О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 441 Година 2018 гр.Пещера
Пещерският районен съд І
граждански състав
На първи ноември Година
2018
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Камен Гатев
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№1186
по описа на Съда за 2018г.и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.140 ГПК.
Ищецът от Г.Д.Ю. ***, ЕГН ********** е депозирал против Ц.А.Ю.,
ЕГН ********** *** искова молба с правно основание чл. 49 от СК, в която твърди следното:
От около новата година на 2015 г.
с ответницата заживяхме на семейни начала. Живеехме в бащината ми къща в гр. Пещера. Разбирахме
се чудесно. Взехме решение и да сключим брак. На 29.07.2015 г. с ответницата
сключихме граждански брак. След сватбата ни продължихме да живеем в бащината ми
къща.Семейното ни
жилище представлява едно домакинство с моята майка, тъй като баща ми почина. В къщата ни обитавахме втория етаж, тъй
като първия е в основен ремонт. Имахме на разположение две отделни стаи, които
да обитаваме като младо семейство. От самото начало на брачното ни съжителство
нещата вървяха добре, разбирахме се нормално. Получавахме подкрепата и помощта
на моята майка и нейните родители, особено след раждането на първият ни син.
Първите проблеми се появиха след
раждането на сина ни Димитър. Синът ни се роди на 28.09.2016 г. В началото на
месец февруари 2017 г., когато Димитър бе на около 5 месеца, напълно неочаквано
за мене, без да има каквито и да е индикации в тази насока, съпругата ми
използвайки момента, че съм на работа, с помощта на нейния баща, напусна
семейното ни жилище и заяви, че ще живее при родителите си в с. Бяга. Тогава си беше събрала повечето от личните
вещи, както и тези на бебето ни. Това бе шок за мене. Нямах обяснение за
причината за такова поведение. Опитах се да разговарям с нея, като единствената
ми цел бе да разбера как се чувства и защо се е решила на такива действия. Тя
отказваше среща с мене. Винаги държеше на разговорите ни да присъстват и
родителите й, който факт сам по себе си не даваше възможност ние да разговаряме
като зрели и нормални хора. В крайна сметка късно вечерта успях да разговарям с
нея по телефона. Настоявах да разбера причината за нейното поведение. Тя отказа
да ми обясни защо напусна жилището ни.След около седмица, в резултат на моите
усилия, Ц. реши да се завърне при мене. С личния си автомобил отидох до с. Бяга
и си я прибрах, заедно с бебето.
Реших, че нещо трябва да направя,
за да предотвратя по-нататъшни усложнения в нашите отношения. За целта се преместихме да живеем сами във
вилата ни, която се намира в курорта Свети Константин. Вилата ни е битово
по-добре уредена, от къщата ни. Нямаше проблем да живеем през зимните месеци
там. Живяхме там до края на август 2017 г. През този период отношенията ни бяха
чудесни. Разбирахме се по всички семейни въпроси. Отглеждахме сина ни с огромно
удоволствие.Беше вече почти на годинка. Справяхме се сами.
В началото на месец септември
2017 г. взехме решение да се върнем в Пещера, тъй като тя ми казваше, че й било
скучно да живеем на вилата, искала да се среща с хора.Тъй като всячески исках да и угаждам, не се противях и
се върнахме. Тя обаче настояваше да отидем да живеем при родителите й в с.
Бяга. Аз обаче отказах. Върнахме се в Пещера. Сега от дистанцията на времето си
давам сметка, че това е една от причините да последва усложнението в нашите
отношения. Аз по никакъв повод не съм я ограничавал да контактува с родителите
си. Напротив, почти всяка събота и неделя ходихме на гости до тях. Дори
оставаше там да преспива, заедно с бебето ни. След всяко завръщане аз чувствах,
че тя се променя в негативен план. Може би под въздействието на родителите й, у
нея се е формирало желанието да живее с тях, а не с мене като семейство, което
постепенно бе причината за нарастване на нейното негативно отношение към мене.
Започна да се кара с мене, поради на пръв поглед незначителни неща. Започна да
се държи с мене напук, като някакво малко разсърдено дете. Демонстрираше
неуважение към майка ми и към мене. В една от поредните ни караници през месец
септември на 2017 г. ми заяви, че отново е бременна. Аз не изпитах радост от
тази новина. Ние съжителствахме не като нормални съпрузи. В първият момент
изпитах съмнение в нейните думи, после си помислих, че може да е забременяла от
някой друг. Споделих й го. Това може би бе грешка от моя страна, тъй като тя
окончателно охладня към мене. Отказа да изпълнява семейните си задължения.
Започна да ходи при родителите си
и през седмицата, използвайки че съм на работа. След като разбрах за това, след поредното й заминаване
при родителите си, накъде през октомври на 2017 г., аз я потърсих по телефона и
я попитах защо прави така. Тя ми заяви, че ще остане при родителите си
окончателно. Това силно ме разтревожи. Отново започнах да търся начин как да я
склоня да се върне при мене. В продължение на седмица разговарях по телефона с
нея, тъй като родителите й ми отказваха достъп насаме. В края на месец окткомври
тя отново се върна при мене. Следващият месец всичко се повтори отново. Този
път тя остана при родителите си 22 дни.
С цената на много усилия от моя
страна успях отново да я върна в къщи. Бях съгласен на всички условия, които ми поставя, само
и само да се върне при мене.Разбирайки, че има някакъв проблем с това, че
съжителстваме в едно домакинство с моята майка, в края на месец ноември на 2017
г., аз й предложих да се отделим в квартира, така че да живеем напълно самостоятелно.
За целта намерих
самостоятелен етаж от къща в гр. Пещера. Споделих й за тази квартира, но тя
отказа да живеем в квартира. Каза ми, че по-добре щяла да си е в с. Бяга.
Впрочем, тя никога не ми е споделяла, че е недоволна от моята майка или че има
някакви търкания с нея. Точно в този период по съвет на мои приятели, потърсих
професионалното съдействие на семеен терапевт. Намерих такъв в гр. Пловдив.
Осъществих контакт. Насрочих дата за среща. Споделих с Ц., като за целта й
казах, че трябва двамата да бъдем на срещата. Тя категорично отказа. Не ми даде
обяснения.
Постоянно търсех
причината за това нейно поведение, за да предотвратя разрушаването на
семейството ни. В един случаен разговор с баща й, проведен през месец декември
на 2017 г., разбрах, че тя винаги е изпитвала страх и трудности дали ще се
справи при отглеждането на бебето ни. Това вероятно се е засилило след втората
й бременност. Затова търсела постоянната помощ на родителите си. Тогава ние
живеехме заедно. Разбирайки за тези нейни страхове изцяло промених ежедневния
си график. Взех решение да ходя на работа на обяд, така че до обяд да й помагам
в ежедневните грижи по детето. Ходех на работа в периода от 11 ч. до около 17
ч., така че да съм в къщи късния след обяд. Преустанових срещи с каквито и да
са мои приятели, не излизах никъде. Отделях цялото си време за семейството ни.
Целта ми бе да запазя брака ни. В този период тя никога не ми е споделяла или
упреквала, че има каквито и да са пречки или крамоли с моята майка.
На 10.12.2017 г.,
използвайки, че съм на работа, заедно с баща й, за пореден път си събра багажа
и замина в дома на родителите си. От този момент сме във фактическа раздяла.
Въпреки всички мои увещания, тя категорично отказва да се върне при мене. Това
състояние продължава и до момента.
На 14.06.2018 г.
се роди и второто ни дете - Атанас. Въпреки нашата фактическа раздяла аз
постоянно се интересувам как е тя. Опитвам се да имам нормални срещи с децата
ми. Ходя да ги виждам в с. Бяга.
Първоначално тя
ми осъществяваше нормален достъп до Димитър, но след като се роди и Атанас тя
рязко промени отношението си към мене и не ми дава да виждам и двамата. Това
силно ме депресира. Аз обичам децата си. Искам да ги виждам често. Тя ми
отказва достъп, като ми натяква, че първоначално не съм се зарадвал на втората
й бременност. Въпреки огромните усилия които полагам, вече не мога да издържам
на това състояние. Очевидно е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака ми с ответницата.
Желая прекратяването на същия. Това ще доведе
до определянето на лични контакти между мен и децата ми, така че да ги виждам.
Съзнавам, че няма да бъдат предоставени родителските права на мене, но поне ще
има законово определен срок, в който да осъществявам срещи с тях.
Моля Ви да ни
призовете на съд и, след като докажа твърдените от мен по- горе факти, водещи
до непоправимо и дълбоко разстройство на брака, да постановите решение, с което
да допуснете развод, да предоставите упражняването на родителските права по
отношение на малолетните ни деца на ответницата, като определите подходящи
мерки на лични отношения между тях и мен, както и да определите размер на
издръжката, която да заплащам. Не претендирам съдебно- деловодни разноски.Сочи
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Ц.Ю. , в който се твърди следното:
Предявеният от ищеца иск срещу
мен с правно основание чл.49 от СК е допустим и основателен, тъй като е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между мен и ищеца.
Изнесените в исковата молба
обстоятелства относно причините за разстройството на брака ни обаче са неверни.Налице
е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но по причини различни от
изложените в исковата молба.
С ответника сключихме граждански
брак на 29.07.2015г., като и за двама ни този брак е първи.От брака си имаме
две малолетни деца –Д. Г. Ю. с ЕГН ********** и А. Г. Ю. с ЕГН **********.
В началото на съвместния ни живот
всичко беше нормално.Живеехме в гр.Пещера в жилището на родителите на ответника
в разбирателство, което обаче продължи много кратко.
След раждането на първото ни дете
се появиха проблемите помежду ни . Г. не ми разрешаваше да идвам в с.Бяга при родителите си и забраняваше
да водя детето при тях.Започна да ме обижда, че „ имам бели мишки в
главата", започнаха упреците, че не справям с работата си, искаше от мен
да плащам половината ток който използвахме в домакинството, както и да плащам
половината от разходите за детето ( за памперси, мляко и всичко друго което
купувахме, плащала съм даже половината от сумата от ехографското изследване на
плода което направихме по време бременността ми.).Съпругът ми беше на принципа,
че неговите пари са си негови, парите от майчинството са си мои и трябва да давам
половината от тях за издръжката на домакинството ни. През цялото време на
съвместното ни съжителство, ищецът е живял в собствена стая, като е идвал в
общата ни спалня само за по няколко часа.Оправданията за това му поведение
бяха, че имал нужда от свобода. Въпреки всичките ни проблеми аз все се надявах
да ги преодолеем и да живеем като нормално семейство, но след като съобщих на Г.,
че съм бременна с второто ни дете той ме попита от кого е и „ какво съм щяла да
правя сега.
Според него, за времето от около седмица ,през което към
била в дома на родителите си в с.Бяга съм му изневерила и съм забременяла.Това
преля чашата на търпението ми и от 12.12.2017г. се върнах със сина ни в с.Бяга
в дома на моите родители. През
цялата ми бременност ответника не се е поинтересувал нито веднъж как се
чувствам, всичко наред ли е с бъдещето ни дете, има ли някакъв проблем.След
като се роди по-малкият ни син ответникът не е проявявал интерес към него,
купил му е само 2 броя памперси.Не се интересува от него, не го има за свое
дете.
След раздялата ни първоначално
по-голямото дете живееше при мен, като бащата идваше да го взема за по няколко
дни, като в последствие обаче се споразумяхме детето да живее пет дни при мен и
пет дни при него, но след дните които прекарваше при баща си, детето често се
връщаше при мен болно, а веднъж баща му го върна с рана от изгаряне, като не
можа да ми даде отговор с какво и как детето е изгорено .В края на месец август
отново след дните прекарани с баща му детето се разболя, като беше хоспитализирано
в детско отделение на „ МБАЛ Пазарджик" , т.к. се установи, че освен че е
с повръщане има и анемия.
От горното е видно, че бракът ни е дълбоко и
непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Моля да
предоставите отглеждането и упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца – Д. Г.Ю. с ЕГН ********** и А. Г. Ю. с ЕГН ********** на мен,
като определите режим на лични отношения с децата всяка втора и четвърта събота
и неделя на месеца от 09.00ч. до 16.00ч без преписване и петнадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Моля да осъдите
ответника да заплаща месечна издръжка за децата както следва - за Д. Ю. в
размер на 250 лв. считано една година назад от завеждане на исковата молба, а
за А. Ю. - 200 лв. считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва при просрочие. По между си няма да си дължим издръжка.През
време на брака ни не сме придобили собствено жилище.Да ми възстановите предбрачното
име – А..
На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими доказателства представените с исковата
молба документи.
Следва да
се укаже на всяка страните, че носи доказателствената тежест да установи
наличието на фактите, на които основава
своите искания и възражения, в частност искането за развод от ищеца - продължителна фактическа раздяла;
както и обстоятелства, обуславящи упражняване на родителските права и
претендирания размер на издръжка , като съчетание между нужда и възможности.
Следва да се изиска социален
доклад по случая от ДСП Пещера, относно децата Ди. Г.Ю., ЕГН ********** и Ат. Г. Ю., ЕГН **********.
С оглед изложеното, Пещерският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска като
относими доказателства представените с исковата молба документи – удостоверение
за сключен граждански брак и два броя копия на удостоверения за раждане, както
и по двама свидетели при довеждане от
ищеца и от ответника.
Указва на всяка
страните, че носи доказателствената тежест да установи наличието на фактите, на
които основава своите искания и
възражения, в частност искането за развод
от ищеца - продължителна фактическа раздяла; както и обстоятелства,
обуславящи упражняване на родителските права и претендирания размер на издръжка
, като съчетание между нужда и възможности.
Приканва
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Да се изиска социален доклад по случая от ДСП Пещера, относно децата Д. Г.Ю., ЕГН ********** и А.Г. Ю., ЕГН **********.
Насрочва
делото в открито съдебно заседание на 03.12.2018г.
от 11.30ч.,за което да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящето Определение.
Препис от отговор на ответника да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на
обжалване.
Районен съдия: