№ 8250
гр. С-ИЯ, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110138428 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ от М. М. С. срещу адв. Д. П. П. за заплащане на сумата общо 5100 лева,
частичен иск от 110 000 лева, ведно със законната лихва от края на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени вреди, в
резултат от непозволено увреждане, изразяващо се непредприемане на необходимите
действия по изпълнение на Разпореждане № 260072 от 19.01.2021 г. в установения за това
срок.
Ищецът твърди, че с личните си действия ответникът му причинил твърдените вреди като не
е изпълнил в срок указанията на Разпореждане № 260072 от 19.01.2021 г., в резултата на
което с Определение от 15.02.2021 г., гр. дело № 119 по описа на съда за 2020 г. е
прекратено. Навежда твърдения, че адв. П. с бездействието си по изпълнение на
разпореждането е нанесъл тежки имуществени и неимуществени вреди, довели до
невъзможност на ищеца да се защити и получи правосъдие и компенсация за нанесените ми
неимуществени вреди от страна на ответниците по гр. дело № 119/20 г.
Ответникът оспорва иска в цялост, като възразява срещу изложените фактически твърдения.
Поддържа, че на 24.01.2021 г. е получил преписи от двете разпореждания - от 19.01.2021 г. и
от 11.12.2020 г. на първоинстанционния Софийски окръжен съд по гр.д. № 119/2020 г. като
в указания срок е депозирал молба с вх. № 260562/25.01.2021 г., в която изложил
съображения, че поради естеството си указанията могат да бъдат изпълнени само лично от
ищеца по делото. СОС е споделил тези съображения, като е изпратил същите разпореждания
1
на ищеца, които са получени от него на 01.02.2021 г., като към този момент 7-дневният срок,
считано от 24.01.2021 г. е бил изтекъл. С оглед на изложеното, ответникът в
законоустановения срок е обжалвал определението на СОС от 15.02.2021 г., с което е
прекратено гр. дело № 119/2020 г. пред Софийски апелативен съд, в резултат на което е
образувано в.ч.гр.д. № 973/2021 г. по описа на Апелативен съд - С-ИЯ, 10-ти граждански
състав. Навежда твърдения, че гр.д. № 119/2020 г. не е прекратено, тъй като понастоящем е
висящо пред САС и се намира в етапа и в сроковете за касационно обжалване.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Не се спори, че между страните съществува правоотношение по силата на Разпореждане №
260072 от 19.01.2021 г., с което адв. Д. П. П. от САК е назначен като служебен защитник за
осъществяване на правна помощ на ищеца по гр.д. № 119/2020 г.
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД
следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се
предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане
възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са
причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника,
вредите, както и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя
доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които
изключват вината, е възложено на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената
от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено
лице, както и възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите
при или по повод тази работа. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в доклада
по делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите
вреди, причинната връзка между твърдяното действие или бездействие на ответника. Т.е.
разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът докаже фактите, които попадат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна
връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
2
отговорността на възложителите – възлагане на работа на делинквента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява противоправно
поведение от страна на ответника. Ищецът твърди, че със своето „бездействие“ същия му е
причинил вреди. Видно от материалите по преписката, на 25.01.2021 г. с подаването на
молба с вх. № 260562/25.01.2021 г. ответникът не е бездействал по отношение на указанията
на съда, дадени в Разпореждане № 260072 от 19.01.2021 г. и това от 11.12.2020 г, но поради
естеството на указанията, ответника, в качеството си на представител на ищеца, не би могъл
да вземе самостоятелно решение за разпореждане с неиуществените вреди, нанесени на
ищеца. Не се установи ответникът умишлено да е предприел поведение с цел
необлагодетелстване на ищеца.
Само поради липсата на противоправно поведение искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. За пълнота на изложението следва да се добави и, че ищецът не
установи твърдените от него вреди, нито причинна връзка между вреди и противоправно
поведение. Липсата само на един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води
до недоказаност на иска, без да е необходимо обсъждане наличието на останалите елементи
от състава. В настоящият случай ищецът не доказа нито един от елементите на чл. 45 ЗЗД.
С тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск е
неоснователен поради своята недоказаност и неоснователност, и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски на осн
чл.78 ал.3 от ГПк, но същият не претендира разноски по делото.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. С., ЕГН .... с адрес гр. Ст.З., ул. „В.Л.“ № 89, срещу Д. П.
П. с агрес гр. С-ИЯ, ж.к. Б., бл. ...., вх..... ап. ....., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5100 лв., частичен иск от 110 000 лева, ведно със законната лихва от
края на увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за причинени вреди, в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се непредприемане
на необходимите действия по изпълнение на Разпореждане № 260072 от 19.01.2021 г. в
установения за това срок, като неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3