РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 23.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 144 по описа за 2020 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.13,
ал.5 от Закона за социалното подпомагане във вр. с чл.98, ал.2 изр.второ, във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалният
кодекс /АПК/.
В Административен съд Ловеч е
постъпила жалба от К.Т.В., ЕГН: **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-О ЛТ/204/07.02.2020 г. на Директора
на ДСП-Луковит, потвърдена с Решение №
11-РД04-0069 от 06.03.2020 година на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” гр.Ловеч. С оспорената заповед на Т. е отказана месечна социална
помощ за допълване на доходите по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане /ППЗСП/ по подадено заявление - декларация с вх. №
ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/204 от 22.01.2020 година.
По наведените в жалбата и
уточнителната молба доводи, че оспореният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради липса на мотиви се иска отмяната му. Счита, че отговаря
на всички условия, за да му бъде отпусната помощ по реда на чл.9 от ППЗСП.
В съдебно заседание оспорващият, се явява лично и поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Ответната
страна Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Луковит, в съдебно заседание не изпраща
представител. В писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административно-процесуалният
кодекс /АПК/, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, в законоустановения срок от лице, притежаващо
правен интерес да оспорва, а разгледана по същество за неоснователна по
следните съображения:
Административното производство по издаване на
обжалваната заповед е инициирано от
оспорващият, която е подал заявление-декларация за отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите вх.№ ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/204 от 22.01.2020 година
на Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Луковит.
Със
Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ЛТ от 07.02.2020г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” - гр.Луковит, издадена на основание чл.13 ал.2 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/ и чл.28 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
/ППЗСП/, административния
орган е отказал отпускането на исканата месечна социална
помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП. Като мотиви
за отказа си е посочил: на основание чл.10 ал.1 т.7 от ППЗСП – лицето няма 6 месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“
и на основание чл.8 във връзка чл.27 ал.1-6 от ППЗСП - лицето не живее на
посочения настоящ адрес на който се извършва социалната анкета.
С решение
№ 11-РД04-0069 от 06.03.2020 година,
по-горестоящият административен орган – Директорът на Регионална Дирекция
“Социално подпомагане” – гр.Ловеч е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ЛТ от
07.02.2020г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - гр.Луковит.
Изложил е мотиви, че лицето няма 6 /шест/ месечна регистрация
в Дирекция „Бюро по труда“, не се е регистрирало в ДБТ в едномесечен срок
от освобождаването му от мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, както и е отразено, че при извършването на социалната анкета е
констатирано, че г-н В. не живее на посочения от него настоящ адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 от Закона
за социалните помощи /ЗСП/, на основание на която е издадена обжалваната
заповед, социалните помощи се отпускат /респ. отказват/ със заповед на
директора на дирекция „Социално подпомагане” или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета. Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая
заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган в лицето на Директор на Дирекция „Социално подпомагане”
Луковит.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал. 5 от ЗСП, заповедта, с която се
отпускат социални помощи се обжалва пред директора на регионалната дирекция
„Социално подпомагане” по реда на АПК.
Според чл.98 ал.1 и ал. 2 от АПК решението на компетентния да
разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на
другите заинтересовани лица, а когато въпросът е решен по същество, решението
на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за
законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на
оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая с
Решението на ИД Директор на РДСП Луковит, който е горестоящ административен
орган не е изменен, нито отменен първоначалния административен акт. Той е
потвърден, представляващо по същество отхвърляне на жалбата, при което предмет
на съдебна проверка е първоначалният административен акт - Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ЛТ от 07.02.2020 година на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” -
гр.Луковит.
Оспорения административен акт е
обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и
изхожда от административен орган, разполагащ /видно от представената на л.36 от
делото заповед/ с териториална, материална и времева компетентност, а именно
директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Луковит, който според чл.13 ал.2 от ЗСП се явява оправомощеният от закона орган да
разгледа и реши искането за отпускане на целевата помощ за отопление.
Процесната заповед е изготвена в установената от
закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл.13 ал.2 и ал 3 от ЗСП. Като правно основание за
издаване на административния акт са посочени разпоредбите на чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, които текстове
вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане
или отказ на помощта след преценка на всички данни и обстоятелства,
констатирани със социалната анкета. В случая заповедта отговаря на посочените
изисквания, като са изложени съображенията, с които директорът на ДСП - Луковит
е преценил като неоснователно подаденото заявление за еднократна помощ, въз
основа на приетите за установени от него факти. Следователно по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея
последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.
Не
се установява в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. При
извършената проверка на процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е
съобразена със предвидените в Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и
правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът не установи допуснати
съществени нарушения. Заявлението-декларация, подадено от оспорващият е било
разгледано при спазване на относимите изисквания на чл.26 и чл.27 от ППЗСП,
като е извършено посещение в обитаваното от заявителя жилище, проведена е
социална анкета, съставен е социален доклад и на база направените в последния
констатации, и предложението на социалния работник за отказ на помощта, е
издадена обжалваната заповед. При
провеждането на производството е спазена разписаната в чл.26-чл.28 от
ППЗСП процедура, вкл. сроковете по чл.27
ал.1 и чл.28 от правилника за изготвянето на социалния доклад, издаването на
заповедта и нейното съобщаване на адресата й. При произнасянето си органът е
взел предвид направените в хода на административната процедура, фактически
установявания, вкл. тези от социалната анкета, въз основа на които е приел, че оспорващият не отговаря
на условията за отпускане на помощта
по чл.9 ал.1 ППЗСП.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице
установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в
акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта
правни последици.
Така постановения отказ съответства на
материалния закон.
С разпоредбата на чл. 12 ал.4 от Закона за социалното
подпомагане законодателят е регламентирал, че условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон.
В конкретния случай жалбоподателят е подал заявление
декларация за отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по чл.9 от
ППЗСП. Производството започва въз основа на подадена заявление-декларация по образец, в което се декларират точно определени обстоятелства, които се явяват и
предпоставки за отпускането на помощта. Съгласно чл.27 ал.2 от ППЗСП, анкетата
се извършва в дома на лицето или семейството по постоянния му адрес. От
представените доказателства по делото е видно, че социалните служители при извършената социална анкета,
вкл. от разговор със съседи са установили, че оспорващият не
живее на посочения в заявлението-декларация адрес и няма шест месечна
регистрация в дирекция Бюро по труда /БТ/.
Съгласно нормата на чл.10 ал.1 от
ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на
изброените допълнителни условия, сред които и това по т.7: безработните лица да
са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за
социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в
обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови
компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и
проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В
случая няма спор, че оспорващият е регистриран
като безработно лице на 07.01.2020 г., а е подал искането
си за отпускане на месечната помощ за отопление на 22.01.2020 г., съответно не е изпълнено
допълнителното условие по чл.10 ал.1 т.7 от ППЗСП, което е императивно. По отношение
на лицето не са налице и предвидените в чл.10 ал.3 - 8 от ППЗСП изключения, за
които срокът по ал.7 не се отнася. Разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от ППЗСП е императивна и
ДСП следва да я приложи, без това да подлежи на преценка за целесъобразност.
Предвид така изложената
фактическа обстановка и нормативна уредба на спорните правоотношения,
постановеният със Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ЛТ от 07.02.2020г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” - гр.Луковит, отказ за отпускане на месечна помощ за допълване
на доходите по чл.9 от ППЗСП, е
законосъобразен.
Поради
изложените съображения оспорваната заповед е законосъобразна, издадена от
компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона и следва да
бъде оставена в сила, а подаденото срещу нея оспорване следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2,
предложение последно от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.Т.В., ЕГН: **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-О ЛТ/204 от 07.02.2020 година на
Директора на ДСП-Луковит, потвърдена с
Решение № 11-РД04-0069 от 06.03.2020 година на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” гр.Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
Препис от решението да се връчи
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: