Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1891 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „А.з.с.н.в.”*** против Р.Н.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Твърди се,
че процесните вземания произтичат от ***кредит от 20.04.2017г., сключен между ***и
ответницата, по силата на който банката се задължила да отпусне на ответницата
стоков кредит в размер на 1024,16 лв. за закупуване на стоки, описани в
договора за кредит, които се продавали от ***. По силата на договора
ответницата се съгласила предоставеният кредит да бъде усвоен еднократно, чрез
превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, като извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължавал да изплаща на
кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен
процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите бил посочен
в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и
такси, които кредитополучателят дължал на кредитора. Страните постигнали
съгласие за срока на договора кредитът да се олихвявал с фиксиран лихвен
процент, посочен в него, като лихвата се начислявала върху усвоената и
непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 192,52 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита в размер на 1216,68 лв. Сочи се, че кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 11.06.2018 г., на 24 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за
кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 23 броя вноски били в размер на 51,07 лв. всяка, а последната
погасителна вноска в размер на 42,07 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил уговорен на 11.06.2018 г. Предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
т. 12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
която при допусната забава в плащаният а на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява
с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта.
Твърди се,
че на 20.04.2017г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания, по силата на което вземанията на ***, произтичащи
от описания ***кредит били прехвърлени на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като
договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се
още, че цесията била съобщена на длъжника.
Навеждат се
доводи, че ищеца упражнил правото да обяви за предсрочно изискуем кредита,
вземанията по който му били цедирани. В хода на исковото производство
предстояло да настъпи и крайния уговорен падеж на задълженията.
Излага се, че
цедираните вземания били в общ размер на 1057,40 лв., от които главница в
размер на 908,41 лв., договорна лихва в размер на 103,81 лв. и законна лихва за
забава в размер на 45,18 лв. Сочи се, че същите били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№7658/2018г. по описа на ***била
издадена заповед за изпълнение, но при наличие на законни основания били дадени
указания за предявяване на иск за установяване съществуването им.
Като
следствие от изложеното се претендира да
се признае за установено спрямо ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 908,41лв., представляваща главница; сумата от 103,81
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата от 45,18 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното изплащане.
При условия на
евентуалност и при съобразяване размера на падежиралите към датата на
депозиране на заявлението вноски и изтеклия към датата на приключване на
съдебното дирене краен срок на договора за стоков кредит се предявяват следните
искове:
-да се признае
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение : 534,17 лв., представляваща неизплатената падежирала
главница по процесння Договор от 28.09.2016 г. до 28.09.2017 г. /датата на
последната падежирала вноска към датата на подаване на заявлението в съда/;
103,81 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 28.07.2016г. до 20.04.2017г. /датата, на която вземането е
прехвърлено по силата на договор за цесия/; 45,18 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
20.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга,
както и да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: 374,24 лв. -
непогасена непадежирала главница към датата на подаване на заявлението в съда,
дължима за периода от 21.10.2017г. до 21.09.2019г. съгласно погасителен план
към процесния Договор, за която сума ответникът се счита уведомен за настъпване
на предсрочната изускуемост с подаване исковата молба; законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга.
Ответницата
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначен особен
представител, с който оспорва исковете. Възразява, че договорът за цесия не е
породил действие спрямо длъжника, т.к. не му е бил съобщен. Оспорва да е
подписала процесния договор и съпътстващите го документи. Оспорва и да е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението в
съда.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №7658/2017г. по описа на ***се установява, че ищеца
депозирал на 29.09.2017г. пред ***заявление срещу ответницата Р.Н.Р. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания: 908,41лв. - главница; 103,81 лв. -
договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 20.04.2017г.; 45,18 лв. -
обезщетение за забава за периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното
изплащане. На 03.10.2017г. е била издадена Заповед за изпълнение за
претендираните вземания, а с разпореждане на съда от 05.02.2018г. е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната искова
претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът
я намира за допустима.
От
представения препис на ******, сключен между ***, в качеството на кредитор и
ответницата Р.Н.Р., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитора отпуснал
на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 1024,16лв. за закупуване на индивидуализирани по марка и модел телевизор
на цена 339лв. и пералня на цена 599лв., продавани от ***, както и за сключване
на застраховка, чрез банката, с еднократна застрахователна премия в размер на
86,16лв.
От
приложените искания за ***е видно, че преди подписване на договора ответницата
е заявила пред банката желание да й бъде предоставен кредит за закупуване на
посочените стоки и за сключване на сочената застраховка.
Според
обективираното в чл.3 от договора, сумата по кредита за закупуване на
посочените стоки се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата за финансиране на застраховка – еднократно, безкасово по сметка,
посочена от застрахователя.
Видно е още
от писменото съглашение, че страните
уговорили начина на олихвяване на кредита и размера на годишния лихвен
процент. Срокът за издължаване бил определен на 24 месеца, а падежната дата на
отделните месечни вноски – 28 число на месеца.
От
приложения Погасителен план, представляващ приложение към договора, е видно, че
погасяването е следвало да се извърши чрез 24 вноски, от които 23 по 51,07лв. и
една вноска от 42,07лв. или общо дължима за връщане сума в размер на 1216,68лв.
Представени
са по делото и подписани от ответницата при сключване на съглашението
декларация за гражданско и имуществено състояние на свързани лица; декларация
за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание чл.142т,
ал.1, т.1 от ДОПК; декларация в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД;
декларация за предоставяне на необходима информация по ЗПК; съгласие за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, придружено от сертификат
на застраховано лице.
Видно е от
обективираното в чл.12 от процесния договор, че неразделна част от съглашението
били Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, които
кредитополучателя бил получил и приемал с подписване на съглашението.
Според
предвиденото в разпоредбата на чл.12.1 от Общите условия, при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези
последици настъпвали автоматично, а ако законът го изисквал – след уведомление
на клиента. След подаване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Видно е също
така от приложените Общи условия, че в чл.15 от същите е предвидено, че всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес, се считат за връчени.
Според
обективираното в чл.17 от ОУ наличието на застраховка с предмет благо на
кредитополучателя, по която и банката е ползващо се лице, не освобождава
кредитополучателя от изпълнение на задълженията по договора за кредит, освен за
сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.
От
представеното уведомително писмо, изходящо от ***и адресирано до ***е видно, че
кредитодателя е уведомил търговеца за сключения договор с ответницата.
Последната е подписала и декларация, че е получила от търговеца закупената
стока.
Представен е
и препис на дубликат на служебен бон от 11.06.2016г., издаден за закупените
телевизор и пералня на обща стойност 938,01лв. Същият е бил подписан от
ответницата, като получател на стоката.
От
изслушаното в о.с.з. на 03.10.2018г. заключение по допуснатата ССЕ, което се
възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните,
се установява, че ответницата е заплатила сума в общ размер на 154,07лв. до
28.09.2016г., като по този начин е погасила изцяло три погасителни вноски – с
падежи на 28.06.2016г., 28.07.2016г. и
28.08.2016г. и чст от договорната лихва на вноска с падеж 28.09.2016г. – в
размер на 0,86лв. С тези плащания е погасила следните задължения: 115,75лв. от
главницата, при усвоена такава по договора в общ размер на 1024,16лв. и част от
договорната лихва. Останала непогасена главница в размер на 908,41лв. и
договорна лихва в размер на 103,81лв. за периода от 28.08.2016г. до
20.04.2017г. Установява се също така, че размерът на лихвата за забава върху
главницата за периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г. възлиза на 45,18лв.
Установява се от приложения препис на
Рамков договор за цесия от 20.04.2017г. и препис-извлечение от Приложение към него, че заемодателя ***е прехвърлил на ***вземанията,
произтичащи от процесния ***кредит. Представено е и писмено потвърждение от
цедента за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващите го
изпълнителни директори се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били
цедирани, в това число и с договора за
цесия от 20.04.2017г.
Видно е от
приложения препис на уведомително писмо с ***, че с него е било предприето
уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от
процесния ***кредит. Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера,
като има позоваване на соченото по-горе пълномощно от ***. Посочено е, че
размерът на цялото задължение възлиза на 1023,29лв., като е предоставен
5-дневен срок за погасяване на дълга. Съдържа се и изявление, че поради
неизпълнение на поетите задължения по процесния ***кредит, всички вземания,
произтичащи от него са изискуеми изцяло и в пълен размер. Според приложеното
известие за доставяне, пратката е била върната като непотърсена.
По делото са
представени и изходящи на 05.09.2017г. и 23.02.2018 уведомителни писма със
същото съдържание, като от оформените от куриера обратни разписки е видно, че
пратките отново не са били връчени на адресата, поради това, че не е бил открит
на посочения адрес в ***. Видно е от процесния ***кредит от 11.06.2016г., че
същия адрес е бил посочен от кредитополучателя и при подписване на
съглашението. От изготвената по делото справка от НБД е видно, че това е
вписания постоянен и настоящ адрес на ответницата.
Ответницата,
чрез назначения особен представител е оспорила автентичността на част от
представените от ищеца писмени доказателства, обсъдени по-горе: договор за *** /на лист 5/; погасителен план към договора /на л.8/; искане за ***/на лист 19/; декларация искане за *** /на лист 22/; искане за *** /на лист 23/; уведомително писмо от
11.06.2016г. и декларация за получаване на стоката /на лист 24- лист 25/; *** /на лист 26/. Оспорването
касае положените в тези документи подписи, посочени като изходящи от
ответницата. Открито е производство по реда на чл.193 от ГПК по проверка
автентичността на оспорените документи.
От заключението
по изслушаната в о.с.з. на 12.12.2018г. заключение по допуснатата
съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите, съдържащи се в
оспорените документи са положени от ответницата Р.Р.. Експертното заключение се
кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните. При
съобразяването му, съдът намира, че оспорването не беше проведено успешно и
обсъдените писмени доказателства се съобразяват при решаване на спора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се в производството по делото валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател и ***,
в качеството на заемодател по сключен между тях *** *** Установи се още, че заемодателя е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави по
уговорения в съглашението начин сума в размер на 1024,16лв. за закупуване на
стоки, продавани от ***и за заплащане на застрахователна премия.
Установи се
също така, че ответницата е погасила само 115,75лв. от дължимата главница и
38,32лв. от уговорената договорна лихва, като след 28.09.2016г. не е извършила
никакви плащания.
С оглед на
това, съдът приема, че са настъпили предвидените в чл.12.1 отприложимите Общи условия предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съдът обаче
счита, че извършената от кредитора ***цесия не е произвела правно действие
спрямо длъжника, т.к. не е била съобщена по правилото на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Безспорно
е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионера *** е предприела
уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на
цедента ***, съгласно изрично пълномощно за това действие.
От
представените обратни разписки, обаче, се установи, че нито едно от съобщенията
не е било връчено на длъжника. Уведомлението за цесията,
съставляващо приложение към исковата молба също не е връчено на ответницата или на неин упълномощен представител, а на назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. А представителната власт на особения
представител се изчерпва единствено с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Ето защо,
съдът приема, че цесията, извършена с договор от 20.04.2017г. не е съобщена длъжника
– ответница в настоящото производство и не е породила действие спрямо същия.
Поради това и ищеца не се легитимира като кредитор на ответницата за вземанията,
произточащи от процесния ***кредит.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан.
По същите
съображения – липсата на активна материално-правна
легитимация на ищеца като кредитор на ответницата, неоснователни и недоказани
се явяват и предявените при условия на евентуалност искови претенции.
С оглед изхода на производството ищецът дължи
в полза на ***направените разноски за възнаграждение на вещо лице по
допуснатата по искане на ответницата СГЕ – в размер на 180лв., които в хода на
делото са платени от бюджета на съда.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
***, със седалище
и адрес на управление *** против Р.Н.Р. с ЕГН **********,
ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: сумата от 908,41лв., представляваща непогасена главница по ******; сумата от 103,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от
28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата от 45,18 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г.
до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2017г. по ч.гр.д.№7658/2017г. по
описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
***, със седалище
и адрес на управление *** против Р.Н.Р. с ЕГН **********,
ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: сумата от 534,17лв., представляваща
главница по ****** за периода от
28.09.2016г. до 28.09.2017г.; сумата от 103,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от
28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата от 45,18 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2017г. до окончателното изплащане, които суми представляват част от
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 03.10.2017г. по ч.гр.д.№7658/2017г. по описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
***, със седалище
и адрес на управление *** против Р.Н.Р. с ЕГН **********,
ИСК с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
374,24лв., представляваща
главница по ******, дължима за
периода от 21.10.2017г. до 21.09.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ***, ***, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ***сумата
от 180лв., представляваща разноски за вещо лице.
решението
подлежи на обжалване пред *** с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: