Р Е Ш
Е Н И Е
№ 179 29 .05.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, III
състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар: Стефка Христова
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №667 по описа за
2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М.Г.Б.
и М.Х.Б. против Заповед №10-00-1864/30.06.2020 г. на Кмета на община Стара
Загора, с която на основание чл. 225а ал.2 вр. с чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ е
наредено да се премахне незаконен строеж шеста категория „НАВЕС С БАРБЕКЮ“,
намиращ се в УПИ ХVІ-85, кв.200 по регулационния план на град Стара Загора,
одобрен със Заповед №4811/21.12.1990 г. Урегулираният поземлен имот ХVІ-85 в
кв.200 по плана на град Стара Загора е собственост на Община Стара Загора с
отстъпено право на строеж на М.Б. и М.Б.,
видно от нотариален акт №145/2019 г., и на Т.Г.У. и договор за доброволна делба №218/2007.
Строежът е собственост на М.Х.Б. и М.Г.Б.. Строежът е извършен от М.Х.Б.
и М.Г.Б. без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148 ал.1 от ЗУТ.
Фактическите
мотиви са следните: С констативен акт № 23/03.12.2019 г., съставен от архитект Ж.,
на длъжност главен експерт в отдел „Контрол на строителството“, и старши
специалист М.в отдел „Кадастър и регулация“ при техническа служба на Община
Стара Загора, и след извършена на 15.11.2019 г. проверка на строеж: „Навес с барбекю“
в УПИ ХVІ-85, кв.200 по плана на град Стара Загора, който урегулиран имот е
собственост на Община Стара Загора с отстъпено право на строеж на М.Г.Б., М.Х.Б.
и Т.Г.У., при която е установено незаконно извършено строителство на навес с
барбекю. Строежът е долепен до съществуваща ограда с височина 2.20м по
северната и източната граница на имота, с размери 4м ширина, 10м дължина и
височина около 2.50м Строежът е шеста категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Извършен е без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Периодът на
извършване е през 2010 г. по данни на подалия сигнала У. и не отговаря на
изискванията за търпимост по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като е извършен
без съгласието на съсобственичката Т.У..
В заповедта е направена констатация, че след връчване на констативния
акт на 06.12.2019 г. срещу него в 7-дневния срок не е постъпило възражение. По
преписката е приложено възражение с вх. №10-04-795/12.12.2019 г., подаден от Б.на
5-тия ден от срока, който тече от 07.12.2019 г.
- денят, следващ датата на връчване на констативния акт. Във
възражението се твърди, че действително е изграден градински елемент в двора на
къщата, който не представлява строеж. Навесът е лек с височина до 2.50 м,
поради което не се изисква разрешение за строеж. Считат, че не са извършили
нарушение на закона и молят да не се предприемат действия по премахването му.
С
жалбата си Б.искат от съда да приеме, че правната квалификация на навеса с
барбекю е под регламента на чл. 151 ал.1 т.12 от ЗУТ, както и че до
неправилното му определяне като строеж, за който са необходими строителни книжа,
се е стигнало поради извършено нарушение на производствените правила – не е
взето предвид възражението им, не е изследвано действителното фактическо
положение и същото не е описано в констативния акт. Претендира се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноските по делото съгласно представен
списък.
Ответникът – Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по доводи за безспорно
установен незаконен строеж, тъй като се касае за допълващо застрояване,
изпълнено там, където според действащия регулационен план е предвидена
постройка. Строежът не е търпим предвид годината на построяването му. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт съгласно представен списък.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от адресатите на административния акт и в
законоустановения срок - 21.07.2020 г., при връчването му на 07.07.2020 г.,
поради което е допустима.
