РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16225/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Ищцата
твърди, че на 31.07.2018 г., на
автомагистрала (АМ) „Тракия“, в района на 36 км., в посока гр. София, Е.Р.П., с
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол върху управлението на автомобила и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът излязъл
извън платното за движение, преобърнал се и се установил в дясно от пътя.
По повод
настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1637015 на Пътна полиция –
ОДМВР-София.
В резултат на
ПТП, ищцата получила следните увреждания: множество хематоми и охлузвания, две фрактури
- съчетано счупване на диафазите на лакетна и лъчева кост на десен горен
крайник. След ПТП, ищцата била настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. По
спешност, крайникът бил поставен на директна скелетна екстензия. След
стабилизиране на общото състояние, били извършени оперативни процедури с голям
обем и сложност - под обща анестезия фрактурата на лъчева кост била репонирана
и фиксирана с 1 интрамедуларен имплант; фрактурата на лакетна кост била
репонирана и фиксирана с още един интрамодуларен имплант. На 04.08.2018 г., Е.П.
била изписана от болничното заведение за продължаващо домашно амбулаторно
лечение с препоръка да не се натоварва увредения крайник и да се спазва
хигиенно двигателен режим.
В резултат на получените от ПТП
увреждания, ищцата претърпяла интензивни болки и страдания. Наложило се и да
спазва щадящ режим без да натоварва крайника и да не се движи. Ищцата не можела
да се обслужва самостоятелно, нарушен бил и животът й като дете. Започнала да
изпитва страх от автомобили и от непознати. Контролните прегледи и посещенията
на лекар винаги били съпроводени със
страх и стрес, изразен в пристъпи на плач и паника. Изпитвала притеснения и
страх и от това, че трябва да я оперират отново. Ищцата станала тревожна и
раздразнителна, без причина. Започнала да плаче и да се стряска на сън.
Затворила се и трудно контактувала. Не желаела да си играе с другите деца. Не
се отделяла от майка си, страняла от други хора, включително и от баща си.
Налице била отчужденост, понижена активност и самоизолация, които се отразявали
негативно на психиката и развитието й.
Към предявяване на исковата
молба, състоянието на ищцата не било подобрено. Изпитвала спорадични остри
болки в ръката, споделяла, че чувства имплантите, които й убивали. Не можела
спокойно да разгъва и да извършва въртеливи движения с ръката. От операциите
останали белези на крайника. Стресът от преживяното не бил преодолян. Прогнозите
за пълно възстановяване на функционалността на доминатния горен крайник не били
благоприятни и предстояла втора операция за екстракция на остеосинтезния
материал.
Ищцата претърпяла и имуществени
вреди в размер на 3003.85 лева, съставляващи сбора от: 2208 лева - разходи за
закупуване на ендер и разширен остеосинтезен пакет; 700 лева - за избор на
оперативен екип; 75 лева - за стая за болничен престой с придружител; 50.85
лева - за медикаменти - Ендотелон и Далацин.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица №
BG/02/117003349708, валидна от 20.12.2017 г. до 19.12.2018 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******, включително и на водача Е.Р.П., с
ЕГН: **********.
Със застрахователна претенция вх.
№ ОК-539004/10.08.2018 г., ищцата предявила претенцията си пред З. „Б.И.“ АД,
но ответникът не се произнесъл.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 40 000 лева – частичен иск от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от
3003.85 лева –
обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2018 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.
367 ГПК,
ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на Е.Р.П.,
с ЕГН: ********** при управление на лек
автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******.
Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответникът
оспорва твърденията на ищцата, че е пострадала при описаното в исковата молба
ПТП. Сочи, че представеният Протокол за ПТП е във формата на ПТП с материални
щети без пострадали лица, не е издаден в изискуемата форма и няма
доказателствена сила.
Евентуално,
прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, тъй
като последната, като пътник в лек автомобил, не е била с поставен предпазен
колан и не е била в обезопасено детско столче.
Ответникът
излага съображения и че претендирата сума за обезщетяване на неимуществени вреди
е завишена. Не били представени медицински документи за протичане на
възстановителния период. Всички твърдения в исковата молба за тежък
оздравителен период и за неблагоприятни прогнози били напълно неоснователни.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно
от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 31.07.2018 г.
(датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/117003349708, валидна от 20.12.2017 г. до
19.12.2018 г., З. „Б.И.“ АД, е застраховало гражданската отговорност
на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******,
включително и на водача Е.Р.П.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 26.08.2019 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено по делото, че на 31.07.2018 г., около 16.00 ч., на АМ „Тракия“ при км. 36, Е.Р.П.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******,
е реализирала ПТП, при което автомобилът се е завъртял и е самокатастрофирал в
дясно по посока на движението си в отводнителна шахта, в резултат на което е пострадала
ищцата Е.Е.П.,
която е била пътник в автомобила.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника се установява от представения по делото Протокол за ПТП № 1637015,
съставен на 31.07.2018 г. от мл. автоконтрольор при КАТ –
ОДМВР-София, който е посетил мястото на ПТП. Като причини и обстоятелства за настъпване на
ПТП, в Протокола за ПТП е посочено, че на 31.07.2018 г., около 16.00 ч., лек
автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******, управляван от Е.Р.П., се е движил по АМ „Тракия“, в посока
гр. София, и при км. 36, „поради движение
с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия – мокра пътна настилка
и дъжд, се завърта и самокатастрофира извън платното за движение в дясно в
отводнителна канавка с което реализира ПТП с материални щети“. Протоколът е
подписан от актосъставителя и от водача,
без възражения.
На 31.07.2018 г., на водача Е.Р.П. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 756470, за
това че на 31.07.2018 г., на АМ „Тракия“, при км. 36, с посока на
движение гр. София, е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******,
със скорост, несъобразена с пътните условия – мокра пътна настилка и
несъобразена с атмосферните условия – дъжд, вследствие на което се завърта и
самокатастрофира в дясно по посока на движението си в отводнителна шахта и реализира
ПТП.
Въз основа на АУАН № 756470/31.07.2018 г. е
съставено Наказателно постановление № 18-1204-002342/27.08.2018 г., с което на Е.Р.П.,
за описаното деяние, съставляващо нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Г.Г., от
показанията на които се установява както твърдения механизъм на ПТП, така и че
ищцата е пострадала именно в резултат на процесното ПТП. Свидетелят сочи, че на
въпросния ден, е управлявал лек автомобил „Хюндай“ по АМ „Тракия“. Било
привечер, още светло. Времето било ясно, но било валяло дъжд. Зад него се
движел лек автомобил „Хонда Сивик“, управляван от Е.П., в който били дъщерята
на свидетеля (Г.Г.) и неговата внучка – ищцата Е.П.. Г.карал с около 110 км/ч.
и поглеждал в огледалото за задно виждане, тъй като пътували заедно. След като
минал бензиностанция „Лукойл“ след гр. Ихтиман в посока гр. София, свидетелят
погледнал в огледалото назад, но колата, в която била дъщеря му, зет му и
внучката му вече не идвала след него. След като изчакал няколко минути в
аварийната лента, свидетелят се върнал назад и видял катастрофата. Колата,
управлявана от Евгени, била смачкана от двете страни. На мястото били спрели
още 3 коли и хората, които били там казали, че колата, управлявана от Евгени се
е въртяла два - три пъти. Свидетелят видял, че колата била размазана – била
затисната на лявата страна в канавката.
Детето
Е. било извадено от колата и стояло на една чанта. Костта на ръката й била
„настръхнала“, „надута“ под кожата, без да се вижда. Свидетелят я пипнал и Е.
изпищяла, тъй като много я боляло. Гърдите също я болели. Дошла линейка, която
откарала Е. в „Пирогов“. Майката й имала проблем с врата и свидетелят ходел с Е.
„по кабинетите“. Г.сочи, че тя пищяла през цялото време и не давала да я
докоснат. Лекарят искал да говори с родителите й, защото „нещата били сериозни“.
Е. останала в болницата 4 дни и свидетелят ходел при нея всеки ден. След като
се прибрала в дома си, приемала обезболяващи. Стряскала се на сън, не можела да
спи. Водеща била именно дясната й ръка и не можела да пише 2 месеца, не можела
да си носи раница. Свидетелят сочи, че Е. все още изпитва болки в ръката като я
натовари, че все още е играе с топка и че я е страх. Дори и „сега“ като видела
лекар изпадала в „истерия“, страх я било да се вози и в автомобил (свидетелят е
разпитан на 11.11.2019 г.).
