№ 79
гр. Габрово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Г. ИВ. Н. срещу Решение
№382/02.12.2021г. по гр.д.№889/2021г. на РС Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Същото противоречало
на действителното правно положение. Основния спорен въпрос по делото било наличието
или липсата на надлежно уведомяване на ищеца от страна за лицето М. С. за извършена
цесия. По делото били събрани множество доказателства, от които се установявало че от
страна на М. С. било налице изискуемо вземане към ищеца К., както и че това вземане е
прехвалено на ответника Г.Н. с Договор за цесия от 26.09.2020г За извършеното
прехвърляне длъжника бил уведомен от цедента на 09.11.2020г. в 10,37ч. от връчител на
нотариус И.К. по телефон, ползван от К.. Неправилно съдът бил прочел, че се касае за
връчване на съдебни книжа, касаело се за уведомяване за извършена цесия. Неправилно
съдът приел, че възпроизвеждането по телефона на съдържанието на нотариалната покана от
страна на служител на нотариуса до ищеца представлявало нередовно уведомяване за
извършената цесия. Ищецът не оспорвал, че е получел обаждане от връчителя, а че не бил
уведомен за съдържанието на уведомлението. Излагат се подробни доводи във връзка с
обжалване на разпореждането за издаване на процесния изпълнителен лист, като и във
връзка с банковата тайна и по какъв начин св.М. знаел банковата сметка на С.. Твърди се, че
неправилно съдът приел, че К. не е знаел за извършената цесия и е платил на С.. Моли съда
да отмени обжалваното решене и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Моли и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по делото в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените
по делото разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
1
жалбата е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №382/02.12.2021г. по гр.д.№889/2021г. на РС Габрово е
признато за установено, че ищеца не дължи на ответника вземането, за което е образувано
изп.д.№20207340401006 по описа на ЧСИ Зв.В.- сумата от 7700лв., по изпълнителен лист
І260039/06.11.2020г. на ГОС, издаден въз основа на Определение №260006/25.09.2020г.,
постановено по НОХД №109/2016г. по описа на ГОС, изменено отчасти с Определение
№276/29.10.2020г., постановено по ВЧНД №342/2020г. по описа на ВТАС, влязло в сила на
29.10.2020г., поради погасяване чрез плащане на кредитора по изпълнителния лист М. Т. С.
по неговата банкова сметка в Банка ДСК АД IBAN BG67STSA93000025412981, с платежно
нареждане рег.№03600П-АИ-6953/09.11.2020г., на осн. чл.439 ГПК.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си съдът е приел следното : срещу ищеца по делото - А.К.
по НОХД №109/2016г. по описа на ГОС е издаден Изпълнителен лист №260039/06.11.2020г.
на ГОС да заплати на М. Т. С. сумата от 7700 лева, представляващи разноски по: НОХД
№19/2016г. по описа на ГОС (800лв.); ВНОХД №249/2016г. по описа на ВТАС (1700лв.);
НОХД №109/2016г. по описа на ГОС (1000лв.); ВНОХД №225/2018г. по описа на ВТАС
(1000лв.); нак. дело №52/2019г. по описа на ВКС (1000лв.); ВНОХД №165/2019г. по описа
на ВТАС (1200лв.); нак. дело №34/2020г. по описа на ВКС (1000лв;). На 09.11.2020г. в
16:03:22 часа А.К. превежда дължимата сума от 7700лева на М. Т. С. по неговата банкова
сметка в БАНКА ДСК ЕАД; IBAN BG67STSA93000025412981, с Платежно нареждане рег.
№03600П-АИ-6953 от 09.11.2020г. на „ЦКБ" АД, клон Габрово. На 30.11.2020г. ответникът
чрез пълномощника си адв. Д.Д. с Искане вх. №8596/30.11.2020г. образува изпълнително
дело №20207340401006 по описа на ЧСИ З. В. с рег. №734, с район на действие: ГОС срещу
ищеца К. въз основа същия изпълнителен лист, издаден на името на М. Т. С. и Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 26.09.2020г. с цедент - М. Т. С. и цесионер - ответника Г.
ИВ. Н.. На 04.11.2020г. М. Т. С. депозира пред нотариус И.К. уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД на договора за прехвърляне на вземания от 26.09.2020г. за връчване на А.К.. На
09.11.2020г. Нотариус И.К. разпорежда на връчителя си Н.П. уведомлението за станалата
цесия да бъде доведено до знанието на адресата К. по телефона, на основание чл.42, ал.3 от
ГПК, тъй като два пъти бил търсен на настоящия му адрес в Габрово, на ул.ЕП, на 5 и 7
ноември 2020г., а на посочения в уведомлението адрес, същия не живеел /бил отдаден под
наем на адвокати/.
Първоинстанционния съд приел, че в процесния случай не се касае до съобщаване или
призоваване от съда за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие и за
изключителен случай, при който Нотариусът може да разпореди връчване на уведомление за
цесия на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД по реда на чл.42, ал.3 от ГПК. Касае се до връчване
на несъдебни книжа /частно писмено изявление/ и устното възпроизвеждане на
съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата. Освен това, за
да се пристъпи към призоваване/съобщаване/ по телефона е необходимо съобщението да не
е било връчено по друг начин съгласно чл.42, ал.3 от ГПК, а в случая не било удостоверено,
че са изпълнени процедурите по чл.45- 47 от ГПК, за да се пристъпи към този извънреден
способ за съобщаване, който е изключително правомощие на съда. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че А.К. не е уведомен надлежно на 09.11.2020г. , в 10:37мин.
за прехвърленото в полза на ответника Г.Н. вземане, поради което съдът приел че е налице
надлежно погасяване на процесното вземане чрез плащане на кредитора по Изпълнителния
лист- М. Т. С., поради което вземането, предмет на процесния изпълнителен лист като
погасено чрез плащане, поради което то е недължимо.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно по делото, че срещу А.К. - ищец по делото по НОХД №109/2016г. по
описа на ГОС е издаден Изпълнителен лист №260039/06.11.2020г. на ГОС в полза на М. Т.
С. за сумата от 7700лв.
На 09.11.2020г. в 16:03:22 часа А.К. превел на М. Т. С. по неговата банкова сметка
дължимата сума от 7700лв.
На 30.11.2020г. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Д.Д. с Искане вх.
№8596/30.11.2020г. образувал изпълнително дело №20207340401006 по описа на ЧСИ З. В.
срещу ищеца К. въз основа посочения по-горе изпълнителен лист, издаден на името на М. Т.
С. и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 26.09.2020г. с цедент - М. Т. С. и
2
цесионер - ответника Г. ИВ. Н..
На 04.11.2020г. М. Т. С. депозирал пред нотариус И.К. уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД на договора за прехвърляне на вземания от 26.09.2020г. за връчване на А.К.. На
09.11.2020г. Нотариус И.К. разпорежда на връчителя си Н.П. уведомлението за извършената
цесия да бъде съобщено на адресата по телефона, на основание чл.42, ал.3 от ГПК, тъй като
същият два пъти бил търсен на настоящия му адрес в Габрово, на ул.ЕП, на 5 и 7 ноември
2020г. (един от дните бил почивен), но не бил открит, вратата на сградата била заключена, а
на посочения в уведомлението адрес, К. не живеел /бил отдаден под наем на адвокати/. На
09.11.2020г. в 10,37ч. връчителя уведомил К. за съдържанието на уведомлението, което е
отразено и в разписката за връчване и в показанията на св.П..
Страните не спорят, че на 09.11-.2020г. връчителя П. е провел разговор с ищеца по
делото. След обаждането на връчителя К. се обадил на адвоката си по наказателното дело-
св.Т.М. и свидетеля след като извършил справка в деловодството на ОС Габрово, където
узнал, че срещу клиента му е издаден изпълнителен лист го посъветвал възможно най-скоро
да заплати присъдената сума, което К. сторил същия ден.
Така установената и от въззивния съд и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка не се спори от страните.
Спорен е въпроса дали с уведомяването от връчителя по телефона е извършено
надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия.
Съгласно трайно установената съдебна практика връчването по телефон по реда на
чл.42, ал.3 ГПК е уредено като изключение при призоваването и към него е допустимо да се
прибегне, когато съобщението до страната не е могло да се връчи по друг начин.
(Р№219/16.06.2015г. гр.д.№1179/2015г. ІVг.о., РV660/26.10.210г. по гр.д.№585/2010г. ІІІг.о.,
Р№156/06.06.2014г. по гр.д.№2313/2014г. ІІІг.о., Р№79/08.07.2014г. по т.д.№182/2014г. Іт.о.)
В Решение №407/23.12.2011г. по гр.д.№1138/2010г. ІVг.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, също е прието, че връчване по телефона е допустимо по изключение, когато
страната не може да бъде уведомена чрез друг способ за предстоящо действие. Съдът обаче
приема, че връчването по телефон е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа, тъй
като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за
връчване на книжата.
Безспорно в настоящият случай се касае за връчване, чрез нотариус на книжа-
уведомление за извършена цесия, поради което правилно първоинстанционния съд е приел,
че е недопустимо това действие да бъде извършено по телефона и следователно
уведомлението за извършената цесия не е било връчено надлежно на длъжника, поради
което договорът за прехвърляне на вземането не е породил действие спрямо него и същият
изпълнявайки на първоначалния си кредитор е изпълнил задължението си вярно и точно,
като по този начин се е освободил от задължението си. По делото не е установено, че
уведомлението за извършената цесия е съобщено на длъжника по друг начин. Поради
изложеното правилно районният съд е приел, че ищеца по делото не дължи на ответника
вземането, за което е образувано изп.д.№20207340401006 по описа на ЧСИ Зв.В.- сумата от
7700лв., по изпълнителен лист І260039/06.11.2020г. на ГОС, издаден по НОХД №109/2016г.
по описа на ГОС, поради погасяване чрез плащане на кредитора по изпълнителния лист М.
Т. С. по неговата банкова сметка в Банка ДСК АД, с платежно нареждане рег.№03600П-АИ-
6953/09.11.2020г., на осн. чл.439 ГПК.
Поради изложеното обжалваното решение е правилно и същото следва да бъде
потвърдено.
Изложените във въззивната жалба доводи за това дали Кностантинов е разбрал
съдържанието на уведомлението, което му е прочел по телефона връчителя, дали е направил
опит да се свърже с връчителя или не, как е узнал номера на банковата сметка на С., дали е
нарушена банкова тайна и прочие са ирелевантни на настоящия правен спор, поради което
не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата
сумата от 800лв.-разноски по делото.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №382/02.12.2021г. по гр.д.№889/2021г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н., ЕГН **********, гр.Габрово, бул.С. №** да заплати на АНТ. К.
К., ЕГН **********, гр.Габрово, ул.ЕП №18, ап.8 сумата от 800лв. (осемстотин лева) –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4