СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.11.17г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 19.10.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 16748/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от И. Г. и Д. И. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
100 000 лева – за първата ищца и 15 000 лева – за втората ищца /обезщетение
за неимуществени вреди – следствие от ПТП/; 3 020, 27 лева и 4 640 лева – за
първата ищца /обезщетения за имуществени вреди – следствие от ПТП/.
Претендира
се и законната лихва върху първите две главници за периода от 16.07.15г. до
цялостното им изплащане, върху третата главница за периода от 02.10.15г. до
цялостното й изплащане и върху четвъртата главница за периода от 21.01.17г. до
цялостното й изплащане.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
16.07.15г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически
увреждания /травми/ на ищците. Произшествието е причинено от В. И..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на В. И./ са удостоверени със
събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен
съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300
от ГПК. Към датата на ПТП-е – В. И. е имал действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитирания законов текст за присъждане на търсените обезщетения.
Главните
искове за неимущсетвени вреди са основателни до размера на сумите: 60 000
лева – за първата ищца и 15 000 лева – за втората ищца:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/
наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение
принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или
смърт. От друга страна - по делото са приети и медицински експертизи, които
очертават конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в
контекста на - здравословното състояние на пострадалите към момента на
инцидента и след това, в контекста на – вида и естеството на претърпените от ищците
физически и психологически увреждания, травми/.
Процесните
обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицински експертизи/.
Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищците са претърпели и
психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалите и наличието на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците /събраният
по делото доказателствен материал – писмен, гласен и експертен, преценен в
съвкупност дава основание да се направи извод, че ищците е следвало да
съобразят своето поведение при пресичането на пешеходната пътека с конкретната
пътна обстановка – наличието на спрямо МПС-во, което е ограничавало видимостта
както на делинквента, така и на самите пешеходки/.
Искът
за имуществени вреди е основателен до размера на сумата от 3 020, 27 лева. Тази
сума е удостоверена по размер с писмени доказателства /които председателят на
състава преценява и в контекста на констатациите на приетата по делото комплексна
медицинска експертиза/. Останалата сума /в размер на 4 640 лева/ не може да
бъде присъдена по настоящото дело /предвид факта, че касае нови разходи,
направени след завеждане на процесният иск за имуществени вреди/. Такива
разходи могат да бъдат предмет на нов иск /доколкото принципното законово
правило е това, че – предмет на всяко дело могат да бъдат само вземания,
възникнали до завеждане на съответният иск, освен хипотезата на чл. 214, ал. 2
от ГПК/. С оглед това определението на председателя на състава по чл. 214 от ГПК следва да се счита за отменено при условията на чл. 253 от ГПК.
Основателни
са и акцесорните искове:
На
ищците следва да бъдат присъдени законни лихви върху първите две главници
/върху обезщетенията за неимуществени вреди/ за периода след 16.07.15г. /датата
на произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на
делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗ..
Върху третата главница /върху обезщетението за имуществени вреди/ законна лихва
следва да бъде присъдена за периода след 02.10.15г. /когато са направени
последните заявени с исковата молба разходи за лечение/.
Възражението
на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ответника адвокатски
хонорар се явява прекомерен, преценен в контекста на цената на исковете/. С
оглед това – заявеното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размера на минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на И.С.Г. ЕГН **********
и на Д.П.И. ЕГН ********** сумите: 60 000 лева – за първата ищца и
15 000 лева – за втората ищца /обезщетения за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/; 3 020, 27 лева – за първата ищца /обезщетение за имуществени
вреди – следствие от ПТП/; законната лихва върху първите две суми за периода от
16.07.15г. до цялостното им изплащане; законната лихва върху третата сума за
периода от 02.10.15г. до цялостното й изплащане и 290 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за неимуществени вреди на И.С.Г. за сумата над 60 000 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за имуществени вреди на И.С.Г. за сумата 4 640 лева.
ОСЪЖДА
И.С.Г. и на Д.П.И. да платят на З. „Б.и.“ АД – 2 120 лева съдебни разноски /съразмерно
на отхвърлените искове при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат Н. –
2 870 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.и.“ АД да плати на СГС – 3 120
лева държавна такса и 263 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: