№ 406
гр. Варна , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500465 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №26879/03.12.2020г. на К.
В. И., ЕГН ********** и М.Г. И.а, ЕГН ********** чрез адв.Д.П. - ВАК,
срещу Постановление за прекратяване на изп. дело №2525/2018 по описа на
ЧСИ Христо Георгиев. Жалбоподателите считат същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено. Излагат, че за да се
приключи изп.д.№2525/2018г. на осн. Чл. 433, ал.2 ГПК е необходимо
наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - изпълнение на
задължението и събиране на разноските. В случая, към датата на издаване на
постановлението за прекратяване е изпълнена само първата предпоставка -
изпълнение на задължението, изразяващо се в трасиране на определеното по
гражданското дело разпределение право на ползване на частта на
жалбоподателите от имота с други лица, но не и втората - събиране на
разноските по изпълнението, които ЧСИ с разпореждане от 16.11.2020г. е
възложило на сем.М.и, но не е събрало. Твърдят, че всъщност те са нямали
достъп до определената им за ползване част от съсобствения имот, защото
сем.М.и не са ги допускали да упражнят това свое право обективирано в
решението на ВОС. Именно неосигуряване достъп до имота, конкретно до
1
частта, която те имат право да ползват съобразно решението на гражданския
съд е станала причината да образуват изпълнително дело. На следващо място
излагат, че в чл.433, ал.1 ГПК изчерпателно са изброени основанията, при
които изпълнителното производство следва да се прекрати. Нормата е
императивна и следва да се прилага стриктно, поради което изпълнението не
следва да се прекратява в отсъствието на предпоставките по чл.433, ал.1 от
ГПК, какъвто е настоящия случай. Считат, че към момента на прекратяване
на изпълнителното производство не е имало основание нито за прекратяване
на изпълнението, нито за свършване(приключване) на изпълнителното
производство по чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като не са налице нито една от
предпоставките по ал. 1, а по отношение на ал.2 не е изпълнена втората
кумулативно визирана предпоставка, а именно за събиране на дължимите от
сем.М.и суми по изпълнението, за да може да се приключи същото. И
доколкото ЧСИ е възложил всички разноски по изпълнителното дело на
сем.М.и, но не е събрал същите към датата на постановлението за
прекратяване, то считат за недопустимо прекратяването на изп.дело
№2525/2018г. на осн.чл.433, ал.2 от ГПК. По изложените съображения молят
да бъде отменено Постановление за прекратяване на изп. дело №2525/2018г.
по описа на ЧСИ Христо Георгиев, като неправилно и незаконосъобразно,
като делото бъда върнато на ЧСИ Христо Георгиев с указания за извършване
на изпълнителни действия по събиране на разноските във връзка с
изпълнителното дело, както и да им бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство.
Ответникът по жалбата – Т.М. е депозирала възражение, с което
оспорва същата. Изразява несъгласието си с изложените твърдения, че тя е
единствената причина за образуване на делото и препятства действията по
трасирането на имота. В заключение моли жалбата да бъде оставена без
уважение, тъй като правилно ЧСИ е прекратил производството след като е
извършил трасирането и събрал всички дължими такси и разноски.
Ответникът Стефко Г. М. не е депозирал становище по жалбата.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител
във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната
недопустимост и неоснователност. Счита, че са били налице всички
2
предпоставки за прекратяване на изп. производство поради което актът му в
този смисъл е правилен и законосъобразен.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител
приема за установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №201889204902525/2018г. по описа на ЧСИ Хр.
Георгиев е образувано на 03.10.2018г. по молба на К. В. И. и М.Г. И.а и въз
основа на изпълнителен лист № 2882/22.03.2017г. за разпределяне на
ползването на недвижим имот.
Покани за доброволно изпълнение са изпратени до всички
съсобственици.
На 30.10.2020 г. ПЧСИ Жаклин Тодоров съставя протокол за
разпределяне ползването на недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.
Аксаково, ул. Владислав Варненчик № 14, представляващо незастроената
площ на УПИ № X- 657 в кв. 35, цялото с площ от 570.00кв.м., при граници:
УПИ VI-663, УПИ VII-656, УПИ IX-655, улица и УПИ XII - 659 по
действащия план на гр. Аксаково. На самото местоизпълнение е установено,
че С.М. и Т.М. са единствените лица, които имат ключ за входната врата, от
която се достига имота, чието ползване следва да се разпредели, но те не
присъстват.
С разпореждане от 30.10.2020 г. ПЧСИ отлага насроченото изпълнение
за друга дата и час, а именно 06.11.20202г. -11.00 часа- на която лицата Т. М.
и С. М. се задължават да предоставят достъп до имота.
На 06.11.2020г. е съставен протокол, с който дворното място, находящо
се в гр. Аксаково, ул. Владислав Варненчик № 14, представляващо
незастроената площ на УПИ № X- 657 в кв. 35, цялото с площ от
570.00KB.M., при граници: УПИ VI-663, УПИ VII-656, УПИ IX-655, улица и
УПИ XII - 659 по действащия план на гр. Аксаково е трасирано и
разпределено ползването.
На 11.11.2020г. взискателите Кр. И. и М. И.а са представили
доказателства за заплащането на всички такси и разноски по изпълнителното
3
дело.
С молба вх. №24188/12.11.2020г. адв. Д.П. е поискала от ЧСИ възлагане
на разноските в тежест на Т.М. и С.М..
С разпореждане от 16.11.2020г. ЧСИ възлага разноските в тежест на
Т.М. и С.М., като с постановление от същата дата приключва изпълнителното
дело на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК.
На 18.11.2020 г. до адв. Д.П. е изпратено съобщение с
изх.18382/16.11.2020 г. на посочен от лицето ел. адрес, на който е получавало
книжата по делото, който изрично е посочила и в молба с вх.№
28768/17.12.2020 г. за отстраняване на нередовностите по жалбата.
На 02.12.2020г.-в 19.20 часа /стр. 159/ е получена по ел. поща жалба
срещу постановлението за прекратяване, изпратена от ел. адрес на адв.
Д.П., входирана от ЧСИ на следващия ден с вх. №26879/03.12.2020г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет на обжалване е постановлението, с което производството по
изпълнителното дело е приключено на осн. чл. 433, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите са уведомени за постановлението, чрез съобщение,
изпратен на ел. адрес на адв. П. на 18.11.20202г., а жалбата срещу същото е
изпратена на ел. поща на ЧСИ от адв. П. на 02.12.2020г., въпреки, че е
входирана при ЧСИ на следващата дата -03.12.2020г.
С оглед на което, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал.1 ГПК, и е допустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй
като е срещу действие /постановление за прекратяване/, което е сред
лимитативно изброените в цитираната разпоредба.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази
следното: В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени
хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с
постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е
свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен
4
процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка
за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване, което
налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната
норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително
правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433,
ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.
Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на
съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради
това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
/ в този см. Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т.
о., ТК, постановено на осн. чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна
практика/.
По настоящото изпълнително дело не е налице нито една от хипотезите,
посочени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК.
Самият ЧСИ в обжалваното постановление се е позовал на разпоредбата
на чл. 433, ал.2 ГПК, според която изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
С оглед доказателствата, находящи се в кориците на изп. дело, се
установява, че по същото е осъществено изпълнение на задължението по изп.
лист, доколкото е извършено трасиране на дворното място и означаване на
координатите. Останали обаче несъбрани са разноските, свързани с
изпълнението.
С разпореждане от 16.11.2020г., ЧСИ е възложил разноските на Т. Е. М.
и С. Г. М., като едновременно с това, и преди същите да бъдат платени от
задължените лица, производството по изп. дело е било прекратено.
С изменението на ГПК в тази част и въвеждането на нормата на чл.433,
ал.2 ГПК, законодателят е провел разграничение между прекратяване на изп.
производство и неговото приключване.
Доколкото по изп. дело разноските са били определени, и възложени в
тежест на условно наречените „длъжници“ – Т.М. и С.М., но същите не са
5
събрани, то ЧСИ неправилно е постановил приключване на производството,
поради което и актът му следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Не
са налице основания за приключване на изп. производство ако има дължими,
но несъбрани разноски, независимо дали се дължат в полза на ЧСИ, или в
полза на взискателя.
Предвид основателността на жалбата, въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивниците направените в настоящото производство
разноски, които, с оглед представените доказателства, съдът определя в
размер на 226.90 лв., включващи заплатена ДТ/26.90лв./ и адв. хонорар
/200лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ Христо Георгиев от 16.11.2020г., с което
производството по изп. дело №20188920402525 по описа на ЧСИ, рег. №892 е приключено
на осн. чл. 433, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Е. М., ЕГН: **********, и С.Г. М., ЕГН**********, адрес:
гр. Аксаково, ул.“Вл. Варненчик“ №14 да ЗАПЛАТЯТ на К. В. И., ЕГН
********** и М.Г. И.а, ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул.“Вл.
Варненчик“ №14 сумата от 226.90 /двеста двадесет и шест лв. и 90 ст./ лв. на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
КОПИЕ от настоящото решение да се връчи на ЧСИ Христо Георгиев,
рег. №892 за сведение и съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6