№ 1197
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110211401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Л.Г.Г. – управител срещу наказателно постановление № 22-
2400185/18.07.2024 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27
от 04.04.1986 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.
В депозираната жалба са релевирани доводи за неуредени търговски
взаимоотношения с лицето, претендиращо изплащането на възнаграждение за
използван платен годишен отпуск, както и за фиктивното наличие на трудово
правоотношение между него и дружеството-въззивник. Отправена е молба за
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
1
Диана Георгиева. Последната пледира за неоснователност на постъпилата
жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. Отправена е молба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 22-
2400185/28.05.2024 г., съставен от Н. Д. Г. – гл. инспектор в ДИТ - София и в
присъствието на свидетелите Р.В.А. и А.М.П. е констатирано, че
жалбоподателят „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително предписание под № 26, дадено на основание чл. 404,
ал. 1, т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на
12.04.2024 г. на управителя на търговското дружество - работодателят да
изплати на лицето Цветан Емилов Хубенов възнаграждение за времето, през
което е ползвал платен годишен отпуск /9 работни дни/ по представената
платежна ведомост на дружеството за м. февруари 2024 г.
Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е
изтекъл на 07.05.2024 г., като нарушението е извършено на 08.05.2024 г. в
предприятието, находящо се в гр. София.
Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – София,
приключила на 27.05.2024 г., в хода на която не са представени доказателства,
2
удостоверяващи изпълнението на даденото предписание.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ,
същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като препис от него е
връчен на 07.06.2024 г. на управителя на дружеството-въззивник, видно от
приложеното известие за доставяне.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-2400185/18.07.2024 г. от Ивелина Христова
Йотова – директор на ДИТ - София, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Препис от наказателното постановление е връчен на 24.07.2024 г. на
управителя на търговското дружество, видно от приложената по делото
товарителница, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 07.08.2024 г., видно от отбелязването върху нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. Г.
/актосъставител/ установената в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо,
съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени
доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия
обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече – между страните
не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален
закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а по този начин правото на защита
на търговеца е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
4
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което
му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително предписание под № 26, дадено на основание чл. 404,
ал. 1, т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на
12.04.2024 г. на управителя на търговското дружество - работодателят да
изплати на лицето Цветан Емилов Хубенов възнаграждение за времето, през
което е ползвал платен годишен отпуск /9 работни дни/ по представената
платежна ведомост на дружеството за м. февруари 2024 г. Срокът за
изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 07.05.2024
г., като нарушението е извършено на 08.05.2024 г. в гр. София.
Законодателят е предоставил възможността на контролните органи
от ИА ГИТ и нейните структурни подразделения да дават задължителни
предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство /арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12
КТ/, които по своята правна природа представляват принудителни
административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Всяко предписание следва
да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение,
като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на обжалване по реда на АПК. В
тази връзка няма спор, че процесното задължително предписание е дадено в
рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - София, поради
което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не
констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата
нищожност, имайки предвид, че жалбоподателят в действителност не е
оспорил посочения акт по административен и/или съдебен ред. Ето защо,
евентуално релевираните възражения, касателно правилността на
предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. В предписанието е
5
очертано с изискуемата се от закона конкретика извършеното нарушение и е
даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е констатирано
неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране
отговорността на въззивника.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ,
която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните
предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/, поради
което възраженията в жалбата за липсата на виновно поведение са
несъстоятелни.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е относително определена в границата от
1 500 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е преценил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона
минимален размер, като в тази връзка е юридически невъзможно същата да
бъде намалена, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН
/приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание
под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.
Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ не само поради липсата на фактически данни, че
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му, но и
имайки предвид, че от неизплащането на дължимото възнаграждение за
служителя закономерно са произтекли вредни последици. Посочената
6
разпоредба се явява специална по отношение на нормативния регламент на чл.
28 ЗАНН.
Настоящият състав не споделя възраженията в жалбата, че
неизпълнението на процесното предписание се дължи на неуредени търговски
взаимоотношения с лицето, претендиращо изплащането на възнаграждение за
използван платен годишен отпуск, както и че в случая се касае фиктивно
трудово правоотношение между него и дружеството-въззивник, имайки
предвид, че същите са доказателствено необезпечени. Що се отнася до
твърденията на управителя в хода на проверката от ДИТ-София за липсата на
финансови средства, следва да се подчертае, че задължението на работодателя
за плащане на трудово възнаграждение и обезщетения на работещите при него
лица по трудов договор е основно негово задължение като насрещна
престация за предоставената и използвана работна сила на работниците и
служителите. Това задължение включва два основни компонента: 1.
изплащане на трудово възнаграждение за извършена работа, уговорена в
индивидуалния или колективен трудов договор 2. дължимост на плащането на
трудовото възнаграждение в уговорените или установените срокове. Основен
принцип в гражданското законодателство, в това число и в трудовото е, че
липсата на парични средства не освобождава кредитора /в настоящия случай
работодател/ да изпълни паричните си задължения в договорените срокове.
Плащането на трудовото възнаграждение има алиментно предназначение и не
може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие –
наличието на достатъчен финансов ресурс. Последното би могло да се отчете
единствено с оглед определянето на по-лека санкция, съобразявайки предмета
на дейност и източника на средства.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
7
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в
очертаната насока. Предвид изхода на делото, отчитайки незначителната
степен на неговата фактическа и правна сложност, както и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-
2400185/18.07.2024 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27
от 04.04.1986 г./ на търговско дружество „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Л.Г.Г. – управител е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9