Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик 22.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети
февруари , през две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА
При секретаря Р. Димитрова и в присъствието на
прокурора........................................... като разгледа докладваното
от съдията Попова гр. дело № 4284 по описа за
2017 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143 СК и чл. 149 СК - за присъждане
на издръжка. В исковата си молба против И.К.К. ЕГН ********** ***
ищцата Н.В.В. ЕГН ********** *** в качеството си на майка и законен
представител на малолетното си дете Г.И.К. ЕГН ********** *** представлявана от
адв. Р.И. , твърди че ответникът е баща
на малолетното дете , като родителите живеели на семейни начала без да сключват
брак. Твърди се , че от около година двамата родители живеят разделени , като
ответникът не полагал никакви финансови
и материални грижи за детето, което принудило майката да започне работа в ресторант „Старата къща „ в гр. Пазарджик.
Поддържа се , че за отглеждането на детето майката била подпомагана само от
своята майка , която е пенсионерка и от своя брат. Бащата не полагал каквито и
да било грижи за сина си , като от раждането му до сега не заплащал издръжка. Майката твърди,
че в момента работи по трудов договор , но реализираните от нея доходи са
недостатъчни да задоволят потребностите на детето и неговите нужди от нови дрехи, обувки,
разнообразна и качествена храна и детски консумативи. Твърди се , че ответникът
бил от добро семейство, че е в добро здравословно състояние и при разговори с
майката обещавал, че ще дава издръжка , но до сега не бил изпълнил тези свои
намерения. Същият нямал задължения за издръжката на други деца. Затова се моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на
своето малолетно дете месечна издръжка
в размер на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба , както
и месечна издръжка една година назад от датата на подаване на исковата молба в
размер на по 150,00 лв. или общо сумата в размер на 1800,00 лв. , ведно със
законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в
който същият поддържа , че предявеният иск за присъждане на издръжка за минало
време е изцяло неоснователен , както поради факта, че фактическата раздяла
между родителите е настъпила считано от м. февруари 2017 г. и към датата на
подаване на исковата молба не е изтекъл едногодишен период , така и поради
факта , че след тази раздяла ответникът – лично или чрез своите родители
ежемесечно е изплащал за детето си
парични средства , лекарства, памперси, дрехи и обувки и е заплащал и храните , които майката е вземала от детската кухня. Освен това по
иска за присъждане на издръжка за бъдеще време се поддържа , че по същество
този иск е основателен , но не в претендирания размер ,като се сочи, че не е във възможностите на ответника да плаща издръжка в този размер. Сочат се
доказателства.
Като се запозна със събраните по
делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:
Не
се оспорва по делото, а и от представения
препис от удостоверения за раждане е видно, че ответникът И.К.К. е баща на ненавършилото пълнолетие дете Г.И.К. ЕГН **********, роден на *** г. Установява се още, че родителите не живеят
съвместно , като непосредствените грижи за детето се осъществяват от майката Н.В.В.
Относно
доходите на двамата родители и възможностите им да осигуряват издръжка на
малолетното си дете са събрани многобройни писмени доказателства. От
представените : удостоверение изх. № 13/
19.10.2017 г. издадено от „ФАР 2012 „
ЕООД, ,удостоверение изх. № 11/
23.10.2017 и писмо изх. № 2820/
07.02.2018 г. с приложена към него писмена справка от ТД на НАП гр. Пловдив,
офис Пазарджик и удостоверение изх. № 001/ 09.02.2018 г. издадено от управителя
на „Фреш Сток „ ЕООД се установява, че
ищцата Н.В.В. е работила през годините
при няколко работодатели - „ Фреш Сток“
ЕООД от 01.10.2015 г. до 01.03.2017 г. с
основно трудово възнаграждение от 500,00 лв., съответно във „Фар 2012“ за периода 06.03.2017 г. до
18.08.2017 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв. и към
настоящия момент - в АВА СТАР , считано
от 07.07.2017 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 115,00 лв. Средномесечното
й трудово възнаграждение като брутен резултат за периода м. март 2017 г. до м.
август 2017 г. е в размер на 457,15 лв. при работодателя „“Фар 2012 „ ЕООД , а при
работодателя „АВА СТАР „ ЕООД за периода м. юли 2017 г. до м. септември 2017 г.
включително средномесечното й възнаграждение като брутен резултат е 350,18 лв.
От
представеното извлечение от банковата смета , открита на името на ответника И.К.К.
в „Сосиете Женерал Експербанк „ се установява, че същият има превод на работна
заплата считано от м. юни 2017 г. на сумата в размер на 680,22 лв. като нетен
резултат, съответно за юли 2017 г.-
сумата от 697,68 лв. ,за м. август 2017 г. - 431,03 лв., за м. септември 2017 г. - 361,06 лв. ,за м. ноември 2017 г.- 646,16 лв. и за м. ноември 2017 г. -696,28 лв. общо средномесечно трудово възнаграждение като
нетен резултат / чиста сума за получаване / сумата в размер на 585,40 лв.
Установява се от представените по делото писмени доказателства , че ответникът
има подлежащи на плащане кредити от няколко кредитни институции – „Банка „ДСК „
– с остатък от 4555,00 лв., „ОББ“АД с остатък 5578,00 лв. , задължение към
„Агенция за събиране на вземания „ – 2169,00 лв. и „Изи Финанс „ ЕООД – 796,00
лв. и към „Кредисимо „ АД – 2104,00 лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото са събрани гласни доказателства. По делото като свидетел е
разпитана М. И.В. – майка на ищцата , според показанията на която , двамата
родители живеят разделени от края на 2016 г. Свидетелката установява, че тя
като баба на детето Г. се грижи за него докато майката е на работа. Бащата
участвал много рядко със средства за издръжка на детето ,само когато майката му се обадела , че няма
памперси. През 3-4 месеца носел по 10,00 лв., , но не плащал друга издръжка и
много рядко посещавал детето си. Също така закупил дрешки на детето за Коледа и
Нова Година. Твърди , че двамата родители се разделили след като ответникът
направил скандал в пияно състояние и
майката не издържала ежедневната му злоупотреба с алкохол и го напуснала.
Свидетелката твърди, че около месец след това , ищцата започнала работа за да
издържа детето си. Свидетелката поддържа също , че бащата много рядко плащал
храната , който взимали от детска кухня и действително преди известно време ,
бащата взел детето при себе си за четири дни, тъй като в техния дом бил
изключен тока.
В
показанията си трите разпитани по искане на ответника свидетелки – Тодоринова ,
Велкушанова и Китова поддържат, че раздялата между родителите на малолетното
дете датира от началото на м. февруари 2017 г. До тогава майката заедно с
детето живеели в дома на И.К.. Свидетелката Тодоринова освен това твърди, че
бащата вземал детето петък вечер, извеждал го на разходка и му купувал
необходими за него неща. Свидетелката К. – майка на ответника поддържа , че
нейната дъщеря назначила ищцата на
работа когато забременяла , за да може
да получава полагащото и се обезщетение за раждане и отглеждане на малко дете. Тази
свидетелка е категорична, че Н. напуснала техния дом точно на 5,.02.2017 г. ,
когато бил рождения ден на нейния мъж. Свидетелката подържа, че нейният син
купувал памперси на детето и други неща, всеки път след като Н. му се обадела
по телефона. Твърди освен това , че дал на Н. сумата от 50,00 лв. за закупуване
на яке на детето. Твърди , че м. май и м. юни 2017 г. лично тя, макар, че била
с влошено здравословно състояние , носела парите за заплащане на храната на
детето от детската кухня. Майката се обаждала по телефона , че трябва да се
купят памперси и същото било изпълнявано. Освен това през лятото на 2017 г.
бащата дал пари за закупуване на лекарствата – около 20,00 лв. , тъй като
майката не можела да изпълни рецептата , а детето било болно от ларингит. Свидетелката
поддържа, че когато Н. и Г. живеели в дома си , тя много пъти давала пари на
ръка на ищцата за нейното семейството ,а те със съпруга и се грижели за заплащането на ток и други
консумативи.Твърди , че през лятото ответникът работил на морето и тогава
той и се обаждал, а тя от негово име
носела пари и памперси за детето.
В изпълнение
на процедурата по чл. 15 ал.6 Закона за закрила на детето е изготвен и приобщен
към материалите по делото социален доклад от ДСП – ОЗД гр. Пазарджик. Според
събраните от социалния работник данни , ищцата в момента работи по трудов договор
в ресторант „Старата къща „ в гр. Пазарджик
с месечна заплата от 450,00 лв., а бащата също работи по трудов договор
в „Изокнсулт“ ООД гр. Пловдив с месечни доходи от 640,00 лв. Сведенията от
социалния доклад сочат, че детето се отглежда от майката с помощта на нейните
близки и преди всичко от нейната майка , която
е пенсионер по болест. Бащата И.К.
живее в отделно жилище от своите родители
и когато детето пребивава при
него , дядото и бабата по бащина линия
също се включват в помощта и грижите за него. Ищцата е осигурила подходяща среда за отглеждането
на детето, като между тях има изградена силна емоционална връзка. Ответникът
също е споделил, че срещите с неговото
дете му носят много радост. Двамата родители са заявили, че никой от тях не
желае да пречи на контактите на детето с
другия родител.
При
тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените искове за присъждане на издръжка са
частично основателни.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК, а в
правната норма на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на минималната
издръжка на едно дете , който е равен на една четвърт от минималната работна
заплата / от 01.01.2018 г. – 510,00 лв. / или минималния законов размер към настоящия
момент е 127,50 лв. Не е спорно , а и от представените по делото
писмени доказателства и неопроверганите гласни
се установява, че в момента и двамата родители работят по трудово
правоотношение, като доходите на бащата
надхвърлят доходите на
майката. Затова съдът като съобрази
възрастта и нуждите на детето , което към настоящия момент е на две години и
два месеца , както и наличните данни за
възможностите на неговите родители и като
взе предвид границата за минимален размер на дължимата издръжка определена в разпоредбата
на чл. 142 ал.2 СК, преценява, че за месечната издръжка на детето Г. са необходими минимум 240,00 лв. Към правнорелеватния за този иск
момент / датата на подаване на исковата молба / както и към настоящия момент непосредствените грижи за детето се осигуряват
от неговата майка , поради което съдът приема , че от така определената сума
бащата И.К.К. , следва да поеме част в размер на 140,00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /
24.10.2017 г. / до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Доводът на ответника, че възможностите му да плаща издръжка са ограничени
поради обстоятелството, че има договорно задължение по изплащането на получени
от него банкови кредити, не могат да се вземат предвид, при определянето на
размера на издръжката, тъй като от една страна сумата от получен кредит също
има характер на доход за ответника, а от друга страна задължението за
заплащането на издръжка е с предимство пред всички други договорни задължения
на ответника. Съдът счита, че във възможностите на
ответника е да плаща издръжка в
посочения по-горе размер, тъй като
понятието " възможности" включва не само всички доходи и
имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и обстоятелства
зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид обстоятелството, че
ответникът е в трудоспособна
възраст, няма задължение за издръжката на други лица - съдът
счита, че в неговите възможности е
да осигурява на своя син Г. месечна издръжка в определения размер. В този размер претенцията
се явява основателна и следва да бъдат
уважена , а в останалата част като
недоказана , ще следва да бъдат отхвърлена, тъй като по делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод , че във възможностите на ответника
е да плаща издръжка над посочения по-горе размер.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира
издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне
размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно
правото по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща
периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е
ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на
издръжка. От събраните по делото доказателства , след техния анализ съдът приема за установено и доказано, че раздялата между двамата родители е настъпила в началото на м. февруари 2017
г., тъй като такива са доказаните по делото факти - както с
показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и
показанията на майката на ищцата , така
и при съпоставката им със събрани писмени доказателства по делото. От
показанията на тези свидетели се установява още, че ответникът не се е дезинтересирал от грижи за
своето дете, независимо , че не е живеел в едно домакинство с него, като през процесния период е плащал различни
разходи за задоволяване на нужди на детето / било лично , било от негово име
чрез неговата майка / - за памперси, храна от детска кухня, дрехи и лекарства. При тези доказателства съдът
приема за доказано правото на малолетното дете , действащо чрез неговата майка
и законен представител на парична издръжка за период преди датата на подаване на исковата
молба – считано от 05.02.2017 г. до 23.10.2017 г. , поради което счита, че
искът за издръжка за минало време се явява основателен до размера на 115,00 лв.
месечно или в общ размер от 990,49 лв. /
осем месеца и 19 дни /. Съдът отчита както факта , че за 2017 г. минималната работна заплата е била в размер на 460,00 лв./ при една
четвърт от 115,00 лв. / , така и доказаните по делото факти, относно заплащане
на средства за храна , памперси , лекарства
и дрехи / макар и не в необходимите
за пълната издръжка на детето размери . Независимо от изложеното по-горе съдът намира за нужно да отбележи във връзка
с възраженията поддържани от ответника , че издръжката се дължи за да има
детето постоянен сигурен доход , достатъчен за неговото отглеждане и
възпитание. Подаряването на вещи и
изпращането на парични подаръци зависи от волята и желанието на родителя , който ги дава , но
това не погасява задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на
детето. В останалата част искът за присъждане на издръжка за минало време /
извън посочения по-горе период и над посочения по-горе размер / се явява недоказан и поради това неоснователен
, тъй като по делото не се твърди и
не се събраха доказателства за наличието
на изключителни нужди на детето, които да налагат присъждането на издръжка в
по-голям размер. Затова над посочения размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание
чл. 242 ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
постановеното съдебно решение.
В тежест на
ответника по делото, следва да се възложи
следващата се държавна такса върху присъдената издръжка за минало в размер на 50,00 лв. , а за
присъдената издръжка като бъдеща престация – в размер на 201,60 лв. В тежест на ответника , съобразно уважената
част от претенцията следва да бъдат присъдени сторените от ищцата разноски за
адвокатски хонорар в размер на 297,61 лв. / 163,00 по първия иск и 134,61 лв.
по втория/. Ищцата също дължи заплащането на разноски за адвокатски хонорар на
ответника съобразно отхвърлената част от претенциите , а именно в общ размер от 54,05 лв. / 12,00
лв. по първия иск и 42,05 лв. по втория /.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН ********** *** да заплаща
на малолетния си син Г.И.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.В.В. ЕГН ********** *** месечна
издръжка в размер на 140,00 лв. считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 24.10.2017 г. до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над посочения
размер до претендирания в исковата молба размер от 150,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН
********** *** да заплати на малолетния си син Г.И.К. ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н.В.В. ЕГН
********** *** месечна издръжка в размер на 115,00
лв. считано от 05.02.2017 г. до
23.10.2017 г. включително или общо
сумата в размер на 990,49 лв. , ведно със законната лихва върху тази главница
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до
окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата му част / над посочения размер до претендирания в исковата
молба размер от 150,00 лв. и извън
посочения период / като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение
за присъдена издръжка.
ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН ********** *** да заплати
следващата се държавна такса в общ размер от 251,60 лв.
ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН ********** *** да заплати
на Н.В.В. ЕГН **********
*** действаща като майка и законен представител на малолетното си дете с Г.И.К.
сторените по делото разноски в размер на 297,61 лв.
ОСЪЖДА Н.В.В. ЕГН ********** *** действаща
като майка и законен представител на малолетното си дете с Г.И.К. да заплати на И.К.К. ЕГН **********
*** сторените по делото разноски в размер на 54,05 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок след
изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно заседание
или считано от 01.03.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: