№ 384
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100901102 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от В.
ИЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП""
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане сумата от 50000
лева, частичен иск от целия за 150000 лева, след допуснато изменение на иска
с определение №512/07.05.2021г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на брат
й С.И.П., починал в резултат на ПТП от 09.05.2016г., причинено от П.Ж.П.
като водач на лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан“, per. № *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2016г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.05.2016г. П.Ж.П. и С.И.П. са пътували със
служебен лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", per. № ***** от гр.
Белене към гр. Козлодуй, като превозното средство било управлявано от П.П.,
а брат й С.П. пътувал на предна дясна седалка /мястото до шофьора/. След
излизане от десен завой, лекият автомобил „Дачия Логан“ напуснал лентата
си за движение и навлязъл в другата /срещуположна/ лента, следствие на
1
което настъпил челен ексцентричен удар с насрещно движещия се лек
автомобил "Фолксваген Пасат", управляван от С.Г.. В резултат на сблъсъка
настъпила смъртта на водача на лек автомобил „Дачия Логан“ - П.П., на
неговия спътник С.П. и на пътничката в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, а
на водача на последния автомобил - С.Г., били причинени множество телесни
увреждания. Излага, че произшествието е причинено в резултат на виновното
и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Дачия Логан“-
П.Ж.П., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.
20, ал.1 ЗДвП. Твърди, че при огледа на трупа на С.П. на
местопроизшествието, последният е намерен фиксиран с обезопасителен
колан на предна дясна седалка на лек автомобил „Дачия Логан“. Установена е
липса на етилов алкохол в кръвта и урината на починалия. Смъртта на С.П. се
дължи на несъвместима с живота, съчетана механична травма и е настъпила
веднага. Уврежданията са резултат на тъпа травма при голяма сила, в
условията на станалото ПТП (пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил, челен удар с насрещен лек автомобил, предпазен колан, въздушна
възглавница), причинена от удари върху прилежащите части на купето и
сътресение на тялото.
По случая било образувано досъдебно производство № Д 98/2016г. по
описа на Окръжна прокуратура – Плевен, ЗМ № 89/2016г. по описа на РУ на
МВР- гр. Кнежа. С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 29.09.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура -
Плевен е прекратено воденото по случая досъдебно производство № Д
98/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, ЗМ № 89/2016г. по
описа на РУ на МВР- гр. Кнежа поради смърт на водача, допуснал
настъпването на произшествието - П.Ж.П..
Ищцата излага, че като сестра на починалия С.П. претърпяла и
продължава да търпя неизмерими болки и страдания. Със Светослав
израснали и живели заедно в един и същи дом (бащината им къща в
гр.Белене) до 2000 г., когато ищцата се преместила да живее в гр. Варна.
Отношенията им винаги са били изключително добри, той винаги я е
защитавал като неин по-голям брат, като след заминаването й за гр. Варна
станали още по-близки. Започнали да милеят все повече един за друг,
поддържали контакт постоянно, търсели се ежедневно и си споделяли всичко.
2
Всеки един важен момент от живота бил предварително обсъждан и
преживяван заедно с брат й. Споделяли всички хубави събития заедно, брат й
я подкрепял във всичко. Последният път, когато се видели, бил седмица
преди трагедията, когато с неговото семейство и родителите им отпразнували
заедно Великден в гр.Белене. Нелепият инцидент завинаги разрушил тяхната
връзка, изграждана с десетилетия, и оставил една огромна празнина в ищцата
завинаги. Смъртта на брат й причинила силен емоционален шок и стрес,
каквито не била изпитвала дотогава, защото между тях съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка. Смъртта на брат й променила ищцата изцяло -
изолирала се от околните, страда от безсъние, чувства се потисната и
напрегната, станала раздразнителна и избухлива. До края на живота си няма
да преодолее скръбта от загубата на брат си, на когото разчитала за всичко.
Ищцата предявила писмена претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, но е получила отказ, поради
което предявява претенцията си пред съда.
С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват
направените от ответника възражения.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *********, с който оспорва иска. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва активната
материално правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за
неимуществени вреди, като твърди, че конкретният случай не представлява
изключение, а представлява обичайни отношения между брат и сестра, които
не са изключителни по своя характер. Излага, че и двете МПС са се движили
с несъобразена скорост. Излага, че е налице съпричиняване на вредосния
резултат, т.к. С.П. е бил без поставен обезопасителен колан. Застрахователят
възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, е изключително завишено по
размер. Възразява за погасяване по давност на претенцията за заплащане на
лихва върху главницата от 09.05.2016г.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа. Моли се за уважаване
на иска и за присъждане на направените по делото разноски. В представените
3
по делото писмени бележки вх. №20164/08.10.2021г. по същество се излагат
доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
поддържа доводите за неоснователност на иска. В представените по делото
писмени бележки вх. №20294/08.10.2021г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че на 09.05.2016г. на път II-13 на км 78+000, посока от гр. Кнежа към
гр. Искър, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и лек
автомобил марка „Дачия", модел „Логан", per. № *****, управляван от
П.Ж.П., в който С.И.П. е бил пътник. В протокола е отбелязано, че водачът на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е пострадал, пътникът в това МПС е
починал, починали са водача и пътника в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ -
П.Ж.П. и С.И.П..
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“, per. № ***** към дата 09.05.2016 г. е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, както и че С.П. е починал в резултат на ПТП от
09.05.2016г.
От заключението на вещото лице Д. по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че С.П. е починал в резултат на процесното ПТП,
като причината за смъртта е несъвместима с живота травма в областта на
жизненоважни органи.
От заключението на вещото лице И. по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че причина за ПТП е поведението на водача на лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, per. № *****, който е навлязъл в
насрещната лента заемана в същия момент от лек автомобил "Фолксваген
Пасат". Към момента на ПТП лек автомобил "Фолксваген Пасат" се е движил
4
със скорост около 68.96 км/ч, а лек автомобил „Дачия“, със скорост около
101.12 км/ч.
От заключението на вещите лица Д. и И. по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се установява, че водача на лек
автомобил „Дачия“ и пасажера на предната седалка С.П. са били обезопасени
с предпазни колани.
От заключението на вещото лице Р. по СПЕ се установява, че В.П. е
преживяла смъртта на брат си във връзка с което е нарушено цялото й
функциониране. Развили са се симптоми на реакция на остър стрес,
вследствие на който е нарушила съня, храненето си, начина си на живот,
взаимоотношения с близките си, започнала да употребява алкохол и занижила
адаптивните си ресурси. Налице е палитра от чувства въпреки, че е изминал
немалък период от време след загубата, сред които трайно са се наместили
тъгата, отчаянието, безпокойството, самотата, депресивното настроение,
усещане и чувство на безпомощност. Наблюдават се мисловни модели на
недоверие, объркване, трудности в концентрацията. Ограничени са
социалните контакти. Към настоящият момент ищцата не е преодоляла
напълно психическата травма от смъртта на брат си, но проявените симптоми
не са със същата сила и интензитет както са били непосредствено след
инцидента. У ищцата не е налице желание и мотивация, не са предприети
мерки за преодоляване на състоянието. Няма данни да е потърсена
психологична и/или психологическа помощ.
По допълнително поставената задача вещото лице Р. даде заключение,
че данните по делото, свидетелските показания, както и проведеното
интервю, свидетелстват за дълбока емоционална връзка между починалия и
ищцата, отношенията между тях били много близки, извън обикновеното за
брат и сестра, поддържали трайни контакти, подпомагали се емоционално и
материално. Ищцата разчитала на емоционалната подкрепа на брат си,
двамата били много близки и си споделяли всичко. Виждали се често,
въпреки отдалеченото разстояние. Починалият и неговата сестра са имали
трайна и дълбока емоционална връзка, като ищцата претърпяла от смъртта на
брат си продължителни болки и страдания, които умерено се опитва да
преработва, но са налични и към момента на изготвяне на експертизата.
5
Съдът не дава вяра на това заключение, т.к. е изготвено въз основа на
показанията на заинтересовани свидетели, от чиито показния не се установява
изключителност на връзката между ищцата и починалия С.П..
За установяване болките и страданията на ищцата, психичното й
състояние след инцидента, както и особено близката й връзка с починалия, по
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.
П., К.С. и Петя Димитрова, чиито показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и при
отчитане на заинтересоваността на И. П. и К.С. от изхода на спора (чл.172
ГПК).
От показанията им се установява, че отношенията между ищцата и
починалата й сестра са били много близки. Ищцата е била 20 годишна, когато
се е преместила да живее в гр. Варна, а брат й е останал в гр. Белене, т.е. от
около 15 години преди ПТП не са живели в едно домакинство. Въпреки това
ищцата и починалия й брат са поддържали интензивни контакти, С.П. й е
помагал финансово. Установява се също така, че много често са се събирали
и по празници са били заедно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
6
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, per. № *****.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че вина за ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на С.П. има водача
на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, per. № *****.
Във връзка с възраженията на застрахователя, съдът е длъжен да
съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по
приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е
пояснено, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
7
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,
ТК, е посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
отношенията между ищцата и починалият й брат, са били много близки, като
същите са присъщи за съответната родствена връзка. Ищцата и брат й не са
живеели заедно от около 15 години преди смъртта на последния.
Отношенията им действително са били близки, но нормално присъщи за
съответната връзка. Отношенията им са били типични и обичайни за
родствени отношения между брат и сестра, но не са налице доказателства по
делото установените конкретни житейски обстоятелства да са довели до
отношения, надхвърлящи обичайните и съответно обуславящи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
Гореизложеното обуславя извода, че ищцата не е легитимирана да
получи обезщетение за смъртта на брат си. Доколкото ищцата не е
легитимирана да получи обезщетение, то предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена
8
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 636.50
лева и 150 лева ю.к. възнаграждение, т.е. общо 786.50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ИЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна
против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане сумата от
50000 лева, частичен иск от целия за 150000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на брат й С.И.П., починал в резултат на ПТП от 09.05.2016г.,
причинено от П.Ж.П. като водач на лек автомобил марка „Дачия", модел
„Логан“, per. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. ИЛ. П., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от
786.50 лева (седемстотин осемдесет и шест лева и 50 стотинки),
представляваща разноски в производството и ю.к. възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9