата за принудително
спиране - при повреда на пътното превозно средство и при здравословни проблеми
на водача или пътниците в превозното средство.
Ясно е, че за да се изследва и констатира
наличието на коя да е от тези две хипотези, конкретните предпоставки за тяхното
приложение следва да бъдат заявени от водача на превозното средство, което се
движи или спира в лентата за спиране.
Каквито и да е твърдения от страна на Д. в тази
насока, не са заявени, нито в хода на административно наказателната процедура,
нито в хода на съдебното производство. Каза се, единственото волеизявление от
негова страна, отразено в АУАН е „… нямам
възражения …“.
Съответно в жалбата срещу наказателното постановление
и в хода на първоинстанционното производство са за заявени факти и
обстоятелства, които правилно са преценени от решаващия съд, като ирелевантни
по отношение на възможността, Д. да управлява превозното средство в лентата за
спиране.
Не на последно място, трябва да се констатира,
че всъщност в наказателното постановление, като описание на твърдяното
административно нарушение е възпроизведен целият текст на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Всичко това не е правилно съобразено от
първоинстанционния съд, последица от което е постановен при неправилно тълкуване
и прилагане на процесуалния закон съдебен акт.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 505 от 31.07.2019г., постановено по
а.н.дело №622 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 18-1006-003460 от 01.10.2019г., издадено от Началник Група в
Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ с което на Д.А.Д.,
ЕГН **********,***, за нарушение по чл.
58, т. 3, от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 178ж, ал. 1,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на по 1000,00лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/