С
договора за доброволна делба на сградата, извършена между Б. и У., е уговорено
и разпределение на ползването на празното дворно място, върху което и двете
притежават право на строеж като наследници на Г.С.М., който е имал право на
строеж върху УПИ ХVІ-85 по плана на града. С чл.6 от договора за доброволна
делба Б. и У. взаимно си учредяват право на строеж на второстепенни сгради в
тези части от дворното място, които ползват. В договора за доброволна делба изрично
е посочено, че тя се извършва съгласно инвестиционен проект за делба, одобрен
от главния архитект на Община Стара Загора на 14.11.2006 година. В Дял първи от
договора чл.2 изрично е изписано, че
съделителката Т.У. получава в дял в северозападната част на имота построените в него баня и тоалетна. По повод на сигнал на У. от 09.10.2019 г. и със съставяне на Констативен акт № 23/03.12.2019 г. е
образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ. В констативния акт е
дадено следното описание на навеса: до съществуваща ограда в северната и
източната граница на имота, които са граници и на ползваната част от дворното
място, съгласно чл.5 буква „А“ от договора – съделителката Б. и съпругът й ще
ползват североизточната част на имота, е извършено строителство на навес с
барбекю с размери 4м ширина, 10м дължина и около 2.50м височина. Начин на
изпълнение – конструкция и закрепване към терена словно не са описани, но са
показани на окомерната скица. В окомерната скица са начертани една дървена
колонка, стъпила върху дървен парапет, по средата колона с височина 2.10м,
следваща колона, стъпила върху елемент от оградата, покрив от дървена конструкция,
обшивка от дървени плоскости и покритие от битумни керемиди, с поставен улук на
височина 2.45м, а билото на покрива е на височина 3.35м. Дървеният парапет от
югозапад и частта от оградата от югоизток са над и до армирана бетонна
настилка, покрита с каменни плочи. Това е описанието на навеса според
окомерната скица.
С оспорената заповед е разпоредено да се премахне навесът, долепен до
оградата, което позволява изпълнение на административния акт, без да се засягат
зидовете, останали от стопанската постройка и служещи за огради.
От назначената първоначална съдебно техническа
експертиза се установи, че според плана
от 1956 година в имота, съответстващ на сегашното УПИ, няма нанесено никакво
застрояване. При последващия план, одобрен със заповед № 1151/17.06.1972 година,
е нанесен само клозет. По сега действащия план, приет със заповед №
5811/21.12.1990 година, е нанесена постройка за допълващо застрояване в
северозападната част на имота, както и сградата клозет. При справка в кадастралната
карта, одобрена със заповед №РД-18-43 /25.05.20029 година, е нанесена като
постройка за допълващо застрояване само тази, разположена в северо- западната част на парцела. Заснемането на кадастралната
карта е извършено в периода 2007- 2008 година. От повторната назначена
експертиза се установи, че навесът е
с размери 10 м х З,80 м, като конструкцията е: дървени кoлoни, дървени греди и пonoвe,
двускатен покрив oт дървени летви, като има лека разлика между двата ската.
Покривът е с леко пoкpитие oт хидроизолация с посипка. Покривът е oтвoднeн. Навесът
няма стени oт юг, a само дървени декоративни летви. Съгласно кадастралния план
след замерване на място вещото лице установило, че около 3,6м. от нанесената
постройка в кадастъра е част от процесния навес. Това е частта от тази постройка,
която попада в дворното място, отредено за ползване на жалбоподателя съгласно договора за делба. Частта от постройката,
която попада в северозападния дял на имота, в момента на огледа не съществува,
т.е тя е съборена и е налична само северната стена, която изпълнява функцията
на ограда към съседния имот
От свидетелските показания на Т.У., притежаваща
сграда в имота, се установи, че къщата в съсобствения им имот с Б. била наследствена. В западната част на имота е
имало баня и тоалетна, а до тях построени свинарници. Когато са ходили на погребението
на баща им през 2005 година, в североизточната част на имота нямало построен
навес с барбекю. Когато ходили през 2010 година, вече имало построено барбекю. Според свидетелските
показания на н.х.т. барбекюто е построено след 2000 година. Преди това там имало
изградена селска кухня. Строежът
представлявал две стаи с покрив. В момента има построено барбекю, като стоят тухлените зидове на
старата постройка с изложение
изток-север-юг. Обемът на стаите е
запазен, само бил изграден нов покрив. Бащата на М. гледал в тези стаи животни.
Последния път, когато ходил в имота,
било през 1991 година, а сега преди няколко месеца отново посетил имота. Свидетелят
и.с.познава семейство Б.от около 1997 година. Ходил e в
къщата им на гости и дори временно живял в нея до 2006 година В
имота била налична стара сграда, представляваща къща за живеене. Б.започнали
да е реконструират преди 2000 година. Тя
била масивна с дървен под и с покрив от керемиди. Той помагал да се
разчиства стопанската постройка, която била ползвана за свинарник. Б.бутнали
само предната стена на сградата и на нейно място направили барбекю, което представлява
навес с маси облицован, а другата половина представлявал склад, преграден с дървена
декоративна решетка. Те не били събаряли постройката, само я изчистили и залели
с бетон. Материалите били чистени около 1999 г. до 2020 година.
С оглед на така събраните
доказателства и дадените задължителни указания с решение №8148 от 27.09.2022
година, постановено по адм дело № 4941 по описа за 2021 година, да установи дали
постановеният за премахване строеж е търпим, съдът намира, че жалбата е
неоснователна.
Съдът не споделя тезата на
жалбоподателите, че процесният имот навес с барбекю е строен преди 31.03.2001
година и аргументите са това са следните:
От
заключенията на двете експертизи се установи, че строежът „навес с барбекю“ не е нанесен в одобрения през 1990 година
регулационен план. От повторната експертиза е видно, че около 3,6м.
от нанесената постройка в кадастъра е част от процесния навес. Вещите лица не
могат въз основа на приложените писмени документи и извършените справки да дадат
заключение относно година на извършване на строежа.
От всички свидетелски
показания се установи, че навесът с барбекю е построен на мястото на стопанска
постройка, ползвана като свинарник. Същата е построена преди 1990 година. Не е
спорно, че стените на тази постройка, разположени в северния и източния край, не са били разрушени, а южната част е премахната.
Свидетелските показания на свидетеля Т.са много общи. Те установят наличието
на кухня на мястото на навеса. Освен
това той за последно е посетил имота през 1991 година и състоянието на навеса е
възприел едва преди няколко месеца. Свидетелските показания на и.с.са неконкретни
и противоречиви. От тях се установява къде е изграден навесът с барбекю на
мястото на старата с постройка. Единственото
сигурно нещо е, че разчистването на кухнята е извършено през 1999
година-2000 година. Описанието, което той даде на строежа, не съответства на назначената
по делото експертиза при първоначалното гледане на делото. Съдът дава вяра на свидетелските
показания на У., че строежът не е бил изграден през 2005 година, но е бил
наличен към 2010 година. Аргумент в тази
посока, че процесния строеж не е описан в договора за доброволна делба, сключен
през 2007 година.
С оглед на горното съдът счита, че в случая не са налице
предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и§127,,ал от ЗУТ за
да се приеме, че строежът е търпим. За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16
от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата
хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след
30.06.1998 г. при хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е
необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г.
съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на 127,ал1 от ПЗР на ЗУТ, обн. ДВ бр. 82 от
26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на § 16 от ПР
за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти
период за обявяване на строежите за "търпими" и се отнася до строежите,
изградени през периода след изтичането на срока по §16,ал.1 от ЗУТ до
31.03.2001 г.
Следователно,
за да е търпим един строеж и да не подлежи на премахване, същият следва да
отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да е построен
в посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията,
действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като
законът изисква кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме
строежът за търпим.
От
установените по делото факти и обстоятелства се установява, че не е налице първата предпоставка - относно
момента на извършване на строежа. Съдът приема, с оглед събраните доказателства,
че същият е построен след 2005 година. Но дори и да се приеме, че този факт не е доказан, то не е налице втората предпоставка
- строежът да е допустим по действалия към момента на извършването му подробен
градоустройствен план или по сега действащия такъв. Видно от наличните по
делото материали, процесният строеж е изграден в имот, който е общинска
собственост, без съгласието на другия
собственик. Видът собственост на терена не следва да бъде игнориран изцяло, тъй
като без съмнение за поставяне на навеса в общинска частна собственост са
приложими разпоредбите на чл.180 – 182 от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че не е налице търпим строеж и същият подлежи на премахване. Претенцията
за разноски в полза на община Стара Загора е основателна и на нея следва да се
присъдят разноски в размер на 100/ сто/ лева.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Б.
и М.Х.Б. против Заповед №10-00-1864/30.06.2020г. на Кмета на община Стара
Загора.
ОСЪЖДА М.Г.Б. ЕГН: **********
и М.Х.Б. ЕГН:**********,*** сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