РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6853 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на И.Д.П. неимуществени вреди, вследствие на
разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в
печатното издание в. „У.“, притежавано от ответника „Н.М.Г.“
АД, бр.
№12 (489), година XI, от 23-29.03.2013 г. на стр. 7, в статия със заглавие
„Гаджето му в скандал с бивша изгора“, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба (02.06.2017 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 717,83 лв.,
представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата от
30 000 лв., за периода 31.03.2013 г. – 01.06.2017 г.
Ищцата твърди, че в
посочената статия е изнесена невярна информация, че тя и Р.П.са имали
извънбрачна любовна връзка по време, в което той е бил президент на Република
България, както и че назначението на ищцата като говорител на служебното
правителство през 2013 г. се дължи не на професионалните й качества, а на
неговото съдействие. Излага, че тази информация, освен невярна, е и
изключително обидна и позоряща я, петняща името, личността и професионалното й
развитие, доколкото директно е обвинена в аморално и обществено укоримо
поведение в личния й живот, в който имала връзка с женен мъж и изневерява на
съпруга си. Твърдяното аморално и обществено укоримо поведение в професионалния
живот се състояло и в това, че използва аморални методи - „мимолетната” си
„афера” с българския президент, за да получи служба в служебното правителство
на г-н М.Р., които твърдения на вестника са достигнали до огромна аудитория.
Твърди, че
изнасянето на описаните клеветнически твърдения в гореописаната статия се
отразили изключително негативно на емоционалното и психическото й състояние, на отношенията
със съпруга й,
с близките и приятелите, с колегите и клиентите на дружеството, чийто едноличен
собственик е, както и с хора, с които се е намирала в различни служебни и
делови отношения. Сринала се е психически, изпитвала е чувство на унижение,
безсилие и безперспективност, станала е нервна и избухлива, което неминуемо се
отразило и на контактите със съпруга й с
близките си приятели, като голяма част от тях избягвали комуникацията с нея на
публични места, а някои дори я преустановили.
Ответникът по делото „Н.М.Г.“ АД („Н.М.г.“
ЕАД понастоящем, видно от справката от търговския регистър) оспорва исковете,
поддържайки, че предвидената в чл. 40 от Конституцията на Р. България свобода
на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и
на социалната общност да бъде информирана, каквато функция има и притежаваната
от него медия. Твърди, че ако ищцата е имала възражения за публикуваната,
информация е щяла да получи право да опровергае същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е за
чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда;
причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на
възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя
/която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
Видно от приложената като писмено доказателство статия със заглавие „Гаджето
му в скандал с бивша изгора“, същата е
публикувана във вестник „У.“, бр.
№12 (489), година XI, от 23-29.03.2013 г. на стр. 7, което
печатно издание е собственост на ответника „Н.М.Г.“ АД.
От самата публикация безспорно се
установява, че горепосочените в исковата молба информация за връзка на ищцата с
президента П.са част от съдържанието на процесната статия. В нея е посочено
освен това, че именно с негово съдействие ищцата е назначена за говорител на
служебния кабинет.
Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите
принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на
Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите
предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и
разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана
за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и
законните интереси на други.
От
съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното
право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово - писмено или устно
търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и
интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в
чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не
се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и
разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и
мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат
честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не
представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако
са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№
7046/2014 г., IV г.о. на
ВКС).
По
същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и
достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото,
са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към
определено лице. Визираните по-горе цитати от статията, безспорно са позорящи доброто име и
личното достойнство И.Д.П.. Нито един от изложените в процесната
публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от
ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на
неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа
практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна и проверена
информация. Извън горното, самата публикация във вестник "У."
очевидно съдържа обидни, крайно негативни изказвания – ищеца е обвинявана в
аморално и обществено укоримо поведение в личния й живот, тъй като има
извънбрачна връзка с женен мъж – „афера“, както и че използва любовната си
връзка, за да се реализира професионално – да получи политически пост, които
изказвания биха били възприемани като обидни, независимо от субективното
отношение на адресата към същите, и са такива с оглед общоприетите морални и
социални критерии за допустими норми в общуването.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и
обиди, ищцата е претърпяла негативи и неудобства. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
От показанията на свидетелката Я.К.П.се
установява, че публикуването на процесната статия през 2013 г. се е отразила
негативно на ищцата И.Д.П., тъй като тя е собственик на PR агенция,
като е имало оттеглили се клиенти. Освен професионално, статията е обтегнала и
отношенията й със съпруга й. Свидетелката познава И. като високо морален и
етичен човек, като от публикации в социалните медии е станало ясно, че нейния
морал и професионална етика са поставени под въпрос.
Свидетелят Р.В.П.(съпруг на ищцата) сочи, че
процесната статия се е отразила негативно на отношенията им, като е предприета
агресивна кампания, която е продължила
около година, след назначаване на неговата съпруга през месец февруари за
медиен координатор на служебното правителство на М.Р..
При определяне размера на справедливото обезщетение, съдът
взе предвид обстоятелството, че описаните клеветнически твърдения в гореописаната
статия се отразили изключително негативно на емоционалното и психическото й състояние на ищцата, на отношенията със
съпруга й,
с близките и приятелите, с колегите и клиентите на дружеството, а също
така са достигнали до многобройна аудитория.
Ето защо, съобразявайки принципа за справедливост в
чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, се явява основателен
до размера на 7 000 лв., като за разликата над този размер, до претендираните 30 000
лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съразмерно на уважената част
от иска за главница, е основателен и иска по чл. 86 ЗЗД, в размер на 2 967.62
лв (определен по реда на чл. 162 ГПК), представляваща мораторна лихва върху
уважената част от главницата, за
периода 31.03.2013 г. -
01.06.2017 г., като до пълния предявен размер до 12 717,83лв., иска следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата, сторените разноски за държавна такса – в размер на 223.81 лв., и сумата
от 111.90 лв. – възнаграждение за адвокат, по ДППЗ от 15.03.2019 г., съразмерно
на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адв. А.И. да заплати на И.Д.П.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Я.Х.С., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на
разпространени по неин адрес неверни
и позорящи доброто име и личното й
достойнство твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „У.“, тираж от бр. №12 (489),
година XI, от 23-29.03.2013 г. на стр. 7, в статия със заглавие „Гаджето му в
скандал с бивша изгора“, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 02.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000
лв.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище адрес на управление ***, да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Я.Х.С., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 967.61 лв., представляваща мораторна лихва
в върху главницата от 7 000
лв., за периода 31.03.2013 г. – 01.06.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 12 717.83 лв.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище адрес на управление ***, да заплати
на И.Д.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат Я.Х.С., сумата от 223.81 лв. – представляваща заплатена
държавна такса по делото и сумата от 111.90
лв. - възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: