№ 2668
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110213029 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 23-4332-003432 от 09.03.2023г на
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, на Х. К. Р. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв. за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП; административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление с молба, същото да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не
се представлява от процесуален представител. С писмено становище жалбата
се поддържа и се прави искане за отмяна на НП.
Административно-наказващият орган не се представлява от
процесуален представител и не взима становище по делото.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото:
На 09.04.2022 г. около 15.30 ч. жалбоподателят управлявал товарен
автомобил марка „И.” с рег. № ...., в гр.София по ул.“К.“ към бул.“Т.А.“.
Извършена е констатация за това, че пред № 121, предприемайки маневра
отклонение надясно, той реализира ПТП в паркиран отдясно лек автомобил
„Ф.“ с рег.№ ..., нанасяйки материални щети на предна лява част, като
предприемайки маневрата, създава опасност за участниците в движението,
без да се съобразява с тях; при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, като не уведомява службата за контрол и
не изпълнява указанията й.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: от показанията
на свидетеля С. Д., дадени в съдебно заседание, заповеди за компетентност,
справка-картон на водача, копие от протокол за ПТП, декларации, скица,
писмено сведение, както и от останалите материали по делото. Св.Д. в
съдебно заседание по същество потвърждава констатациите по АУАН. Съдът
цени показанията на свидетеля, те са логични и непротиворечиви. Съдът
кредитира писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По съществото на спора:
По първи пункт на административното обвинение административно-
наказващият орган е наложил наказание за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДП,
на основание чл. 179, ал. 2, във вр. 1 ал. 1, т. 5 от същия закон. На
жалбоподателя е вменено да е осъществил нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, като предприемайки маневра отклонение надясно, той реализира ПТП
2
в паркиран отдясно лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ..., нанасяйки материални
щети на предна лява част, като предприемайки маневрата, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях.
Поддържа се извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДП, санкционирано
на основание чл. 179, ал. 2, във вр. 1 ал. 1, т. 5 от същия закон. Задължението,
което чл. 25, ал. 1 от ЗДП възлага на водача на ППС, се отнася до поведението
му спрямо останалите участници в движението. Нормата на чл.25, ал.1 от
ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В хода на административнонаказателното производство се
установи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е описано пълно и
ясно словесно, като не се съдържат всички признаци от обективната страна на
нарушението. В случая не става ясно, какво нарушение се твърди, да е
извършил жалбоподателят: предприемайки маневра отклонение надясно,
къде именно се е движил той, доколкото не се сочи това да е станало по
платното за движение. Отделно от това, по данни от делото ПТП е настъпило
в паркиран автомобил; в този смисъл не се установява да е налице описание
на излизане от реда на паркираните превозни средства, респективно влизане
между тях – обстоятелства, които не са отразени нито в АУАН, нито в НП.
Нарушено се явява правото на жалбоподателя да разбере административното
обвинение, за да изгради адекватна защита срещу него. Затова съдът намери,
че наказателното постановление следва да се отмени в тази му част като
незаконосъобразно и необосновано.
По втори пункт на административното обвинение :
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 , б. „в” от ЗДвП, водачът на
3
пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. И в акта за установяване на административно нарушение, и в
атакуваното наказателното постановление не е посочено, при твърдени
причинени „материални щети“, между участниците в произшествието да няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, съгласно хипотезата,
визирана в т.3 на чл.123, ал.1 от ЗДвП. Впрочем, не се индивидуализират и
имуществените вреди /формулирани в наказателното постановление като
материални щети/, доколкото за същите единствено е посочено да са „на
предна лява част“- без конкретика, какво именно /броня, калник, фар или др./
е претърпяло удар и е увредено. В този смисъл съдът е в невъзможност да
прецени, налице ли са предпоставките на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП и
има ли нарушение на предвиденото в тях задължение за водача на пътно
превозно средство. Необходимо е пълно описание на обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение, непосочването води до непълнота
и най-вече до неяснота досежно фактите, при които е извършено
нарушението. Затова настоящият съдебен състав намира, че по отношение на
констатираното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не са спазени
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва подробно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отделно
от това, не се установява идентитет между отразеното в акта и в
наказателното постановление – крайно лаконично и пестеливо в АУАН е
отбелязано: „след ПТП напуска мястото на ПТП, без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия“ /цитат/; според НП жалбоподателят при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, като не
уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й. Налице е
невъзможност за жалбоподателя да разбере в конкретика нарушението, което
се твърди да е извършил. Така също липсват данни да е изследвано
4
евентуално приложение на разпоредбата на чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, както и да са изложени
съображения относно наложен конкретен размер на административни
наказания.
Съдът намира, че горепосочените допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, доколкото те са ограничили правата на
жалбоподателя да разбере вменените му нарушения и адекватно да
организира защитата си, и представляват самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения наказателното постановление следва да се
отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-003432 от 09.03.2023г
на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, на Х. К. Р. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв. за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП; административно наказание „глоба” в размер на
100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Решението може. да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5