Съдът
съобрази близката родствена връзка между ищцата и свидетеля (ищцата е ногова
внучка), но след като взе предвид, че показанията на св. Г.са последователни,
непротиворечиви, кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът им даде вяра и ги кредитира.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е приело,
че процесното ПТП е реализирано при следния механизъм: На 31.07.2018 г., около 16.00 часа, в
светлата част на денонощието, при мокро време и добра видимост, по АМ „Тракия“,
в посока към гр. София, се движи лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № ******, управляван от Е.Р.П. и пътник
- Е.Е.П.. Лекият автомобил се е движил в крайна лява лента с неустановена
скорост.
В
района на 36 км. в посока гр.
София, водачът изгубил управлението над лекия автомобил, който напуска лявата
лента на движение и променя траекторията си, като се отклонява надясно и
пресича средната и аварийната ленти за движение. Преминавайки в затревената
площ се преобръща и се установява в покой вдясно от пътното платно.
В
резултат на настъпилото ПТП е пострадала Е.П. - пътник в л.а. „Хонда“, която е
получила телесни травми.
Мястото
на произшествието е посетено от екип на Пътна полиция - ОДМВР - София, който е
съставил Протокол за ПТП № 1637015.
Вещото
лице по АТЕ е констатирало, че по делото липсват данни, които да сочат за
техническа неизправност на автомобила преди произшествието. С оглед на това, ВЛ
по АТЕ е приело, че причините, довели до ПТП, не са от технически, а имат
субективен характер, изразяващи се в действията на водача на л.а. „Хонда“,
който по неустановени обстоятелства губи контрол върху управлението на лекия
автомобил.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещото лице В.С.В., специалист по ортопедия и травматология.
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация и след личен преглед на ищеца (извършен на 30.10.2019 г.), е
приело, че в резултат на процесното ПТП, Е.Е.П. е получила следните увреждания:
счупване на средната
част на лакътната и лъчевата кост - закрито.
След ПТП, ищцата е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД с оток и деформация в областта на дясната предмишница, силна болка и
невъзможност за активно движение. Било приложено оперативно лечение, като счупването на дясната лъчева кост било
наместено и фиксирано с интрамедуларен имплант. Лакътната кост също била оперирана и фрактурата била наместена и
фиксирана с един интрамедуларен имплант.
Лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Болките
и ограничението на движението на ръката са били около 2 до 3 месеца, като през първите 10 дни болките са били с по-
интензивен характер. Било е необходимо след навършването на 30-ия ден да
започне с рехабилитация на десен горен крайник.
На 23.01.2019 г., ищцата е била отново приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където по хода на старите оперативни цикатрикси били извадени двете остеосинтезни материали от
лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница.
При извършения преглед на дясната предмишница, вещото
лице е констатирало белег в задната част на лакътната става с размери 1/2 см. и
в горната част на радиуса с размери 0,5/3 см. Движенията на дясната ръка в лакътната става са били норма. При
прегледа, ищцата се е оплакала от болки в дясната предмишница при по-голямо
натоварване, които щели да продължат от 3 до 4 години.
Видно
от СМЕ, при изготвянето й състоянието на
фрактурата е стабилно. Налице са видими белези, които не увреждат движението на
крайника. Полученото увреждане на
доминантния крайник не е довело до
промяна на развитието на крайника. Не са необходими допълнителни
рехабилитационни процедури. Необходимо е периодично провеждане на физиотерапия
около 2 пъти годищно в продължение на 2 - 3 години с оглед болката от
ревматоидния характер в десния горен крайник
В
открито съдебно заседание на 11.11.2019 г., ВЛ по СМЕ е уточнило, че счупването
на две кости не предполага по-тежка степен на увреждане на крайника и по-висока
сложност на оперативното лечение, и представлява средна телесна повреда.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира. Възраженията на ответника, в тази връзка, са
неоснователни.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Хонда Сивик”, с peг. № ******
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП. С
оглед установеното от фактическа страна, водачът Е.Р.П. е действала
противоправно, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и др. Тук следва да се посочи, че
нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание
при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на
скоростта в резултат на несъобразяване с атмосферните и пътните условия – в
случая дъжд и мокра пътна настилка, е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този
смисъл са: решение № 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение №
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение № 5/2012 г. по н.д.
2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО).
Възраженията
на ответника са неоснователни, тъй като установената в чл. 45 ЗЗД презумпция не
беше оборена, включена липсват каквито и да е доказателства, че уврежданията на
ищцата са настъпили в резултат на друга причина.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
З. „Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява ищцата Е.Е.П. (чл. 478,
ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи (решение № 440/22.02.2019 г. по в.гр.дело
№ 4143/2018 г. по описа на САС, решение № 1775/12.07.2019 г. по в.гр.д. №
3258/2018 г. по описа на САС и др.) и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване
на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта на Е.Е.П.
към датата на ПТП – 10 г., извършените оперативни интервенции, необходимостта от
чужда помощ на ищеца, промяната в обичайния му начин на живот, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Е.Е.П., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 30 000 лева
Относно иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/03.08.2018 г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, като доставчик на описаната стока „разширен остеосинтезен
пакет“, с получател Е.Е.П., за сумата от 2 208 лева (с ДДС), която сума
е била заплатена – видно от фискален бон.
Видно от фактура №
**********/03.08.2018 г. и фактура № **********/07.08.2018 г., издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, и двете с получател Е.Е.П. и фискални бонове, за
предоставените услуги „стая с подобрени битови условия“ и „избор екип“ са били
заплатени съответно сумата от 75 лева и сумата от 700 лева.
Представена е и фактура № **********/04.08.2018 г., издадена от „БЕКСКОМ“
ЕООД за доставени медицински консумативи, с получател Е.Е.П., за сумата от 50.85
лева (с ДДС), която сума е била заплатена – видно от фискален бон.
От заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи по описаните фактури са били необходими за лечението
на ищцата и са били направени във връзка с него. Поради това, съдът приема за
установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в размер на сумата от 3
033.85 лева, съставляваща сбора от сумите по посочените фактури.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
Ответникът
твърди, че ищцат
като пътник в превозното средство не е била с поставен
предпазен колан и не е била в обезопасено детско столче.
От показанията на св. Г.се установява, че в
автомобила, в който е пътувала ищцата, е имало детско столче зад седалката на
шофьора. Свидетелят заявява, че е видял, че „на колата
коланът беше срязан, зад шофьора“. По делото липсват доказателства, че
пострадалата не е била в обезопасеното детско столче и/или не е ниба с поставен
колан. Поради
това, възражението е неоснователно. Освен това, видно от заключението по
комплексната медико-автотехническа експертиза, детското столче е
запазило тялото на ищцата при преобръщането на автомобила към задната седалка.
Най-вероятно счупването на дясната предмишница се е получило по време на
преобръщането на автомобила и при удар в твърд предмет от страничните части на
автомобила. Детското столче е предпазило детето от по-големи травми при
преобръщането на автомобила.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалият не е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 30 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лева – частичен иск от 60 000 лева, следва да се отхвърли. Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за
предявения размер от 3003.85 лева.
Съгласно
чл чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 10.08.2018 г. (л.
17). Не се спори, че ответникът не е определил и изплатил обезщетение. С оглед
установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава в
размер на законната лихва е дължимо върху посочените главници, считано от 10.11.2018 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата – адв. М. Б.Н.Н.-Т., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1598.52 лева, получено както следва: (1730 лв. +
20 % = 2076 лв. х 0.77).
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 3000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 06.03.2019 г., приложен на лист 47 от делото. В съдебно заседание на 11.11.2019 г., ищецът
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да се намали на 2000 лева (2400 лв. с ДДС).
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 621 лева от общо
направените разноски в размер на 2700 лева (2700 лв. х 0.23), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (2400 лв. с
ДДС) и депозит за експертиза (300 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1782.15 лева, в т.ч.:
държавна такса (1320.15 лева), и 462 лв. - депозит за АТЕ и СМЕ (600 лв. х
0.77), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Е.П., с ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Г., с ЕГН: **********, и
двете с адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Е.Е.П. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 31.07.2018
г., на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2018 г. до
окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 3003.85 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2018 г. до окончателното им
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 30 000
лева до пълния предявен размер от 40 000 лева – частичен иск от
60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат М. Б.Н.Н.-Т., с адрес: гр. София, ул.
„*******, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1598.52 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Е.П., с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.И.Г.,
с ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 621 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1782.15 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: