№ 1279
гр. Варна, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110100462 по описа за 2025 година
Предявен е иск от П. С. И., ЕГН **********, с адрес А, чрез неговия баща и
законен представител С. И. С., ЕГН **********, с адрес А срещу „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато от съда увеличение на
размера, сумата от 4 230 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, тотална щета на лек автомобил „Мицубиши АСХ" с peг. №****, причинени в
резултат на настъпило ПТП на 21.10.2024г., по вина на водачът управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. №****, който автомобил е застрахован по
договор за „Гражданска отговорност" с полица № BG/06/124002628128 при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2025г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 21.10.2024г. в гр. Аксаково, на кръстовището на ул.
„Здравец" с ул. „Нанко Недев" в посока ул. „Г. Петлешев" настъпва ПТП между лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с per. №**** и лек автомобил „Мицубиши АСХ" с peг.
№****. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с peг. №****. Същият при наличие на пътен знак „Б2", не пропуска движещият
се по път с предимство лек автомобил „Мицубиши АСХ" с peг. №**** и го удря
странично в предната му част.
Мястото на ПТП е посетено от служители на РУ - Аксаково при ОД МВР Варна
и е съставен Протокол за ПТП №1649204/21.10.2024г.
Твърди се, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. №**** е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* съгласно полица
№BG/06/124002628128, която е била действаща към датата на възникване на ПТП.
Вследствие на възникналото ПТП са налице увреждания по лек автомобил
„Мицубиши АСХ" с peг. №****.
Предвид на това, лекият автомобил е представен за оглед през застрахователната
1
компания на виновния водач- „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, за образуване на
щета, оглед на автомобилът и изплащане на дължимото се застрахователно
обезщетение на 21.10.2024г.
Въз основа на предявената застрахователна претенция е образувана
застрахователна щета №43080312401778.
На 21.11.2024г. по посочена от ищецът банкова сметка, от страна на ответното
дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД по образуваната при него
застрахователна щета е заплатена сума в размер на 7 911,78лв.
Ищецът счита така заплатената сума за недостатъчна за отстраняване на
действителните щети, поради което предявява претенцията си пред съда. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на иска. Счита исковите претенции за изцяло
неоснователни и евентуално завишени по размер. Ответникът сочи, че на съставените
описи, представителят на ищеца е положил подписа си без възражения, с което е
удостоверил, че е съгласен с описаните увреждания по автомобила, както и че е
получил копия от документите. Излага, че от експерти към „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД образуваната преписка по щета 43080312401778 е надлежно окомплектована със
задължителните и необходими документи, след което по компетентност е взето
решение за изплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 7911,78 лв.,
преведено по посочената от ищеца банкова сметка. Ответникът застраховател счита, че
така посочената сума е получена при съблюдаване на разпоредбите на Кодекс за
застраховането и разпоредбите на методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Оспорва акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава,
тъй като застрахователят не изпада в забава преди представяне на официален документ
за прекратяване регистрацията на процесния лек автомобил.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с
характера на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните
риск и осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер.
В тежест на ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е
изпълнил поетите с договора задължения, респективно изправността си по него,
включително предпоставките за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори и съдът е приел за безспорни и неподлежащи на
доказване фактите: наличието на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел
„Фолксваген Пасат“, рег. № Н5005 ТЕ, обективирана в застрахователна полица №
BG/06/124002628128 и валидна към датата насоченото в исковата молба
застрахователно събитие. - заплатена е сумата от 7 911,78 лв. в полза на ищеца от
ответника, като обезщетение за щетите, вината относно настъпването на ПТП, мястото
на настъпване на ПТП и твърдяната причинно-следствена връзка от ищеца.
2
Съобразно Свидетелство за управление част І, собственик на лек автомобил
марка „Мицубиши АСХ" с peг. №**** е П. С. И..
Видно от представено удостоверение за раждане №**********, ищецът П. С. И.
е роден на ****. и негов баща е С. И. С. и майка М.А.Е..
Щетата е заведена при застрахователя под № №43080312401778.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните САТЕ се
установява, че детайлите, които е възможно да не са увредени са в размер на 12% от
пазарната стойност на автомобила или 0.12 х 13 800 лв. = 1656.00 лв. Процесният лек
автомобил „Мицубиши АСХ“ с рег. № **** е възможно да бъде изкупен за скрап на
цена от 497 лв. Екометал Инжeнеринг предлагат цена в размер на 585.00 лв. ако
процесния автомобил се транспортира от тях до в базата им в гр. Варна. Общата
пазарна стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли:
на лек автомобил „Мицубиши АСХ“ с рег. № ****, като се направи проучване за
извършване на ремонта в автосервизи притежаващи сертификат, както и такива които
не притежават подобен сертификат, както и в зависимост от вида и качеството на
извършване на ремонта, като вземайки под внимание посочените варианти се даде и
определи средна пазарна стойност за извършване на ремонта към момента на
настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 20 582.48 лв. Средната пазарна
стойност на лек автомобил „Мицубиши АСХ“ с рег. № **** към датата на ПТП –
21.10.2024 г. е в размер на 13 800 лв. По отношение на лек автомобил „Мицубиши
АСХ“ с рег. № ****, е налице „тотална щета“ по смисъла на горепосоченият текст от
Кодекса на Застраховането, стойността на разходите за необходимия ремонт, които са
в размер на 20 582.48 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е
13 800 лв. и са 149.15% от нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на
автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 21.10.2024 г., и наличието
на водача на МПС лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с peг. №****, на валидна
и действаща застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ДЗИ-
Общо Застраховане ЕАД .
По делото не се спори относно и наличието на вина, относно настъпването на
ПТП, мястото на настъпване на ПТП и твърдяната причинно-следствена връзка от
3
ищеца, което се установява и от писмените доказателства по делото, както и от
заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, че на 21.10.2024 г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие по описания в исковата молба начин,
което ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат"
с peг. №****.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т. е. събитие, настъпило
със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по
договора, води до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
От изложеното настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца следва да
бъде уважена.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№
156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС,
т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице при
увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. И
конкретно за случая това е така.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на
справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно
средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на
автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и
4
твърдения), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице, което възлиза
на 13800 лв.
От тази сума следва да се приспадне стойността на запазените части от
автомобила в размер на 1656 лв.
Приспадането на стойността на запазените части при определяне на
застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи. Исковият размер следва да
бъде намален, тъй като запазените годни части и детайли на автомобила остават в
собственост на ищцата. Същите без съмнение имат пазарна стойност, която следва да
бъде съобразена. В този смисъл е и константната съдебна практика (напр. Решение №
65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 165 от
24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 392 от
19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК).
Съобразно последното, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в
размер на 12144 лева, от която сума следва да бъде приспаднат размера на
определеното и изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 7911,78 лева.
Или дължимата на ищеца сума възлиза в размер на 4232,22 лева. Претенцията следва
да се уважи в заявения размер от 4232 лева.
По отношение възражението на ответника за присъждане на законна лихва върху
главницата, то същото съдът намира за основателно. Независимо от основателността
на обуславящия главен иск, предявената акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва считано от датата на исковата молба 15.01.2025г. се явява
неоснователна, поради липса на представени доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила. Доколкото по делото не се установява предвидената в
чл.390, ал.1 от КЗ специална предпоставка за поставяне на застрахователя в забава,
подаването на исковата молба в случая не поражда присъщото си правоувеличаващо
действие, поради което в полза на ищеца не е възникнало вземане за законна лихва за
забава върху главницата занапред до окончателното й изплащане.
В чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Липсата на
удостоверение не се отразява на дължимостта на самото обезщетение, но има значение
за поставянето на застрахователя в забава. В този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г.
по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I Т. О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017
г. на ВКС, I Т. О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се отбележи, че
с изменения на Наредба № I-45от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обнародвани в
ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., отпадна изискването за представяне на
удостоверение от застрахователя при подаване на заявление за дерегистрация, поради
което и ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на автомобила,
5
независимо от застрахователното дружество.
С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава -
законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от
КЗ.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
се възложат и направените от ищеца разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена
дължимата държавна такса в размер на 175,20 лева и депозит експертиза-707 лв. и
довнесени 50 лв., общо 932,20 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил безплатната
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Действително следва да се съобразява решението на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните
в Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно
представата на съсловната организация на адвокатите за адекватните размери на труда.
Затова и тези размери подлежат на преценка от съда с оглед предоставената услуга,
като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да
определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р.под минималния размер от 723
лв. Същият е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София да заплати на П. С. И., ЕГН **********, представляван от своя баща и
законен представител С. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. А, на основание чл.432
КЗ, сумата в размер на 4230 лева (четири хиляди двеста и тридесет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, „тотална щета“ на лек автомобил
„Мицубиши АСХ" с peг. №****, причинени в резултат на настъпило ПТП на
21.10.2024 г. в гр. Аксаково, реализирано по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген
Пасат" с peг. №****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното дружество, ведно със законна лихва върху присъдената главница в размер на
4230 лева, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Мицубиши АСХ" с peг. №****, до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля искането за присъждане
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда-15.01.2025г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на
6
регистрацията на лек автомобил „Мицубиши АСХ" с peг. №****.
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София да заплати на П. С. И., ЕГН **********, представляван от своя баща и
законен представител С. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. А сумата от 932,20 лв.
(деветстотин тридесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща
направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София да заплати на адвокат Р. Р., АК – Варна, сумата от 723 лв. (седемстотин
двадесет и три лева), представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7