№ 283
*****, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20253100900052 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:38 часа се явиха:
Ищецът С. С. Ю., редовно призована, явява се лично, представлява се
от адвокат А.К., преупълномощен от адвокат Я. Д., и приет от съда от днес.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно
призовано, не се явява законен представител, представлява се от юрисконсулт
П. Н., с пълномощно по делото.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице А. Н. Я., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят А. А., призован, явява се лично.
Адв. К.: Няма пречки. Моля да дадете ход.
Юриск. Н.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. К.: Поддържам исковата молба. Едно уточнение да направя по
отношение на иска за имуществени вреди. Разбрах, че по делото е постъпила
молба от колегата Д.. Имаме искане по чл.214 в посока намаляване на този
иск.
Оспорваме отговора. Нямаме възражения по доклада. Може да бъде
приет за окончателен.
1
Юриск. Н.: Поддържаме депозирания отговор с изключение на
възражението по отношение на банковата сметка. Видях, че такава е
депозирана. Всички останали възражения поддържаме и оспорваме исковата
молба.
Нямаме възражения по проекта на доклад и моля да бъде приет за
окончателен.
СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба,
в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Юриск. Н.: Не е възможно споразумение. Застрахователят е заплатил
по извънсъдебен ред определена от него сума, която счита за напълно
достатъчна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 490
от 02.04.2025 година, и като съобрази изразените становища от
процесуалните представители на страните в днешното съдебно заседание,
че не може да бъде постигната спогодба, приема доклада за
ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно
заседание:
Постъпила е искова молба от С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес: *****, чрез адв. Я. Д., срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 32 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата,
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.04.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2024г. /датата на
предявяване на доброволната претенция пред застрахователя/ до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2 634.60 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата, съставляващи
пропуснати ползи, поради настъпила временна неработоспособност за
периода от 19.04.2024 г. до 24.07.2024 г., ведно със законната лихва върху 2
634.60 лева, считано от 27.01.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане,
Твърди се в исковата молба, че на 18.04.2024 г. около 14:00 ч. в *****,
ж.к. „Възраждане“ на бул. „Трети март“ в близост до бл. 35 е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Пежо 406“ с
рег. № ****** и пешеходеца С. С. Ю., ЕГН **********. Поддържа се, че
произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила при
следния механизъм - лекият автомобил се движи направо по посока към ул.
2
„Цар Светослав Тертер“, като не пропуска и отнема предимството на
пресичащата пешеходка С. Ю., движеща се отляво надясно по обозначена
пешеходна пътека на бул. „Трети март“, при наличие на пътен знак „Д-17“ и
хоризонтална маркировка „М 8.1“.
Вследствие на удара пострадалата е повалена на платното за движение и
е получила следните травматични увреждания: травма на главата с охлузна
рана във фронталната област вдясно; травма на лявото коляно с множество
мекотъканни увреждания: парциална лезия на медиалния менискус;
комплектна лезия на предна кръстна връзка (ACL); парциална лезия на двата
колатерални лигамента– медиалния и латералния; хондропатия; ставен излив;
мекотъканен оток и костно- мозъчен едем; контрактура на ставата.
В исковата молба се сочи, че непосредствено след настъпилото
транспортно произшествие ищцата е прегледана първично и транспортирана
от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП- Варна до СО към
УМБАЛ „Света Анна- Варна“ АД с оплаквания от интензивна болка,
ограничени движения и оток в областта на лявото коляно, както и главоболие.
След снемане на обективния статус на пациента, се констатирала спонтанна и
палпаторна болка, мекотъканен оток, ограничени движения, както и болезнена
екстензия и флексия в областта на лявата колянна става. Предвид състоянието
на пострадалата са й предписани мека имобилизация на левия крак за 4
седмици, покой, елевация на крайника, криотерапия и обезболяваща такава,
както и гел с охлаждащ ефект и придвижване с помощни средства. Твърди се,
че след ПТП ищцата многократно е посещавала специалисти във връзка с
полученото травматично увреждане на лявото коляно с продължаващи
комплексни оплаквания от различен характер. Сочи се също, че пострадалата
е изпитвала силни болки, които се усилвали при опит за движение и поради
които се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти. Засегнатото
коляно било оточно, деформирано, невъзможно било извършването на
активни и пасивни движения, продължително стоене, още по-малко
спортуване, вкл. и пълноценно изпълняване на служебните й задължения като
учител. Имобилизацията на левия крак наложила преобладаващо постелен
режим, което довело и до необходимост от чужда помощ, което затруднило
самостоятелното и пълноценно задоволяване на някои битово- хигиенни
нужди и потребности.
Твърди се, че процесното ПТП се е отразило негативно и върху
психиката на пострадалата и е породило перманентно посттравматично
притеснение у нея при последващо пешеходно придвижване в градски
условия. Сочи се също, че вследствие от преживяното пътнотранспортно
произшествие ищцата е изживяла интензивни и негативни преживявания със
силна уплаха и стрес. От момента на инцидента се появили тревожност,
напрегнатост и раздразнителност у ищцата, провокирани от множеството
тежки мекотъканни увреждания на коляното с необходимост от последващо
извършване на операция и продължителния възстановителен период с
временна неработоспособност.
3
Посочва се в исковата молба, че с оглед на увреденото си обективно
състояние и за целите на оздравителния процес се е наложило ищцата да
използва отпуск по болест общо 97 календарни дни до момента на подаване на
исковата молба. Поради настъпилата временна неработоспособност и респ.
отсъствието й от работно място за периода от 19.04.2024г до 24.07.2024 г.
ищцата е понесла и имуществени вреди, съставляващи обичайно полагащите
й се допълнителни трудови възнаграждения за заеманата от нея длъжност
„учител по български език и литература“ във второ ОУ „Никола Йонко
Вапцаров“- ***** по случай 24- ти май, Денят на светите братя Кирил и
Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност в размер на 600 лв., за 1-ви ноември - Ден на народните будители
в размер на 500 лева, за постигнати резултати от труда на педагогическите
специалисти в размер на 1300 лв. и за Коледни и Новогодишни празници -
234.60 лева. Твърди се, че пострадалата е била лишена от всички описани
възнаграждения на обща стойност 2 634.60 лева, които са дължими съобразно
Наредба № 4 от 20.04.2014г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от
министъра на образованието и науката, и Вътрешните правила на съответното
учебно заведение.
Посочва се, че към датата на настъпване на събитието отговорността на
водача на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****** е застрахована в „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/06/123002912148 с период
на застрахователно покритие от 05.10.2023 г до 04.10.2024 г. Твърди се, че
ищцата е отправила претенция към ответното застрахователно дружество по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение,
получена на 14.08.2024г. Изпратени били и допълнителни претенции,
получени на 11.11.2024г., съответно на 23.12.2024г. По образуваната
ликвидационна преписка № 430729-52400237 било определено и изплатено
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 719.88 лева, като допълнителните претенции
за имуществени вреди, представляващи пропуснати допълнителни трудови
възнаграждения били отказани изцяло. Твърди се, че извършеното плащане
представлява признание относно основанието на предявения осъдителен иск
за неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юрк. П. Н., представя
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа се, че исковата молба е допустима, но нередовна и следва да бъде
оставена без движение, защото в разрез с чл. 127 ал. 4 от ГПК не е посочена
банкова сметка, нито е посочен начин за плащане по исковата претенция.
Не се оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен относно л. а. „Пежо 406“, с рег. №
******, в сила към датата на процесното събитие. Не се оспорва също и
предявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя за изплащане
4
на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
регистрирана като щета с № 43072952400237. Твърди се, че след разглеждане
на претенцията е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 18000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и сума в
размер на 719,88 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди. Поддържа, че същото е съобразено със съдебната и
обществена практика относно размера на обезщетенията, поради което счита,
че със заплащането на застрахователното обещетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, дружеството напълно е изпълнило
задълженията си към увреденото лице.
В отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на
твърдението, че възстановителния период на ищцата от процесното ПТП
продължава, че здравословното ú състояние се е влошило, както и че е дало
отражение на психиката й, понижение в настроението, тревожност и
проблеми със съня. Наред с изложеното, в условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че с поведението си пострадалото
лице - пешеходец не е спазила разпореденото от ЗДвП поведение за
пешеходците, а именно – преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да
не пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Оспорва се размерът на претенцията за неимуществени вреди като
завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения за
такъв тип травматични увреждания. Наред с това, в условията на
евентуалност, посочва, че предявеният размер не е редуциран с приноса на
пострадалия за настъпването на процесното ПТП, както и с общото
здравословно състояние на пострадалата, преди настъпване на пътния
ицидент, довело до по-тежки за самата нея травми и по-дълъг
възстановителен период. В случай, че ищцата докаже наличието на
твърдяните вреди, поддържа, че видът и интензитетът им не съответстват на
претендирания от ищцата размер.
Предявеният иск за имуществени вреди се оспорва като неоснователен и
недоказан. Поддържа се, че приложената кореспонденция с работодателя на
ищцата не представлява годно доказателствено средство, както и че липсват
доказателства, който ясно да свидетелстват на какво основание биха се
получили претендираните суми, следва ли ищцата да е отговаряла на
определени критерии или зависи от конкретен обем на извършена работа
респективно, положен труд. Наред с това, в случай, че се докаже
основателността на иска, то счита, че размерът следва да бъде намален с
евентуалния принос на ищцата към настъпването на деликта. Оспорват се и
претенциите за лихва като акцесорни на главните искове.
Съдът счита, че са предявени обективно, кумулативно предявени
5
искове с правно основание в чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД, както и иск на основание чл. 86 ЗЗД, в частта за претенция за
мораторна лихва.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти.
По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти–
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ******, валидно към
датата на ПТП; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди
(имуществени и неимуществени вреди).
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на
които основава своите възражения, в т.ч. възраженията за съпричиняване и
относно размера на предявения иск.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство следва да се приеме: валидността
на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност, сключен
относно л. а. „Пежо 406“, с рег. № ******, в сила към датата на процесното
събитие (18.04.2024 г.); уведомяване на застрахователя за изплащане на
застрахователното обезщетение по реда на чл.380 от КЗ; изплатени от
ответното дружество на ищцата суми за обезщетение неимуществени вреди в
размер на 18 000 лв. и имуществени вреди в размер на 719,88 лв.
Адв. К.: Да се приемат доказателствата.
Юриск. Н.: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените с исковата молба писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба писмени документи, а именно заверени копия на: адвокатско
пълномощно от 05.07.2024 г.; констативен протокол за ПТП № 440/18.04.2024
г., съставен от ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция"; Фиш за спешна
медицинска помощ от 18.04.2024 г. по описа на ЦСМП – Варна; Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 002085/18.04.2024 г., издаден от д-р К.Б. по
описа на „МБАЛ Св. Анна" - Варна, ведно с допълнителни листове към него и
резултати от изследвания; Амбулаторен лист № 241104087078/19.04.2024 г.,
издаден от д-р Н.К.; Амбулаторен лист № 24114603Е0Е2/23.04.2024 г., издаден
от д-р М.Г.; Магнитно-резонансна томография на лява колянна става от
6
24.04.2024 г., извършена в „Аджибадем сити клиник МЦ Варна" ООД;
Амбулаторен лист № 24117501330F/26.04.2024 г., издаден от д-р М.Г.;
Амбулаторен лист № 24121 А045АА4/30.04.2024 г., издаден от д-р Б.П.;
Амбулаторен лист № 2412970197С7/08.05.2024 г., издаден от д-р М.Г.;
Амбулаторен лист № 2413490СБ78Ф/13.05.2024 г., издаден от д-р В.Л.;
Амбулаторен лист № 24148909ВС63/27.05.2024 г., издаден от д-р Н.К.;
Амбулаторен лист № 241494007896/28.05.2024 г., издаден от доц. К.Н.;
Амбулаторен лист № 24152106B7CF/31.05.2024 г., издаден от д-р В.Л.;
Амбулаторен лист № 2416220BEF4E/10.06.2024 г., издаден от д-р В.Л.;
Амбулаторен лист № 2417640718FC/24.06.2024 г., издаден от д-р В.Л.;
Амбулаторен лист № 24176002039Е/24.06.2024 г., издаден от д-р Н.К.;
Амбулаторен лист № 24176602Е742/24.06.2024 г., издаден от д-р З.М.;
Амбулаторен лист № 24177B0583BF/25.06.2024 г., издаден от доц. К.Н.;
Амбулаторен лист № 24190А0ААА4С/08.07.2024 г., издаден от д-р А.Ш.-Б.;
Амбулаторен лист № 242049061167/22.07.2024 г., издаден от д-р А.Ш.;
Болничен лист № Е20233629300/19.04.2024 г. за временна неработоспособ‐
ност; Болничен лист № Е20241316670/30.04.2024 г. за временна
неработоспособност; Медицински протокол на ЛКК към „МЦ Клиника Нова“
ЕООД № **********/30.04.2024 г.; Болничен лист №
Е20241316998/28.05.2024 г. за временна неработоспособност; Медицински
протокол на ЛКК към „МЦ Клиника Нова' ЕООД № **********- /28.05.2024
г.; Болничен лист № Е20242061940/25.06.2024 г. за временна неработоспособ‐
ност; Медицински протокол на ЛКК към „МЦ Клиника Нова' ЕООД №
**********/25.06.2024 г.; Резептурни бланки - 6 бр.; Амбулаторен лист №
242251035DB7/12.08.2024 г., издаден от д-р А.Ш.; Амбулаторен лист №
242325054С35/19.08.2024 г., издаден от д-р Н.К.; Амбулаторен лист №
242326067DDO/19.08.2024 г., издаден от д-р А.Ш.; Амбулаторен лист №
24243A050EF4/30.08.2024 г., издаден от д-р А.Ш.; Амбулаторен лист №
24269С09398/25.09.2024 г., издаден от д-р В.В.; Амбулаторен лист №
2428310996С9/09.10.2024 г, издаден от д-р А.Ш.; Амбулаторен лист №
2429020AOА АО/16.10.2024 г., издаден от д-р А.Ш.; Амбулаторен лист №
24341B00CF33/06.12.2024 г., издаден от д-р Н.К.; Амбулаторен лист №
24348708AF29/13.12.2024 г., издаден от д-р В.Л.; Амбулаторен лист №
2501020А533С/10.01.2025 г., издаден от д-р В.Л.; Претенция на осн. чл. 380,
ал. 1 КЗ до ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, ведно с известие за доставяне;
Писмо с изх. № *********/26.09.2024 г. по описа на ДЗИ Общо застраховане"
ЕАД, ведно с платежно нареждане; Писмо с изх. № ФСД-02-103/04.11.2024 г.,
издадено от Директора на Второ ОУ „Никола Йонков Вапцаров"- Варна;
Допълнителна претенция от 11.11.2024 г., ведно с известие за доставяне;
Писмо с изх. № 0-92-15711/29.11.2024 г. по описа на ,ДЗИ Общо застраховане"
ЕАД; Писмо с изх. № ФСД-02-156/17.12.2024 г., издадено от Директора на
Второ ОУ „Никола Йонков Вапцаров" – Варна; Допълнителна претенция от
23.12.2024 г., ведно с известие за доставяне; Писмо с изх. № 0-92-
492/14.01.2025 г. по описа на ДЗИ Общо застраховане" ЕАД и трудов договор
7
№ РД-10-757/05.02.2024 г. по описа на Второ ОУ „Никола Йонков Вапцаров".
СЪДЪТ докладва постъпили по делото молби с вх. № 12833 и вх. №
12835 от 07.05.2025 г. от ищцата чрез адвокат Я. Д., с които на осн. чл.192 от
ГПК, се иска да бъде задължено трето лице да предостави информация в
служебна бележка, от съдържанието, на която да е видно какви допълнителни
трудови възнаграждения са се полагали на ищцата ако не е била ползвала
отпуск, поради временна неработоспособност за периода 19.04.2024г. –
31.12.2024г. Представят се и писмени доказателства, а именно медицински
документи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 13110 от
08.05.2025 г. от ищцата чрез адвокат Д. Д., с която се оттегля искането по
чл.192 от ГПК. Заявява се изменение на иска, тоест отказ на иска над размера
от 1251.40 лева до първоначално предявения 2634.60 лева.
Юриск. Н.: Запозната съм с депозираните молби. Нямам възражения.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба вх. № 12835 от 07.05.2025 г. от ищцата чрез адвокат Я. Д. писмени
доказателства, а именно заверени копия на: амбулаторен лист №
25036008АD8C от 05.02.2025 г.; амбулаторен лист № 25057D09EC2D от
26.02.2025 г.; амбулаторен лист № 2507600CD8E6 от 17.03.2025 г. и МР на
лява колянна става от 05.03.2025 г.
СЪДЪТ намира, че заявения с молбата от 08.05.2025 г. частичен отказ
на иска е допустимо, не е необходимо съгласие от насрещната страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по претенцията за имуществени вреди за
сумата над 1251.40 лева до първоначално предявената сума от 2634.60 лева, на
осн. чл.233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване в 1-
седмичен срок от днес.
Юриск. Н.: Ако не възразявате, моля първо да бъде разпитан
свидетелят, който е водачът на процесното МПС, с оглед на това да зададем
въпроси към вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
8
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 12529 от 02.05.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-медицинска
експертиза и снема самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Б. М. – 72 г.; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл.291 НК, след което същия обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам писмено направената експертиза.
На въпроси на адв. К.:
В.л. М.: Да, тя има първа степен, казано на полулярен език, изхабяване
на хрущяла. Хрущялът е с намалена дебелина. Това увреждане прави
колянната става нестабилна и ако не се вземат мерки да се стабилизира,
според магнитния резонанс, има увреждане и на мениска и на предната
кръстна връзка. Това прави колянната става нестабилна. Това изследване
колкото и да е точно, обикновено се последва от артроскопско изследване на
колянната става, за да се види „под око“ както се казва, какви са уврежданията
и какво трябва да се направи, за да се предотврати по-нататъшното износване
на ставата, защото ако увреждането на мениска е такова, че уврежда хрущяла
и действително има скъсана предна кръстна връзка, тогава е нестабилно
коляното и то вместо да се движи свивайки се и изправяйки се, има едни
страни предно, задно и странично движение, а хрущялът на колянната става
не е, как да кажа, конструирана за такова движение.
Ако действително е скъсана предната връзка, се прави пластично
възстановяване на предната кръстна връзка. Има различни методики или с
част от сухожилието на един от съседните мускули, или пък се взема една
сухожила на нерва и се прокарва през тунели като по хода на естествената.
Операцията е артроскопска. Всяка операция крие рискове.
Може да се даде период на възстановяване едва след извършване на
такава операция, да. Без тази операция не може, тъй като тя все още има
ограничение на движенията. Има и нестабилност на колянната става.
Дори и след такава операция е невъзможно да се възстанови така, както
е била преди инцидента. Скъсаните работи не се възстановяват. Казвам пак,
ако се установи скъсана предна връзка, защото клиничното изследване е едно,
предната нестабилност страничната може да се дължи и на разхлабен мускул.
За това обикновено ние препоръчваме след такава констатация в скоро време
да се направи артроскопско изследване, което да установи действителните
увреждания на колянната става, защото тези увреждания, които аз съм ги
описал, те са въз основа на клинично изследване и на магнитния резонанс.
Тези увреждания не са 100%. Има някаква вероятност да не е точно така.
9
Затова се препоръчва да се направи артроскопско изследване, което ако
установи, че няма скъсана връзка, се препоръчва там да се провежда
определен вид рехабилитация и операцията свършва дотам. Тя е рутинна
операция - през две дупчици се вкарва в колянната става съответната
апаратура и се оглежда на монитора. Инвазивна е процедурата и се прави под
упойка.
Коляното има две кръстни връзки, които са вътре в ставата. Едната е
задна, която стои вертикално, а предната има ход. Образно, когато учих
студентите, казвах: „все едно си бъркате в джоба на десния крак, малко отзад
и малко напред“. Те стабилизират колянната става за определени движения и
две странични връзки има отстрани от вътрешната и от външната. Коляното се
стабилизира и от мускулатурата, която залавя зад подбедрицата, и минава
нали покрай колянната става. Тъй като тя е плоска става и ако ги няма
връзките, не може да се извършва движението.
Да, насочвали ли са я към артроскопско изследване на 08.07.2024 г., е
обсъдено оперативно лечение. Сега тя не е задължително да го приеме. Да,
възможно е тази травма да се получи по начина, по който се твърди в исковата
молба.
Адв. К.: Тази травма изпълва ли медицинските критерии на средна
телесна повреда?
Юриск. Н.: Категорично се противопоставям на този въпрос. Така
поставеният въпрос е правен.
Адв. К.: Вещото лице е отговорило, че ставата е обездвижена за повече
от 30 дни и затова питам за медицинските критерии, не питам за
юридическите.
В.л. М.: Според мен има трайно обездвижване, тъй като повече от 30
дена не може да се използва пълноценно крайника.
На въпроси на юриск. Н.:
В.л. М.: Тоталното скъсване на предната кръстна връзка е невъзможно
да се възстанови. Тези връзки нямат кръвоносни съдове и нямат нерв. Поради
тази причина е невъзможно възстановяването. Както казах, диагнозата е
поставена по клинични признаци и въз основа на магнитния резонанс, но
понякога има разтягане на връзката, която … може и частично да бъде и
другото да е разтегнато и пак да дава такава клинична картина, и магнитния
резонанс да дава, че е скъсана. Затова казах, че точната диагностика става с
артроскопия.
10
Ако е налице скъсване, тя ще може да се придвижва на собствен ход.
Първоначално има остър период, в който има разтягане на страничните
връзки, те дават клиничната картина на болката, оттока и разтягането на
страничните връзки понякога не скъсва капсулата вътрешната на коляното, но
я нацепва лекичко. Излива се малко кръв в колянната става, което води до
повишение на този флуид, който е написано, тоест стои както се казва „вода в
коляното“. Това усилва болката и ограничава движенията и за това, за да се
възстановят нямат пълно разкъсване на връзките. Няма такова, при
страничните връзки лесно се диагностицира пълното разкъсване, защото има
голямо отзяване на коляното. То като се натисне, като се направи този стрес-
тест на коляното за вътрешна или външна връзка, то коляното се отделя в
много голям ъгъл нали странично. Тогава вече лечението е единствено
оперативно, тъй като и тези връзки не се възстановяват, но това се прави по
спешност, защото след това е много трудно възстановяването. Тя такова нещо
няма. Има разтягане и частично разкъсване. Затова се слага или ортеза или
гипсова мобилизация и се препоръчва покой, да не се сваля тази мобилизация
25-30 дена и след това да започне бавно рехабилитация, като през това време
се ходи с две патерици. Това е нейното, което е 100%, че се знае, че такова е
станало.
Тя е ходила на прегледи и е пращана на рехабилитация. Физиотерапия е
правена тук в няколко такива медицински…
Разбира се, че би повлияло в по-добър план правилното провеждане. Тя
странични сега няма проблеми, тя има проблем, че коляното не се свива
напълно до 130 градуса и тя самата казва, че чувства лека нестабилност на
колянната става. При нея диагностичният процес не е довършен напълно. Това
е останало. Няма клинични 100% данни и изследването с магнитния резонанс,
то е да се каже значи увреждането на мениска бива от съвсем малка цепнатина
до тоталното му разкъсване и нестабилност на мениска. Това е една малка
цепнатина и не се оперира. Препоръчва се сега да се остави така, да се
стабилизира коляното, като се увеличи мускулната сила на крака, но за
предната кръстна връзка е задължително пластичното възстановяване.
Разхлабеният мускулен апарат не е от инцидента, а самото обездвижване
с ортезата води до отслабване на мускулатурата. Когато не се употребява
както трябва, мускулатурата губи част от кръвоснабдяването си и мускулната
маса намалява. След това трябва рехабилитация за възстановяването на
мускулната маса.
Адв. К.: Нямаме повече въпроси.
Юриск. Н.: Моля да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
11
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза, ведно със
справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на възнаграждението на вещото
лице Р. М. в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, съобразно приложената
справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. М. в размер на
500.00 /петстотин/ лева, платими по равно от страните.
(Изд. 1 бр. РКО за 250.00 лв. по вн.б. от 14.04.2025 г. и 1 бр. РКО за
250.00 лв. по вн.б. от 23.04.2025 г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните, в едноседмичен срок от днес да довнесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително
сумата от по 100.00 /сто/ лева за допълнително възнаграждение на вещото
лице, което ще бъде изплатено след представяне на доказателства за
допълнително внесения депозит.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел А. А., като снема
самоличността му, както следва:
А. А., ЕГН **********, с удостоверение за постоянно пребиваване;
гражданин на Република Македония; неосъждан, без родство, дела и
трудовоправни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на юриск. Н.:
Свид. А.: ПТП-то беше април месец миналата година. Излязох от
работа, трябваше да заведа дъщеря ми за някакви документи и си тръгнах за
вкъщи към „Възраждане“. Карах „Пежо“ 406.
Тогава не помня дали валеше дъжд. Карах по булеварда. Изведнъж
момичето излезе пред мен на пешеходната пътека и аз натиснах спирачките, и
го ударих. За 2-3 метра не може да спреш. Не беше мокро. Ударих я, спрях,
излязох от колата, помогнах на момичето. Дадох и вода, не искаше вода.
́
Седна на тротоара докато дойде бърза помощ и полиция. Това стана за по-
малко от секунда. Това беше на пешеходна пътека във „Възраждане“, бул. „3
март“, където върви автобус №20 преди светофарите на 100 метра, които водят
за „Кауфланд“. Аз си отивах към вкъщи. Живея във „Владиславово“. И това
беше, какво друго да кажа.
Пешеходката изведнъж излезе пред мен. В момента, в който излезе пред
12
мен, натиснах спирачка и я ударих. Разстоянието беше от тук до стената около
3 метра. Аз по принцип не карам бързо, с около 30-40 км/час, с колко да съм
карал? От 30 години съм шофьор и съм нямал такива случаи.
Времето беше облачно, но беше сухо. По средата булеварда има ограда
метър и колко висока. Аз бях в лявата лента в близост до оградата. От другата
страна имаше автобус. Нямаше нищо, само ограда имаше. Около 1.20 – 1.30
метра висока е оградата.
На въпроси на адв. К.:
Свид. А.: Булевардът има мисля, че по две ленти от двете страни.
Светофарите за „Кауфланд“ са на 100 - 200 м. напред. Аз се движех в лентата
до оградата, лявата лента, защото имаше автобус.
Не съм се разсейвал. Съставиха ми акт от полицията, всичко. Не съм
обжалвал пред съда. Взеха ми талона за колата и колата фактически ми
стоеше на паркинга.
Не я видях жената, на момента излезе пред мен. От лявата страна на
колата излезе. Усетих удара, да, и врабче да удариш, пак ще усетиш, камо ли
човек.
На въпроси на юриск. Н.:
Свид. А.: Аз не видях жената. В момента, в който излезе пред мен беше
оттук до стената, тоест около 3 м. и спирачка натиснах. За по-малко от секунда
става.
На въпроси на адв. К.:
Свид. А.: Друг автомобил не беше спрял на пешеходната пътека, за да
я пропусне. Аз бях пръв и автобусът.
Не съм забелязал знаци преди пешеходната пътека. То 100% има знак,
че е пешеходна пътека. Аз и с затворени очи да съм…, защото хиляди пъти
съм минавал оттам. Пешеходната пътека се виждаше, но не видях
пешеходката.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 12606 от 02.05.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-
автотехническа експертиза и снема самоличността на вещото лице, както
следва:
13
А. Н. Я. – 60 г.; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл.291 НК, след което същия обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Я.: Поддържам заключението, което съм направил.
На въпроси на адв. К.:
В.л. Я.: Така, както го описва свидетелят, тъй като не се знае точно
къде, но както току-що той каза, в крайна лява лента, близо до тротоара. Тъй
като тя като е стъпила на пътното платно самата бялата ивица е широка 50 см.
Значи в рамките на тези 50 см. е била пешеходката. Тъй като това е
стандартът, значи бялата ивица е 50 см., след това разстоянието между другата
ивица и тя е 50 см. Става точно на тази бяла ивица, според свидетелските
показания.
Ходих на място. Представил съм цветни фотографии. Освен този
указателен знак, преди това няма други знаци. Аз нарочно гледах знаковото
стопанство как е, като лично мнение винаги съм се чудил защо няма знаци по-
рано да предупредят, че има пешеходна пътека. Те ги слагат на самата
пешеходна пътека. Това не е моя работа, коментирам само.
Видима е маркировката, да, от голямо разстояние се вижда. В зоната на
ПТП-то има от двете страни спирки, има знаци, че има спирки. Има
предупреждение, че се очаква да има пешеходци в крайна сметка.
Този участък е прав. В този конкретен случай, където е било ПТП-то,
пътната лента е права, няма наклони, то няма идеално прави и идеални
наклони в равнина, но всичко е допустимо, равно и право.
Да, в момента на удара скоростта е била намалена вече 5-8 км/час,
защото той е успял, тъй като ако скоростта беше много по-голяма при около
48-50 км/час спирачният път е около десет метра. Трябва да включим към този
спирачен път и времето за реакция. Значи времето за реакция горе-долу е
около 0,8 според таблици, но всеки човек има различно време за реакция, така
че може да бъде и една секунда. Пък за една секунда примерно при 50 км/час,
той минава 13.88 метра, нали докато прецениш, докато видиш и т.н. Отделно
си има и време за сработване на самата спирачна система и там още времето
се качва. Така че думата „веднага“ не съществува в техниката. Това искам да
кажа. От това как е ударен пешеходецът, личи си, че скоростта е била ниска.
Ако е била по-висока, вече съвсем по друг начин тялото ще бъде на пътното
платно.
Спирачни следи никъде няма да са написани колко са. Ако наистина има
спирачни следи, можем да работим по този казус, но в момента автомобилите
и този автомобил „Пежо“ 406 е с ABS система и тази система много рядко
позволява оставянето на спирачни следи на пътната настилка. Приемаме, че тя
е била на средата на пешеходната пътека, значи той ако я е видял в началото на
14
пешеходната пътека, където почва пешеходната пътека до средата, това е едно
разстояние около 1.5 м. – 2 м. и той се е движел с тази скорост, нали както
господинът каза и тя наистина не я оспорваме, това което аз съм написал, че е
много ниска, това му е спирачния път. Значи в залата смятам, че всички сме
водачи, това което се е случило на пътното платно, неприятно е, но наистина
той има видимост, аз за това съм ходил да направя снимки, оглед, има ограда,
която се вижда дали има някой или няма. Възможно е той наистина да не я
видял, няма умишлено да я блъсне.
Сега защо не я е видял…същият въпрос може да се каже защо и
пешеходецът не вижда. Това са две неща нали, когато си на пешеходната
пътека в Европа има едно правила, че пешеходецът вдига ръка и
предупреждава, че ще има намерение да пресича. Аз съм имал лично случай,
когато виждам пешеходец, спирам, давам му път и той казва: „Не, минавай.“
Това на всеки се е случвало, но е отговорност на движението. Ние сме
участници в движението и като пешеходци.
Първото, което е от страна на водача, за да се предотврати това
произшествие, е да е видял пешеходеца, да е намалил и да спре по-рано. Значи
в Закона за движение по пътищата и за начина на провеждане на шофьорски
курсове на водачи, не се учат водачите да заобикалят препятствия на пътя.
Едно препятствие на пътя, нали пешеходецът е де факто препятствие, ако той
реши да заобикаля, не се знае как ще се възприеме, особено когато е човек,
дали няма да тръгне напред да се спасява или ще се върне назад. Ще имаме
тогава пък защо е тръгнал да го заобикаля. Водачите не са обучени да
заобикалят препятствия.
Записал съм, че 100 м. е била видимостта. Като гледах около 100 м. е.
Целият участък е равен, няма данни, че има някакви превозни средства, че е
имало автобуси, че е имало нещо, което затруднява видимостта към двамата
участници в произшествието. Няма данни, сега, ако имаше данни, нали може
да е имало спрели камиони, автобуси или нещо друго, което затруднява, но
няма данни. Пряка видимост е имал.
На въпроси на юриск. Н.:
В.л. Я.: Значи пешеходецът наистина е подходил в опасната зона на
спиране на автомобила, защото имаме излизане на пътно платно, където
според неговите данни той е натиснал спирачка, задействал е спирачният
механизъм и от там нататък той удря пешеходеца в спирачен път. Значи щом
го удря в спирачен път, а не го удря да кажем, без да направи опит за спиране,
се получава де факто влизане в опасна зона.
На въпроси на адв. К.:
В.л. Я.: Това е по данните, които даде. Няма спирачни следи. Аз
отговарям на въпроса както ми го зададоха спрямо това, което казва водачът.
15
Нямаме нищо, нямаме данни за установена скорост. Може да ги изчислим, но
за да може, техниката преди всичко работи с факти нали метри, сантиметри,
километри и т.н., ние нямаме нищо в момента.
Възможната скорост, с която я е ударил е 5-8 км/час, да, не повече. Той я
събаря на земята, той не я изхвърля и оттам правя извод, че е бил в спирачен
път. Преди това с каква скорост е бил…влизаме в хипотези. При силен удар
тялото се изхвърля на пътя, лети и т.н. Аз нямам задача да правя оглед на
автомобила. Ако беше ми възложено да гледам автомобила, нямам такава
задача. Не бих отказал да изпълня, което е.
На въпроси на юриск. Н.:
В.л. Я.: Разделителите, които са, са такива, които са поставени да не
пречат на видимостта на водачите, които се намират на пътните платна ляво и
дясно, да виждат пешеходци. Аз за това съм представил и фотографиите да се
види, че те не затрудняват видимостта.
Юриск. Н.: Аз нямам повече въпроси.
Адв. К.: И аз нямам въпроси.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-автотехническа експертиза, ведно със
справка-декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице А. Я.
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, платими по равно от страните.
(Изд. 1 бр. РКО за 250.00 лв. по вн.б. от 23.04.2025 г. и 1 бр. РКО за
250.00 лв. по вн.б. от 14.04.2025 г.)
Адв. К.: Водим двамата свидетели и моля да бъдат разпитани в
днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели от ищцовата страна за днешно съдебно заседание,
за установяване на претърпените болки и страдания от получените травми,
както и въздействието на уврежданията върху психиката на ищцата, поради
което
16
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел от ищцовата страна, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
Г.Х.Р.; ЕГН **********; българин; български гражданин; неосъждан;
във фактическо съжителство с ищцата;
СЪДЪТ уведомява свидетеля за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. Р.: Желая да свидетелствам и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. К.:
Свид. Р.: Почти десет години живеем заедно. Настоящият ни адрес е в
*****. Тя работи като учител по български в училище „Вапцаров“, което се
намира във „Възраждане“.
Зная за инцидента. Тя ми се обади. Аз бях на работа, звънна ми и ми
каза, че е претърпяла ПТП. Ама каза, че е добре. И аз отидох там на място, тя
беше седнала на тротоара на платното. Чакахме линейката. Имаше други хора
свидетели, да. Очевидец имаше, аз не съм говорил с него.
Тя беше в шок като цяло. Нищо не можа да каже. Впоследствие,
да,,обясни ми, че пресякла едното платно, те са две платна и в четвъртото
колата е спряла, а в третото не е спрял, явно не я е видял ли. Не знам дали тя е
видяла автомобила. Когато отидох, автомобилът, който я е блъснал, и водачът
бяха там. Предното стъкло на автомобила беше счупено на пръв поглед. Да,
беше спукано на „Пежото“. Ами защото имаше рана на главата, а по принцип,
като те ударят, падаш на предното стъкло. Други деформации по колата, не я
огледах… Аз исках да видя тя как е.
Като те блъсне кола е нормално да изпаднеш в шок. Лявото коляно е
увредено вследствие на сблъсъка. Коляното, значи целият крак беше веднага
явно посинял, защото, като се прибрахме, беше син и там една от костите и
́
стърчеше лекичко настрани. Имаше, стърчеше така. Фрактура нямаше, просто
беше така навънка стоеше самата капачка там. Открита рана имаше само на
главата.
Беше в спешния и я прибрах. Значи беше неподвижна, не можеше да се
движи като цяло. Поне един месец само аз правих всичко като цяло. Всичко,
носех я в банята, до тоалетна, храна и давах, вода. Тя никак не се
́
придвижваше. Отивам на работа, оставям я на леглото, на обяд се връщам, пак
е там, вечер се връщам, пак е там. Това в продължение на месец всеки ден и
после вече с патерици започна лека полека да се придвижва, но то от
патериците не може да си носи храна и вода. Два месеца сигурно след това ги
носи патериците. С тази ортеза беше месец почти и после с патерици. През
това време не е излизала самостоятелно от вкъщи без мен никъде като цяло.
Болкоуспокояващи ползваше, не знам може би две седмици, за болката в
17
крака, ама тя синината доста време стоя.
След инцидента не знам дали е стъпвала самостоятелно на крака си, но
поне два-три месеца бяха минали. Ходеше и на рехабилитация. Може би шест
процедури да е направила. Не шест дни, шест там по седмица ли, по десет
дена ли бяха, не помня точно като време колко продължава една такава, може
би шест или седем. Имаше ефект, да. Имаше, но отнема време.
На емоционалното и състояние се отрази много лошо, много зле. Тя
́
постоянно е потисната вкъщи. Тя не спеше като цяло. Не спеше, не се
хранеше. Казваше „Ще остана инвалид за цял живот“. Няма да се оправя. Ще
се хвърля през терасата. Болката е нетърпима.“
Ходехме да спортуваме, да. Аз тичах, тя вървеше на разходки, напред
назад. Това преди инцидента, да. Сега вече не. Само на работа и вкъщи.
Преди инцидента събирахме се, ходехме постоянно. Сега не можем да
отидем никъде, защото стоим в стаята. То се обезсмисля да ходим на почивка,
защото не излиза от стаята.
Тя стъпва на крака си, но не може да ходи продължително. Когато е на
работа и се натоварва до обяд и следобед вече…
Към настоящия момент е по същия начин. На работа се изморява и ако
нещо се налага…
Притеснение изпитва да излиза, да ходи по улиците, да се вози в
автомобил. Даже се налага да ходи с колата на работа, защото по спирките не
може да ходи. Сега ходи до работа с колата и се прибира, и това е. Преди
ходеше с автобуса, на разходки. Сега ходи с колата, за да не натоварва крака.
По принуда ходи с колата.
На въпроси на юриск. Н.:
Свид. Р.: Точно пред шофьора на предното стъкло на колата имаше
повреда. Имаше увреждане на главата на челото в предната част отстрани.
Кракът и целият беше син – бедрото, коляното, абсолютно целият крак беше
́
син.
Болки изпитваше в коляното. В сините части на крака не знам дали е
имала болки. Като цяло сега я няма тази кост, която беше, обаче стърчеше, не
кост а така като бобче настрани, издутина. Нямаше открита фрактура да се
вижда да стърчи от тялото нали. Но беше така… доста време беше там.
Тя един месец изобщо не го е ползвала крака си, после с патерици. Ами
да по лекарско предписание. Не трябва да се натоварва.
След първия месец почна да ходи с патерици. Използва ги два месеца
може би. След това с една наколенка пак такава с железа като ортезата беше.
Наколенката сигурно един месец я носи.
Към настоящия момент не ползва патерици. Наколенката слага я от
време на време. Не знам дали е по лекарско предписание, като изпитваш
18
болка…, не ми е известно.
Към настоящия момент не използва медикаменти. В бъдещ период
рехабилитация не знам дали трябва да се провежда.
Прегледи не ми е известно да трябват да бъдат правени.
Не е обсъждала с мен лечение във връзка с крака.
На въпроси на адв. К.:
Свид. Р.: Сега такива динамични неща не може да прави, да скача, да
бяга, да танцува. Накуцва все още като върви, може би ще остане така да
накуцва.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел от ищцовата страна, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
Г.Й.А., ЕГН **********; българка; български гражданин; неосъждана;
без родство, дела и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. К.:
Свид. А.: Познавам се със С. от повече от три години. Разбрах за
инцидента края на април месец, тъй като аз бях април месец в София,
оперирана на 08 април. При нея ситуацията се е случила малко по-късно в
същия месец и за да не ме тревожи, тъй като не бях във Варна, при мое малко
по-късно прозвъняване, разбрах, че тя е претърпяла произшествие, че я е
ударила кола. Веднага след като се прибрах от София и се обадих с идеята да я
́
видя. Отидох на място с автомобила си. Тя не можеше нищо. Не можеше дори
да си отвори вратата. Беше обездвижена, беше на легло, на диван по-скоро.
Кракът и беше отекъл. Това беше може би две седмици след инцидента
́
предполагам. Ние може би сме се видели края на април месец. Мисля, че
инцидентът беше някъде средата на април. Не знам точната дата.
Чувахме се почти всеки ден, тъй като тя не се чувстваше добре и аз
мислех, че трябва да и се обаждам по-често, защото състоянието и не беше…
́́
постоянно плачеше по телефона. Негативно ми говореше по телефона. Ами
беше изпаднала в една дупка и постоянно мислеше какво ще се случи с крака
и, как ще се случи, дали това ще бъде възстановено. Притесняваше се от
́
гледна точка на това, че сама не можеше да обслужва себе си. Не можеше
дори да стане да си налее вода. Помагаше и Г., когато естествено си беше
́
вкъщи. Аз също съм и помагала дотолкова, доколкото ако нещо поиска да и
́́
занеса, и то да не е толкова тежко, тъй като аз не можех да вдигам тежко.
19
Да, използваше помощни средства. Кракът и беше обездвижен в някаква
́
шина. Вече на по-късен етап можеше да ползва патерици. С патерици се
придвижваше, но докато беше обездвижена и с шина се налагаше дори да
изчака мъжът и да се прибере в обедната почивка, за да я заведе до тоалетната,
́
което беше много тъжно. Патериците, по мое наблюдение, доста дълго време
ги носи може би от порядъка на два-три месеца, може би и повече. Първо
беше с две патерици. След това започна по малко с едната по улицата и като
има стъпала да може да се подкрепя, да се придържа, да не натоварва … тя не
можеше да използва кракът си нали по никакъв начин, да може да си помага.
На физиотерапия е ходила, да. Включително сме се и засичали на тези
физиотерапии, тъй като и аз тогава упражнявах физиотерапия. Имало е
моменти, когато сме се засичали, и там съм я наблюдавала колко трудно и е
́
било физиотерапевтът като е работел с нея.
Извън работа, да, ходеше на народни танци. Ходили сме и двете на
танци, ходеше на йога. Това преди инцидента. След това не е ходила.
Тя не е същият човек след инцидента. Тя се промени дотолкова, че много
се затвори, не комуникира вече с хората. Дори не искаше да излиза. Имам
едно единствено излизане с нея след събитието и то по мое много настояване,
че трябва малко да излезе да е сред хора. Емоционалното и състояние е
́
много…дори на моменти е зловещо. И най-малката травма я връща към онези
моменти. Не може сама да пресича на пешеходна пътека.
Не ми е споделяла да е търсила помощ от психолог.
Тревожи се за бъдещето на крака си, не знае какво предстои, тъй като тя
продължава да има болка. Продължава да има несигурност и продължава да
не може да се отпусне сама да ходи и да прави каквито и да е дейности. Не
може да носи тежко, ходи на кратки разстояния, търси помощ. Не може да се
придвижва без автомобил, не може да бъде и с градския транспорт, тъй като
не винаги има удобството да седне или да не я блъсне някой. Има страх и този
страх продължава да живее в нея и дори не иска сама да ходи по улиците.
Гледа винаги да има някой с нея, дори не винаги го казва, но то се вижда в
поведението и. Ако трябва да се пресече улица, предпочита някой да я държи,
́
да се огледаме сто пъти дали идва кола, колко бързо се движи превозно
средство, без значение какво е.
На въпроси на юриск Н.:
Свид. А.: Беше на легло. Кракът и беше опънат на това легло и тя не
́
можеше по никакъв начин да се движи, в смисъл може би от кръста надолу не
можеше да се движи. Не само този крак, който е с травмата, ами и другия крак
също я болеше. Може би от самия удар, не съм влизала в дълги подробности,
тъй като …
На въпроси на съда:
20
Свид. А.: Тя не можеше да стане от леглото сама. Не, някой трябваше да
я вдигне. Трябваше да има физическа намеса, някой да я вземе и да я вдигне.
Така се обслужваше. След като я вдигне някой от леглото, не можеше да ходи.
Трябваше да се носи на ръце. Тя не може по друг начин. Това го правеше
приятелят и. Ако трябваше тя да отиде до тоалетната, той я хваща, вдига я,
́
носи я и съответно след това я връщаше. Тя не можеше по никакъв друг начин
да се движи и така от едната стая на дивана, в другата стая я местеше в леглото
и и така.
́
На въпроси на юриск Н.:
Свид. А.: Аз не мога да кажа дали това е било по лекарско предписание.
Не ми е известно. Това, което се виждаше от шината, се виждаше синина и
оток, но шината беше от таза надолу по целия крак. Големината на крака с
шината беше почти двоен на другия крак. Аз кракът не съм го виждала без
шина. Виждала съм го дотолкова доколкото…шината не е обемна. Мога да
преценя, че е имало оток. Шината беше с метални железа, имаше и плат,
имаше и метални железа, за да могат да придържат кракът и. Но дори и с
́
шина то се виждаше, че е почти двоен на другия крак.
Виждала съм да използва патерици и с шина и без шина вече на по-
късен етап.
Аз не съм била придружител на тази физиотерапия. Просто по стечение
на обстоятелствата, че съм оперирана, съвпадаше една от физиотерапиите.
Нейното раздвижване съм виждала на моменти. Това е било един път или да
пъти, когато ни съвпадат часовете. Работеше с рехабилитатор и болката беше
изключително силна, поне при реакцията, която показваше.
На работа се върна може би септември месец. Тя е учител. Не мога да
кажа с точност.
След инцидента в седмицата между два и три пъти се виждахме. Всяка
седмица почти през цялото време се виждахме. Аз също по това време бях в
болнични.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ констатира, че по делото е трябвало да се приложат актът и
наказателното постановление.
Адв. К.: Аз щях да правя искане. Разберете, че съм преупълномощен,
сега чувам. Нямам го. Като номер би трябвало да го има.
Юриск. Н.: Разполагаме само с констативен протокол.
21
Адв. К.: Аз ще формулирам едно искане. Моля на осн. чл.192 от ГПК да
изискате от ОД на МВР – Варна цялата административно-наказателна
преписка по отношение на инцидента от 18.04.2024 г., започнал с АУАН №
1263064 за установяване на административно нарушение.
Имам искане за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, с
оглед данните, които снехме от свидетелите за нейното емоционално
състояние.
Юриск. Н.: Противопоставям се на това искане за експертиза.
По направеното искане от процесуалния представител на ищцата за
изискване на акт и наказателно постановление, СЪДЪТ намира същото за
своевременно, тъй като данни за издаване на наказателно постановление се
съдържат и в констативния протокол и следва да бъде изискано служебно,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ОД на МВР-Варна, в 2-седмичен срок от получаване
на съобщението, заверени преписи от акта и наказателното постановление,
който акт е издаден на 18.04.2024 г. с предполагаем АУАН № 1263064 срещу
А. А., във връзка с ПТП, настъпило с управлявано от него МПС „Пежо“ модел
406 с № ******.
Направеното искане от процесуалния представител на ищцата за
назначаване на съдебно-психологична експертиза, СЪДЪТ намира за
несвоевременно заявено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от процесуалния представител на
ищцата за назначаване на съдебно-психологична експертиза.
Адв. К.: Нямаме други искания.
Юриск. Н.: Нямаме други искания.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено
за събиране на доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 11.06.2025
година от 10:15 часа, за които дата и час страните ще се считат за редовно
уведомени от днес.
22
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:55
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
23